Анонимните коментари в Интернет – чия е отговорността?

Анонимните коментари в Интернет – чия е отговорността?

"Решението на [Съда] създава дълбоко обезпокоителен прецедент за свободата на изразяване в множество аспекти".[1]

"Обезпокоително решение беше постановено от Европейския съд по правата на човека, което може сериозно да засегне онлайн коментарите".[2]

Това са само част от коментарите на международната правозащитна общност по повод решението на Европейския съд по правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ) по делото Delfi AS v. Estonia (жалба № 64569/09), което беше публикувано на 10 октомври 2013 г. и което не беше отразено от българските медии.

Според ЕСПЧ гражданско правната отговорност, наложена на новинарски интернет портал във връзка с обидни коментари на читатели на сайта, насочени срещу определен човек, не представлява нарушение на правото на свобода на изразяване на сайта.

Решението е потенциално опасно, тъй като може да накара много интернет портали да забранят коментарите под статиите си.

Фактите

Жалбоподател по делото е компанията Delfi AS, чиято собственост е сайтът http://www.delfi.ee/. Delfi е един от най-големите интернет новинарски портали в Естония и публикува до 330 статии дневно, коментарите под които достигат 10 000 всеки ден.

На 24 януари 2006 г. Delfi публикува статия за това, че фериботната компания SLK, като е променила маршрутите на някои от линиите си, е разрушила ледени пътища – пътища, които се отварят през зимата върху замръзналото море и свързват сушата с някои естонски острови. По този начин компанията е забавила отварянето на такива пътища – по-евтина алтернатива за придвижване в сравнение с услугите на самата компания. Статията била коментирана 185 пъти, а около 20 от коментарите били обидни и съдържали заплахи срещу Л. – основен акционер в компанията. През март 2006 г. адвокатите на Л. поискали от сайта да свали обидните коментари и да заплати 500 000 крони (около 32 000 евро) обезщетение. Сайтът[3] премахнал коментарите още същия ден, но не се съгласил да изплати исканото обезщетение.

През април 2006 г. Л. завежда дело срещу сайта. Първоинстанционният съд отхвърля иска на Л., но след това делото е върнато за повторно разглеждане от Апелативния съд в Талин. При повторното му разглеждане съдът уважава иска на Л. и му присъжда обезщетение в размер на 5 000 крони (около 320 евро). Решението е потвърдено от Талинския апелативен съд и в крайна сметка от Върховния съд през юни 2009 г.

Националните съдилища намират, че коментарите под статията, заради които се води делото, са "унизителни, клеветнически и са накърнили честта, достойнството и репутацията на Л." и като такива не попадат в обхвата на защитата на правото на свобода на изразяване. Естонските съдии намират, че сайтът следва да се смята за разпространител на коментарите, макар да не е техен автор, тъй като има икономически интерес от тях и многобройността им, както и контрол върху тях – ако някой "докладва" нечий коментар, той бивал изтрит от модераторите на портала, а читателите, от друга страна, не можели да променят или трият коментари. Съдилищата отхвърлят довода на Delfi, че според Директивата за електронната търговия на ЕС (Директива 2000/31/ЕО[4], транспонирана в естонското законодателство, сайтът трябва да бъде освободен от отговорност като чисто технически, неактивен преносител на въпросните коментари (чл. 15 от Директивата). Според съдилищата за разпространители на обидните коментари следва да се считат и техните автори, и сайтът, а засегнатите лица могат да избират срещу кого от тях да заведат иск.

Не на последно място, националните съдилища намират, че сайтът е дължал да предотврати публикуването на явно противозаконни коментари, а след публикуването им е трябвало да ги премахне по своя инициатива.

Правото

ЕСПЧ, като приема до голяма степен мотивите на националните съдилища, решава единодушно, че по делото няма нарушение на чл. 10 от Конвенцията – правото на свобода на изразяване.

На първо място, Съдът в Страсбург намира, че неговата роля не е да замести националните съдилища по въпроса дали отговорността на сайта е ограничена от Директивата за електронната търговия и съответния естонски закон, който я транспонира, или не. Европейските съдии отбелязват, че техните естонски колеги са се позовали на норми от Гражданския кодекс, за да установят отговорността на компанията и да я санкционират. Затова Съдът намира, че намесата на властите в свободата на изразяване на Delfi е "предвидена в закона", както изисква чл. 10, ал. 2 от Конвенцията.

След като приема, че страните по делото не спорят, че процесните коментари са обидни и противозаконни и Delfi своевременно, след като е бил уведомен за тях, ги е премахнал, Съдът стига до най-съществения въпрос по делото, а именно дали гражданскоправната отговорност, наложена на сайта, представлява пропорционална намеса в правото му на свобода на изразяване.

Съдът признава коментираната статия за балансирана и релевантна за обществен проблем, но намира, че сайтът "е можел да съобрази, че [тя] може да предизвика негативни реакции срещу фериботната компания и нейната управа" и че предвид общата атмосфера на коментарите в сайта е бил налице "по-голям от средния риск негативните коментари да отидат отвъд границите на допустимата критика и да достигнат степен на неоправдана обида или слово на омразата" (параграф 86 от решението).

На второ място, Съдът преценява мерките, които Delfi е взел срещу публикуването на клеветнически коментари. Механизмите на портала за контрол върху коментарите били няколко: предупреждение на сайта, че не той, а коментаторите са отговорни за коментарите си и че клеветнически, обидни, заплашителни и вулгарни коментари са забранени; автоматичен филтър за коментари по ключови вулгарни думи; и бутон за "докладване" на проблемен коментар от страна на ползвателите на сайта. Освен това всеки можел да се свърже с портала и да поиска свалянето на дадени коментари. Съдът отбелязва, че всички тези форми на контрол са се оказали недостатъчно ефективни, защото процесните коментари срещу Л. са останали близо 6 седмици на сайта и вредата не е била предотвратена.

Съдът се произнася, че именно сайтът-жалбоподател, а не човек, чиято репутация може да бъде засегната, е бил "в позиция да знае за публикуването на статията, да съобрази естеството на евентуалните коментари, които тя може да предизвика и, най-вече, да предприеме технически или ръчни мерки, така че да предотврати клеветнически твърдения да станат публично достояние" (параграф 89). Авторите на коментарите не можели да трият или променят коментарите си, след като веднъж са ги публикували, и ЕСПЧ интерпретира това като контрол на Delfi върху коментарите, който обаче не е бил упражняван пълноценно.

Съдът отбелязва, че националните съдилища, санкционирали сайта, не са го задължили да вземе определени от тях конкретни мерки за опазване правата на трети лица, а, напротив, са му дали "свобода на действие". Това според Съда е важен фактор, който "намалява сериозността на намесата в свободата на изразяване" (параграф 90).

Относно алтернативното търсене на отговорност от авторите на коментарите, вместо от сайта, европейските съдии решават, че би било диспропорционално тежестта на доказване на идентичността на коментаторите да бъде върху засегнатите лица. Според Съда, като е позволил коментирането на сайта без регистрация, Delfi е "приел известна отговорност за тези коментари" (параграф 91). Съдът отбелязва, че "обхватът на интернет и възможността, а в някои случаи и опасността, веднъж публикувана, информацията да остане публична и да циркулира завинаги, изисква повишено внимание" (параграф 92). Според Съда дори за сайта-жалбоподател е трудно да идентифицира и премахва клеветнически коментари, а какво остава за потенциалните жертви на подобни коментари, за които е "по-малко вероятно да притежават средства за непрекъснат мониторинг на интернет" (параграф 92).

Накрая, Съдът отбелязва, че обезщетението, което е осъден жалбоподателят да плати, в размер на 320 евро "не може в никакъв случай да се счита за диспропорционално", като се има предвид, че Delfi е един от най-големите новинарски интернет портали в Естония.

***

Ситуацията, описана в решението на Съда, макар че се развива в Естония, може съвсем лесно да се пренесе и на родна земя. Всеки, който чете новини в интернет, знае какво става в коментарите под статиите. И не е нужно статията да говори за нещо скандално. Достатъчно е тя да е написана от жена или пък да споменава по какъвто и да е начин роми, бежанци, гейове или лесбийки. Можем само да гадаем какво би било решението на Съда, ако Л., от чийто иск тръгва всичко, не беше акционер във фериботна компания, а примерно активистка за права на жените.

Правилно ли е обаче в случай, когато сайт публикува балансирана и издържана статия, той да бъде санкциониран затова, че е осигурил платформа, на която всички потребители могат да изразяват мнението си по важни обществени въпроси? Не е ли именно това едно от големите предимства на интернет порталите – че предизвикват разгорещени онлайн дискусии, които иначе не биха се случили, ако същата новина бъде публикувана от традиционните медии? Колко са стъпките от решението Delfi до това платформи за блогове като Blogspot, Tumblr или Wordpress да бъдат съдени за публикации в лични блогове, администрирани от тях? Какъв би бил ефектът от тази правна уязвимост за такива бизнеси и ще продължат ли те да предоставят услугите си на блогърите, от които общественото мнение има такава нужда?

Няма съмнение, че процесните коментари са обидни и заплашителни по отношение на Л. и че подобни коментари стоят под почти всяка статия в интернет. Несъмнено е и, че както и Съдът отбелязва, би било непосилно за жертвите на подобни коментари да идентифицират техните автори и да доказват отговорността им за публикацията. Като възлага отговорността изцяло върху сайта обаче, въпреки че Delfi премахват обидните коментари веднага след като са уведомени, решението на ЕСПЧ е с потенциал да накара много подобни на Delfi интернет портали да закрият секциите си за коментари, за да избегнат риска да бъдат съдени за тях. Това би било удар по свободата на изразяване онлайн и би свело до минимум възможността да се случват потенциално важни обществени дискусии.

Освен това, във време, когато, поне у нас, свободата на медиите е под огромен въпрос, с решението си ЕСПЧ индиректно поощрява използването на филтри, които автоматично да трият коментари, или на системи, за които е нужно само натискането на бутон, без никакъв мотив, за триенето на коментари. За Съда дори тези механизми не са достатъчни. Със сигурност повечето коментари, премахвани по този начин, са наистина обидни и клеветнически, подканващи към насилие и дискриминация, но как една подобна процедура може да бъде толкова прозрачна, че обществото да е сигурно, че заедно с наистина противозаконните коментари не биват премахвани и такива, които противоречат на редакционна политика на сайта или пък са насочени срещу определени корпоративни интереси, свързани със собственика на сайта? Или пък срещу правителството?

Може би най-стряскащото от цялото решение, обаче, е фактът, че то е било взето единодушно. Така, ако решението не бъде отменено от Голямата камара на Съда (в случай, че бъде обжалвано), то би се превърнало в опасен прецедент, който, ако бъде последван в други страни, би могъл да има "смразяващ ефект" върху свободата на словото онлайн – ефект, който Съдът е призван да не допуска.

*Калоян Станев е бакалавър по арабистика от Софийския университет, а в момента завършва магистратура по Права на човека в Централния европейски университет в Будапеща. Част от екипа на БХК е от 2010 г. Статията е публикувана в сп. "Обектив" на БХК.


↑[1] Коментар на Габриеле Гилемин, юристка в международната организация за свобода на изразяване "Article 19" и бивша юристка в ЕСПЧ, достъпен на адрес: http://inforrm.wordpress.com/2013/10/15/case-law-strasbourg-delfi-as-v-estonia-court-strikes-serious-blow-to-free-speech-online-gabrielle-guillemin/.

↑[2] Коментар на Падрейг Рейди за международната организация за защита на правото на свобода на изразяване Index of Censorship, достъпен на адрес: http://www.indexoncensorship.org/about-index-on-censorship/.

↑[3] Оттук нататък използвам "сайта", имайки предвид компанията-жалбоподател Delfi AS – собственик на сайта Delfi, където е публикувана статията и коментарите по нея. Използвам "сайта", за да отгранича компанията-жалбоподател от фериботната компания SLK.

↑[4] Директивата за електронната търговия (Директива 2000/31/ЕО) е транспонирана у нас в Закона за електронната търговия.

Посещението на шефа на "Газпром" отложи срещата на Орешарски с ВСС

Предишна новина

ВСС уволни съдия Мими Петрова от СГС заради забавени дела

Следваща новина

Коментари

22 Коментара

  1. 24
    shk | нерегистриран
    0
    0

    а ако собстеника на сайта е анонимен

  2. 21
    Идеално | нерегистриран
    1
    -2

    Не веднъж сме свидетели на "писания", които не нападат конкретно дадена личност, но от заглавието е лесно да се направи извода, че коментарите ще бъдат предимно в дух публично "жигосване". Виждала съм как даден сайт абсолютно целенасочено през определени кратки периоди пуска статии точно в този стил за определен магистрат или личност. Аз лично съм съгласна с това решение, което определено би ограничило поне коментарите с цинизмите.

  3. 20
    Кемъни | нерегистриран
    0
    0

    До коментар [#17] от "УжасТ!":

    Така е написал коментиращият от Коментар 4. Аз само го цитирам.

  4. 19
    !!! | нерегистриран
    2
    -1

    До коментар [#18] от "из творчеството на Кемъни":Не мога да повярвам! Къде са дяловете?! Този "съдия" май не е с всичкия си.

  5. 18
    из творчеството на Кемъни | нерегистриран
    0
    -1

    http://rs-kneja1.hit.bg/00634512/48492413.htm

  6. 17
    УжасТ! | нерегистриран
    1
    -1

    До коментар [#14] от "Кемъни":"присъдено" или "пресъдено" нещо??? Бива правна неграмотност, ама такава и за неюристите е в повече...

  7. 16
    az | нерегистриран
    0
    -2

    До коментар [#15] от "Кемъни":
    Мисля, че ти си тъпанар, и понеже си анонимен не нося отговорност, сайтът - също

  8. 15
    Кемъни | нерегистриран
    3
    -2

    До коментар [#13] от "ИВАН":

    Възмущенията от това решение на ЕСПЧ имат либертарианска окраска. Напоследък либертарианството започна да става много модно у нас и други европейски страни. Щом публикуваха и Айн Ранд на български, нещата са ясни. :) Но подобно решение може да е движещо за преминаване към един по-отговорен подход към коментарите в Интернет. Подход, ръководен от качествения обществен дебат, КОЙТО Е цел на гарантираната свобода на словото.

  9. 14
    Кемъни | нерегистриран
    3
    -2

    До коментар [#4] от "решенията на ЕСПЧ се ползват със сила на присъдено нещо САМО по отношение на страните по конкретното дело":

    Това от къде го измислихте? Все едно решение на Върховния съд на САЩ да важи само за страните. :D Решенията на ЕСПЧ са част от правото на Конвенцията.

  10. 13
    ИВАН | нерегистриран
    4
    0

    Проблемът с интернет пространството е много по широкообхватен от коментарите и рано или късно ще се стигне до стриктна регулация и контрол- Китай вече са на път,в Щатите отдавна всичко се следи и слуша...! Големият въпрос е - къде е границата?!
    Иначе прочетете малко от коментарите в БЛИЦ- само псувни, обиди и какво ли още не към разни хора споменати в статии. Е това нормално ли е?

  11. 12
    Мишеморов | нерегистриран
    5
    -2

    До коментар [#11] от "идеен":много тъпо мнение. А какво ще кажеш, когато собственик или работещ в сайт, като анонимен, пише обидни коментари по отношение на някоя личност, само за да предизвика кликове или защото си е доказано леке? Когато разпространяваш обидни коментари или мнения без да сочиш авторите им, или ги допускаш да се появят в ефира, означава, че ги пускаш като свои. Защото сайтът е твой и никой друг, освен теб, не може да трие постове във форумите. Свободата на словото не означава, че можеш да псуваш, обиждаш и клеветиш някого, криейки се зад анонимността във форума. Тя не означава още, че след като си декларирал безотговорност не е налице отговорност по смисъла на закон. Крайно време е БГ журналята да плащат, ако е необходимо и със свободата си, за мръсотиите си. Само така,лека-полека, ще се превърнат в журналисти."Вестникарин ли?"

  12. 11
    идеен | нерегистриран
    6
    -1

    Така значи. Пиша си аз един обиден коментар за себе си, публикувам го и после съдя сайта. Ми то това си е направо бизнес бе хора!?

  13. 10
    блогър | нерегистриран
    0
    0

    Коментаторите на сериозните обществени дискусии дали са анонимни...?

  14. 9
    Неук адвокат правен лаико | нерегистриран
    0
    -7

    До коментар [#7] от "адвокат на дявола ":
    Според българска правна система, прецедентът не е източник на право. Решението на Европейския съд по правата на човека в Страсбург по делото Delfi AS v. Estonia (жалба № 64569/09), което беше публикувано на 10 октомври 2013 г. и което не беше отразено от българските медии, не важи спрямо всички, няма задължително обвързващо действие освен за страните по конкретното дело, правен неграмотнико, а може би и не само правно...
    да, няма смисъл да ги четеш, а отивай да учиш....

  15. 8
    www | нерегистриран
    5
    -2

    Грешите, колега Станев, като смятате, че решението посяга на свободата на словото. То защитава личната чест и достойнство на обекта на обидните коментари, който иначе няма никаква друга форма на протектиране. Помислете и върху това, че никой не може да ограничи провото на свободно изразяване, стига то да не накърнява чужда правна сфера. За да е ясно кому следва да се възложи отговорността за унизителното отнасяне, е нужно авторът на он- лайн коментара да е известен. Това е идеята на решението. След като изданието не е взело мерки в тази посока, средва да понесе отговорност. Тази намеса се явява абсолютно "необходима в едно демократично общество". Само така може да се постигне баланс между двете права- на свободно изразяване и на защита на личната чест и достойнство.

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.