Гонят мизерията с плакати на голи хубавици в Бургаския затвор


За бургаския затвор обичайно се говорят и пишат лоши неща - препълнени килии, двоен стандарт към затворниците, смрад от кофи, използвани като нощни гърнета. В същия този затвор обаче има серийни крадци, които за първи път тук са се научили да пишат името си, убийци, които правят сувенири, наркомани, които преодоляват зависимостта си, измамници, които показват актьорски талант.

Затворът в морския град привлича внимание не само заради чести нарушения - най-вече опити за вкарване на забранени вещи, но и заради именити обитатели. В различни периоди като обвиняеми или осъдени са били Димитър Желязков - Митьо Очите, Пламен Дишков - Кела, Кондьо, футболният бос Ивайло Дражев.

В годините на демокрацията затворът не изглежда толкова непристъпен. Той често отваря врати за различни визити - влизат ученици, студенти, журналисти, представители на местната власт и граждански организации, но в повечето случаи единственият достъп е до салона за концерти.

Повечето килии си приличат - олющени стени, стари легла на 2 и 3 етажа, опънати въжета с накачени дрехи по тях и, разбира се - най-голямата екстра - телевизор. На фона на мизерията плакатите на разголени хубавици успешно изпълняват ролята на тапети. В сравнение с общия интериор килията, в която Кела беше по време на предварителния си арест, изглеждаше като хотелска стая.

В нея нямаше кой знае какви мебели, но поне леглата не бяха едно върху друго, стените бяха боядисани, а в ъгъла, където по принцип има чешма, бяха налепени плочки. По различен начин
изглежда крилото, в което са класните стаи, ателиетата за свободни занимания, компютърният клуб и библиотеката. В Бургас има филиал на затворническото училище в Сливен.

Така десетки, израснали по гетата, разбраха какво е буквар. В това крило, като оставиш решетката зад себе си (почти) забравяш къде си - бели врати, цветни табла по стените, чистота. Почти, защото миризмата на затвор и тук влиза безпрепятствено. Всеки, който е прекрачил прага на основния корпус, не може да я забрави никога: смесица между спарено, мухъл и манджа.

Затворът в Бургас често присъства в докладите на Българския хелзингски комитет (БХК) с негативни констатации. Преди 2 г. градът бе домакин на семинар за условията в затворите.
"Има легла на 3 етажа и този, който е на третия етаж, е на половин метър от тавана", заявиха тогава експерти. Наблюденията им потвърдиха и съмненията за двоен стандарт - до стаите с по 10-15 затворници има и такива с 3-4 легла.

Заради пренаселеността поне от 10 г. се говори за изграждането на нов затвор в Дебелт. Проектът обаче се отлага, като една от версиите е борба между лобита кой да го строи.
Бургаският затвор е сред тези с най-много доживотници. По закон те трябва да са в отделно крило. Според психолози работата с тези хора има различна специфика - необходими са системни усилия, за да се избегнат или поне редуцират кризисните ситуации.

Затворниците с дълги присъди са по-рискови за бягства. През 2013-а Милен Маджаров през разкачена мрежа и по две тръби стигна до покрива на основния корпус, а през 2008 г. Петър Демирев и Иван Иванов, осъдени до живот без право на замяна, пробваха дръзко бягство. Намеренията им били да се укрият зад граница, дори имали уговорка за изработване на подправени документи за самоличност.

Петър Демирев е циганин, осъден е за грабеж с убийство. Иван Иванов е излежавал 7-годишна присъда, но по време на отпуск е отнел човешки живот по особено жесток начин. Далеч по-розов изглежда животът в т.нар. общежития от преходен тип. Освен че там режимът е по-лек и доста от обитателите работят, настроениението е различно, защото на повечето им предстои да излязат на свобода до месеци.

В тези заведения се изтърпяват и наказанията до 5 г. В общежитие "Житарово" през 2008 г. се озова и Митьо Очите. Той беше един от работещите затворници и това предизвика разнопосочни коментари.

Общeжитието е ремонтирано преди 10-ина години със затворнически труд, но освен спални с по 6-7 човека има и големи помещения с по 20 легла. Не всички обитатели работят. През деня те обикновено се събират на прохлада във вътрешния двор. Там на открито е подреден
истински фитнес клуб Игрище за волейбол и футбол на малки вратички, тенис маса, маса за шахмат са останалите развлечения.

Спортът е основен отдушник и на обитателите в основния корпус и намиращото се в съседство общежитие "Строител", откъдето избяга преди седмица 24-годишният Иван Гюров-Шливата. "Строител" минава за лукс в затворническите имоти. На практика не се различава от мъжко работническо общежитие. Доскоро и режимът беше лежерен. Авантюрата на Шливата сложи край на комфорта. Ако го хванат, трябва да го държат далеч от "Строител", там боят няма да му се размине, коментират бивши обитатели на затвора.

Най-галените затворници са в Сан Марино

Предишна новина

Шатката и Хосе задигнали пистолета на психолог в Софийския затвор?

Следваща новина

Коментари

0 Коментара

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.