Д-р Ваньо Шарков: Конституционният съд отчете интересите на пациента


Конституционният съд казва нещо важно – че на практика важни са потребностите на пациентите от оказването на болнична помощ и тези потребности не са след потребностите някой да печели от НЗОК – някой да си направи болница и да черпи публичен ресурс. Важно е дали хората в дадено населено място имат потребност от създаването или развитието на едно лечебно заведение. Това заяви в предаването "Неделя 150" заместник-министърът на здравеопазването д-р Ваньо Шарков по повод отказа на КС да отмени текстовете от Закона за лечебните заведения, свързани с националната здравна карта:

Досега кой където поискаше и когато поискаше създаваше лечебно заведение и Касата бе длъжна да го финансира, а това изроди системата на здравеопазването през последните години.

Да има повече от 350 заведения за болнична помощ у нас едва ли е най-доброто при данните за текучеството на лекари, продължи д-р Шарков и попита ако това твърдение е вярно как се създават лечебни заведения при недостиг на лекари. Шарков отбеляза, че едва ли мястото на лечебното заведение е по-важно от това кой работи в него, защото сме свикнали да има лечебно заведение на ъгъла на улицата, но за сериозна медицинска помощ търсим университетските болници.

Засега няма примери за трансформиране на клиники и пренасочване на тяхната дейност, но сме дали възможност чрез НЗОК да се финансират три клинични пътеки за продължително лечение, обясни още Шарков. По думите му, огромна част от лечебните заведения разкриха подобни структури за продължаващо лечение, а подобни структури досега не са били създавани, защото не са били финансирани.

Има въведено правило екипите на спешна помощ да транспортират пациента до най-близкото компетентно лечебно заведение според профила на заболяването му. Нарушенията в тази посока не са чести, проследяваме ежеседмична справка за изпълнените адреси – за местоположението на повикването и къде е хоспитализиран пациентът, увери д-р Шарков по повод изнесената информация за хоспитализиране на пациенти в спешно състояние в по-отдалечени клиники и съмненията за договорки между екипите на спешна помощ и съответните болници.

Порочна практика, въведена от фармацевтичния бизнес, чрез която той печели – така д-р Шарков нарече оповестената информация за рекламни практики на определени медикаменти и медицински изделия, които носят на препоръчващите ги лекари определени бонуси:

Това е общо усилие, с което трябва всички заедно да се справим, защото вреди на лекарския имидж и не помага съсловието да има добро име в обществото.

В тази посока според Шарков са и усилията на фармацевтичния бизнес да изсветлява дейността си чрез разпоредбите в Етичния фармацевтичен кодекс:

Министерството на здравеопазването може да контролира подобно нещо чрез контролните органи на НЗОК и министерството, но при наличие на сигнали действат другите служби, наказателните мерки вземат други институции.

Като акцент в промяната на правилника за работа на Фонда за лечение на деца Ваньо Шарков открои сроковете и информационната система, в която родителите да могат да проследяват движението на преписката на своето дете, вместо да звънят по телефона и да търсят информация.

Пернишкият зам.-кмет: Не съм буйствал на самолет и не съм бил арестуван

Предишна новина

107 осъдени за лекарска грешка за 10 години

Следваща новина

Коментари

0 Коментара

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.