Делото за собствеността на имението "Саръгьол" е пред финал

Делото за собствеността на имението "Саръгьол", което държавата води срещу бившия премиер и наследник на последните български царе Симеон Сакскобургготски, сестра му Мария-Луиза Хробок и петима техни роднини, ще приключи до края на лятото на първа инстанция. Това стана ясно вчера в Софийския окръжен съд, където беше десетото заседание по процеса за един от т.нар. царски имоти. Съдия Диана Коледжикова прие, че всички доказателства са събрани и даде срок до края на юни на държавата, представлявана от регионалното министерство, и на защитата на Сакскобургготски и сестра му да представят писмени пледоарии. След като получи бележките на двете страни, съдия Коледжикова ще има един месец, за да излезе с решение по спора. Очаква се това да стане след съдебната ваканция, която е от 15 юли до 1 септември.Сакскобургготски получи дворците "Царска Бистрица", "Ситняково" и "Саръгьол" през 2002 г. с решение на правителството на НДСВ, а областният управител Олимпи Кътев, който по-късно стана депутат от НДСВ, ги деактува. Дворецът "Врана" му бе върнат от тогавашния столичен кмет Стефан Софиянски. В Окръжния и Софийския градски съд висят искове за собствеността и на другите имоти, заведени, след като държавата спечели битката за двореца "Кричим". Днес е поредното заседание по казуса "Ситняково".Централната сграда на имението "Саръгьол" има 14 стаи, кухня и столова - общо 454 кв.м. Има и още една сграда от 142 кв.м., конюшна и караулно помещение, построени в поземлен имот с площ от 2597 кв. м. По това дело държавата търси и по 15 хил. лв. от Сакскобургготски и сестра му - обезщетение за ползването без основание на имота. В исковата молба на регионалното министерство се твърди, че сградите в "Саръгьол" са ползвани от царете Фердинанд I и Борис III, но са изградени върху държавен имот и са собственост на държавата. Те били изградени в периода 1904-1914 г., стопанисвани и поддържани със средства на държавния бюджет от Интендантството на цивилната листа. Това е държавно учреждение, чиито функции били да управлява имуществото, предоставено за издръжка на българския монарх и царския двор, посочват адвокатите на държавата.Сакскобургготски твърди, че не държавата, а той е собственик на имотите, които е получил по наследство. Той атакува и тезата, че теренът, върху който са постройките, е държавен. Сградите били построени от цар Фердинанд и били негови до абдикацията му на 3 октомври 1918 г., след това били владени от цар Борис III, а след смъртта му от съпругата му царица Йоана. Владението им продължило до 16 септември 1946 г., когато семейството е принудено да напусне България, а имотите им национализирани.През декември 2009 г. парламентът прие мораториум върху правото на Сакскобургготски и сестра му да се разпореждат със земи и сгради, върнати им като наследници на бившите царе. Мораториумът трябваше да е временен, но действа и досега. Заради него Сакскобургготски води дело срещу България в Страсбург, което по всяка вероятност ще спечели.През 1998 г. Конституционният съд обяви за противоконституционен Закона за обявяване за държавна собственост на имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници от 1947 г. Според юристи, тъй като конституционните решения нямат реституционен ефект, правните последици трябва да бъдат уредени от парламента.