Митничарите да отказват пренасянето през граница на пари и скъпоценности при задължения към държавата

Митничарите да отказват пренасянето през граница на пари и скъпоценности при задължения към държавата

По предложение на министъра на финансите Министерски съвет на 2 декември внесе в Народното събрание законопроект за изменение и допълнение на Валутния закон. С промените се поставя за цел да се приведат в съответствие националното и европейското законодателство в областта на контрола на вноса и износа на пари в брой в рамките на ЕС - налага се и прецизиране на разпоредбата на чл. 11а от Валутния закон (ВЗ). Също така, промените следва да бъдат съгласувани с разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1889/2005 и с практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС), в областта на административнонаказателните разпоредби при неизпълнение на задължението за деклариране по чл. 3 от същия регламент. Цели се и уеднаквяване на определената законова компетентност по установяването на нарушения на Валутния закон, както на външната така и на вътрешната граница за ЕС.

Съвместимостта на санкциите по българското законодателство, налагани при недеклариране на парични средства, вече са били предмет на разглеждане от Съда на ЕС в рамките на четири преюдициални запитвания (2017-2019г.). Освен това, на 25 юли 2019 г. Европейската комисия издаде мотивирано становище, от което става ясно, че България следва да поддържа в законодателството си система за наказателни и административни санкции, съгласно която във всички случаи се изисква задължително пълно отнемане на недекларираните парични средства, както и налагане на имуществени глоби или лишаване от свобода. Критикува се, че законодателят не е въвел система за налагане на ефективни, пропорционални и възпиращи наказателноправни и административни санкции и поради това държавата не е изпълнила задълженията си по член 4, параграф 2 и член 9, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1889/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 г. относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността.

Пренасяне на парични средства през границата на страната за или от трета страна

Идентифициран е проблем в разпоредбата на чл. 11а от ВЗ. Изменя се втората алинея, с което се предвижда правомощието на митническите органи при получена по служебен път информация за наличието на публични задължения на лицето да не допуснат пренасянето на парични средства в размер на 30 000 лв. или повече, или тяхната равностойност в друга валута, през границата на страната за трета страна. Така се допълва изменението на разпоредбата от 2017 г., с което изискването за предоставяне на удостоверение за липса на публични задължения се замени с получаване по служебен път на информация за наличие или липса на задължения.

Промени в административнонаказателните разпоредби

Доколкото настоящата редакция на административнонаказателна разпоредба на чл. 18, ал. 1 от ВЗ се различава от състава на престъплението по чл. 251 от Наказателния кодекс единствено по обективен критерий - стойността на недекларирания предмет, в мотивите към законопроекта се твърди, че проблемът не може да се разреши чрез промяна в организацията на работа или чрез въвеждане на нови технологии. От наличното ясно тълкуване на разпоредбите на Регламента от страна на СЕС, излиза, че прилагането на Валутния закон в този му вид би довело единствено до отмяна на наказателни постановления, поради противоречие с практиката на СЕС. 

Известно е, че тълкуването на правото на Съюза от страна на СЕС е задължително за всички държави членки и техните държавни органи. В случая е налице несъответствие между предвиденото наказание и действащите правни норми в областта на административнонаказателното производство по ВЗ за случаите, когато задължението за недеклариране на паричните средства по Регламента не е изпълнено. В чл. 9, параграф 1 от Регламента се предвижда възможността всяка държава членка да въведе санкции, които се налагат при неспазване на задължението за деклариране по чл. 3 от същия регламент, като изисква тези санкции да са ефективни, съразмерни и възпиращи: "Всяко физическо лице, което влиза или излиза от Общността и носи пари в брой на стойност 10 000 EUR или повече, е задължено да декларира тази сума пред компетентните органи на държавата членка, през която влиза или излиза от Общността, в съответствие с настоящия Регламент. Задължението за деклариране се счита за неизпълнено, ако декларираната информация е невярна или непълна."

С измиенението се предвижда, че при нарушение на разпоредбите на чл. 11а, ал. 1, 2 и 3 (относно пренасяне на парични средства съответно в размер на или повече от 10 000 EUR или 30 000 лв.) и чл. 14а, ал. 1 ВЗ (относно пренасяне на благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях), както и на нормативните актове по тяхното прилагане, налаганото административно наказание ще бъде глоба в размер на една пета от стойността на недекларираното имущество, тъй като деянието не съставлява престъпление. Същото наказание се предвижда да се наложи и на този, който извърши или допусне извършване на нарушение по чл. 11, ал. 2 и 3 и чл. 14, ал. 2 и 3.

Отменя се чл. 20 ВЗ, с което българското законодателство ще бъде в съответствие с практиката на СЕС по отношение на отнемането в полза на държавата на цялата недекларирана сума.

В законопроекта е предвидено и когато предметът на нарушение по чл. 18, ал. 2 е укрит по специален начин, наказанието да е глоба в размер на една четвърт от стойността на недекларираното имущество, ако деянието не съставлява престъпление. Предвидено е създаването на нова т. 21 от § 1 от Допълнителната разпоредба, в която е дадена дефиниция за "укрит" предмет на нарушението.

Уеднаквяване на определената законова компетентност по установяването на нарушения на Валутния закон, както на външната така и на вътрешната граница за ЕС

Съгласно действащата нормативна уредба, министърът на финансите със своя заповед е упълномощил митническите органи да съставят актове за установяване на административни нарушения (АУАН) по чл. 18, ал. 1 и 5 ВЗ. С тази заповед се урежда компетентноста на директора на Агенция ,,Митници" да издава наказателни постановления въз основа на съставените актове. Същият ред е установен в случаите на ал. 3 – стставяне на АУАН, когато вписано лице в нарочния регистър откаже да декларира или го направи невярно или непълно (чл. 11б, ал. 3 и чл. 14б, ал. 2).

Предвид контрола, който осъществяват митническите органи по границата на страната и спецификата на нарушенията при пренасяне през границата на парични средства и благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях, в законопроекта се предвижда изрично разширяване на законовата компетентност на митническите органи, а именно - да съставят АУАН по чл. 18,  ал. 2, 3 и 7 ВЗ.

Освен това, в случаите, когато нарушението е извършено от лице, което осъществява дейност по добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия с и от тях по занятие (чл. 13, ал 1), съответните АУАН по ал. 6 и ал. 7, т. 2 ще се съставят от органите на Националната агенция за приходите, а наказателните постановления ще се издават от изпълнителния й директор или от оправомощени от него длъжностни лица.

Мотивацията за това изменение идва от редакцията на чл. 16, ал. 2 от сега действащия ВЗ, съгласно който контролът върху лицата по чл. 13, ал. 1 е възложен на НАП, но актовете за установяване на нарушенията се съставят от оправомощени от министъра на икономиката длъжностни лица, а наказателните постановления се издават от министъра на икономиката или от оправомощени от него длъжностни лица. Служителите на НАП пък са натоварени да предоставят на Министерството на икономиката съответните констативни протоколи и други доказателства за съставяне на АУАН. Така се стига и до друго противоречие - с Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, тъй като в документацията се вписва данъчно-осигурителна информация. Това, от своя страна, води до невъзможност за компетентния орган в лицето на министъра на икономиката или оправомощените от него длъжностни лица да изпълнят законовите разпоредби, като съставят акт за установяване на административните нарушения, съответно да издадат наказателно постановление във връзка с дейността на лицата по чл. 13, ал. 1 от Валутния закон. В крайна сметка, към момента контролът на тези лица на практика е невъзможен и неосъществим.

Удължаване на мандата на съдебните заседатели за справянето с кризата в страната

Предишна новина

Обявиха конкурс за преместване на 16 места в районните съдилища

Следваща новина

Коментари

0 Коментара

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.