Георги Дичев: Връщаме на фирмите 1,2 млрд. от длъжници


Георги Дичев е председател на Контролния съвет на Камарата на частните съдебни изпълнители. Той коментира пред "Стандарт" основните проблеми в дейността на колегите му и законовите промени, според които отпада пропорционалната такса върху сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение.

- Господин Дичев, в средата на юли Камарата на частните съдебни изпълнители реагира остро срещу гласуваните изменения в Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители. С тях отпада пропорционалната такса върху сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение. Нарекохте лобистка промяната, защо?

- И тя е точно такава. Вижте начина, по който беше направена - експресно, в последния момент, без никакво обсъждане, в нарушение на Закона за нормативните актове, на Закона за частните съдебни изпълнители и на конституцията, която казва, че данъци и такси, съответно освобождаването от тях, може да се установява само със закон, а не с тарифа. Достатъчно е да се види и кой печели от промяната, за да се усъмним в чистите намерения на властта. Тя категорично е жест към недобросъвестните длъжници - онези, които имат средства да платят дълга си, но умишлено чакат да се образува изпълнително дело срещу тях. Въобще не става дума за гражданите и фирмите, които заради финансови затруднения стигат до съда. Това не е облекчение за обикновените длъжници - процентът на физическите лица, които плащат в срока за доброволно изпълнение, е малко над нула. Да не говорим за какво доброволно изпълнение може да става дума в рамките на принудителното - това е правен абсурд и логически нонсенс. Какво доброволно има, когато съдия-изпълнител ти е дошъл на вратата?

- В чия полза е според вас промяната и защо?

- На корпоративни длъжници, монополи и застрахователи, които нямат притеснения да бъдат съдени и които ще си спестят някакви средства от отпадането на тази пропорционална такса. За масовия длъжник въпросната такса, на фона на всички останали държавни такси и адвокатски хонорари, е почти символична. Затова ако някое правителство наистина се интересува как длъжникът да бъде разтоварен, нека най-накрая въведе електронните запори, за които Камарата настоява от години. Те реално ще спестят средства на хората.

- Твърдите и че решението е популистко, тъй като на фона на всички останали такси длъжникът няма да усети ефекта от намалението?

- Популистко е, защото се заиграва с обществените настроения, с икономическата ситуация, с човешките съдби. В последните години политиците от сутрин до вечер, особено на избори, експлоатират темата за длъжниците, нищо че те са истинският длъжник пред обществото. Нека поне се информират, че ЧСИ възстановяват годишно около 1,2 млрд. лв. в икономиката и близо 200 млн. лв. в бюджета.Лесно е да се провери колко фирми и предприятия не фалират и успяват да плащат заплати благодарение на бързото събиране на вземанията им, колко майки са получили издръжка, колко работници са си взели дължимото след намесата на ЧСИ.А иначе и адвокатските хонорари, и държавните такси надхвърлят в пъти пропорционалната такса на ЧСИ. Защо тогава длъжникът да не се освобождава и от тях, след като е платил в срока?

- Размерът на таксите обаче е в основата на недоволството срещу частните съдебни изпълнители?

- Така е, защото хората не знаят, че в "сметката", която им представя ЧСИ, са включени още един куп неща - държавни такси, адвокатски хонорари, лихви, неустойки. От там идва и обвинението, че дълг от 500 нараснал до 1500 лв. Но това не е по вина на ЧСИ, нито пък отива в неговия джоб.Ясно е, че щом една работа се върши от хора, има и грешки, а в някои случаи и умишлени злоупотреби. Хората обаче могат да се защитят, тъй като размерът на разноските по делата подлежи на съдебен контрол чрез обжалване пред съответния окръжен съд. Винаги призовавам при съмнения незабавно да се сезира Камарата, която стриктно контролира членовете си. Няколко колеги вече са лишени от права и така ще бъде с всеки, който нарушава закона и правилата.И още нещо важно, което трябва да знаят хората, изпаднали в тежка ситуация - ЧСИ не запорират майчински и социални помощи, нито пенсии и заплати в пълен размер. Когато налагаме запор заради банковата тайна, ние не знаем нито в коя банка, нито с какъв произход са сумите на лицето. Банката изпълнява запора и ако длъжникът не ни сезира с документ, че тези пари са несеквестируеми, след изтичане на законовите срокове сме длъжни да ги преведем на кредитора. Моят съвет към хората, ако изпаднат в такава ситуация, е веднага да отидат при съдебния изпълнител, който ще освободи и съответно ще върне защитените от закона суми.Този проблем сме го поставяли още преди години в медии, пред Асоциацията на банките, пред омбудсмана г-н Пенчев, но не виждаме някой да прави нещо. Много по-лесно е да се говори срещу ЧСИ и техните такси. Нищо че тарифата ни е приета на база на икономически анализ в далечната 2005 г. и е единствената услуга, която не само не се е увеличила като цена, но дори 2 пъти е намалявана.

- Защо Министерството на правосъдието посочи като мотив за тази промяна уеднаквяването на тарифите на държавните и на частните съдебни изпълнители?

- Частните и държавните изпълнители работеха при еднакви тарифи до 2008 г., когато при държавните тази пропорционална такса отпадна. И какво показва статистиката? Най-голямата служба, тази към Софийски районен съд, през 2008 г. е събрала 13 млн. лв. През 2012 г. събраната сума е 3.6 млн. лв., т.е. близо 4 пъти по-малко. И то при увеличен брой дела. Очевидно се е стигнало до обратен ефект. Съвсем друга тема е, че една кантора на ЧСИ събира повече отколкото всички 31 държавни съдебни изпълнители в София.Ако държавата с парите на данъкоплатците може да си позволи да премахне таксата при държавните съдебни изпълнители, за частните, които се самоиздържат, това води до изключително негативни последици за цялата система. Напълно излишно се създават и предпоставки за злоупотреби. Проблемите с призоваването на длъжника ще се задълбочат. Ако досега ЧСИ търсиха какви ли не начини, за да му връчат книжата (пращали сме съобщения дори и чрез роднини само и само лицето да научи за производството срещу него и да се яви и плати дълга), то сега ще уведомяваме, както ни е казано по закон, но дотук. Не само че нямаме никакъв стимул да работим в този 14-дневен срок, а дори ако го правим и длъжникът плати, не можем да си покрием разходите.

- Как промяната ще се отрази на събираемостта на вземанията и междуфирмената задлъжнялост?

- Критично. Ще се блокира работеща система, на която близо 10 години разчитат и бизнесът, и банките, и гражданите. ЧСИ ще спрат да налагат запори, да вписват възбрани и да предприемат всички действия за обезпечаване на вземането в тези 14 дни, защото няма кой да им плати за труда и разходите. Оттам насетне схемата е ясна - длъжниците печелят време да прехвърлят средства и имущество, а кредиторът ще чака, но ще остане излъган за пореден път. Междуфирмената задлъжнялост ще расте, което ще се отрази негативно на икономиката.Самата промяна е послание към длъжниците да не плащат. У нас има хора, които искат съдебното изпълнение да не работи. Същите, които се опитват да разбият банковата система и валутния борд, за да не връщат огромните си задължения, за да може пак всички ние да им платим сметката. Дано зад говоренето на някои наши политици да не чуваме гласа точно на тези хора. И банките бяха предмет на популистки атаки, но всички видяхме докъде води непремереното говорене - можеше да рухне цялата система.Жалко е, че заради този популистки хор се забрави една от най-важните цели на реформата с частното съдебно изпълнение - да се превъзпита българският длъжник да спазва закона, договорите и правилата и да изпълнява задълженията си своевременно, а не чак когато го осъдят. Трябва ли за всяко нещо да се стига до съд и до съдебен изпълнител?

- Защо не се прилагат електронни запори - необходимите законодателни промени бяха прокарани още през 2012 г. Каква ще бъде ползата от въвеждането им в практиката?

- От запорите печели основно длъжникът. При запор във всички банки таксата, която плаща той, ще падне от 540 лева на 18 лева. Намалението е 30 пъти. Промените в ГПК са факт вече от две години, правителството трябваше само да приеме една наредба, за да започне прилагането им. В началото на мандата на кабинета "Орешарски" ресорният заместник-министър на правосъдието Сабрие Сапунджиева ни уверяваше, че ще придвижи въпроса. Не само че не стана, но и в последния момент предлагат нова промяна в ГПК за запорите. На кого точно я предложиха - ден преди парламентът да влезе в историята.

Вредно и абсурдно е да се клеймят съдии, защото са активни

Предишна новина

ВКС пак не е съгласен с условната присъда за подкупен прокурор

Следваща новина

Коментари

3 Коментара

  1. 3
    читател | нерегистриран
    1
    -1

    Скучничко

  2. 2
    2 | нерегистриран
    2
    -2

    цитат "Така е, защото хората не знаят, че в "сметката", която им представя ЧСИ, са включени още един куп неща "-ми много просто- в "сметката" правете подробна разбивка, кое откъде е-за да може длъжникът да си го провери, сметне, и да реши дали да обжалва. А не да се налага да ходи до кантората на ЧСИ-то ,където разни момиченца да го навикват и да му се държат надменно и тн. Пращате "сметката" -държавни такси-толкова, прости такси ца ЧСИ-подробно описано, а не да гадае длъжника, адвокатски хонорари, лихви и тв. Всичко под фората на екселова таблица, с обяснение-по силата на кой текст, и какво е свършено точно. Ама как може да пращаш "сметка" на някой, като липсва подробна разбивка кое откъде е. Да отидел длъжника да провери на място-защо бе. Пратете подробна "сметка", да си провери, а ако ще идва на място -ще е за да си пусне жалбата, ако счита,че има надписване.

  3. 1
    | нерегистриран
    2
    -3

    Връщали.... за сметка на хилядите българи направени на бездомни клошари... Гнусотии от алчни гнусляри подли

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.