Правното образование се нуждае от промени - от приемните до държавните изпити

Правното образование се нуждае от промени - от приемните до държавните изпити
Драгомир Йорданов, Даниел Вълчев и Иван Тодоров (отляво надясно) на представянето на 9-ти брой на Юридически барометър в Гранд хотел София. снимка БГНЕС

При обучението по право във висшите учебни заведения трябва да се се засили практическият елемент, изрично да се урежди възможността част от лекциите да се водят от практикуващи юристи като гост-преподаватели, да се въведе като задължителна дисциплина чужд юридически език, да се въведе текущ контрол върху придобитите знания и умения, при което да се извършва поне едно текущо писмено оценяване на семестър и др. Това е само част от дългия списък предложения за промени в Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността "Право" и професионална квалификация "Юрист", която се предлага в деветото издание на Юридически барометър, гражданска инициатива за наблюдение върху развитието на правовия ред, с ръководител проф. Даниел Вълчев.

Темата на брой 9 е "Отново за юридическото образование", като този път се правят и конкретни предложения за нормативни промени. 

Сред другите идеи за промени в наредбата се акцентира и върху необходимостта да се превърнат държавните изпити в национални с оглед гарантиране на независимост на оценяването и съпоставимост на знанията на студентите от отделните висши училища – определяне на държавните изпитни комисии след публичен жребий от министъра на правосъдието; провеждане на писмените изпити в един и същи ден във всички висши училища; разработване на казусите от специална комисия, назначена след жребий от министъра на правосъдието; един и същ казус за студентите във всички юридически факултети. За централизирани държавни изпити на завършващите право, с общи въпроси и изпитващи, отдавна пледират юристи от всякакви професии, включително представители на адвокатурата, която има много интересен опит от ежегодните приемни изпити на младши адвокати.  

Друг интересен акцент в предложените промени е към увеличаване на задължителната учебна практика и обвързването й с учебната програма на студентите, създаване на реални възможности за стаж на студентите-юристи още докато следват, като се обявяват местата за стаж, промяна на учебните планове и програми при отчитане на мнението на работодателите и студентите и още много други.

Анализът е придружен с проект за изменение и допълнение на наредбата, както и с някои допълнителни теми във връзка с юридическото образование, по които, според авторите, е необходимо да се проведе дискусия:

1. Необходимостта от преосмисляне на изпитите за прием в специалността "Право" - било за тяхното отпадане като част от общата тенденция за разширяване на входа на висшето образование, било за промяна в техния вид.

2. Възможността за въвеждане на две образователно-квалификационни степени в специалност "Право" (бакалавър и магистър).

3. Адекватността на утвърждавания план-прием (броя на местата) за юридическите факултети с оглед актуалното състояние на пазара на труда.

4. Необходимостта от изпита за придобиване на юридическа правоспособност при положение, че за основните юридически професии има отделни изпити.

5. Възможностите за специализации и програми за завършили юристи с оглед задълбочаване на техните знания в определени области.

Много от тези дискусионни теми се задават в изложението на госта на брой 9 на Юридически барометър адвокат Иван Тодоров, професор по право в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" и управляващ съдружник в една от големите адвокатски кантори "Георгиев, Тодоров и ко". В изложението си по централната тема на броя, озаглавено "Как да оптимизираме юридическото образование?", проф. Тодоров поставя дълга палитра от въпроси, като започва с приемните изпити и завършва с необходимостта от отпадане на задължителните стажове и теоретико-практическия изпит в сегашния му вариант.

В момента за влизане в специалността "Право" се кандидатства с изпит по история и литература, с които се проверява предимно паметта и донякъде – способността за интерпретиране на фактите. Тези изпити обаче не са добър начин за подбор на канидатите за обучение по право, където е особено важна точната логическа мисъл, смята проф. Тодоров.

В държавата с най-добри университети в света – САЩ, както и в повечето англоговорящи страни и във все повече от останалите държави, успешно се използва LSAT за прием на студенти по право. Този тест успешно проверява възможностите на паметта, възможността за бързо възприемане на информацията, логическо мислене, и в частност - аналитичните способности, възможността за излагане на аргументи и др., дава пример проф. Тодоров.

Съвременните университети в света вече не делят обучението на лекции и на упражнения – обучението става в малки групи, където практически се прилага наученото и се създават умения, смята той. По всяка една учебна дисциплина следва да има учебник или най-малкото публикувани в интернет курс от лекции от съответния преподавател, които да се актуализират всяка година. Добре би било това да е нормативно закрепено за специалността право, като съществуването на такъв учебник или курс от лекции се превърне в критерий при класирането на юридическите факултети. Проблем на преподавателя е дали той работи в няколко университета и времето не му стига за учебник или публикуван систематизиран лекционен курс, но това не бива да се превръща в проблем на студентите, смята проф. Тодоров. При това положение, четенето на лекции, при които студентът се стреми да запише всичко дословно, без да може да вникне и осмисли казаното, става напълно излишно, ако студентите са получили възможност да прочетат и научат материята от учебника. Оттам нататък обучението се провежда в диалогов режим по конкретна обособена част от учебника.

След първи курс студентът трябва да си намери работа, свързана с правото, дори тя да е с по-ниско възнаграждение и първоначално да е свързана с носене на документи в съда и други учреждения, препоръчва още адвокат Тодоров.

С цел да се предотврати падането на нивото на юридическото образование трябва държавните изпити задължително да се провеждат във вид на единен писмен изпит по трите основни правни дисциплини, като се уреди специална процедура, гарантираща тайната на информацията за изпита.

Провеждането на задължителните стажове следва да отпадне, смята проф. Тодоров. "Стажовете в съда, а и даже в адвокатските кантори, не могат реално да се провеждат. Те не бяха реални още по мое време, когато имаше един юридически факултет със 150 човека курс. А камо ли с 9 юридически факултета, където само в СУ има над 400 студента в курс. Крайно време е да се сложи край на безсмисленото събиране на подписи. Обучението ще става след като съответният юрист започне работа и е трайно ангажиран с дадена структура или с даден адвокат. Тогава именно той ще има стимул да учи, а юристите около него – да го учат. Провеждането на адвокатски изпит е заместител на липсващия на практика теоретико-практически изпит.

При отпадащи под 2% няма никакъв смисъл от подобен изпит. Теоретико-практическият изпит следва да стане поне толкова сериозен, колкото е сегашният изпит за адвокати. За да се премахне връзкарството, този изпит следва да стане изцяло писмен и анонимен, но много по-сериозен и с качествено по-големи гаранции срещу изтичане на информация за изпита. В момента липсва надеждна процедура за това. Най-доброто съчетание е между тест, конкретни въпроси, предполагащи кратко разсъждение и казус", завършва изложението му.

Както обикновено и този брой на Юридически барометър завършва с проучване на общественото мнение по темата, в случая – чрез анкета между 300 юристи, представители на различни сектори от бизнеса.

На въпрос в кои области е необходимо да се задълбочи обучението на юристите, близо половината от анкетираните (47,9%) са посочили чуждоезиковата специализирана подготовка, 43,8 % - познания, свързани с устройството на територията, строителство, инвестиционни проекти, кадастъра и имотния регистър, 42,7 % - познаване на правото на ЕС, 39,6% - нормативната уредба за изпозванена структурните фондове на ЕС и т.н.

80 % от анкетираните смятат, че подготовката на юристите, завършили СУ, е по-добра от тези на завършилите другите факултети.

Български капитан на кораб осъди Румъния в Страсбург

Предишна новина

Съдът отказа да отстрани от длъжност подуправителя на БНБ Цветан Гунев

Следваща новина

Коментари

19 Коментара

  1. 19
    | нерегистриран
    0
    -1

    Че няма да затворите факултетите, това е ясно. Все едно СУ не бълва недоразумения и некомпетентни кадри, все едно от край време там не се влиза/излиза с връзки?!

    Обаче наред с добрите предложения към света, може да отправим едно и към тях - например почитаемия проф.д-р да започне да преподава ЗПЧ, както това се прави в Европа...

  2. 18
    | нерегистриран
    1
    0

    До коментар [#17] от "x":



    От Симеоново отдавна не излизат юристи!

    Ама щом е за плюенето-простено ти е!

  3. 17
    x | нерегистриран
    1
    -3

    Да нуждае се и първата стъпка е да се закрият ПУЦ за правно образование,защото е срамота-повече от сто години имахме един факултет,а сега са около 8-10 и какво от това???!!! С равнис и мирно по плаца на МВР- училището в Симеоново не се става юрист! Това е!!!

  4. 16
    123 | нерегистриран
    5
    0

    Правното образование трябва да стане практически ориентирано, както при медицината. Не е нормално да имаш диплома за юрист, а да не си виждал как се пише искова молба или пълномощно и да нямаш представа от съдебната зала. Обучението задължително да включва ролеви игри в учебна съдебна зала, за да се научат студентите как се тълкуват законите при различни казуси и какво е значението на съдебната практика. Често сблъсъкът на работното място с практиката е челен и тотален. Тогава се оказва, че някои не владеят граматиката на родния си език, камо ли да могат да се ориентират в правната квалификация на даден спор и да формулират прилични доводи.

  5. 15
    15 | нерегистриран
    5
    -2

    Всъщност, ако се въведат степените бакалавър и магистър по право, съвсем не значи, че следва да има забрана бакалавър по право да работи като адвокат, юрисконсулт, в държавната администрация, а защо не и в съдебната система до районно ниво. Магистърската степен да е задължителна ако искаш да си магистрат от окръжно ниво нагоре, и за определени звена в администрацията-примерно във външно министерство и сега е задължително да си магистър.



    Всъщност е лесно да се направи -избираемите предмети да отпаднат от бакалаварската програма-ако се въведе такава,и да останат същите задължителни дисциплини, като сега, като се изучават в рамките на 4, а не 5 години. А в няколко магистърски програми -магистър по правораздаване, магистър по право и държавна администрация, магистър по международно право-да се изучават сегашните избираеми дисциплини, по които и сега се получава специализация(която е без абсолютно никакво значение днес, разликата е,че ще имаш не специализация ,а профилираща магистърска степен. Като магистратурата по право да не е задължително условие да си адвокат, или чиновник в администрацията и тн.

  6. 14
    х | нерегистриран
    10
    -2

    Повечето от идеите са чудесни. Адмирации за националния държавен изпит, като в тази връзка намирам, че ако такъв се реализира, изобщо няма да има необходимост от допълнителния теоретико- практически изпит. Категорично да отпаднат задължителните стажове в институциите от съдебната система, а да се даде възможност (избираем стаж) за такива само на хората, които наистина се интересуват от практическата работа. На съдиите също ни е омръзнало от адвокати, които нямат елементарни понятия от право, правопис и дори елементарна логика, крайно време е да се направи нещо, за да бъдат отстранени тези недоразумения. Ясно е, че в цялата система има такива кадри (дали от сегашните според възпитаниците на СУ ПУЦ- ове, или от тогавашните деца на партийни дейци и друга номенклатура и законните пуцаджии от СУ), но с времето ще си заминат и те, важно е да не продължава умножаването на подобни кадри. Много добра е идеята за две степени на образованието по право, за да останат за магистърската програма само хората, които имат намерение да работят професията- съответно и таксите да са също значително по- високи, както е на запад. Даже може още на това ниво да се направи този единен държавен изпит и да отпаднат голямата част от тези, които са се записали да учат само за да имат общи познания (много хора в частния бизнес нямат доверие на адвокати и се записват да учат просто за обща култура), или да угодят на мама и тате или защото нямат какво друго да правят, а имат излишни пари.

    П.П. Почитания към СУ, традициите и преподавателите в този университет, но не смятам, че в това време на всеобщ глобализъм трябва да се поставя под съмнение правото и други учебни заведения да го конкурират чрез своите програми. Важното е накрая, когато се дава юридическата правоспособност, да останат да практикуват само тези, които наистина знаят. За уменията- те се придобиват с опита.

  7. 13
    Seneka | нерегистриран
    2
    0

    3, в статията липсва информация за броя на новоприетите по специалността в многото факултети, с оглед на демографския регрес, и оттам да се обсъжда концентрацията на юридическото образование. Това е стартовата точка.

  8. 12
    Друго е нужно | нерегистриран
    5
    -1

    Първа и най- важна мярка- бързо затваряне на ПУЦ-овете по "Прави" /и хиляди още знайни и незнайни специалности/ и съкращаването им до 1-2 факултета в страната с прием от по 250 човека годишно редовно и задочно обучение общо.

  9. 11
    .. | нерегистриран
    3
    -1

    Козите отдавна са изтървани. Имаше нужда от подобни мерки още преди 25 години, през които в тази специалност влязоха /и влизат/, завършиха /и завършват/ пълни недомислия. Това рефлектира върху порочната система за прием на магистрати, които доскоро само се предлагаха от даден административен ръководител. А че практиката в тази насока продължава, макар и на хартия да пише друго, е също ясно.

  10. 10
    WAHNSINN | нерегистриран
    6
    0

    Безумие е меко казано да платиш 15 хиляди лева, за да вземеш така мечтаната диплома. В същия ВУЗ, вече и докторанти ги произвеждат, за да се "спази"ЗА. Недопустимо е доктор по право да има трудности в правилното изписване на собсственото си име! По-скромните парашути се спускат в дъжаната администрация- Бог да я прости тая държава, висшето образование е клетите дипломанти от СУ.

  11. 9
    | нерегистриран
    16
    0

    Трябва да е единен държавния изпит, слез като оценките от държавните изпити се взимат предвид при кандидатстване за съдия или прокурор. Не е едно и също дали имаш шестица на държавните изпити в НБУ, Монтана, Благоевград или имаш шестица в СУ.

  12. 8
    до 4 | нерегистриран
    6
    0

    Колега,разбира се,че си напълно прав!По-интересен е въпроса,на какво се дължи това:безгранична простотия,глупост и тъпотия на управляващите или просто нарочен ход?!

  13. 7
    еди кой си | нерегистриран
    17
    -8

    Правното образование наистина се нуждае от промени. Като за начало следва да се започне със закриването на 8 от 9-те ЮФ. Ясно е кои са те.

  14. 6
    Минаващ | нерегистриран
    11
    -4

    Хаха, Правен свят, защо ми изтрихте коментара относно вашия ментор Иван Тодоров? Откога истината е обида? Всъщност благодаря Ви, цензурата е най-високия атестат за всяка истина...

  15. 5
    | нерегистриран
    9
    0

    До коментар [#3] от "Много добри предложения!":



    Аз също смятам по-голямата част от идеите за юридическото образование за смислени, може би само с изключение на тази за провеждане на държавните изпити задължително във вид на национален единен писмен изпит. Ако държавните изпити станат национални и държавни, то не виждам защо такъв подход трябва да се прилага само за юридическото образование. Тогава нека да е за всички специалности - и за педагогическите, и за информационните технологии, и т.н. Това обаче би било връщане към едни други порядки от близкото минало - въпреки че образованието тогава беше на далеч по-високо ниво не само за юридическата специалност.

    Приветствам идеите да приемните изпити, за променяне на стила на обучението, за стажа и за изпита за правоспособност.

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.