Частният фалит - диктатура на недобросъвестните над добросъвестните


Задава се нов нормативен шедьовър - популистки и нелеп, както стана вече правило. Става дума за изготвения от правосъдното министерство проектозакон за защита при свръхзадлъжнялост на физическите лица, придобил гражданственост като закона за физически, за личния или още за частния фалит. Ако той бъде приет, ще има диктатура на недобросъвестните длъжници, което що доведе до финансов крах на добросъвестните.Кой ще може да се възползва от бъдещия закон? Под закрилата на нормативния акт ще е длъжник, който е затънал тежко в борчове. Свръхзадлъжнялост пък ще има, "когато неговото имущество и разумно очакваните доходи не са достатъчни, за да покрият паричните му задължения". Никъде по-нататък не се казва какво значи разумно очаквани доходи. Но за да е по-гъста кашата, следва указание, че несъответствието трябва да е "значително и очевидно".Поне за това е направен опит за легално определение. В проекта се казва, че несъответствието е значително и очевидно, когато е налице превишаване на задълженията над стойността на имуществото и очакваните доходи с повече от една трета. Тук обаче следва поредица от въпросителни. Защото ако например един човек е взел 10 000 евро потребителски заем, с опция за изплащане след 15 години, той кога точно ще е свръхзадължен? Когато не може да плати една, две, три месечни вноски или когато не може да покрие целия дълг?Защото от записа в проектозакона не става ясно дали несъответствието е обвързано с цялото задължение, с 10-те хиляди евро или пък с невъзможността да се плащат няколко месечни вноски. И как точно се разбира, че от неплащането на няколко месечни вноски няма да може да бъде платен целият дълг? Ако пък се приеме, че несъответствието е по целия дълг, то кой точно може да каже отсега какви са очакваните доходи на едно лице примерно след 6 или 7 години? Как ще се определят те? Какви са тези обективни критерии и прогнози? Те от какво ще зависят точно? От времето, от реколтата, от здравето, от настроението, от психическите състояния...?На практика излиза, че длъжникът сам ще определя кога е свръхзадължен.И ако е недобросъвестен, злоупотреби може да има всякаквиНапример лице да се постави в ситуация на свръхзадължен, като например година преди това прехвърли имущество, защото по закон се изисква информация за всички сделки за година преди молбата за защита. Може и нарочно да се постави в позата на свръхзадължен, като уж вземе голям заем и т.н.И тук стигаме до процедурата по "поставяне под защита при свръхзадълженост", която също е твърде объркана и позволяващи какви ли не волности. Въпросното производство се открива с подаването на писмена молба от длъжника до районния съд по настоящия му адрес. Към молбата си той прилага и декларация, в която трябва да декларира много неща. Като например всички притежавани недвижими и движими имущества, включително парични средства, ценни книги, патенти, търговски марки, превозни средства. Записани са дори и ценни предмети, без да се уточнява какво се има предвид. За недвижимите имоти се посочва данъчна оценка, а за всички останали - "приблизителната им стойност". Трябва да се декларират и всички доходи, от всякакво естество - трудови, издръжки, дивиденти, наеми и т.н., за последните три години. Пак в декларацията длъжникът трябва да посочи всичките си кредитори с адреси, както и ако самият той има длъжници. Необходимо е да декларира и имуществото, което е съпружеска имуществена общност, задълженията си за издръжка, заведените от него или срещу него дела с имуществен интерес или пък изпълнителни производства.След като получи молбата защита,съдът в закрито заседание я разглежда и се произнася в тридневен срок.И тук идва естественият въпрос как точно съответният съдия ще успее да провери всичко декларирано от длъжника за 3 дни? Защото декларираните обстоятелства ще имат много важно значение за това да се установи несъответствие и съответно свръхзадлъжнялост. Съдът може и да откаже защита, ако приеме, че няма свръхзадлъжнялост или че затрудненията са временни. Но всичко това трябва да стане като с магическа пръчка за 72 часа. Наскоро вече беше разказано, че например във Франция при сходна процедура преди обявяване на несъстоятелност се прави поне 6-месечна проверка.Истина е, че всеки длъжник, като подписва съответната декларация и впише в нея неистина или спести истина, може и да носи наказателна отговорност по чл.313 от Наказателния кодекс. В проекта е предвидено и че до 6 години след обявяване на съдебното решение за защита всеки кредитор и прокурор може да поиска отмяната му, ако се установи, че длъжникът е декларирал нещо невярно.В същото време обаче в проектозакона е записано, чедлъжникът има право да допълва декларацията, "ако е пропусналда обяви имущества или доходи поради грешка или невнимание". Кой точно ще решава дали пропускът е поради грешка или поради невнимание? Законът мълчи. Но пък отваря широка врата за недобросъвестни длъжници, които могат да казват постоянно, че са сгрешили или пък че нещо не са внимавали.А въпросният закон наистина на пръв поглед награждава с много екстри съответните защитени длъжници. Те например ще са освободени от такси за съдебните производства, ще има право да получават безплатна правна помощ, спонсорирана от държавата. Освен това от деня на вписването на съдебното решение за защита спира начисляването на лихви и неустойки върху задълженията на длъжника.Има и изрична разпоредба, озаглавена "Забрана за притесняване на длъжника". Според текста кредиторите не могат да искат от длъжник, поставен под защита, или от негови близки частично или пълно удовлетворяване на вземанията. Те могат да правят това само по установения процесуален ред. "В частност, забранява се притесняването на длъжника от кредитор или трети лица посредством устни съобщения и покани, чрез обаждания или съобщения по телефона, електронна поща, писма и други действия, които според естеството си могат да предизвикат основателно безпокойство", пише още в проекта. Никъде обаче не се уточнява какво се има предвид нито под основателно, нито под безпокойство. Което също би могло даде възможност за злоупотреби. Още повече че съдът по защитата дори може да издаде заповед, забраняваща на кредитора да общува с длъжника и да го доближава, както и да му забрани конкретни действия. Съдът уведомява и прокурора за молбата за допълнителни мерки. Предвидени са и тежки глоби за кредиторите, ако не спазят заповедта или законовите изискване да не притесняват - санкциите стигат дори до 13 000 лв. еднократно.За най-голяма екстра се счита нормата на чл.26, ал.1 от проектозакона, според която след изтичане на три години от обявяване на решението за защита "всички имуществени задължения на длъжника, възникнали преди обявяване на решението, се погасяват". Който се удовлетворил, удовлетворил. Единствено не се погасяват задължения за издръжка и гледане, както и "задължения от непозволено увреждане от престъпления, извършено от длъжника". Като оставим настрана как се смесват институти от наказателното и от гражданското право, вероятно авторите на проекта са имали предвид и непозволено увреждане, което ангажира деликатна отговорност по закона за задълженията и договорите, и е престъпление, което пък се установява по наказателно-процесуален път.Но трябва да се отбележи, че законът може да окаже многосериозно негативно влияние върху добросъвестните длъжнициПърво, защото има сериозни забрани защитени длъжници да учредяват търговски дружества, да заемат ръководни постове във фирми, кооперации, фондации. Както и ако станат еднолични търговци, да съобщават в период от 10 години, че са защитени длъжници на хората, с които договарят и правят бизнес. Но ако тези неща могат да се преодолеят от лъжливи длъжници, то има едно нещо, по което добросъвестните със сигурност ще страдат. И то е, че всички защитени длъжници ще попадат в регистър, който ще е изцяло публичен. Т.е. всеки, който иска, ще може да проверява дали си има работа с такъв човек. И всеки може и сам да познае дали такъв длъжник ще може да получи и пералня, кафеварка или тостер на лизинг. Да не говорим за нещо по-голямо. Или пък дали някой ще прави бизнес с такъв човек?Вярно е, че защитеният длъжник ще бъде в този регистър 10 години. И след изтичането на този срок всичко за него трябва да бъде изтрито. Но като се има предвид как огромна група от фирми и хора копират такива бази данни, отсега е ясно, че за такива длъжници процедурата може да се окаже финансов край. А и 10 години от живота на човек също не са малко време.Всички тези проблеми водят и по-скоро къмвъзможността за въвеждането на 10 години абсолютна давност за задължениятаТака както е сега за данъците. По този начин нито недобросъвестни длъжници ще могат да изчистват всичките си дългове след само три години, нито кредиторите ще могат да гонят безкрай длъжниците.Личният фалит си е рожба основно на англосаксонското право. Но и там не се ползва често. Вече и много европейски страни, като Германия и Франция, имат тези процедури, към които прибягват рядко. Само при въвеждането на този механизъм в Румъния има данни, че съдилищата са били залети с толкова молби, че по едно време са били буквално блокирани. 100% гаранция, че и тук ще е така. Въпросът е кой ще поеме отговорността след това - и за евентуалния блокаж, и за диктатурата на недобросъвестния, и за финансовия край на добросъвестния длъжник.

Комисията за личните данни подхвана ЦИК за скандала с подписите

Предишна новина

Опиц няма пари и за 1 лв. кръвнина

Следваща новина

Коментари

1 Коментара

  1. 1
    Иванов | нерегистриран
    0
    0

    Време е да се помисли и за публиччния фалит - когато крадливата държава е фалирала, въпреки че нейните кредитори, данъкоплатците, си плащат редовно. В такъв случай Народното събрание трябва да действа като Общо събрание на кредиторите, вместо Министерски съвет да назначава Главен публичен синдик, който да разпродава държавно имущество и да удовлетворява вземанията на народа и фирмите, произтичащи от неизпълнение на публични задължения на държавата.

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.