Арбитражът в България почти на 125 години

Арбитражът в България почти на 125 години

Арбитражът в България съществува повече от век. Създаден през 1896г., първоначално арбитражен съд е функционирал в системата на Търговско-промишлената палата. Основа за учредяването му е бил Законът за гражданското съдопроизводство от 08 февруари 1892 г. и в сила до приемането на Гражданския-процесуален кодекс (ГПК) от 1952 г.  Арбитражът дълги години действа, основаващ се на приетия през 1950 г. Закон за държавния арбитраж. Съгласно нормативната уредба в ГПК от 1952 г. се е допускал арбитраж, но само за спорове между български стопански организации и чуждестранни юридически лица, т.е. само международният търговски арбитраж, докато действащата нормативна уредба дава възможност и двете страни да са български физически или юридически лица.

През 2016 г. у нас се злоупотреби с едноинстанционното арбитражно производство като алтернатива на държавното правораздаване и бързо средство за решаване на спорове. Нарушени бяха правата на хиляди потребители. Медиите съобщаваха за стотици хиляди дела, разгледани от арбитражни съдилища, като времето за разглеждането на едно дело е около минута и половина. Недоверието в института се роди, а в отговор на недобросъвестното използване на арбитража бяха приетите промени в Гражданския процесуален кодекс и Закона за международния търговски арбитраж през 2017 г. Дали обаче след законодателните промени бавно и поетапно отново започва да се възвръща доверието в арбитражното производство?!

Въпреки немалкото информация и съдебната практика, предоставена в тази насока, се наблюдава колебание в избора на бизнеса, кой способ за решаване на правни спорове да предпочете: арбитраж или държавно правораздаване.

Арбитражът не е част от държавната власт, а доброволен начин на страните да решат спора помежду си. Той е способ за разрешаване на спорове, въведен като алтернатива на държавния съд. Правната регламентация на арбитража е уредена в редица вътрешни и международни актове, като Гражданския процесуален кодекс, Законът за международния търговски арбитраж, Европейската конвенция за външнотърговски арбитраж, Нюйоркската конвенция за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения и др.

От основно и съществено значение е бизнесът да е информиран кога може да се обърне за решаване на спор пред арбитраж. За решаване на спор пред арбитраж основна предпоставка е наличието на арбитражно споразумение. Изборът, на държавен или на арбитражен съд да е подсъден спорът, страните правят с арбитражната клауза, защото тя е процесуалната пречка спорът да се гледа от друга институция освен избраната. Съгласно чл. 7, ал. 1  от ЗМТА, "Арбитражно споразумение е съгласието на страните да възложат на арбитраж да реши всички или някои спорове, които могат да възникнат или са възникнали между тях относно определено договорно или извъндоговорно правоотношение. То може да бъде арбитражна клауза в друг договор или отделно споразумение". Споразумението трябва да бъде писмено, ако се съдържа в документ, подписан от страните, или в разменена кореспонденция. Смята се, че има арбитражно споразумение и когато ответникът писмено или със заявление, отбелязано в протокола на арбитражното заседание, приеме спора да бъде разгледан от арбитража или когато участва в арбитражното производство чрез депозиране на писмен отговор, представяне на доказателства, предявяване на насрещен иск или явяване в арбитражно заседание, без да оспорва компетентността на арбитража.

Всички граждански и търговски имуществени спорове могат да бъдат решени от избран по волята на страните арбитър или арбитри. От позицията на ежедневието и бизнеса това са - неплащане на цената по договора, неспазване на срока, неизпълнение на сключени договори, неточно изпълнение на услугата. Съгласно  чл. 19., ал. 1 от ГПК, изключение правят: "Страните по имуществен спор могат да уговорят той да бъде решен от арбитражен съд, освен ако спорът има за предмет вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение или е спор, по който една от страните е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите".

Арбитражът отдавна е наложен в развитите пазарни икономики като по-предпочитан способ за решаване на правни спорове. И когато говорим за всякакви имуществени спорове, следва да се направи внимателна преценка на конкретните обстоятелства по предмета на спора, доколкото всяка от характеристиките му, описани по-долу в един случай, са предимство на арбитража пред държавното правораздаване, а в друг може да се окажат недостатъци - бързина, икономичност, достъпност, налице е и прозрачност и стабилност на арбитражното решение, което е изпълнителен титул.

Кратките срокове за насрочване, разглеждане и решаване, характерни за арбитражното дело, често са от ключово значение за търговските взаимоотношения. Арбитражното решение е окончателно и не подлежи на обжалване, слага край на спора. Арбитражното решение подлежи на принудително изпълнение по законоустановения ред. Насрочването, разглеждането и решаването на делата пред държавния съд продължава няколко години, осъществява се инстанционен контрол.

Разходите за водене на арбитражно дело са в пъти по-ниски от разходите за водене на дело в държавен съд. Прогресивно намаляват с увеличаване сумата по спора, докато държавната такса в държавния съд е 4% от сумата по спора, за обжалване пред по – горна инстанция е 2%, а общата сума за трите инстанции възлиза на 8 % от сумата по спора. Характерната за арбитража икономичност при воденето на делата е безспорно предимство.

В последните години се наблюдава увеличаване интереса на чуждестранните инвеститори да предпочитат арбитражния ред за разрешаване на спорове при взаимоотношенията си с местни представители на бизнеса. Оказва се, че фактор при вземане на решение за избор на арбитражен пред държавен съд е възможността арбитър или членовете на арбитражния състав да бъдат определени от свободната воля на страните и не са наложени служебно.

Адвокатът на САЩ: Асандж застраши живота на хора, помагали на Запада

Предишна новина

Във Военен съд-Сливен няма достатъчно съдии за Общо събрание – отложиха избора на председател

Следваща новина

Коментари

3 Коментара

  1. 3
    | нерегистриран
    1
    0

    Допреди промените в ГПК и в ЗМТА, с които беше озаптен донякъде произволът на арбитражите към колекторските фирми, арбитражът беше доказан начин за:

    -да бъдеш осъден без да разбереш

    -да бъдеш осъден ,без да си подписал арбитражна клауза

    -да бъдеш осъден дори и при изрично несъгласие спорът да се гледа от арбитър

    --да бъдеш осъден без да имаш каквито и да е правоотношения с твърдяния кредитор

    -да бъдат признати за валидни неравноправни каузи в договорите, незаконни клаузи в договорите, дори и да бъдеш осъден по несъществуващи клаузи в несъществуващ договор.

    -да бъде пререшено съдебно решение, от държавен съд



    Колекторите си имаха арбитражни съдилища, и си осъждаха потребителите като стой та гледай. Арбитражът беше тотално извратен, и добре ,че законодателят го озапти. такъв произвол, какъвто имаше допреди промените в ГПК и ЗМТА дори и в Албания няма, алоооу!

  2. 2
    | нерегистриран
    3
    0
    До коментар #1 от " | нерегистриран":
    В България е глупост и простотия, възможност за източване на простите потребители.

    Как се става арбитър и как се избира от страните - от кои страни?!

    Арбитражът е нещо прекрасно , ако става въпрос за ТЪРГОВСКИ арбитраж и се провежда в уважавани арбитражни институции . Но както всичко и арбитражът беше окепазен у нас от т.нар."потребителски арбитраж" , който по принцип е забранен от ЗЗП . Това не значи , че не трябва да се ползват възможностите на арбитража , особено на институционализиран такъв към регулатори като КФН , КЕВР , СЕМ и пр , но разбира се само между търговци....

  3. 1
    | нерегистриран
    3
    -1

    В България е глупост и простотия, възможност за източване на простите потребители.

    Как се става арбитър и как се избира от страните - от кои страни?!

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.