По някои състави на изборни престъпления няма практика

По някои състави на изборни престъпления няма практика

Макар че традиционно присъства в нашия Наказателен кодекс (НК) още от създаването му, престъплението по чл. 169 НК е изцяло забравено. По този текст няма никаква съдебна практика. Това заяви Николета Кузманова, преподавател в Юридическия факултет на Софийския университет и главен експертен сътрудник в Правната комисия на 42-то НС, по време на лекцията си пред прокурори и полицаи в рамките на двудневния Пролетен семинар Избори 2014 - мобилизиране на институциите и гражданския капитал за честен и свободен изборен процес". Събитието е организирано от Института за развитие на публичната среда в партньорство с Асоциацията на прокурорите в България.

Разпоредбата на чл. 169 от НК предвижда наказателна отговорност за нарушаване на тайната на гласуването или за преправяне на изборния резултат: "Длъжностно лице, както и лице от състава на избирателна комисия, което наруши тайната на гласуването или по какъвто и да е начин преправи резултат от избори, или референдум се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация".

Този текст на практика не се прилага, но пък през последните години е доизкусуряван от законодателя на два пъти – през 2004 г. и през тази година, когато в него бе добавен и референдумът.

Субекти на престъплението по чл. 169 от НК могат да са както членове на избирателни комисии – ЦИК, РИК и СИК, така и други длъжностни лица, на които са възложени функции във връзка с изборите, включително и кандидати за депутати и застъпници, на които Изборният кодекс изрично дава качеството на длъжностни лица от деня на регистрацията им до обявяване на изборния резултат, коментира Кузманова. Според нея нарушаване на тайната на гласуването е всяко поведение, което е в противоречие с правилата, предназначени да гарантират тайната, и които са предвидени за комплексно прилагане - например изискването в кабината за гласуване да присъства само гласоподавателят, вторият печат да се полага само върху сгъната бюлетина и др. Престъпление е налице само когато длъжностно лице наруши тайната на гласуването. Когато обаче гласоподавателят го направи, като сам покаже как е гласувал (разгъне бюлетината, преди пускането й в урната, фотографира я и др.), това е административно нарушение по чл. 487 от ИК, напомня Кузманова.

Още в началото на лекцията си тя коментира, че през последните години текстовете за изборните престъпления в НК са кърпени нееднократно - на парче и на коляно. Това е довело до неяснота за съотношението на съставите на отделните престъпления.

Пред прокурорите Кузманова изложи тезата, че от гледна точка на наказателното право избирателният списък е официален удостоверителен документ, така че всяка една манипулация на списъка, включително и при дописването в изборния ден на лице, което няма активно избирателно право, и допускането му да гласува, е по същество и документно престъпление. От своя страна, бюлетината за изборите е копие на избирателната листа – тя съдържа изявления на няколко категории лица: на първо място, тези, които са изготвили листата (ръководствата на политическите партии); на всеки кандидат за упражняване на пасивно избирателно право; на съответния гласоподавател – след отразяване на неговия избор. Копието е също толкова годен предмет на документно престъпление, колкото и оригиналът, казва Николета Кузманова.

Също така неизползван е и друг текст от НК, свързан с престъпления по изборно време – чл. 168, ал. 1, който обявява за престъпление гласуването на избори или на референдум от гражданин, който няма активно избирателно право. Кузманова е установила едно единствено наказателно производство, образувано по чл. 168, ал. 1 от НК.

Николета Кузманова напомни на прокурори и полицаи, че страната ни вече е в един своеобразен изборен маратон - след миналогодишните парламентарни избори и предстоящите на 25 май т.г избори за европарламент, през ноември 2015 г. следват редовни избори за кметове и общински съветници, през ноември-октомври 2016 г. - за президент и вицепрезидент, а през май-юли 2017 г. - редовни избори за народни представители. Същевременно тя акцентира и върху факта, че, макар през м.г. у нас да бе проведен първият национален референдум от 20 години насам, то в страната непрекъснато се провеждат местни референдуми, за които важат общите правила.

Още по темата

ДНСК потвърди, че новата сграда на районния съд е годна

Предишна новина

Ще строим нов затвор до София

Следваща новина

Коментари

1 Коментара

  1. 1
    преподавател в Юридическия факултет на Софийския университет ? | нерегистриран
    3
    -4

    Николета Кузманова, чл. 169, който е от Раздел III на Наказателния кодекс – "Престъпления против политическите права на гражданите" и на практика се прилага, но съгласно този член „Длъжностно лице, както и лице от състава на избирателна комисия, което наруши тайната на гласуването или по какъвто и да е начин преправи резултат от избори, се наказва с...”.

    Субектът на това престъпление е особен. Той може да бъде само член на избирателна комисия или длъжностно лице, което е натоварено с участие в провеждане на избори.

    Изпълнителното деяние на престъплението може да се изрази в някоя от следните две форми:

    - Нарушаване по някакъв начин на тайната на гласуване – например отваряне на плика, в който е била поставена бюлетината, за да се види за кого е гласувал избирателят; или

    - Преправяне на изборни резултати – например чрез унищожаване на бюлетини.

    Престъплението е резултатно. Неговият престъпен резултат се свежда до незаконосъобразно узнаване или съответно незаконосъобразна промяна в избирателния вот.

    Формата и видът на вината за това престъпление са прекият умисъл.

    Следващото престъпление е незаконното участие в избори. То е предвидено в чл. 168 НК. Съгласно този член, „Който упражни избирателно право, без да има такова право, се наказва с...”.

    Субект на това престъпление може да бъде лице, което изобщо няма право да гласува като ненавършило 18 години, поставено под запрещение или изтърпяващо наказание лишаване от свобода (Чл. 42, ал. 2 от КРБ) или пък лице, което вече е упражнило това свое право.

    Изпълнителното деяние на престъплението се осъществява чрез участие в гласуване чрез пускане на избирателната бюлетина в урната.

    Престъплението е резултатно. Престъпният резултат се осъществява, когато бюлетината се окаже в урната. За довършване на престъплението не е нужно гласуването да е дори само първоначално признато.

    Формата и видът на вината са прекият умисъл.

    По всички състави на изборни престъпления има практика, но “интереса клати феса”, както е казал народът. На избори винаги има огромни интереси.

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.