Делото за собствеността на имението "Саръгьол" е пред финал


Делото за собствеността на имението "Саръгьол", което държавата води срещу бившия премиер и наследник на последните български царе Симеон Сакскобургготски, сестра му Мария-Луиза Хробок и петима техни роднини, ще приключи до края на лятото на първа инстанция. Това стана ясно вчера в Софийския окръжен съд, където беше десетото заседание по процеса за един от т.нар. царски имоти. Съдия Диана Коледжикова прие, че всички доказателства са събрани и даде срок до края на юни на държавата, представлявана от регионалното министерство, и на защитата на Сакскобургготски и сестра му да представят писмени пледоарии. След като получи бележките на двете страни, съдия Коледжикова ще има един месец, за да излезе с решение по спора. Очаква се това да стане след съдебната ваканция, която е от 15 юли до 1 септември.Сакскобургготски получи дворците "Царска Бистрица", "Ситняково" и "Саръгьол" през 2002 г. с решение на правителството на НДСВ, а областният управител Олимпи Кътев, който по-късно стана депутат от НДСВ, ги деактува. Дворецът "Врана" му бе върнат от тогавашния столичен кмет Стефан Софиянски. В Окръжния и Софийския градски съд висят искове за собствеността и на другите имоти, заведени, след като държавата спечели битката за двореца "Кричим". Днес е поредното заседание по казуса "Ситняково".Централната сграда на имението "Саръгьол" има 14 стаи, кухня и столова - общо 454 кв.м. Има и още една сграда от 142 кв.м., конюшна и караулно помещение, построени в поземлен имот с площ от 2597 кв. м. По това дело държавата търси и по 15 хил. лв. от Сакскобургготски и сестра му - обезщетение за ползването без основание на имота. В исковата молба на регионалното министерство се твърди, че сградите в "Саръгьол" са ползвани от царете Фердинанд I и Борис III, но са изградени върху държавен имот и са собственост на държавата. Те били изградени в периода 1904-1914 г., стопанисвани и поддържани със средства на държавния бюджет от Интендантството на цивилната листа. Това е държавно учреждение, чиито функции били да управлява имуществото, предоставено за издръжка на българския монарх и царския двор, посочват адвокатите на държавата.Сакскобургготски твърди, че не държавата, а той е собственик на имотите, които е получил по наследство. Той атакува и тезата, че теренът, върху който са постройките, е държавен. Сградите били построени от цар Фердинанд и били негови до абдикацията му на 3 октомври 1918 г., след това били владени от цар Борис III, а след смъртта му от съпругата му царица Йоана. Владението им продължило до 16 септември 1946 г., когато семейството е принудено да напусне България, а имотите им национализирани.През декември 2009 г. парламентът прие мораториум върху правото на Сакскобургготски и сестра му да се разпореждат със земи и сгради, върнати им като наследници на бившите царе. Мораториумът трябваше да е временен, но действа и досега. Заради него Сакскобургготски води дело срещу България в Страсбург, което по всяка вероятност ще спечели.През 1998 г. Конституционният съд обяви за противоконституционен Закона за обявяване за държавна собственост на имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници от 1947 г. Според юристи, тъй като конституционните решения нямат реституционен ефект, правните последици трябва да бъдат уредени от парламента.

Пълна свобода за уреждане на мачове

Предишна новина

Комисията за личните данни подхвана ЦИК за скандала с подписите

Следваща новина

Коментари

0 Коментара

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.