Главният прокурор очаква затруднения при разследването на кражбата на лични данни

Главният прокурор очаква затруднения при разследването на кражбата на лични данни

Главният прокурор Сотир Цацаров призна, че изключително трудно могат да бъдат установени извършителите на престъпленията във връзка с жалбите до прокуратурата от жертвите на "кражба" на лични данни за обслужването на партийни подписки.

"Установяването на извършителите е изключително труден процес, защото едва ли някой си мисли, че партия или коалиция на едно единствено място чрез едни и същи хора е събирала подписи. Колкото и да твърдим, че те са резултат от събиране от членска маса, поддръжници и т.н. Мисля, че поне за немалка част от тях може да се достигне до регион или нещо друго. Друг е въпросът, че в тези случаи са използвани личните данни на хора, които са в интернет – в търговския регистър, в други бази данни, навсякъде. Самото подписване е престъпление", заяви главният прокурор преди днешното заседание на Висшия съдебен съвет.

Вчера Цацаров каза, че има 20 жалби на хора, които са открили личните си данни в партийни подписки. Всъщност скандалът започна в понеделник, когато на сайта на ЦИК бе пуснат регистър, в който хората, попълвайки ЕГН-то си, могат да проверят дали фигурират в партийни подписи.

Във връзка с това вчера се проведе среща в ЦИК, на която присъстваха и представители на Комисията за защита на личните данни и прокуратурата.

"Има постигната договорка на вчерашната среща между прокуратурата, ЦИК и Комисията за защита на личните данни. Всички жалби, които съдържат конкретни данни за престъпление и жалбоподателят може да се индивидуализира, ще бъдат изпращани на прокуратурата", обобщи резултатите от срещата главният прокурор.

Според него целта е била да се наберат достатъчно количество подписи. Явно е без значение, че част от тях всъщност въобще не са поставени от хората, за които се представят, че са, добави Цацаров.

Целта на прокуратурата, според него, е да се търси както този, който е събирал подписите, така и хората, които са подписвали гражданите.

"Въпросът за партиите и коалициите, които са администратори на лични данни, е от компетенцията на Комисията за защита на личните данни. От постигнатото като ясно разграничение на правомощията на органите вчера, аз съм с впечатление от доклада на колегите, които са присъствали на срещата, че Комисията ще свърши своята работа. Затова и ние сме разграничили изпращането на жалби, които касаят само злоупотреба с лични данни, към комисията, и тези, които касаят явни данни за престъпления - да бъдат изпращани към прокуратурата. Подходът е конструктивен, а не всичко да бъде изпращано на прокуратурата и после тя да го пресява. Това, което съдържа конкретни данни за престъпление, ще направим опит да го проверим", добави още главният прокурор.

Той се съгласи със становището на адвокат Александър Кашъмов от онзи ден, според което работодателите могат да злоупотребяват като проверят политическата принадлежност на служителите си. "Чух становището на един колега адвокат. Не мога да кажа, че не го споделям. На практика тази форма на проверка дава възможност за ясно дефиниране на политическите възгледи на лица, ако разполагаш с техните данни. Как можеш да разполагаш? Например от ведомостите за заплати или от индивидуалните трудови договори. Но в крайна сметка има и такова законово задължение. Дали то е изпълнено по най-добрия начин в конкретния случай... В момента може и да разсъждаваме върху това, какво бихме постигнали. По-скоро трябва да разсъждаваме върху извършените престъпления, защото е очевидно, че подписи са събирани по системата събиране на подписи, т.е. броене на подписи, а не полагане на подписи", заключи още главният прокурор.

Адвокат Александър Кашъмов: Политическите фигури са със защитени лични данни, макар че трябва да са с по-прозрачни за обществото а пък обикновените граждани и техните данни понякога се вадят на улицата

Координационната среща на трите институции – ЦИК, КЗЛД и прокуратурата, с цел изграждане на общо стратегия за решаване на проблема със злоупотребата с личните данни на гражданите е адекватен подход.  Като инициатива това звучи добре, нека все пак да видим какъв ще бъде резултатът от нея. Това заяви тази сутрин адвокат Александър Кашъмов в интервю пред "Фокус".  

Според него фактите до момента сочат, че са необходими законодателни промени.

"Най-вероятно това, което се случва, всъщност е едно доказателство, че години наред тези проблеми са съществували, но не са били идентифицирани и съответно не е имало никакъв призив да се взема отношение към тях. Лично на мен ми се струва, че това е една доста остаряла практика да се събират подписи и да се прехвърлят хвърчащи хартии с данни на хората. Може би трябва да се помисли за някакви алтернативни варианти, свързани с изискването за регистрация на политическите партии, които по възможност да не включват толкова рехави практики по представяне на подписи. Аз лично не мога да разбера защо на всеки избори в България трябва всички да се втурнат да събират някакви подписи. Няма ли по-адекватни и по-разумни решения в, които в изпълнение на други изисквания да бъдат регистрирани политическите партии, защото виждате какъв е проблемът. Включително това, че има достъп на хората до данните, отнасящи се до тях, е също много добро решение на Изборния кодекс, но едновременно с това видяхте, че първоначално не беше възпрепятствана възможността някой да проверява и за други хора, което не е съвсем редно. Освен това, очевидно институциите няма да могат да предприемат адекватни мерки до изборите. Партиите няма да бъдат санкционирани чрез нерегистрация или отказ на регистрация, макар че аз не разбирам какъв е проблемът за това, защото щом като се оказва, че определени подписи са фалшиви то, ако броят на подписите падне под изискваните в кодекса – 2500 това означава, че подписи не съществуват и че партиите не отговарят на изискванията за регистрация. Всичко това са едни очевидно висящи въпроси, които ще трябва да се решават, но аз лично се надявам да се мисли и за една по-цялостна и по-системна промяна, която евентуално да върви към това да не се размахват на всички избори разни списъци с данни на хората", казва Кашъмов.

Според него не трябвада се върви към параноя, много е вероятно голяма част от тези данни да са набрани при предходно събиране на подписи, тъй като партиите все от някъде са ги получили. Освен това, дори и в държави като Германия защитата на личните данни е преминала през такива проблеми в политическите партии.

"Партиите поначало се интересуват от данните на хората, защото те могат да им послужат именно в такива случаи, за регистрация и така нататък. Друг е въпросът, че у нас очевидно се преминава към откровени престъпления, тогава когато се фалшифицират подписи", казва Кашъмов.

Важно е фирмите и институциите, които работят с лични данни да знаят задълженията си по защитата на данните, защото в момента дори публични институции не са добре запознати със задълженията си по закона за защита на личните данни. На следващо ниво съдилищата и прокуратурата трябва също да са наясно с приложението на закона.

Кашъмов е съгласен, че е парадокс, че държавните органи у нас много трудно дават информация за определени дейности и проекти, а личните данни на гражданите са изложени на показ. "Всъщност истинската формула на демократичната държава, това е държавата, в която личните данни на хората са защитени, а пък публичните институции са прозрачни за граждани. Обратното пък е тоталитаризмът. Там гражданите са прозрачни за държавата, а държавата е непрозрачна за гражданите. Знаете от каква традиция и минало ние идваме и за съжаление, както виждаме, преходът все още продължава и е бавен. Оказа се, ето примерно парадокс да речем беше миналата и по-миналата година, когато се наложи програма "Достъп до информация" да води дело, за да може вашата колежка Виктория Петрова от БТВ да получи достъп до данни за това към кого са насочени бюджетните субсидии на независимите народни представители от предходният парламент. Тогава Министерството на финансите и народните представители поддържаха тезата, че това са били защитени лични данни на народните представители, защото, видите ли, те разкривали политическите им убеждения. Разбира се, съдът и Върховният административен съд ясно постановиха, че народните представители именно затова се манифестират пред обществото със своите политически убеждения. Не така обаче стоят нещата за обикновените граждани. Например политическите убеждения на обикновените граждани не могат да бъдат разкривани на когото и да е, и единствено човекът, който е заинтересован да разкрие неговите лични данни, които събират за него институциите, партиите или фирмите и т.н., само той може да има достъп до такава информация. При нас се оказва малко обратното – политическите фигури са със защитени лични данни, макар че трябва да са по-прозрачни за обществото, а пък обикновените граждани и техните данни понякога се вадят на улицата. Нека не забравяме казуса от преди няколко години, когато се оказа, че дори банкови и медицински документи се намираха в интернет", каза Кашъмов.

Още по темата

Съдът изслуша СРС-та по делото за смъртта на Михаил Савов

Предишна новина

Камелия Стефанова бе избрана за окръжен прокурор на Кюстендил. Тя получи най-голяма подкрепа от всичките четирима кандидати. За нея гласуваха 19 от членовете на Висшия съдебен съвет, един бе против, а двама се въздържаха. Владимир Шейтанов, който е районе

Следваща новина

Коментари

3 Коментара

  1. 3
    Българина | нерегистриран
    2
    -4

    Гл.прокурор Цацаров е свестен човек.Мн.добре подготвен юристVможе би съдийството е оказало голямо влияние на кариерата му.

  2. 2
    Остават високите субсидии за партиите от 12 лв. на глас | нерегистриран
    5
    -3

    Когато опре въпроса за справедливост и за държавните субсидии за партиите, за вас и господарите ви е винаги 'трудна и непосилна задача'.

  3. 1
    погазване на личните данни на гражданите | нерегистриран
    3
    -3

    "Главният прокурор осъществява надзор за законност (цитирам Конституцията) и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори". Нека да не изнасям лекции тук. Какво означава надзор за законност?! Съгласно разпоредбата на чл. 127 от Конституцията прокуратурата следи за спазване на законността. Главната задача, която основният закон възлага на прокуратурата, е да следи за спазване на законността и това е основното в нейната дейност. Главeн прокурор Сотир Цацаров, като изключително трудно могат да бъдат установени извършителите на престъпленията във връзка с жалбите до прокуратурата от жертвите на "кражба" на лични данни за обслужването на партийни подписки, то много лесно могат да бъдат анулирани всички резултати от тези партийни подписки осъществени с "кражба" на лични данни. Разбрах много неща щом Александър Кашъмов ти е един колега... „Отворено общество”, фондация „Конрад Аденауер”, Хелзинския комитет, ПДИ, Институт за пазарна икономика, Институт за икономическа политика, Център за либерални стратегии, РискМонитор ...са в роднинска връзка ...

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.