Бюлетини със серийни номера и машинно гласуване срещу изборни фалшификации

Бюлетини със серийни номера и машинно гласуване срещу изборни фалшификации

Бюлетини със серийни номера и алтернативна възможност за машинно гласуване са основните мерки срещу фалшификацията на изборните резултати, контролирания вот и т.нар. индиански нишки, които са предвидени в проекта за нов Изборен кодекс (ИК). Това стана ясно от интервю на председателя на специалната Временна парламентарна комисия за изготвяне на нов ИК и зам.-председател на парламента Мая Манолова ("Коалиция за България") в сутрешния блок на ТВ7. Друга предвиждана мярка е по-различен контрол върху отпечатването – самата процедура ще се извършва само в печатницата на БНБ, а наблюдатели и представители на партии ще могат да следят как се печатат и съхраняват бюлетините.

Според Манолова въвеждането на бюлетини със серийни номера е мярка за "пресичане поне на индианските нишки". След като избирателят упражни правото си на глас, серийният номер ще бъде сравнен и след това отстранен, за да няма начин вотът да бъде контролиран. Така обаче ще се проконтролира дали избирателят гласува с бюлетината, която е получил от изборната комисия, или с бюлетина, внесена отвън.

Машинното гласуване не може да се въведе веднага, защото такава драстична промяна би създала проблеми на много хора, за които е трудно боравенето с машини и компютри, каза Манолова. Затова първоначално трябва да се даде възможност да се гласува и по двата начина, като преминаването към пълно машинно гласуване да става постепенно.

"Машинното гласуване е една промяна, зад която БСП стои и след последните избори и след случая със злоупотреба с бюлетини в Костинброд. Ако се въведе само машинно гласуване, един голям процент от фалшификациите ще бъде избегнат и изборите ще станат по честни", обясни Мая Манолова.

Сложна обаче се оказала темата с избирателните списъци - "най-малкото, защото има основни положения, които не могат да бъдат променени – например, че избирателните списъци се изготвят по постоянен адрес и няма достатъчно информация и в МВР и ГРАО какъв е настоящият адрес на български граждани, които живеят в чужбина", обясни Манолова. Обсъждали се варианти как избиратели да бъдат изключени от списъците в България, без това да ограничава правото им на вот. "Аз лично съм привърженик на активната регистрация, така няма да се стигне до дописване в самия ден", каза тя.

В проекта се предлагат два варианта за отчитане на изборните резултати – немската система с 120 мажоритарни и 120 пропорционално избрани кандидати и пропорционалната система с преференции, където ще се гласува с листи, но всеки избирател ще може да предпочете един от кандидатите на подкрепяната от него партия. "Много се надявам, че парламентът ще удържи на думата си по една от най-важните теми, каквато е мажоритарният вот, да бъдат гласувани достатъчно радикални промени. Хората ще имат по-голям интерес да дадат своя вот, ако от тях зависи кои лица ще влязат в следващия парламент", заяви зам.-председателката на парламента.

Личното й мнение е, че немската система "би отговорила в по-голяма степен на очакванията на хората". "Макар, че тази система е абсолютно пропорционална и защитава интересите на партиите, хората гласуват мажоритарно. Например, в един избирателен район това ще бъде състезание между отделни личности. Има проблем, че тези, които са по-познати, ще имат предимство, защото хората ще знаят за кого гласуват и тук са и плюсовете на пропорционалната система с преференции, защото можеш да гласуваш за партия и ако не разпознаваш кандидатите. Хората трябва да решат дали ще предпочитат някой от листата или ще се доверят на начина, по който е подредена тя от партийната централа", обясни тя.

До момента системата за отчитане на резултатите от изборите се очертава като основната интрига в работата върху Изборния кодекс, коментират наблюдатели, припомняйки, че при работата върху действащия кодекс всички политически сили работеха за обезмислянето на преференциите.

Според Манолова прагът за влизане в парламента не трябва да бъде променян. Доказано е, че това работи пред последните 20 години избори в България, а "непредставените в парламента, които протестират днес, нямаше да влязат и при бариера от 3%", твърди Манолова. Това обаче съвсем не е така - при 3-процентна бариера в сегашния парламент щеше да има 6, вместо 4 партии, което съвсем не е без значение, при положение, че сегашното мнозинство се крепи на един глас, подарен от "Атака".

Манолова обаче уточни, че истинските дебати по проекта за Изборен кодекс тепърва започват – "пресилено е да се каже, че Изборният кодекс е изработен". Тази седмица предстоят дебати в съответните парламентарни групи и партии, а след това ще бъдат предоставени и на членовете на обществения съвет, в който влизат представители на всички институции с отношение към изборите. "Ние сме в график. Комисията за изработване на Изборен кодекс има определен срок от 3 месеца, но изписването на текстовете се оказа по-трудна задача, отколкото аз самата съм очаквала, а съм участвала в изработването на много закони", каза Манолова.

Омбудсманът поиска наказание за директор на дом, попречил на проверка на НПМ

Предишна новина

Да изгониш инвеститор*

Следваща новина

Коментари

0 Коментара

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.