ДОЦ. Д-Р НАТАЛИЯ КИСЕЛОВА:

Димитровската конституция установява равенството между мъжа и жената, но не признава редица права

Димитровската конституция установява равенството между мъжа и жената, но не признава редица права
доц. д-р Наталия Киселова, преподавател по Конституционно право в Юридическия факултет на Софийския университет "Свети Климент Охридски"

България - от монархията към народна република! Това събитие се случва преди 73 години. На 4 декември 1947 година е приета Димитровската конституция. Свиканото VI Велико народно събрание утвърждава с пълно мнозинство новия основен закон на страната, който заменя действащата до момента Търновска конституция. Събитията в този период се развиват доста бързо и така регламентират обществено-икономическите отношения в страната, които са наложени след политическата промяна, осъществена с Деветосептемврийския преврат през 1944 година.

Историята разказва, че на заседание на Политбюро Георги Димитров предлага народно допитване за формата на държавно управление, което скоро след това е оформено в „Закон за допитването до народа за премахване на монархията и за провъзгласяване на народна република“. Малко след това Търновската конституция е заменена с копие на Съветската конституция от 1936 година.

Акцент в промените, наложени и с новата Конституция е реформата от монархия от народна република. Новият основен закон разписва още, че демокрацията в страната се изразява в утвърждаване на „диктатурата на пролетариата в съюз с трудещите се селяни”. Преобладава държавната собственост, като утвърждава върховенството на държавната власт и държавните структури. На политическата карта остава партията на комунистите, която се оказва и почти единствената политическа сила, което води до постепенно сливане на органите на комунистическата партия с държавните.

Документът утвърждава и Народното събрание като върховен законодателен орган, който е изборен и работи на сесии с постоянно действащ Президиум на НС. Министерският съвет е изпълнително-разпоредителната власт. Местното управление е двустепенно в околии и окръзи с изборни народни съвети. Съдебната власт се осъществява от единна съдебна система начело с Върховен съд.

Експерти изтъкват, че новият основен закон сякаш разчиства пътя на  тоталитаризма у нас.

колаж: Правен свят

За ефекта от реформите и отражението им до днес, както и какъв път извървя конституционализма в България за 73 години ще говорим с доц. д-р Наталия Киселова, преподавател по Конституционно право в Юридическия факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“.

Доц. Киселова, преди време с Вас говорехме за Търновската конституция и тогава Вие ни казахте, че прилагането на разпоредбите й е несбъдната мечта на българския парламентаризъм. Сега отново Ви предлагам да се върнем назад във времето и да продължим разговора ни от там, където спряхме. След Търновската конституция идва Димитровската, която прави България народна република. Реформа, която ще определи бъдещето на страната ни за дълго време. Каква е всъщност Димитровската конституция като юридически документ? Каква е нейната юридическа стойност? 

Конституцията от 1947 година е нов етап в развитието на българския конституционализъм, защото въвежда републиканската форма на управление. Тя е нов етап от гледна точка на новите положения, които установява. Разбира се, от днешна гледна точка, част от тях оценяваме позитивно, каквито са равенството между мъжа и жената, установените и гарантирани социални права. От друга страна, от днешна гледна точка, обаче има доста спорни моменти и част от политическия елит отрича тези постановки, каквито са национализацията на средствата за производство, също така и силното ограничаване на възможностите за участие в политическия живот чрез ликвидиране на опозицията и разбира се доминацията на една партия, макар и неустановено изрично в Конституцията от 1947 година. Тя е преход между буржоазния конституционализъм и времето на народните демокрации в Централна и Източна Европа.

Не са малко оценките на експерти, които определят Димитровската конституция, като документ, отварящ вратите на тоталитаризма в България. Използван ли основният закон за политически цели?

Конституцията от 1947 година е плод на времето след Втората световна война, в което за съжаление българският народ няма много възможности самостоятелно да определи своето развитие. Мирният договор, в който България е третирана като държава, която е загубила Втората световна война, определя и част от постановките в Конституцията, а друга част са предопределени от геополитическото развитие и съотношенията между Великите сили. В този смисъл тя е такава, поради времето и мястото където сме се намирали.  

Правят се редица реформи във всички сектори на страната. Как се отразяват промените на върховенството на закона у нас?

Има, разбира се, много хора, които са се противопоставяли, но както казах геополитическата ситуация предопределя да има социалистически характер тази Конституция, както в правото, така в икономиката, така и в политическия живот и в този смисъл върховенство на правото има в контекста на социалистическия характер на държавата, който от днешна гледна точка вече не възприемаме като върховенство на правото, а по-скоро като законоустановено. Ценностите от днешна гледна точка не са споделени от мнозинството от хората.

От позиция на времето можем ли да кажем беше ли и колко нужда Димитровската конституция на страната ни?

От днешна гледна точка тя е етап в развитието на българския конституционализъм. Тя установява републиканска форма на управление, безспорно достижимо повече от 70 години. На следващо място установява равенство между хората, което при Търновската конституция не можем да го видим изцяло. На следващо място установява и социални права, без които в 21-ви век никоя модерна европейска Конституция вече не може да приемем, че е адекватна на времето. Разбира се, ограничаването на икономическите, политическите и гражданските права е било сериозно.

73 години по-късно, доц. Киселова, какъв път извървя конституционализмът в България? Вашата оценка!

Пътят е трънлив. Не само във възходяща линия и в този смисъл днес изпитанията са не по-малки отколкото преди 73 години, защото светът се развива и новите предизвикателства изискват нови и хуманни решение на проблемите. Тогава са си мислели, че взимат такива решения.

Доц. Д-р Наталия Киселова е родена в Казанлък. Завършва Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" (2002 г.). Като докторант защитава дисертация на тема "Парламентарен контрол", а от 2005 г. е преподавател по Конституционно право в СУ и в Академията на МВР. Научен секретар на Юридическия факултет на СУ (2011-2012). Eксперт към комисията по държавната администрация в НС (2006–2009) и към Съвета по законодателство на МП (2010–2012). Съветник и секретар по правните въпроси на президента Плевнелиев (2012–2017). С множество публикации по конституционно и административно право.

Още по темата

След поправки в ДОПК: До 15 хил.лв. глоба за скрити доходи в чужбина

Предишна новина

София не е сама във ветото към Скопие, има подкрепа от поне две страни

Следваща новина

Коментари

7 Коментара

  1. 8
    Милко Балев | нерегистриран
    8
    0

    Браво, другари! Хубава пропаганда сте направили на социалистическата демокрация и нейния основоположник др. Г. Димитров- "вожда и учителя на българския народ". Нали знаете каква е разликата между демокрация и социалистическа демокрация? Каквато е между стол и електрически стол.

  2. 7
    "акад." Яро Р. | нерегистриран
    9
    0

    Голям "демократизъм", няма що! Утвърждавало се равенството между мъжа и жената. Все едно да утвърди, че денят се сменя с нощта. А след "Димтровската конституция" идва ред на "Живковската конституция"- 1971г., за която Яро Радев- който "колеше и бесеше" на правния "фронт"- изтъкваше заслугите си като неин автор. Нищо чудно, като знаем какви "демократични постижения" имаше и тази "конституция". И като знаем какъв "демократ", "крупен учен", "мислител", "европеист" и пр. беше самият Яро.

  3. 5
    | нерегистриран
    9
    -1
    До коментар #4 от "непросветен | нерегистриран":
    Хубаво са Ви учили. И мен така. След време разбрах, че в "демос" не се включват 1. жените, 2. не свободните мъже, 3. Свободните мъже, които нямат роби. Май, ще ни се наложи още да поучим...

    А по време на Народната власт в Народната република какви права са имали изпратените в Белене и Скравена?!?

    И това с какво променя факта, че гръцката дума "демокрация" означава "народна (демос) власт (кратос)".
    Същото важи и за "Народната република" де. Щото то република пък иде от латинското "рес" - вещ, дело и "публици" - народ, общество. Между другото през средновековието думата се е употребявала в смисъл на "държава", т.е. така са били наричани тогавашните монархии.
    Но така е, когато недоучили и малограмотни станат вождове и учители в една държава!.

  4. 4
    непросветен | нерегистриран
    6
    -1
    До коментар #2 от "Не на тоталитаризма! | нерегистриран":
    Нещо повече - не прилича на научен работник и преподавател с такъв ранг да преповтаря безсмилиците на комунистическия режим, в случая за народна демокрация! Професор Начева още преди двадесет години ни учеше, че демокрация не може да се съчетава с народен, тъй като от латински буквални означава народно управление, т.е. този постулат за НРБ и бившия соц-лагер е една простотия.
    Затова дори да се налага цитат на това "определение" то трябва да или в кавички, или да се предхожда от уточнението "т.нар."
    Останалото е практическа реабилитация на политически девалвирани и юридически понятия от срамното комунистическо минало!!!

    Хубаво са Ви учили. И мен така. След време разбрах, че в "демос" не се включват 1. жените, 2. не свободните мъже, 3. Свободните мъже, които нямат роби. Май, ще ни се наложи още да поучим...

  5. 2
    Не на тоталитаризма! | нерегистриран
    12
    -1
    До коментар #1 от " | нерегистриран":
    „диктатурата на пролетариата в съюз с трудещите се селяни”

    Което по един много странен начин се връзва с лозунга от онова време: "Бий кулака, бий селяка!"

    "Тя е преход между буржоазния конституционализъм и времето на народните демокрации в Централна и Източна Европа."

    Какво, какво? Какви народни демокрации? Какво пише на плаката:
    "Народната милиция е единствената опора на Народната власт!"

    Нещо повече - не прилича на научен работник и преподавател с такъв ранг да преповтаря безсмилиците на комунистическия режим, в случая за народна демокрация! Професор Начева още преди двадесет години ни учеше, че демокрация не може да се съчетава с народен, тъй като от латински буквални означава народно управление, т.е. този постулат за НРБ и бившия соц-лагер е една простотия.
    Затова дори да се налага цитат на това "определение" то трябва да или в кавички, или да се предхожда от уточнението "т.нар."
    Останалото е практическа реабилитация на политически девалвирани и юридически понятия от срамното комунистическо минало!!!

  6. 1
    | нерегистриран
    9
    -1

    „диктатурата на пролетариата в съюз с трудещите се селяни”

    Което по един много странен начин се връзва с лозунга от онова време: "Бий кулака, бий селяка!"

    "Тя е преход между буржоазния конституционализъм и времето на народните демокрации в Централна и Източна Европа."

    Какво, какво? Какви народни демокрации? Какво пише на плаката:
    "Народната милиция е единствената опора на Народната власт!"

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.