Ген. Шивиков: Номинираха ме за пост в НАТО и ми скалъпиха обвинение


Димитър Шивиков e български военен деец, генерал от запаса. Той е роден на 18 август 1963 г. в Куртово Конаре, Пловдивска област. Завършил е немска езикова гимназия в Пазарджик и Военния университет "Васил Левски" във Велико Търново, както и редовния курс на обучение във Военна академия "Г.С. Раковски".

Бил е зам.-командир на 68 бригада "Специални сили в Пловдив, заместник-началник на отдел "Специални сили" в щаба по подготовката на Сухопътни войски, а от 2008 година до 31.10.2012 година е началник на отдела. На 1 ноември 2012 година е произведен в чин бригаден генерал и назначен за командир на 61-ва Стрямска бригада в Карлово. През декември 2004 г. поема командването на Четвърти български пехотен батальон в Ирак, а през 2010 г. е назначен за национален командир на 18-ти контингент в Афганистан. През 2015 г. Военно-окръжна прокуратура повдигна срещу бригаден генерал Димитър Шивиков две обвинения. В местните избори през 2015 г. той се кандидатира за независим кмет на Карлово. Владее английски, немски и турски.


  -Ген. Шивиков, второ обвинение на прокуратурата влиза в съда. То е, че не сте предали дрехи и одеяла на местното население в Афганистан. Какво се случи, защо върнахте пратката в България?

-Благодаря, че ми давате възможност да изразя своето мнение на страниците на вашия вестник по повод на шума, който се вдигна отново около името ми. Това обвинение ми беше повдигнато през септември 2015 г., буквално дни преди да се регистрирам за участие в местните избори. То мина през две инстанции на Военния съд в София и беше върнато на прокуратурата. В момента не мога да цитирам точно решението на съда, но като цяло беше, че обвинението не беше добре конструирано, т.е. не може да издържи в съда. След малко повече от година Военноокръжна прокуратура София отново го вкарва в съда.

Що се касае до тези вещи, имаше идея и подкрепа от целия личен състав на контингента да ги дарим на деца от три приюта в България, защото на изпращането на контингента присъстваха деца от тези приюти. По онова време имаше традиция след завръщането на даден контингент да се прави подобна благотворителна акция в знак на състрадание и готовност за помощ и подкрепа от страна на българските военнослужещи за деца в неравностойно положение. Предполагам, че не си представяте аз лично да се занимавам с тези вещи. Апропо, те бяха доставени на територията на страната ни близо месец преди да се завърнем окончателно и бяха съхранявани в склад в поделението в Карлово.

- Какво стана с това имущество след това?

-След нашето завръщане в дните на разформироване на контингента имуществото беше уж разкрито от Военна полиция и прибрано на отговорно съхранение, т.е. заключено и запечатано в друг склад. Като малка подробност аз по това време служих в Щаба на сухопътните войски и нямах преки служебни взаимоотношения с колегите от Карлово и нямам преки впечатления за движението на тези имущества. Имаше комисия от Щаба по отбраната, която се разпореди всички тези материални вещи да бъдат върнати отново в Афганистан и това се случи, за което има документи. Накратко това е сагата с въпросните вещи и благородната идея.

- Имаше ли последствия за вас по повод на това имущество?

-За мен като национален командир нямаше последствия. През 2011 г. бях допуснат да кандидатствам за обучение в САЩ, след изпити заминах и в продължение на 15 месеца се обучавах там. На следващата година се завърнах от обучението и ноември месец същата година бях повишен в звание бригаден генерал и назначен за командир за 61 Стрямска механизирана бригада - отново този проблем не стоеше на вниманието на правораздавателните органи. През 2015 г. бях номиниран за заемане на международна длъжност в щаба на НАТО и само след 2-3 дни аз се сдобих с обвинение в резултат, на което ми беше отнет допускът до класифицирана информация и по този начин уволнен от действителна военна служба.

-Докъде стигна съдебният процес по първото дело, в което ви обвиниха за злоупотреба със служебно положение, докато бяхте командир на 61-ва Стрямска бригада?

-Първото дело е в напреднала фаза. Бяха изслушани свидетелите. Надеждите ми са, че трябва да приключи на първа инстанция някъде към средата на годината. Не бих желал да влизам в подробности, за да не си навредя. Смятам, че обвинителният акт е достъпен и много силно разгласен, когато се внасяше в съда. Лично аз нямам притеснения и вярвам в безпристрастността на съда.

-Двете обвинения ви бяха повдигнати месеци преди да започне кампанията за избори на органи за местната власт. Вашата кандидатура за кмет на Карлово в резултат на тези обвинения ли беше, или обратно - обвиненията бяха заради намерението ви да се кандидатирате за кмет на община Карлово?

-Отговорът на въпроса Ви се крие в самия въпрос. За мен няма никакво съмнение, че тези неща са свързани. Доколкото кандидатурата ми за общински кмет не беше свързана директно с обвиненията, но разбира се, взаимно си влияят. След като подадох рапорт за освобождаване от военна служба и след проведени разговори с хора от община Карлово, ми беше издигната кандидатурата за независим кмет. И аз приех да участвам и мисля, че участието ми беше успешно, след като стигнах до балотаж без силна подкрепа освен от мощната подкрепа на самите избиратели.

-В началото на 2015 г. в публичното пространство се говореше, че ви чака нова кариера в армията. Какъв пост ви беше предложен? Дали пък някой не ви пресече пътя и ако е така, защо?

-Дни преди да ми бъде повдигнато обвинението, бях номиниран да заема длъжността на военен представител на България в щаба на НАТО. Разбира се, че има замесени заинтересовани хора, но не конкретно за този пост. Аз осъзнавах, че в лицето на моите началници не бях удобен, чувствах, че има злоба и завист към мен. Само един пример: месеци преди това да се случи, моят пряк началник ми говореше, че много-много да не се вземам на сериозно, защото всичко знае какво се случва. На моя въпрос какво означава това той ми каза да си гледам службата. Аз на свой ред му казах, че ако има претенции към мен, да ми ги каже и аз ще взема решение за моята служба. Всичко това според мен означава, че те са изчаквали удобен момент, за да бъда ударен. Имах информация и от други места, че не съм долюбван от тях. Така се получава, когато са издигнати на висок пост хора, които нямат необходимите качества. Те просто не допускат да бъдат засенчвани от други.

-От гледна точка на обвиненията към вас как ще коментирате ситуацията в армията до времето, в което бяхте част от нея? Неудобен или непослушен военен бяхте?

  -Аз бях офицер отдаден на професията си. Фокусът ми винаги е бил насочен към колегите, служих с чувството, че всички сме един здрав колектив от мъже и жени в униформа, отдадени на родината. Ситуацията е тежка, колегите са обезверени. За да се подобри ситуацията, усилията задължително трябва да са насочени към личния състав. Трябва  да се подхожда от позицията, че хората са най-важният елемент от цялата верига, наречена българска армия. Отговорът на въпроса неудобен или непослушен военен съм, отговарям аз бях и ще бъда български генерал, служещ на народа си и отечеството, а не на своите началници.

-По време на кампанията за президентски избори през 2016 г. ви видяхме близо до ген. Румен Радев. Бяхте ли в неговия предизборен щаб? От тогава досега имаше очаквания в някои кръгове на обществото, че ще бъдете близо до него, когато той бъде избран за президент?

- След официалното номиниране на кандидатурата на генерал Радев за президент аз реших да дам всичко от себе си, за да спечели именно той. Това, че обикалях из областта и се срещах с хората, за да агитирам в полза на президента Радев, аз не исках да афиширам. Бях част от щаба за Пловдив и областта. Не знам кой е имал очаквания, че след кампанията ще бъда част от неговия екип, но за себе си мога да заявя, че не съм имал такива амбиции и желания. Моето желание е съвсем друго и скоро ще има яснота.

-Междувременно Негово високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай ви награди с орден Свети Ерм заради вашата дейност, подкрепяща горещо християнството и православната вяра. Как ще коментирате разминаването в оценките за вас от страна на магистратите и на църквата?

-Аз съм православен християнин и почитам Светата българска православна църква и най-вече нейната роля за съхранението на българския дух и приносът на духовенството да го има днес българския род и нашата родина. По моя инициатива с помощта на колеги и приятели сме построили 4 параклиса - 2 във военни поделения и 2 в района на мисиите в Ирак и Афганистан. Не бих коментирал разминаването на оценките за мен от двете институции, коренно различно предназначение имат те към обществото ни.

-Как оценявате от днешна гледна точка ситуацията в Българската армия? Вече можете свободно да коментирате проблемите, които ви вълнуват?

-Мисля, че частично отговорих на този въпрос. Някак си не е коректно от сегашната ми позиция да давам оценка на ситуацията, тя е известна на обществото. Ако дойде време пак да бъда активно ангажиран с въоръжените ни сили, уверявам  Ви, че не само ще коментирам проблемите, но ще бъдат взети решителни мерки за справяне на същите, например с разчистване на "гнилите ябълки" в системата.

-Какъв изход очаквате от съдебните дела?

-Изходът е само един - пълно оправдание.

 -С какво се занимавате сега? 

-Работя в частна фирма при приятел. Винаги съм бил обществено ангажиран и продължавам да съм такъв. Не може човек на тази възраст, и да не прозвучи надменно и самохвално, да стоя неангажиран и някак си отстрани на обществено-политическия живот в страната. Искам да бъда активен гражданин в тези процеси и да съм част от тях. Скоро ще се разбере.

КЗП: Потребителите не са длъжни да плащат сметката за тока до произнасяне по жалбата им

Предишна новина

Реформата в юридическото образование тръгва отзад напред

Следваща новина

Коментари

0 Коментара

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.