Правното образование се нуждае от промени - от приемните до държавните изпити

Правното образование се нуждае от промени - от приемните до държавните изпити
Драгомир Йорданов, Даниел Вълчев и Иван Тодоров (отляво надясно) на представянето на 9-ти брой на Юридически барометър в Гранд хотел София. снимка БГНЕС

При обучението по право във висшите учебни заведения трябва да се се засили практическият елемент, изрично да се урежди възможността част от лекциите да се водят от практикуващи юристи като гост-преподаватели, да се въведе като задължителна дисциплина чужд юридически език, да се въведе текущ контрол върху придобитите знания и умения, при което да се извършва поне едно текущо писмено оценяване на семестър и др. Това е само част от дългия списък предложения за промени в Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността "Право" и професионална квалификация "Юрист", която се предлага в деветото издание на Юридически барометър, гражданска инициатива за наблюдение върху развитието на правовия ред, с ръководител проф. Даниел Вълчев.

Темата на брой 9 е "Отново за юридическото образование", като този път се правят и конкретни предложения за нормативни промени. 

Сред другите идеи за промени в наредбата се акцентира и върху необходимостта да се превърнат държавните изпити в национални с оглед гарантиране на независимост на оценяването и съпоставимост на знанията на студентите от отделните висши училища – определяне на държавните изпитни комисии след публичен жребий от министъра на правосъдието; провеждане на писмените изпити в един и същи ден във всички висши училища; разработване на казусите от специална комисия, назначена след жребий от министъра на правосъдието; един и същ казус за студентите във всички юридически факултети. За централизирани държавни изпити на завършващите право, с общи въпроси и изпитващи, отдавна пледират юристи от всякакви професии, включително представители на адвокатурата, която има много интересен опит от ежегодните приемни изпити на младши адвокати.  

Друг интересен акцент в предложените промени е към увеличаване на задължителната учебна практика и обвързването й с учебната програма на студентите, създаване на реални възможности за стаж на студентите-юристи още докато следват, като се обявяват местата за стаж, промяна на учебните планове и програми при отчитане на мнението на работодателите и студентите и още много други.

Анализът е придружен с проект за изменение и допълнение на наредбата, както и с някои допълнителни теми във връзка с юридическото образование, по които, според авторите, е необходимо да се проведе дискусия:

1. Необходимостта от преосмисляне на изпитите за прием в специалността "Право" - било за тяхното отпадане като част от общата тенденция за разширяване на входа на висшето образование, било за промяна в техния вид.

2. Възможността за въвеждане на две образователно-квалификационни степени в специалност "Право" (бакалавър и магистър).

3. Адекватността на утвърждавания план-прием (броя на местата) за юридическите факултети с оглед актуалното състояние на пазара на труда.

4. Необходимостта от изпита за придобиване на юридическа правоспособност при положение, че за основните юридически професии има отделни изпити.

5. Възможностите за специализации и програми за завършили юристи с оглед задълбочаване на техните знания в определени области.

Много от тези дискусионни теми се задават в изложението на госта на брой 9 на Юридически барометър адвокат Иван Тодоров, професор по право в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" и управляващ съдружник в една от големите адвокатски кантори "Георгиев, Тодоров и ко". В изложението си по централната тема на броя, озаглавено "Как да оптимизираме юридическото образование?", проф. Тодоров поставя дълга палитра от въпроси, като започва с приемните изпити и завършва с необходимостта от отпадане на задължителните стажове и теоретико-практическия изпит в сегашния му вариант.

В момента за влизане в специалността "Право" се кандидатства с изпит по история и литература, с които се проверява предимно паметта и донякъде – способността за интерпретиране на фактите. Тези изпити обаче не са добър начин за подбор на канидатите за обучение по право, където е особено важна точната логическа мисъл, смята проф. Тодоров.

В държавата с най-добри университети в света – САЩ, както и в повечето англоговорящи страни и във все повече от останалите държави, успешно се използва LSAT за прием на студенти по право. Този тест успешно проверява възможностите на паметта, възможността за бързо възприемане на информацията, логическо мислене, и в частност - аналитичните способности, възможността за излагане на аргументи и др., дава пример проф. Тодоров.

Съвременните университети в света вече не делят обучението на лекции и на упражнения – обучението става в малки групи, където практически се прилага наученото и се създават умения, смята той. По всяка една учебна дисциплина следва да има учебник или най-малкото публикувани в интернет курс от лекции от съответния преподавател, които да се актуализират всяка година. Добре би било това да е нормативно закрепено за специалността право, като съществуването на такъв учебник или курс от лекции се превърне в критерий при класирането на юридическите факултети. Проблем на преподавателя е дали той работи в няколко университета и времето не му стига за учебник или публикуван систематизиран лекционен курс, но това не бива да се превръща в проблем на студентите, смята проф. Тодоров. При това положение, четенето на лекции, при които студентът се стреми да запише всичко дословно, без да може да вникне и осмисли казаното, става напълно излишно, ако студентите са получили възможност да прочетат и научат материята от учебника. Оттам нататък обучението се провежда в диалогов режим по конкретна обособена част от учебника.

След първи курс студентът трябва да си намери работа, свързана с правото, дори тя да е с по-ниско възнаграждение и първоначално да е свързана с носене на документи в съда и други учреждения, препоръчва още адвокат Тодоров.

С цел да се предотврати падането на нивото на юридическото образование трябва държавните изпити задължително да се провеждат във вид на единен писмен изпит по трите основни правни дисциплини, като се уреди специална процедура, гарантираща тайната на информацията за изпита.

Провеждането на задължителните стажове следва да отпадне, смята проф. Тодоров. "Стажовете в съда, а и даже в адвокатските кантори, не могат реално да се провеждат. Те не бяха реални още по мое време, когато имаше един юридически факултет със 150 човека курс. А камо ли с 9 юридически факултета, където само в СУ има над 400 студента в курс. Крайно време е да се сложи край на безсмисленото събиране на подписи. Обучението ще става след като съответният юрист започне работа и е трайно ангажиран с дадена структура или с даден адвокат. Тогава именно той ще има стимул да учи, а юристите около него – да го учат. Провеждането на адвокатски изпит е заместител на липсващия на практика теоретико-практически изпит.

При отпадащи под 2% няма никакъв смисъл от подобен изпит. Теоретико-практическият изпит следва да стане поне толкова сериозен, колкото е сегашният изпит за адвокати. За да се премахне връзкарството, този изпит следва да стане изцяло писмен и анонимен, но много по-сериозен и с качествено по-големи гаранции срещу изтичане на информация за изпита. В момента липсва надеждна процедура за това. Най-доброто съчетание е между тест, конкретни въпроси, предполагащи кратко разсъждение и казус", завършва изложението му.

Както обикновено и този брой на Юридически барометър завършва с проучване на общественото мнение по темата, в случая – чрез анкета между 300 юристи, представители на различни сектори от бизнеса.

На въпрос в кои области е необходимо да се задълбочи обучението на юристите, близо половината от анкетираните (47,9%) са посочили чуждоезиковата специализирана подготовка, 43,8 % - познания, свързани с устройството на територията, строителство, инвестиционни проекти, кадастъра и имотния регистър, 42,7 % - познаване на правото на ЕС, 39,6% - нормативната уредба за изпозванена структурните фондове на ЕС и т.н.

80 % от анкетираните смятат, че подготовката на юристите, завършили СУ, е по-добра от тези на завършилите другите факултети.

Български капитан на кораб осъди Румъния в Страсбург

Предишна новина

Съдът отказа да отстрани от длъжност подуправителя на БНБ Цветан Гунев

Следваща новина

Коментари

19 Коментара

  1. 4
    Късно е | нерегистриран
    15
    -5

    Няма смисъл вече. Съдебната система се напълни с всякакви некадърници от различните ПУЦ-ове, вече има от тях и на върховно ниво, юристи без каквато и да е представа от право обикалят около съдебната система или творят глупости като адвокати или държавни служители на различно ниво. Част от тези звезди са и ще останат изпитващи и едва ли те ще имат възможност и желание да приложат тези идеи на практика. По добре е всичко да си продължава така и да се знае, че изход няма. То какво ли е наред в тази държава, та да има очаквание, че юридическото образование ще е изключение.

  2. 3
    Много добри предложения! | нерегистриран
    13
    0

    Стига някой да има доброто желание да ги въведе, ако му дреме за правото.

  3. 2
    ************** | нерегистриран

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  4. 1
    Ko? Ne. | нерегистриран
    4
    -5

    Ko? Ne.

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.