Футболната легенда Хьонес си заби данъчен автогол


От върха на обществената пирамида президентът на "Байерн" се озова зад решетките заради тайни сметки и борсов комарПонякога справедливостта и убедителността на една присъда зависят не толкова от самата наказателна мярка и мотивите й, колкото от реакцията на осъдения. Точно такъв е случаят с една от легендите на германския футбол Ули Хьонес, президент на футболния колос "Байерн". Миналата седмица трибунал в Мюнхен го осъди на 3.5 години затвор заради укриване на данъци в размер на 27 млн. евро. Обикновено присъдите се обжалват, а и още преди последното съдебно заседание се очакваше адвокатите на Хьонес да оспорят решението на Темида. Той обаче отказа, влизайки в категорията на изключенията в съдебната практика. "Инструктирах адвокатите ми да не подават жалба. Това съответства на моите разбирания за благоприличие, лично поведение и отговорност", обяви 62-годишният футболен президент. Въпреки прегрешението такива думи все пак поддържат остатъка от симпатии към личността му."От дрипите до богатството", така Би Би Си обрисува произхода и младостта му. Обобщението е малко преувеличено, защото семейството на Хьонес не е било без работа и без дом. С баща месар семейството е имало свой бизнес - макар и малък. Но с футболните пари синът превръща малката кланица в масов производител на така любимите на германците наденички.А "сръчността на краката му го направиха прочут",добавя Би Би Си. В 250-те си мача в Бундеслигата той е вкарал 86 гола, а и е сред шестимата от "Байерн", които печелят за Германия европейската титла през 1972 и световната купа през 1974 година. Контузия обаче го вади от строя и той окачва футболните обувки едва на 27-годишна възраст.Оттук започва втората глава на славата му. Той става президент на "Байерн" и се оказва, че пак е голаджия, но този път финансов. По време на вещото му управление клубът регистрира рекордни печалби: приходите скачат почти 20 пъти, а членската му маса десетократно - над 100 000 запалянковци на "Байерн" придобиват клубни карти. По този показател, членската маса, мюнхенският тим влезе в десетката на футболните клубове. Пак под неговото ръководство "Байерн" построи стадиона красавец "Алианц Арена" за 340 млн. евро. Благодарение на чара и финансовата си проницателност Хьонес заби голове шедьоври в клубния бюджет, привличайки като спонсори "Адидас", "Дойче Телеком", "Алианц" и "Ауди". Тези корпорации смятаха за чест да бъдат свързани с мюнхенския клуб. Дори световните марки "Адидас" и "Ауди" притежават 8.3% от акциите на баварския клуб. В борда на директорите му е събран каймакът на германския бизнес (или поне на част от него) - ръководителят на "Фолксваген", на "Ауди", на "Адидас". А начело на тази компания е бившият голаджия Хьонес. Той става и обществено значима личност - освен с благотворителна дейност се ангажира и с правителствените програми за приобщаване на имигрантите. Бил е в списъка на германците, почитани от канцлерката Ангела Меркел - дори е бил на обяд с нея, когато доброжелател му се обажда по телефона, за да го извести, че срещу него е започнало разследване за укриване на данъци.Всеки искаше да бъде до Ули Хьонес, хората го харесваха, защото той се държеше като скромен и обикновен човек, макар да бе стигнал висините на славата. Той бе и любимец на тв предаванията, където изказваше мнението си по един благ и добродушен начин. Би Би Си припомня, че на един журналист е казал следното: "Плащам си всички данъци, макар че може и да съм глупак". Впрочем смятал е, че данъците трябвало да се вдигнат. Когато пък си подаде оставката след гръмването на скандала, запалянковците се събраха пред клубната централа, скандирайки името му - съответно оставката бе отхвърлена. Това толкова го трогна, че той се просълзи.Но и той си е имал слабост - хазарта. Само че не покер (или нещо подобно), а по-тежка артилерия хазарт - играта на фондовата борса и на валутния пазар. "Понякога играех ден и нощ със суми, които днес ми е трудно да възприема", признава си той.Дори заради борсовия комаре вземал назаем милиони евро от свой приятел, който се оказва шеф на голяма германска компания.Целият случай с Хьонес, от разследването до присъдата, протича сравнително гладко и кратко. След журналистическо разследване, извадило на бял свят данни от поверителни данъчни документи, той е принуден да признае публично през януари 2013 г., че е укривал данъци. Два месеца по-късно започва разследването срещу него, при което бяха обискирани офиси на "Байерн". Самото дело вероятно е установило рекорд по краткост за подобни случаи - само три дни, от 10 до 14 март. Както виждаме, то не е било мъчителна и продължителна схватка на пледоарии, тълкувания, аргументи, процедурни хватки и прочее. Това обаче не означава, че целият процес е бил без интрига. Хьонес е бил бързоног голмайстор и през януари 2013 г. той явно е искал да надбяга правораздаването с признанието за укритите данъци - тогава той обяви, че става дума за 3 млн. евро. Но разследването нямаше как да се хване на въдицата и продължи да дълбае. В резултат Хьонес трябваше да признае, че става дума всъщност за 15 млн. евро. Накрая обаче се оказва, че парите са почти двойно повече - 27 млн. евро. Съществуват съмнения, че и това не е цялата укрита от Хьонес сума, а германските медии смятат, че той е укривал доходи в продължение на 10 години. Нищо чудно изобщо да не е знаел колко точно данъци дължи, което обаче според закона не е оправдание. Явно с признанието за 3-те млн. евро Ули Хьонес е смятал да се измъкне от закона и да се спаси останалите суми. Заради доброволното му признание защитата се е надявала да го отърве само с условна присъда. Но прокуратурата контраатакува с довода, че Хьонес енаправил нещо като користно признание,защото е знаел, че разследващите са по дирите му, а и за да спаси каквото може от укритите пари. Тоест признанието му не е пълно, затова и прокуратура поиска присъда от 5.5 години затвор. Съдът обаче смъкна две години от тази цифра, защото Хьонес не е бил предварително осъждан, сътрудничил е на следствието, а и на самия процес е признал вината си. Но и присъдата от 3.5 години затвор за личност от такъв калибър е показателна - заради световната криза критичното отношение към данъчните нарушители в Германия се е засилило и съдът в Мюнхен не е могъл да мине с по-лека присъда.Всъщност именно кризата, а оттук и политиката сложиха своя отпечатък върху съдбата на Хьонес. През 2010 г. стана ясно, че неизвестен брой германци имат тайни сметки в швейцарски банки, където са укривали недекларирани доходи - става дума за 180-200 млрд. евро. Алпийската държава, която е прословута с банковата си тайна, отказваше да предаде на Берлин данните и тогава германското правителство се видя принудено да изкупи дисковете с данните от източника на разкритието, който е работил в щвейцарски банки. Впоследствие кабинетът на консерваторката Ангела Меркел предложи законодателна промяна, според която данъчните нарушители трябва да огласят тайните си сметки, но в замяна няма да бъдат съдени. Предложението включваше и еднократно изплащане на данък между 21% и 41 на сто. Ако законът беше приет, Ули Хьонес можеше и да финтира правораздаването и да се измъкне на Темида. Но срещу предложението скочиха социалдемократите, които обявиха, че поправката ще покрие мошениците. Така финансовият голаджия изпадна в засада.Като нападател Хьонес само е вкарвал голове. Но сега се оказва, че си е вкарал и автогол. При това не какъв да е, а автогола на живота му. СНИМКА: ЕПА/БГНЕСДълга опашка се извива пред Съдебната палата в Мюнхен преди началото на поредното заседание от делото срещу Хьонес. Така бе във всеки от 4-те дни на процеса. СНИМКА: ЕПА/БГНЕСУли Хьонес влиза в съдебната зала в Мюнхен на 13 март, третия ден от делото срещу него. 50

Германският конституционен съд потвърди, че европейският спасителен механизъм е законен

Предишна новина

Дончева: Влиятелен кръг подготвя нов шеф на ДАНС

Следваща новина

Коментари

0 Коментара

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.