Адвокат Валя Гигова:

В България поимотно вписване няма, защото още няма условия за това

В България поимотно вписване няма, защото още няма условия за това
Снимка Андрей Михайлов

Работна група в Министерството на правосъдието изготви нова промяна на Правилника на вписванията, която предстои да бъде гласувана в сряда от кабинета, а вече се чуха възражения срещу предвидените промени, които премахвали имотните партиди и представлявали връщане назад.

Истината е, че само преди три месеца, през юли т.г. Министерският съвет прие значителни промени в Правилника по вписванията, предложени от тогавашния състав на Министерството на правосъдието като изключително важни – за гражданите, обществото, за сигурността на собствениците. «Правен свят» се обърна към адвокат Валя Гигова, която е член на работнита група по настоящия проект. Преди да се впише като адвокат през 1998 г. Валя Гигова е нотариус в Софийската нотариална служба. Понастоящем е член на научно-методическия център при Висшия адвокатски съвет.

Адвокат Гигова, чуват се съвсем противоречиви мнения за предишните и настоящите промени в Правилника по вписванията, които объркват дори и юристите, които не са специалисти в тази материя. Как тогава гражданите биха могли да се ориентират и защо наистина се налага само няколко месеца след юлските промени в Правилника да се подготвят нови?

Практически измененията, които сега са подготвени, възстановяват уредбата на вписванията, така както съществуваше преди последното изменение от юли т.г., или, другояче казано – връщаме се към класическата форма на персоналното вписване като система, която съществува у нас повече от сто години. Предвидени са и редакционни изменения на съществуващи, но не достатъчно прецизни текстове.

С измененията на Правилника за вписванията от юли се извършиха промени в няколко направления: разшири се обхватът на актовете, подлежащи на вписване, въведоха се правила за вписване по имотни партиди и се ограничи публичността на регистрите на вписаните актове. Тези изменения, широко рекламирани като правни достижения, всъщност са в противоречие с разпоредби от по-високи по степен нормативни актове, каквито са законите. Предвиди се, например, да се вписват предварителни договори и актове, с които се удостоверява наследствено правоприемство – у нас това са издаваните удостоверения за наследници от общината по последния постоянен адрес на починалото лице. ГПК, обаче, който урежда производството по вписване, допуска да се вписват само актове, чието вписване е предвидено в закон. Понеже нито Законът за задълженията и договорите, нито Законът за наследството предвиждат вписване на посочените актове – предварителни договори и удостоверения за наследници, няма как и Правилникът, като подзаконов акт, да го предвиди. И това не е случайно, защото съществуващата у нас система за регистрация на актовете, касаещи вещни права с недвижими имоти, има затворен характер – вписват се само актове, с които се учредяват, прехвърлят и изменят вещни права върху недвижими имоти, като изключенията, при които се вписват актове, които нямат такъв предмет (като например договор за наем, договор за арента), трябва да са изрично предвидени в закон; вписват се само актове между живи, защото само при тях може да се постави въпросът за конкуренция на права от един и същ праводател, който два пъти се е разпоредил с имота си.

Промените в Правилника за вписването от юли т.г. твърде неудачно се опитаха да съвместят правилата за вписване по персоналната система с правила за вписване по имотната система, без да се държи сметка за съвършено различния режим на регистрация на актовете за сделки с недвижими имоти при двете системи за вписване и принципната разлика в организацията на информацията за вписани актове в двете системи.

Правилникът за вписване е приет, за да уреди подробности относно начина на персоналното вписване, въведено със Закона за собствеността. При последното изменение на правилника се въведоха разпоредби, които регламентират вписване, което се извършва по партида на имота и предпоставят съществуването на имотен регистър, какъвто у нас няма. Начинът на създаване на имотен регистър е уреден в Закон за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), като самият закон предвижда до въвеждане на имотния регистър вписването да се извършва по досегашния ред – в този смисъл е разпоредбата на чл. 74 от ЗКИР. Досегашният ред е редът, уреден в Закона за собствеността и доразвит на подзаконово ниво в Правилника за вписванията, който предвижда вписването да се извършва по партидата на лицата, а не по партидата на имотите.

Уредбата на "имотни партиди" в Правилника за вписванията създава правна привидност, че у нас има имотно вписване и има имотен регистър, което не е така. Затова със сега предлаганите изменения в Правилника за вписванията се възстановява уредбата на персоналното вписване, което трябва да продължи да се прилага до въвеждането на имотен регистър по предвидения в ЗКИР ред. А този ред за въвеждане на имотен регистър не е чрез недомислени промени в Правилника за вписванията.

Всичко това налага тези изменения в Правилника по вписванията от юли т. г. да бъдат коригирани чрез нова промяна на правилника. Можеше, разбира се, те да бъдат атакувани пред Върховния административен съд, защото практически всички промени от юли т.г. противоречат на нормативен акт от по-висока степен – противоречат на ЗС, на ЗКИР, на ГПК. Но когато има разбиране от страна на изпълнителната власт и воля за промяна на очевидно неудачната правна уредба, промяната е най-логично да се случи чрез ново изменение в нормативния акт.

Всички ние обаче си спомняме единодушието, с което се твърдеше, че въвеждането на т.нар. имотни партиди няма алтернатива и че това е един голям успех, осъществен с последните промени в правилника от юли т.г. Сега вие твърдите друго.

Трябва ясно да се каже, че в момента у нас имотен регистър няма и имотни партиди не съществуват, независимо че има Закон за кадастъра и имотния регистър. Целта на ЗКИР е да бъде създаден имотен регистър и да бъде въведено поимотно вписване. Не може чрез привнасяне на разпоредби от ЗКИР в Правилника за вписванията да се твърди, че е създадена поимотна система за вписване.

За да има вписване "по имот" трябва всеки имот да притежава такъв уникален номер, чрез който да бъде отграничен от всички останали имоти на територията на страната, а собствеността по отношение на всеки един имот да бъде установена към момента на въвеждане на поимотното вписване. Тези две предпоставки – уникалност на имота и установено право на собственост по отношение на всички имоти към момента на въвеждане на поимотното вписване, са абсолютно необходими, за да се гарантира правната сигурност при прехода от персоналната система на вписване (която съществува в България повече от 100 години) към поимотната система.

Предимствата на поимотното вписване са значителни, но това не означава, че то трябва да бъде въведено екстремно, в кратки срокове и без да се държи сметка за рисковете, които крие преминаването от една система към друга.

Преминаването от персонална система на вписване към вписване в имотен регистър е дълъг и труден процес, който предпоставя имотите да получат уникален номер и да се установи собственикът им към момента на въвеждане на имотния регистър. Този процес беше подробно уреден в ЗКИР и в подзаконовите актове по прилагането му, като уредбата гарантираше сигурност, че вписванията, извършени по персоналната система, ще бъдат адекватно пренесени в имотния регистър. Говоря в минало време, защото с последните изменения на ЗКИР от юни 2014 г. идеята за плавен преход от персонално към имотно вписване беше ликвидирана и на нейно място се създаде неразбираема и вътрешно противоречива уредба на имотния регистър у нас, без достатъчно гаранции, че информацията за правата върху недвижимите имоти и техните носители, черпена от персоналната система за вписване, ще бъде пренесена точно и вярно към съответните имотни партиди.

С последното изменение на ЗКИР беше премахнато създаването на т.нар. предварителни имотни партиди, целящи да подготвят прехода от едната към другата система на вписване и беше премахната възможността при наличието на грешки в създадените имотни партиди лицата да защитят правата си по административен ред – разпоредбата на чл. 74, ал. 2 от ЗКИР, предвиждаща тази възможност, е отменена изцяло. Сега се оказва, че погрешните вписвания в имотната партида при нейното създаване, могат да се отстранят само по съдебен ред, защото друг ред няма – т.е., ако в резултат на грешка някой друг бъде записан като собственик на вашия имот при създаване на имотната му партида, за вас остава единствено възможността да предявите иск срещу погрешно записания като собственик. Затова много трябва да се внимава при въвеждане на поимотното вписване. То трябва да става поетапно и да се извършва по райони, които трябва да съвпадат с районите на районните съдилища, които определят компетентността на нотариуса и на съдията по вписванията - главните участници в прехода от персонално към поимотно вписване. Друга задължителна предпоставка за въвеждането на поимотно вписване е за съответния район да бъде одобрена кадастрална карта и да бъде установено правото на собственост по отношение на всеки един имот, индивидуализиран чрез идентификатор.

Колко време трябва, за да се направи това?

Колкото е необходимо, не съм състояние да определя.

Поимотно вписване съществува в страните от немския правен кръг, класическият пример е Германия и Австрия. Но когато е приета тази система на поимотно вписване в Германия, германската държава се е състояла от около 100-150 огромни феодални имения. По-късно е започнало роенето на имотите на отделни по-малки части – било поради наследяване или защото един собственик решава да раздели имота си на части и да извърши разпоредителни сделки с отделни части от имота, които са получавали самостоятелен номер. Когато при въвеждането на имотната система е имало малък брой големи имоти, както в Германия, е много по-лесно да се развива тази система, защото просто е започнало създаването на нови имотни партиди като резултат от раздробяване на имотите. В нашите условия при наличието на раздробена собственост подобен преход в никакъв случай не може да стане бързо. Още повече, че изработването на кадастрална карта и кадастрален регистър у нас като предпоставка за въвеждането на имотен регистър, започна по време, което съвпадна с интензивна трансформация на собствеността – провеждане на реституция на имоти по различни закони и с различни предпоставки, извършване на приватизация на имоти, приемане на изцяло нова концепция относно градоустройството с приемането на ЗУТ и пр.

Всичко това затруднява процеса на въвеждане на кадастър, а оттам - и на имотен регистър у нас, защото без кадастър не може да има имотен регистър.

Необходимостта от точно заснемане и описание на имотите е осъзната още в древността. Исторически кадастърът е възникнал в Египет, защото всяка година река Нил се е разливала, заливала крайбрежните земи и размивала границите на имотите. Затова е бил необходим картен материал, по който да се определят границите на имотите, когато водите се оттеглят. В Рим кадастърът се доразвива, като освен информация за границите на имотите и тяхното местоположение, той започва да съдържа информация за собствениците на имотите и качеството на земята.

Основите на съвременния кадастър се поставят от Наполеон, който приема първия закон за кадастъра през 1807 г., защото прекрасно е осъзнал, че без кадастър няма как да се изгради добре работеща гражданско-правна система. Наполеоновият кадастър предпоставя заснемане на имотите на място, определяне на номер на имота, местоположение и граници, площ и доходност на имота.

В момента в Бъгария има одобрена кадастрална карта на много места. Въвеждането на поимотното вписване е предвидено да става по райони, но в никакъв случай не може в един район да функционират два начина на вписване - поимотно и персонално, каквато е и идеята на последните изменения на Правилника за вписванията.

Дали вписването ще е поимотно или персонално е въпрос на организация за начина, по който държавата ще предостави информацията на третите лица за вписаните актове относно вещни права върху недвижими имоти – по името на собственика или по номера на имота. И във Франция, и в Испания, и в Италия до ден днешен функционира персонална система на вписване и никой не е тръгнал да променя тази система от персонална в поимотна. Това показва, че персоналната система, когато е добре организирана, може да обслужва собствеността в държави с интензивен граждански оборот не по-зле от поимотната система.

Опитите за експресно въвеждане на имотната система могат всъщност да доведат до правен вакуум – до липсата на каквато и да било система на вписване и съответно до невъзможност третите лица да получават точна информация за вписаните актове относно вещни права.

А целта на вписването, което, независимо от начина по който е организирано – по имоти или по лица, е именно да се осигури публичност на актовете относно вещни права върху недвижими имоти по начин, че всяко трето лице, което иска да придобие един недвижим имот, да има възможност да провери дали лицето, с което договаря, е собственик на имота. За да може да установи това, третото лице трябва да знае какво е съдържанието на акта, с който съконтрахентът се легитимира като собственик, и че този акт е подреден в съответния публичен регистър. Другояче казано – публичност означава да узнаеш съдържанието на акта, а не да черпиш информация за него от записи във вторични регистри, наречени партиди.

Тези партиди могат да са персонални – книги, в които се отразява информация за всички сделки с недвижими имоти, с които едно лице се е разпоредило.. Могат и да са имотни – информацията за извършената сделка да е отразена не по името на лицето, което се е разпоредило с имота, а по създадените партиди за всеки имот. Общото е, че и при двете системи за вписване всички вписани актове са публични и всеки може да ги прочете и да получи препис от тях. Затова и не разбирам спекулациите, които вървят от няколко дни, че с подготвяните нови изменения на Правилника се разширявала публичността по опасен начин, така че всеки акт можел да стане достояние на всяко лице. Да, така е – всеки акт, който се намира в службата по вписване може да бъде видян, прочетен и от него да бъде снет препис или да се направи копие от всяко лице и именно в това се състои публичността на книгите за вписвания.

Има ли начин да се гарантира сигурността, без да се ограничава публичността?

Да, като се записва кой извършва справка по вписани актове и кой получава препис от всеки акт.

Предлаганите промени целят не само да възстановят публичния характер на книгите по вписване, но най-вече да възстановят нарушения баланс между публичността на вписването, която в значителна степен беше ограничена с измененията в правилника от юли т.г. и сигурността в гражданския оборот, като същевременно се създадат достатъчно гаранции срещу злоупотреби с получени преписи от вписани актове. Настоящият проект предвижда официални преписи от вписани актове да могат да се получават от определена категория лица, с оглед тяхното служебно качество –  нотариуси, съдебни изпълнители, адвокати, както и от всички лица, които могат да бъдат пълномощници по чл. 32 от ГПК (включително съпрузи, роднини по права линия и др.). Предвидено е издаването и на незаверени преписи, които са приравнени на устна справка – след като всяко едно лице може да отиде да прочете даден нотариален акт и да си го препише, няма никаква логика  да не може да се получи незаверено копие от този акт.

От друга страна, с оглед на правната сигурност трябва да се знае кой е получил преписа, затова е предвидено да се записват индивидуализиращите данни - три имена и ЕГН на всеки, който получава заверен или незаверен препис. Това е гаранция срещу евентуални злоупотреба, но в никакъв случай не можем да ограничим публичността на книгите по вписване за сметка на сигурността с мотива, че се застрашават правата на собствениците.

Нещата в стария Правилник по вписванията, който е функционирал до 1951 г., в едни други времена, също с интензивен граждански оборот, са били уредени по същия начин. Той е предвиждал абсолютна публичност на актовете – всеки е можел да получи заверен препис и препис-извлечение от всички вписани актове, а не само от актовите, по които е страна.

Това ли е основният проблем, който сочат опонентите на подготвяните промени?

Част от възраженията, които се чуват, са по отношение точно на тази публичност на актовете, доколкото с предходното изменение публичнсотта беше сериозно ограничена. На практика възможност да получават официално заверени преписи имаха само нотариусите, страните по сделките и лица, натоварени с изрично пълномощно. Сега се твърди, че публичността на актовете създавала предпоставки за имотни измами.

Напротив, точно обратното е. Именно ограничаването на публичността на книгите по вписване силно увеличава риска от имотни измами, защото ограничаването на публичността прави невъзможно за третите лица свободно да проверят дали лицето, което се легитимира като собственик, е действителен собственик на имота. Това превръща нотариусите и адвокатите в едно задължително опосредяващо звено между хората и един публичен регистър, поддържан от държавата. Той затова е публичен – за да може всеки да стигне до него, да направи справка и да получи препис, ако такъв му е нужен.

Имат ли основание нотариусите да се притесняват от тия промени, да недоволстват, че той ги затруднява и т. н.?

Не би следвало да имат каквито и да било притеснения, защото сегашните промени възстановяват уредбата на Правилника за вписванията от преди промените от м.юли т.г. която те познават най-добре, защото най-дълго са работили при нейното действие. Според мен промените, които се извършиха преди няколко месеца, по-скоро застрашават гражданския оборот, защото създават една абсолютна правна привидност, че се работи с имотни партиди, че има имотен регистър, какъвто всъщност няма.

Когато няма одобрена кадастрална карта за един район, имотът няма идентификатор, чрез който се индивидуализира по уникален за територията на страната начин. При извършване на сделки един и същ имот се индивидуализира по различни начини: чрез посочване на номер на урегулирания поземлен имот, чрез посочване на поземления имот, за който е отреден урегулираният поземлен имот, чрез посочване на граници, чрез посочване на квартал, чрез посочване на предназначение на имота и пр.. Свидетели сме на толкова много изменения на регулациите в България в последните години, че един недвижим имот може да бъде описан по десетки различни начини назад във времето. Според това какво е представлявал към момента на извършване на сделката ще го срещнем като урегулиран поземлен имот, като неурегулиран имот, като нива или ливада, като лозе и пр. При реституцията на земеделски земи, в преобладаващата част от решенията на поземлените комисии пише, например, че се възстановява нива, а на място се оказва, че тази нива всъщност представлява терен с лице на бул. «България» в София... Наскоро при т.нар. справка «по имот» за имот на ул. «Неофит Рилски» установих, че за този имот има създадени шест различни имотни партиди! Съществуването на повече от една имотна партида за един имот е често срещано явление, което се дължи на описанието на имота по различни начини в различни актове. И това е известно на всички практикуващи юристи. При това положение да се говори, че промените в Правилника за вписване от юли т.г. въвеждали поимотно вписване и създавали правна сигурност е просто несериозно.

Това, което в момента съществува, е една правна привидност, че има поимотно вписване. Сега, в проекта за промяна на правилника, нарекохме имотните партиди, генерирани от системата ИКАР – а не създадени по реда на ЗКИР, помощни партиди за имота. Изрично се предвиди, че нито книгите се водят по тях, нито се извършват справки по тях, а те служат само да се установи описанието на имота.

За да се извърши справка за определен имот у нас, е необходимо да се направи справка по партидите на лицата, които са били собственици на имота за времето, за което се иска справка. Справка «по имот», направена по имотна партида няма.

Вярно е, че поимотното вписване има редица предимства, които не трябва да се забравят и трябва да се стремим към неговото въвеждане. Това, обаче, не може да стане "урбулешката", както се опитаха да го направят с изменението на правилника от юли т.г., предшествано от измененията в ЗКИР, а трябва да се направи разумно и постепенно, при достатъчно гаранции за запазване на вписаните права по досегашния ред.

Още по темата

Бивш земеделски министър осъди прокуратурата за 30 хил. лв.

Предишна новина

ГЕРБ иска правителство на малцинството с Реформаторския блок, той отказа

Следваща новина

Коментари

60 Коментара

  1. 61
    r3v0lv3r | нерегистриран
    0
    0

    До коментар [#16] от "":



    В този форум и най-спорните коментари стига да подкрепят правилната позиция получават статус "TOP". Нали това уж е правен сайт, така нареченото ДМС е регламантирано законово, получава се в цялата държавна администрация и даже в съдебната система, тоест поне законово не се води корупция. За корупцията в съдебната система, може да се говори доста, има си и одитни доклади, но не е тема в тази статия.



  2. 60
    | нерегистриран
    1
    -1

    Прав е 55!Избягват се коментари по същество,а се говори за птички,апокалипсиси и т.н.Все пак за да се коментира темата,трябва да се прочетат измененията на ЗКИР от юни и да се свържат детайлно с последващите две изменения на ПВ.Непрекъснато има напъни да се промени правният характер на форума,да се прекъсне правната дискусия или да се обезличи,все едно се коментира Биг Брадър.Спал ли е Тачо с еди коя си,кога,как и защо?

  3. 59
    | нерегистриран
    3
    -1

    До коментар [#55] от "Стига":

    Нещо по същество имате ли да кажете, или ще се ограничите с изготвяне на психологически профил на пишещите тук. Защото ако е второто-объркали сте форума.



  4. 58
    | нерегистриран
    4
    0

    До коментар [#51] от "":



    Всички тук, с нужното уважение следим изявите ви по темата. Останах с впечатление, че вие сериозно си вярвате как променяйки един правилник ще направите чудеса. ЗКИР е регламентирал имотните партиди, дали същите са регламентирани в правилник не е от значение в случая. Променени /отменени според вас/ са текстове от ПВ. Никой не е променял и/или отменял ЗКИР. Според моето скромно мнение се опитвате да създадете впечатление, че се е случило нещо апокалиптично. Това просто не е вярно. Просто министъра издава заповед и готово. Има и друг вариант за вас специално-ставате министър-предлагате промени в ПВ, предлагате ги на Министерски съвет, приемат се и готово-тогава ще бъдете щастлив, земята ще се върти правилно, птичките ще пеят и прочие. Адвокат Гигова е изразила своето мнение по въпроса, ако желаете можете в същата форма и по същия начин-аргументирано да изложете вашето. Успех.

  5. 57
    | нерегистриран
    3
    -1

    До коментар [#51] от "":





    "Министърът можеше да издаде заповед за цялата страна за създаване на имотния регистър,а след одобряване на кадастралната карта и заповед за въвеждане на имотния регистър-чл.70 и чл.73 от ЗКИР".

    Ами да беше издал, сега нямаше да се налага да заставате като Матросов на амбразурата. И си оправете правописа, че тук това е важно:)

  6. 56
    | нерегистриран
    3
    -1

    До коментар [#55] от "Стига":



    Той #53, страхотен правопис представя.

  7. 55
    Стига | нерегистриран
    1
    -4

    До коментар [#53] от "-":



    Хайде престани вече. Нима наистина мислиш, че правописа е толкова важно нещо. Нали виждаш, че докато не престанеш ще ти отговаря по един и същи начин. Човека има претенции да е правоограмотен, най - вероятно в някой ПУЦ. Това обаче не може да прикрие комплексите, които има и които го карат да се изявява. Може би се дължат на високото му мнение за себе си, но което никой в останалия свят не споделя, или пък е някоя сексуално неудовлетворена женица, или просто е заболяване. Моля те да не правиш забележки за правописа, защото онзи/онази ще бълва във форума до последно.

  8. 54
    | нерегистриран
    2
    0

    До 51 -Единственият критерий за вярност на партидите е да отразяват вярно вписаният акт,а се вписват само актове по чл.112 от ЗС.

  9. 53
    - | нерегистриран
    2
    -4

    До коментар [#50] от "": ВСЕ ПАК НЯМА ДА Е ЛОШО ДА СЕ НАУЧИШ ДА ПИШЕШ БЕЗ ПРАВОПИСНИ ГРЕШКИ И ЕДВА ТОГАВА ДА СЕ ПОДВИЗАВАШ ПО ФОРУМИТЕ



  10. 52
    | нерегистриран
    5
    0

    До коментар [#51] от "":



    Могат да се правят партиди и без Кадастър, но при определени условия. Между другото, се правеха в София, при това доста дълго време, но се оказа, че при липса на тези условия, няма никаква гаранция за вярност на партидите. В момента също се правят навсякъде, НО.... в ЗКИР и наредба 2 има няколко предпазни механизма, които ПВ няма и от там всичко е безпредметно. Мога да изброя няколко неща. Примерно - АГКК е длъжна да уведомява СВ за всяка промяна в КК. Ако не се прави , както е в районите където имаме КВС или някаква регулация, при промяна в съответния план, се появява имот с различен номер, граници, площ и никой не може да каже към коя партида следва да се впише акта.!? Всяко вписване /по наредбата/ става с подпис на съдията по вписванията /някой тук много наблягаше на отговорността/, а не от лелка със средно образование. Не се вписва акт ако праводателя не е вписан в партидата и т.н. Относно несериозността...Кое твърдение ще е вярно в една ИМ подлежаща на вписване, при положение, че нищо по фактическата обстановка не е проверено от никой? Как се вписват актове със предмет съвкупност???? Много питанки, без отговори. Реалният живот създава много хипотези и затова трябва да се мери 100 пъти и после да се реши.



    п.п. Въобще не ми се подхваща темата за качеството на текстовете на промените..... трагедия, състудентите Ви по-добре щяха да се справят.

  11. 50
    | нерегистриран
    3
    -1

    До коментар [#49] от "сега":

    Извинен/а сте, но не сте ме разбрали. Напротив, приветствам прогреса. Определено има нужда от сериозна регистърна реформа, но не това е начина. Системата е пирамидална-първо трябва да има концепция за тази реформа-подлагаш я на обществено обсъждане, обсъжда се-приема се във вид най-пълно удовлетворяващ обществените потребности. На база приетата конципция-правиш промени в кодекси, закони, правилници и наредби-в този ред, а не в обратния. И тогава може и да излезе нещо положително. Имотния регистър неминуемо ще бъде електронизиран напълно, това е практиката по целия свят. Въпроса в конкретния случай е, че беше сложена каруцата преди коня. Между другото, не познавам баба ви, но явно е мъдра жена:)))

  12. 49
    сега | нерегистриран
    2
    -2

    До коментар [#48] от "":



    Извинявай, сега те разбрах, искаш да върнем регистъра на нивото на 1944г. и си против прогреса и развитие. Още веднъж съжалявам, но светът се развива и това не го пише Живко Сталев, това се случва сега, а не когато тогава, когато той си е писал учебника. Но няма нищо лошо щом държавата иска да се управлява връщайки се назад към кандилото и перото, кой съм аз та да я спирам, ще направя като повечето мои състуденти - ще си намеря държава където не мислят като баба ми.

  13. 48
    | нерегистриран
    4
    -1

    До коментар [#46] от "До 45":

    Явно, много ви се ще съдиите по вписванията да преминат от съдебната в изпълнителната власт. Чували сме за гениалните идеи на ръководството на АВ-как имотния регистър ще се води онлайн от длъжностни лица, които са техни служители, а нотариусите ще подават всички документи за сделките по електронен път. Ама това, че документи подават и ЧСИ, ДСИ, НАП, КОНПИ, МВР и ред други държавни ведомства, банките и други кредитни институции, май го пропускате. Или ще задължите и адвокатите да си входират исковите молби в съда, после да ги сканират, да ги подписват с електронен подпис и да ги подават към имотния регистър. Ако отговора ви на последния въпрос е "да"-тогава задължете 90% от населението да си извади електронни подписи, защото хората все още не са длъжни да наемат адвокат по имотни спорове.

    То мъдрото ръководство на АВ няма логично обяснение защо иска подобна промяна, ама нейсе. Не че не се досещаме-ще усвои някой друг милион по проект за реформи, ще проведе две, три обучения, ще уволни неудобните и ще си назначи послушковци. Това е целта, ама не смеете да си кажете. Но колегата от предишния коментар е прав-трябва да се чете, наистина ако започнете с Ж.Сталев-ще е едно добро начало за вас. Между другото, радвам се че сте радетел за добрия правопис в форума, но виновни за правописа са тия лошите-създателите на Андроид и други ОС, които са въвели тази опция-подсказващото писане:)))) И накрая-общото между Търговския и Имотния регистър е само във втората дума от наименованието им. Успех с четенето, ще се радвам да следя напредъка ви:))))



  14. 47
    nik | нерегистриран
    6
    -1

    До коментар [#46] от "До 45":



    Стига умува! Така пише в законите. Започни първо с Ж.Сталев - и що е то охранително производство, след това прочети част 6 на ГПК, малко от ЗСВ и дано схванеш. Останалото са празни приказки за сергия на Женския пазар.

  15. 46
    До 45 | нерегистриран
    3
    -3

    Първо се научи да пишеш без правописни грешки и едва след това разсъждавай във форума. От цялото ти бръщолевене само не разбрах едно - защо трябва да са съдии по вписванията, а не едни обикновени длъжностни лица по вписванията, служители на АВ.



Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.