Проф. Пламен Киров, бивш конституционен съдия:

Българските съдии трябва да разбират Конституцията и да я прилагат при разглеждането и решаването на правните спорове

Българските съдии трябва да разбират Конституцията и да я прилагат при разглеждането и решаването на правните спорове
проф. Пламен Киров, бивш конституционен съдия

Преди дни Конституционният съд (КС) се произнесе с решение по дело № 5/2019 година, касаещо действието и ефека от противоконституционните закони. Три са основните извода в решението: "...обявените за противоконституционни ненормативни актове – закони във формален смисъл, решения на Народното събрание и укази на президента – са невалидни от момента на приемането или издаването им"; "...по висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага" и "...закон, изменящ или отменящ действащ закон, се обявява за противоконституционен, няма възстановително действие”.

Така мотивираното решение предизвика реакции както на експерти и специалисти, така и в обществото."Правен свят" потърси за коментар бившия конституционен съдия проф. Пламен Киров.

Проф. Киров, решението на КС от 28 април 2020 година доведе до вълна от реакции, но нека да обясним какво точно решиха конституционните съдии и какви ще са ефектите в правния мир?

Решение №3 на Конституционния съд от 28.04.2020 г. е тълкувателно решение, с което конституционната юрисдикция изяснява въпроса за правните последици, решенията, с които се установява противоконституционност на законите и другите актове на Народното събрание, както и на актовете на президента на Републиката. Досега в конституционната практика въпросът за ефекта на актовете на Съда по чл.149, ал.1, т.2 оставаше не напълно изяснен. Няма никакво съмнение, че от решенията на Конституционния съд, независимо от това за кое негово правомощие по чл.149, ал.1 от Конституцията се отнасят, настъпват съответни правни последици. Чл.151, ал.2 от основния закон постановява, че актът, обявен за противоконституционен, не се прилага от деня на влизането на решението на Конституционния съд в сила. Решение №3 от 28.04.2020 г. създава яснота какво се случва с действието на ненормативните актове, които са обявени за противоконституционни. Тук се включват ненормативните решения на Народното събрание, указите на президента, както и закони във формален смисъл (закони с еднократно действие, несъздаващи правни норми). Общо за всички тези актове е, че вследствие от тях настъпват определени правни промени, без да се създават някакви нови правила за поведение. За такива актове правилото на чл.151, ал.2, изр.3 от Конституцията е неприложимо. Решенията на Конституционният съд, с които се провъзгласява тяхната противоконституционност, биха се оказали напълно безсмислени. Противоконституционният акт ще е породил правните си последици и доколкото той не съдържа правила за поведение неприлагането му занапред след влизане на решението на Конституционния съд в сила по никакъв начин няма да се  отрази на породените вече последици, нито ще ги заличи. Именно затова Конституционният съд приема, че в тези случаи, описаните по-горе противоконституционни актове са невалидни от приемането или от издаването им. Така те не биха породили никакви правни последици поради факта на тяхната изначална противоконституционност. Върховенството на Конституцията и принципът на правовата държава не допускат в правния мир да се запазят правните последици от който и да е противоконституционен акт. По отношение на законите, като нормативни актове на Народното събрание, прогласената противоконституционност довежда до това, че законът или частта от него обявена за противоречаща на основния закон няма да се прилага от деня на влизането на решението на Конституционния съд в сила. Тук решението на Конституционния съд действа за в бъдеще. Поради това конституционната юрисдикция приема, че по отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключени взаимоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага. В тези случаи Народното събрание урежда правните последици, породени в периода от влизането на противоконституционния закон в сила до обявяването на неговата противоконституционност с решението на Конституционния съд. На следващо място Конституционният съд приема, че неговите решения, с които закони, изменящи или отменящи предшестващи закони, се обявяват за противоконституционни, нямат възстановително действие по отношение на старата правна уредба. Решението на съда е изключително прецизно като изказ, правна логика и съдържане. Това решение следва да се чете много внимателно в неговата цялост. От голямо значение е да бъдат детайлно проучени и разбрани мотивите, от които непосредствено следва краткия диспозитив.

Как и кога един закон се обявява за противоконституционен и може ли да говорим за в бъдеще за правни последици с обратна сила?

Когато един класически закон бъде обявен за противоконституционен, решението на Конституционния съд действа за в бъдеще. Ако междувременно от прилагането на закона са настъпили правни последици, то решението на Конституционния съд не може да ги заличи с обратна сила. Именно за това единствено и само Народното събрание, като носител на законодателната власт в държавата, може да преуреди правните последици, настъпили от прилагането на противоконституционния закон. Очевидно тези последици са конституционно нетърпими, не могат да се запазят в правния мир и следва да бъдат заличени чрез нова законодателна интервенция. Ако Парламентът не стори това, то по неприключени правоотношения и правоотношения, предмет на висящи съдебни производства, държавните органи, включително съдът, следва да прилагат пряко нормите на основния закон.

Първият сред мотивите за решението е "...обявените за противоконституционни ненормативни актове – закони във формален смисъл, решения на Народното събрание и укази на президента – са невалидни от момента на приемането или издаването им". Какъв ще е ефектът и може ли стари казуси да излязат отново на дневен ред?

Българската Конституция не предвижда срок за атакуване на актовете по чл.149, ал.1, т.2 пред Конституционния съд. Следователно субектите по чл.150, които сезират Конституционния съд, могат да се обърнат с искане независимо от това колко време е изтекло от влизането в сила на противоконституционния акт. Така, че стари казуси в този смисъл винаги може да има, при това по всичките три точки от диспозитива на Решение №3.

Друг акцент в решението е, че по висящи дела не се прилага закон, обявен за противоконституционен. В този случай какъв резултат да очакваме от подобни казуси и как ще бъдат гледани те занапред?

Наистина по висящи дела, които не са приключили е недопустимо да бъде приложен закон, обявен за противоконституционен. За разглеждане и решаване на тези дела съдът следва да приложи конституционните принципи и тестове, доколкото в основния закон има изричен текст, който повелява, че нормите на Конституцията имат пряко действие. Могат да се приложат и аналогията на закона и аналогията на правото, както и други правни принципи за да могат висящите дела да бъдат решени.

КС разписа и, че отмяната на един закон като противоконституционен не възстановява предишния закон. В този случай Народното събрание ще трябва да запълни липсата в законодателството. Дава ли решението на КС повече власт в ръцете на парламента или повече отговорност?

Преоценката на „възкресяващото“ действие на решенията на Конституционния съд в случаите на прогласяване противоконституционността на изменящ или отменящ закон не дава никаква по-голяма власт на Парламента нито му вменява повишена отговорност. Конституционният съд още в идеите на Ханс Келзен не може да бъде позитивен законодател. Той може да каже само какво не се прилага, защото е противоконституционно, но не може да каже какво се прилага на мястото на противоконституционната норма. Ако това се допусне, то Конституционният съд би поел функцията на позитивен законодател, би встъпил в законодателната власт на Народното събрание. Затова Парламентът е длъжен да приеме нов закон за да се запълни правния вакуум.

Чуха се различни хипотези, сред които и мнението, че КС  е взел фундаментално решение, че това е пробив, че съдиите са отворили нова страница в дейността на КС. Има ли почва за подобни етикети и каква е Вашата оценка за важността и силата на решението на КС, отнасящо се до върховенството на закона и Конституцията?

Действително решение №3 на Конституционния съд от 28.04.2020 г. има фундаментално значение, защото трасира конституционната политика за десетилетия напред. Това решение не само изяснява въпроса за юридическите последици от решенията на конституционната юрисдикция, но и представлява сериозна стъпка за превръщането на Конституцията в пряко приложимо право. При това включително и от българския съд. Българските съдии трябва да разбират Конституцията и да я прилагат при разглеждането и решаването на правните спорове, когато спорещи страни се обръщат към тях за възлагане на справедливост. Разбира се настоящото решение е само първата крачка. В бъдеще на Конституционния съд ще се наложи да изясни друг изключително важен за върховенството на Конституцията въпрос – въпросът за прякото действие на конституционните норми. Този въпрос досега само фрагментарно е разгледан в практиката на конституционната юрисдикция.

Към решението на КС бе приложено и становище на проф. Атанас Семов, който изрази тезата, че всеки съд може и трябва да осъществява конституционен контрол. Постижимо ли е подобно въведение?

Становището на проф. Семов се опитва да даде път на дифузния конституционен контрол, т.е на американския модел на конституционно правосъдие в българската конституционна система. Това ми се струва невъзможно, доколкото Конституцията от 1991 г. не възприема въпросния модел, а се придържа към най-добрите образци на конституционен контрол в Европа. Становището на проф. Семов повдига по-скоро теоретичен спор, който струва ми се излиза извън предмета на анализираното съдебно дело.

Още по темата

Цветомир Найденов ексклузивно: Паметната записка показва единствено, че Божков пише ужасно грозно и е неграмотен

Предишна новина

Приемат "Право" в Софийския университет с матура по български

Следваща новина

Коментари

1 Коментара

  1. 1
    няма ненормативни закони | нерегистриран
    1
    -3

    Всеки юридически акт съдържа правни норми- закони, съдебни решения, договори в гражданското право, постановления на МС и т.н. У нас, за съжаление, се третира юридическия акт- правната форма- а не правната норма, което е съдържанието на правото. Затова и последното решение на КС, а и не само то, е погрешно. Изследва се правната норма като една логическа и мисловна конструкция, но под влиянието на съветското право, у нас навлезе правната догматика или още крайния юридически позитивизъм. Затова и мисленето на юристите е такова, свеждат всичко до документа, до външната форма,а не до правното съдържание, до значимостта на правното явление .Няма "ненормативни закони", това е толкова ясно както, че денят се сменя с нощта.

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.