Боян Магдалинчев, представляващ ВСС:

Възможни са евентуални промени в Конституцията, но дано те се правят разумно

Възможни са евентуални промени в Конституцията, но дано те се правят разумно
Боян Магдалинчев, представляващ ВСС

Господин Магдалинчев, новата година започна и за ВСС. Вероятно и през 2020 г. пред състава на Съвета ще стоят редица важни кадрови въпроси за решаване. Вие обаче започнахте с решаването на един от "най-горещите" от тях – този за индексацията на възнагражденията на магистратите и служителите. Миналата седмица стана ясно, че увеличението няма да е еднакво за всички, стои на дневен ред обаче и въпросът за средствата за облекло. Има ли пари в бюджета за това перо и да очакваме ли забавяне, както в предходната година?

По разчетите на бюджета е заложено 10% увеличение на възнагражденията на всички магистрати и съдебни служители. Комисията първоначално прие такова решение в тази посока, след това част от членовете на Бюджетната комисия поискаха да се оттегли от дневния ред на Пленума. Аз го оттеглих, за да можем да обсъдим нещата.

Съдебните служители имат право на работно облекло. Чл. 352 от ЗСВ казва, че на съдебния служител всяка година се изплаща сума за облекло в размер до две средномесечни заплати на заетите в бюджетната сфера. Това, което е предвидено в закона, ние сме го заложили в проекта за бюджет и в тази посока няма да имаме проблеми. Ако си спомняте миналата година имаше леко напрежение в тази посока, но нещата бяха преодолени, така че тази година с парите за облекло както на служителите, така и на магистратите няма да има проблем.

Важно е да уточним също така в каква посока смята да поеме ВСС по пътя към реформата на съдебната карта. Прокурорската колегия вече доста напредна в тази посока, Съдийската колегия обаче не мърда от положението на постоянни анализи, събиране на мнения, данни и после пак – анализи и данни.

Не, няма яснота. Категоричен съм, че все още няма яснота. Всеки от членовете на колегията може да има някаква своя визия, но като избистрена концепция какво и накъде ще се върви по съдебната карта – все още няма. Разбира се, все още се изчаква и проектът на г-жа Мутафова за Единната информационна система и съдебната карта на съдилищата и прокуратурите. От това се очаква да се получи повече информация, след като се направи анализ по проекта. Предвидено е, след като приключи проектът, 10 районни прокуратури и 10 районни съдилища, в които пилотно да започне да се внедрява системата, но на този етап – единна концепция на Съдийската колегия няма. Миналата година, на 26 юни, проведохме съвместно заседание по-искане на Прокурорската колегия, за да се чуе мнението и на Съдийската колегия в тази посока. Имаше много изказвания, много дебати, но конкретно решение не е прието. Дали ще се сливат, вливат, или ще се закриват съдилища, или пък друга структурна промяна – Съдийската колегия няма концепция.

Кой, лично според Вас, е подходящият модел за реформа на съдебната карта по отношение на съдилищата?

Един от вариантите, който сме обсъждали без да се взима решение, беше възможността за сливане, вливане или обединяване, даже по модела на прокуратурата донякъде – по-малките съдилища да бъдат обединени към районния съд към областния центът, но решение не е взето все още.

Забавянето при избора на подходящ модел за оптимизация на съдебната карта неизбежно ще се отрази и на проект за изграждането на Единната информационна система. Целият проект трябва да е готов в края на 2020 година. Ще успеете ли или може да се очакват забавяния?

Мисля, че внедряването на ЕИСС няма да бъде проблем. Доколко съм в течение, изпълнителят на проекта - "Информационно обслужване" - продължава активно да работи в тази посока. Това, което е заложено като графици за изпълнение на проекта, ще се спази. Проблемът ще е какво ще правим ние след това. Надявам се, че именно от изпълнението на проекта и анализа ще се почерпи малко повече информация, за да може на тази база, Съдийската колегия да вземе някакво решение.

На какъв етап е проверката на сигурността на системата за случайно разпределение на делата и реално можем ли да сме спокойни, че няма пробойни и риск от манипулация на разпределението?

Пленумът прие едно решение м.г., с което се възложи на мен, като представляващ Съвета, да се сключи договор с дружеството, което представи своята оферта за извършване на одит на Централизираната система за случайно разпределение на дела за сигурността, с оглед да се ограничи възможността за всякакви външни влияния или въздействия върху нея. Такъв договор е сключен между фирмата "Аматас" ЕАД и ВСС от 13 януари 2020 г. Срокът за изпълнение на договора е 45 дни от датата на влизането му в сила – в момента, в който се подпише. Реално той е подписан, така че договорът вече се изпълнява при пълна конфиденциалност и невъзможност за извличане на информация от страна на изпълнителя, да не се разпространява информация, да не се въздейства върху системата – разписани са стриктно клаузите в договора по изпълнение на одита. Изпълнителят ще докладва резултатите от одита, които ще се внесат за разглеждане в Пленума.

Има ли ясна визия Съдийската колегия накъде да продължи в борбата с уравновесяването на натоварването в съдилищата? През изминалата година видяхме няколко опита и идеи за постигането на тази цел – чрез прехвърлянето на бройки, чрез извеждане на заповедните дела от съда, чрез обявяване на нови и нови конкурси.

Още миналата и по-миналата година започна една такава дейност по преодоляването на неравномерната натовареност в органите на съдебната власт, конкретно в съдилищата. Предприеха се различни решения – такива за увеличение на числеността, например в СРС се увеличи магистратската численост и служителите, прие се решение по чл. 193 ал. 3 и ал. 6, както и по чл. 194 от ЗСВ за съдии от други съдилища, които са по-малко натоварени, да бъдат назначени в СРС. Отделно от това се предприеха законодателни промени в ГПК, в това число и последната, свързана със заповедното производство. Там като че ли нещата малко се поусложниха, след като се въведе задължението за съда служебно да проверява за неравноправните клаузи, с което му се вмениха много повече задължения отколкото досега. По-скоро това са проблеми на исковото производство, а не на заповедното, но някак си нещата се смесиха. Това ще доведе до усложняване на работата на районните съдии по заповедните производства. При изслушването на председателя на Районен съд-Пазарджик, например, той постави точно това като проблемен момент – ако преди администрирането по тези дела е било проблемно, сега нещата фактически се прехвърлят по съществото на спора. Да видим накъде ще вървят нещата. Започват колегите да се притесняват, че това ще затрудни работата в заповедното производство, вместо да го облекчи.

Докъде стигнахте с проекта за изграждане на нова съдебна палата във Варна и на какъв етап се намира проектът за ремонта на новата сграда за специализираните органи?

Ако си спомняте, по-миналата година имахме едно изнесено заседание във Варна. Там се обединихме около идеята, че този състав на Съвета трябва да работи за това поне да започне процедурата по изграждането на съдебната палата. За тази цел от МП бяха предоставени два терена във Варна. Оказа се, че единият е още отдавна и го стопанисва Фонд "Затворно дело". Много отдавна там са сключени договори за отдаване под наем на части на терена и са застроени определени сгради и постройки, в това число и бензиностанция, и се водят облигационни спорове. Поради тази причина нещата там могат да се забавят с години. Затова МП предложи втори терен, който също се управлява и стопанисва от Фонд "Затворно дело" – това е около затвора. Но и там се оказа, че има проблеми. По повод интервюто потърсих малко повече информация от дирекцията "Управление на собствеността" към ВСС и се оказа, че и в този втори терен има изградени ведомствени жилища за служителите на затвора. Теренът е с площ около 28 дка, но трябва да се изготви подробен устройствен план, за да се види каква е степента на застрояване, която се предвижда, и оттам какво имаме ние като идея, за да се определи в прилежащия терен за евентуална бъдеща съдебна сграда във Варна. Идеята там е всички органи на съдебната власт да бъдат в една съдебна палата, което предполага, че ще бъде доста голяма като обем. Дано в рамките на този ВСС поне да приключат всички организационни въпроси по проектирането, разрешителните, за да може поне да стартираме самото строителство.

Относно сградата на бул."Александър Стамболийски", която беше предоставена в края на 2017 г. на ВСС за нуждите на специализираните органи на съдебната власт в София, там обявихме процедурата, оказа се обаче, че има неща, които не са предвидени. Имаше голямо разминаване в информацията за площта, която е предоставена за ползване и управление - над 2000 кв. м., поради което прекратихме процедурата и възложихме на външна фирма да извърши едно предпроектно проучване, с всички материали, които са необходими. Там приключиха нещата, като беше направена и количествено-стойностна сметка, която да имаме предвид. Завишиха се стойностите за ремонта на обекта, а сега се работи по въпроса евентуално за надстрояване с един етаж. Това обаче е свързано с по-сложни процедури, които са в ход.

В края на изминалата година стана ясно още, че България е изпълнила препоръките на Европейската комисия във връзка с Механизма за сътрудничество и проверка, както и че предстои да заработи Нов съвет за координация и сътрудничество между изпълнителната, съдебната и законодателната власт. В него влизате и Вие. Каква ще е ролята на този нов орган и какви резултати може да очаква съдебната система от дейността му?

По същество това е национален механизъм за мониторинг на борбата с корупцията, организираната престъпност, съдебната реформа и върховенството на закона. Идеята е това да е вътрешен, национален механизъм, който да продължи да изпълнява част от функциите, които в продължение на 2 години осъществяваше Механизмът за сътрудничество и проверка. Там са включени редица правомощия. Заложено е този орган да осъществява този мониторинг, да участват представители на изпълнителната власт, съдебната власт и гражданското общество. Предвидено е да има двама съпредседатели – вицепремиерът с ресор правосъдие и представляващият ВСС. Отделно в състава на Съвета е предвидено да бъдат включени и председателят на ВКС, на ВАС, главният прокурор, председателят на КПКОНПИ, министърът на вътрешните работи, министърът на правосъдието. Този Съвет трябва да отчита напредъка по изпълнението на мерките и дейностите по четирите основни показателя, чрез предоставяне на информация от компетентните органи. Може да обсъжда конкретни въпроси при изпълнението на тези мерки, да обсъжда предложения за предприемане на последващи действия и мерки по тези показатели - борбата с корупцията, организираната престъпност, съдебната реформа, върховенството на закона. Съветът може да приема решения за координиране взаимодействието на институциите, в това число изпълнителната власт, да поска допълнителна информация. Отделно за всяко заседание Съветът трябва отправя покана за участие към всички субекти, които участват в състава му, в това число и Граждански съвет, за да има гражданско наблюдение върху постигнатия напредък от страна на гражданското обществото и отчетност за дейността на Съвета за координация. Предвижда се и възможност за НПО, отделно от съсловните, които да участват в състава на Съвета и да разполагат с документацията, и да правят предложения. За всяко заседание ще се изготвя протокол за взетите решения, които се публикуват на интернет страницата на МС, МП и ВСС. ИВСС също ще участва. Задълженията ще са – ИВСС да предоставя информация за дейността си, ВСС - за реформата в съдебната система, МП дава информация за предприетите законодателни инициативи, свързани със съдебната реформа, ще се изисква информация и от прокуратурата за противодействието на корупцията, както и от ВКС за постановените присъди, КПКОНПИ – за противодействието на корупцията и отнемането на незаконно придобитото имущество и т.н. Този Съвет ще замести Механизма за сътрудничество и оценка. Всичката информация ще се отчита периодично пред обществото с качването на тази информация на интернет страниците. Сега тече една съгласувателна процедура за изменението на параграф 5 - моментът на влизането в сила на постановлението за създаването на Съвета. Там досега се предвиждаше да влезе в сила с отмяната на решението на ЕК. Ако си спомняте, докладът от ноември 2019 година каза, че България е изпълните тези 17 препоръки, които бяха поставени. Заради това Мониторингът следва да се прекрати. Разбира се Съветът на EС и ЕП трябва да дадат своето решение.

Интересна ще бъде и проверката, която предстои да бъде направена от Комисията по петициите в ЕП през февруари във връзка с наказателна процедура срещу страната ни за нарушения на европейското право, свързани със защита на правата на потребителите в заповедното и изпълнително производство. Какво можем да очакваме след този одит?

Само да уточня, че аз не присъствах на това заседание заради служебни ангажименти, но колегите Марчева и Имова направиха предложение до Съдийската колегия на ВСС, във връзка с тази процедура в ЕП, до Комисията по петициите, която идва в България между 24 и 26 февруари. Те внесоха предложение при идването на Комисията и извършването на проверката да могат да бъдат изслушани и съдии, които пряко се занимават със заповедното производство, за да могат да споделят своите виждания евентуално за законодателни промени. Това предложение е подложено на гласуване на 21 януари и с него се е приело да бъде изпратено писмо до председателя на Комисията по петициите с копие до председателя на ЕП, в което да се заяви молба за среща с представители на съдебната система, тъй като в предварителната програма такава не е предвидена. Аз специално го намирам за положително и правилно. Заповедното производство се разглежда от районните съдилища и те имат пряко участие, най-непосредствени впечатления и наблюдения и това е в интерес и на правилното разглеждане и решаване на въпроса, както и получаването на многостранна информация, за да се вземе правилно решение.

Оказа се обаче, че при посещението на представители на Комисията у нас са предвидени срещи с всички засегнати институции, без най-важната и отговорната – съдът. Съдийската колегия изпрати писмо до ръководството на Комисията, в което настоявате такива срещи с представители на съдебната власт да бъдат предвидени, но направи впечатление, че единственият който се оказа "против" това писмо бе председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов. Как си обяснявате това?

Доколкото разбрах г-н Панов е гласувал "против" това предложение. Виждам, че той е председателствал заседанието, но писмото до Комисията по петициите на ЕП, е подписано не от него, а от г-н Чолаков. Но пак казвам, че не присъствах на заседанието. Не виждам нищо лошо в това Комисията да получи по-обширна и по-обстойна информация от страна на България. Не е въпросът в това да говорим само негативно или само позитивно, а за едно обективно решение е важно да се чуят повече страни и повече субекти да изкажат своето становище и мнението по проблемите на заповедното производство. Толкова по-голяма ще е тогава вероятността за обективна информация, а за България би било добре не само да се говори срещу нея, но и да се даде възможност да се видят и положителните страни, в нещата които предприема държавата.

Не на последно място обществен интерес предизвикват и срещите при президента във връзка с промените в Конституцията, които държавният глава обяви, че ще внесе. Покрай дебата като основен акцент изплува въвеждането на индивидуалната конституционна жалба. Полезно ли ще е, според Вас, въвеждането на този институт и какви трябва да са гаранциите, че това няма да превърне КС, образно казано, в "четвърта инстанция" по неуредени правни спорове?

Пряката конституционна жалба при нас не е заложена по Конституция. Естествено, за да се пристъпи по този път трябва да се премине към конституционна промяна, за да могат гражданите да сезират КС. Мисля, че нещата трябва да бъдат обмислени много добре, за да се получи един разумен баланс, защото, ако се стигне до това решение, не изключвам вероятността КС да бъде задръстен от работа. Какви механизми ще се приемат и какви не, например за допустимостта на жалбите и т.н., това е друг въпрос. По начало има опасност той действително да се превърне в четвърта инстанция, което не е замисълът и идеята на българската Конституция за дейността и функциите на съда. КС е пазител на Конституцията, той я брани, поради което и сега в момента има 10 субекта, които могат да го сезират. Може да се предвиди някакво разширение – има идеи в тази посока -  всеки съд да може да сезира. Аз подозирам, че това може да доведе донякъде до забавяне на правосъдието – вместо да се решават споровете по-бързо, може да се забавят. Защо? Защото сега наблюдаваната практика е, че тогава когато е сезиран по някакъв правен казус КС, то съставът, който го е сезирал, спира производството по делото по разрешаването на въпроса. На практика обаче всички останали съдилища спират производствата, позовавайки се на отправеното запитване до КС. Той може да се произнесе след няколко месеца и така производствата са в застой. Дано се помисли, ако се пристъпи към разширяване на функциите и правомощията на КС, по-трезво, така че да не се получи увреждане на интересите на гражданите, което не е идеята на конституционната жалба.

Нуждае ли се, според Вас, Конституцията изобщо от редакция и в каква насока?

Последните промени в Конституцията са все свързани със съдебната власт. И 2003 г., и 2004 г., и 2007 г., и 2015 г. – това са промени, които са направени все в посока главата "Съдебна власт". Накъде ще вървим е другата страна. Ако се тръгне в посока дебатите, които се развиват в обществото през последната година, може да се стигне до реални промени в Конституцията, но не мога да кажа в каква посока, тъй като досега никой не е посочил нищо конкретно, а общо се нахвърлят някакви идеи в тази посока. От няколко възможни посоки могат да се правят предложения за промени в Конституцията, но дано когато те се правят да се огледат добре и да не предизвикат спорове, защото непрекъснатото изменение на Конституцията не е най-доброто решение. Ние все още не сме видели реални резултати от последната промяна през 2015 г., последвана от законодателното изменение през 2016 г., а се говори отново за промяна в Конституцията. Тези промени се нуждаят от анализ, оценка и тогава от взимането на решения.

Боян Магдалинчев е завършил СУ "Св. Климент Охридски". Има близо 40-годишен общ юридически стаж, съдия е от 1982 г, като последователно преминава през всички нива на съдебната система. От 2012 до 2017 г. е заместник-председател на ВАС. За втори път е член на ВСС, като през месец октомври 2017 г. е избран за представляващ на кадровия орган на съдебната власт.

Прокопиев държи мейнстрийма, пере обвиняеми олигарси през bTV, "Дневник" и "Капитал"

Предишна новина

Имунитетът на президента не е абсолютен

Следваща новина

Коментари

5 Коментара

  1. 13
    | нерегистриран
    1
    -1

    Много сте прав,господине.Магистратите обмислят как да си увеличат приходите,хич не ги е еня за бедния и окраден гражданин попаднал във въртележката на правото(закони,параграфи и разпореждания).

  2. 9
    | нерегистриран
    5
    0

    Мъка, мъка, мъка ...

    Как ли се чувства господина Магдалинчев, че от над 800 посещения има едва три неизтрити коментара и от тях, вкл., нито един положителен !?!

    Препоръчвам по същия начин да се чувстват и останалите членове на ВСС.

    Излъгахте очакванията на колегите си !

  3. 8
    | нерегистриран
    7
    0

    Разумно, но няма да стане !

    Най-отвратителното е, че и следващите ще са същите - и в "нашата" съдебна власт, и в изпълнителната също !

  4. 5
    | нерегистриран
    7
    0

    Ако нищо смислено не можеш да направиш, по-добре не пипай !

    Защото това, което направиха с некой прокуратури - районни, не е нещо смислено и не е необходимата реформа.

    Щетите едва ли са непоправими, но си е нещо много, много глупаво и лишено от смисъл .

  5. 4
    А мандатът изтича..... | нерегистриран
    14
    0

    И какво излиза - съдебната карта не сме изготвили /обмисляме/ . Нови сгради няма /обмисляме/ . Промени в Конституцията няма /обмисляме/.



    Май на половината ВСС му е време да си подадат оставката и да ходят да си гледат внуците в парка. Там - може пак да обмислят или шах да поиграят . Нямаме нужда от хора , които мислят само за себе си !

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.