Емил Димитров: Някой плаща за протестите по площадите


Никъде в България не се изгарят опасни отпадъци. Това каза министърът на околната среда и водите Емил Димитров пред БНТ. “Три завода и един ТЕЦ горят циментови отпадъци. Това са малки, незначителни количества и не са опасни или радиоактивни“, посочи той.

Ситуацията с безводието в Перник може да се повтори по цялото българско Черноморие. Това предупреди Димитров.

Язовир “Камчия” захранва цялото Черноморие, и ако за Варна имаме решение през Девня и яз. “Цонево”, то за Южното Черноморие… на Нова година “Камчия” беше 100 млн. куб. метра, сега няма и 60. Нужен е спешен ремонт на яз. “Порой” и яз. “Ахелой”, каза министърът.

С 50-60 млн. лв. в момента може да се спаси следващия летен сезон, коментира Димитров.

В Рила трябваше да се направят пътеки с чакъл, за да може по тях да вървят хората и да не съсипват планината. Има прокурорска проверка, проектът трябва да се възстанови, мястото на багерите не е в Рила, допълни министър Димитров.

В четвъртък ще има възстановяване на пътеките, материалите за пътеките ще се качват с коне. Ще има и информационен център с база на планинските спасители.

Според министър Димитров проблемът с джиповете, които качват туристи към Седемте рилските езера, ще бъде прекратен след 13 август, тъй като зоната до парка ще стане под контрола на Парк “Рила” и РИОСВ-София.

"Дал съм ангажимент към този премиер, към тази коалиция да помагам. Не ми е детска мечта да съм министър. Не е самоцел, да му е честито на следващия. Докато съм на поста, ще се грижа за всички – и за тези, които ме подкрепят, и за тези, които протестират. Ако следващите избори са след два месеца и на протестиращите не им харесва резултата, какво правим. Хората искат държавата да функционира. Цялата сметка – това, което се случва по площадите, някой я плаща, някой, който стои отзад. Въпрос на време е да разберем кой", каза още Емил Димитров.

Протестиращите пред Ректората освобождават кръстовището, местят палатките пред МС

Предишна новина

Фалшиви имейли от името на енергодружеството EVN събират пари

Следваща новина

Коментари

1 Коментара

  1. 1
    Светослав Терзиев | нерегистриран
    0
    0

    С МУТРИТЕ СВЪРШВА 100-ГОДИШНАТА ГРАЖДАНСКА ВОЙНА В БЪЛГАРИЯ
    Вековната вражда между леви и десни се изроди в криминален грабеж и загуби политически смисъл.

    Нямаме търпение да се отървем от управляващите мутри, но преди това трябва да им признаем една историческа заслуга - сложиха край на стогодишната гражданска война в България. Това е единственият положителен ефект от мъчителния криминален преход, който лиши от политически смисъл антагонизма между ляво и дясно в държавата.
    През последните 30 години нямаше голямо значение за мутрите дали леви или десни правителства им държат чадъра. Като осиновени деца на десетоноемврийците от 1989 г. те израснаха в защитена среда, докато енергията на обществото бе канализирана в раздуханата за кой ли път историческа омраза по линията комунизъм-антикомунизъм. Последният, който продължава да я експлоатира, е премиерът Бойко Борисов, чиято биография го позиционира наляво, докато реториката му е дясна. За негова зла участ бе разконспириран, че е нещо друго, и на протестите за оставката му никой не издига партийни знамена. Лозунгът "Мутри, вън!" доби смисъл под националното знаме, защото целта на обществото е да си върне държавата от овластения криминалитет.
    Малцина си спомнят, че на 28 септември 2018 г. по повод 100-годишнината от Владайското въстание президентът Румен Радев направи обръщение към нацията, с което призова обществото да се опомни и да сложи край на вековната гражданска война, преминала през периоди на кървав терор и студена омраза. Тогава той каза:
    "На 29 септември 1918 г. разбунтувалите се фронтоваци се сблъскват с проправителствените части край Владая и Княжево. Едните са отстоявали България по фронтовете на Първата световна война и са въстанали с искане за справедлива република. Другите влизат в бой с убеждението, че бранят българската държавност от войнишки метеж. И от двете страни вярват, че жертват живота си за Родината. Бунтът е удавен в кръв. Това е датата на големия български разкол, от който ни делят точно сто години. В разни епохи той ще противопоставя републиканци и монархисти, граждани и селяни, леви и десни. Ще отнеме живота на десетки хиляди българи. Ще съсипе много съдби (...), ще бъде белязан от братоубийства, терор и пилеене на национална енергия. Великите идеали ще бъдат погребани под безизходни спорове. Те определят и съвременния ни политически дебат, в който партийни, лобистки и индивидуални облаги закриват хоризонта на националния интерес."
    Тогава президентът поде инициатива за национално единение, която не получи обществена подкрепа, защото звучеше като призив за всеопрощаване на греховете. Тя не можеше да има мобилизираща роля, търсейки опора в една кръгла годишнина вместо в естествените социални процеси. Когато говореше за столетната вражда ляво-дясно, той пропускаше да забележи, че новото обществено разделение минава по линията крадци и окрадени. Както левите, така и десните симпатизанти бяха станали жертви на мафиотската система, изграждана безпрепятствено по време на управлението на правителства от разни партийни цветове. Всичко това ставаше зад защитния вал на прокуратурата и корумпираната съдебна система, които не допуснаха клептокрацията да даде нито една свидна жертва (ако не се броят поръчково отстреляните).
    Всяка война свършва с пир на мародерите и точно това стана със злощастната за България вековна гражданска война. Мутрите се отдадоха на грабеж, какъвто не е имало през новата история на държавата. Може би такова голямо криминално деяние в мирно време по отношение на почти всички граждани не е регистрирано в цялата 1300-годишна история на България.
    Президентът Радев вероятно е усещал преди две години, че в призива му за национално единение липсва сплотяваща сила. "Наивно е да очакваме, че стогодишният разкол ще приключи днес или скоро. Че ще завърши с победа на някоя от страните на сто и първата или някоя от следващите години. (...) Единението не е индулгенция за престъпления, а борба за законност и правосъдие, на което обществото може да разчита", каза той, съзнавайки, че обществото няма да се прегърне с грабителите си. По това време обаче той все още бе много предпазлив в обществените си послания и затова никой не прие като манифест за действие думите му, че "единението не може да се случи под знамето на никоя идеология, а само и единствено под знака на културата и човеколюбието".
    Трябваше пълномощниците на мутрите да нахлуят в защитеното му пространство, за да разбере, че никакво човеколюбие към тях няма да доведе до национално единение. Едва тогава се появи с вдигнат юмрук пред президентството и се провикна "Мутри, вън!"
    Историческите процеси трудно се поддават на датиране, но може да се смята, че от този момент започна новото обществено единение, което държавният глава не знаеше как да си представи през 2018 г. Независимо колко хора участват в протестите, важното е, че печелят голяма обществена подкрепа, както показват допитванията на социолози. Мутрите са делегитимирани и властта им няма да оцелее, защото постепенно ще загубят и външната си подкрепа. Стана така, че по-важното е не кой ще дойде след тях, а първо те да се махнат. Обществената разправа с тях съгласно действащото законодателство ще бъде мощен предупредителен сигнал към всеки следващ устремен към властта, че няма да има милост и за него. Единствената идеология, която може днес да сплоти обществото, е върховенството на закона. А тя няма политически цвят.
    Някои знаци имат по-голямо символно значение, отколкото на пръв поглед. Когато на 7 юли бившият правосъден министър Христо Иванов опита да забие българско флагче на плажа в Росенец край лятната резиденция на Ахмед Доган, мутра от неговата охрана го изтръгна и захвърли на земята. Трудно е да си представим, че този бабаит е имал дълбоки мисли в главата. Сценката послужи като искра, която възпламени гнева на хората от мутрокрацията и ги импулсира да излязат на улицата. Те носят националния трикольор, от който мутрите има защо да се притесняват. Започнал е процес на връщане на държавата към нейния истински стопанин, който може да не е лесен, но е неизбежен. А с мутрите си отива и една отживяла времето си гражданска война.

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.