Дискусия за прякото приложение на ЕКПЧ от българските съдилища

Дискусия за прякото приложение на ЕКПЧ от българските съдилища
Форумът бе открит с послания на председателите на върховните съдилища проф. Лазар Груев и Георги Колев, зам. министъра на правосъдието Сабрие Сапунджиева, членът на Висшия съдебен съвет Светла Петкова и омбудсманът Константин Пенчев. 

Съдии в бели престилки са се произнесли в реанимацията по мярката за неотклонение на стрелеца от Лясковец Петко Петков. Дали това отговаря на стандартите за право на защита на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи и какви са възможностите на един човек, лежащ в реанимация, да осъществи ефективно защитата си?

Доколко ефективен е механизмът за защита от незаконно задържане по новия текст на чл. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), според който държавата отговаря за вреди, причинени от всички случаи на лишаване от свобода в нарушение на чл. 5§1 от Конвенцията? Дали гражданските съдии, които решават такива дела, ще са склонни да подложат на преоценка решенията на наказателните си колеги?

Какво да се прави, когато българските магистрати отказват да се произнесат по чл. 5 от Конвенцията зо правата на човека във връзка с наложеното т.нар. 72-часово задържане от прокуратурата?

Как се преценяват българските юристи, които подпомагат докладчиците в Страсбург – с оглед на техните познания, безпристрастност и добросъвестност?

Това са само малка част от въпросите, които бяха поставени по време на първият Форум за правосъдие и права на човека, организиран от Националния институт на правосъдието (НИП) в рамките на проект "Повишаване капацитета на съдебната система и обучение по ЕКПЧ", финансиран от Норвежкия финансов механизъм. Форумът започна в понеделник с амбициозна тридневна програма. През първия ден участниците изслушаха лекции на проф. д-р Пенчо Пенев за конституционните механизми за защита на човешките права, на съдията в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) Здравка Калайджиева - за важността на прякото приложение на Конвенцията и изпълнението на решенията на Съда. Людмила Миланова-Фади от Секретариата на Съда говори за практиката на ЕСПЧ по български дела във връзка с чл. 13 от Конвенцията – изискването за ефективни средства за защита.

Именно последните две теми предизвикаха въпросите на представители на адвокатите - правозащитници – Емилия Недева, Светла Маргаритова, Даниела Доковска и др. за ефективната защита и прякото приложение на конвенцията в български условия.

Използвайки думите на съдия Калайджиева за наложителния диалог между институциите адвокат Светла Маргаритова заяви, че е абсурдно у нас все още решенията на ЕСПЧ да се възприемат като относими само за страните по делото. Поне магистратите, след толкова години обучение би следвало да са научили, че когато по едно дело пред съда в Страсбург е установено нарушение, то този стандарт би следвало да се прилага по всички идентични казуси, каза тя. Маргаритова цитира становище на български съдия по дело за реституционни претенции: "вярно е, че обезщетението е ниско, но нали има висяща жалба в Страсбург, там ще му дадат повече". 

Извън съдилищата в София – СГС и САС, останалите съдилища в страната отказват да прилагат пряко чл. 5 от Конвенцията по дела за задържане, имам негативен опит от пловдивските съдилища, каза адвокат Емилия Недева.

Даниела Доковска посочи, че Министерството на правосъдието все още не превежда всички решения на ЕСПЧ за България, а и част от направените до момента преводи са с много лошо качество. Същевременно, има някои решения, като например това по делото "Гуцанов", които са като наръчник и ттрябва да бъдат четени и анализирани от всички магистрати и адвокати в България. 

Според съдия Здравка Калайджиева през последните години съдилищата в редица държави, включително и източноевропейски, вече са започнали да прилагат пряко Конвенцията за правата на човека. От друга страна, в държави като Великобритания например, стандартите посочени от ЕСПЧ, включително и по български дела, се сочат като задължителни за прилагане по конкретни тамошни казуси.Тя акцентира на значението, което имат действията на българските институции за намаляване на броя на жалбите пред Съда по правата на човека в Страсбург и на осъдителните решения срещу държавата като цяло.

Интересна теза разви бившият конституционен съдия проф. д-р Пенчо Пенев във връзка с актуалната напоследък тема за индивидуалната конституционна жалба, като един от конституционните механизми за защита правата на човека. Проф. Пенев отдавна последователно застъпва тезата за необходимостта всички съдилища, а не само върховните, да могат да искат намеса на КС при прилагане на противоконституцонен закон, както и за противоречие с международен акт.

Индивидуалната жалба става все по-наложителна, защото възможността по чл. 150, ал. 2 от Конституцията не действа пълноценно.  Текстът на чл. 150, ал. 2 гласи, че "когато установят несъответствие между закона и Конституцията, Върховният касационен съд или Върховният административен съд спират производството по делото и внасят въпроса в Конституционния съд", само че този текст е приет преди новия ГПК. След приемането на ГПК вече голяма част от делата просто не стигат до ВКС, сочи проф. Пенев. Същевременно, дори съдът да констатира противоречие с конституцията, това не може да послужи за отменително основание, защото преценката за противоконституционност не е дадена на ВКС, а на КС.

В този смисъл, индивидуалната конституционна жалба е едно липсващо правомощие в цялостната схема за конституционна защита на човешките права през конституционното правосъдие, смята проф. Пенев.

В програмата на Форума за вторник е предвидена лекция на зам.-председателя на ВКС и председател на Наказателната колегия Павлина Панова - за съдебната система като естествен гарант за върховенството на закона и зачитането на правата и основните свободи. За мисията, експертизата и перспективите на Съвета на Европа ще говори Джереми Макбрайд, aдвокат към "Монктон Чембърс", Лондон, експерт към Съвета на Европа, председател на INTERIGHTS (Международен център за защита на правата на човека).

Целта на Форума е да даде възможност на представители на органите на съдебната власт, държавни институции, професионалните сдружения на съдиите и прокурорите, адвокати и неправителствени организации да дискутират теми и обменят идеи, свързани със защитата на правата на човека в контекста на правосъдната система. Идеята е Форумът да се превърне в ежегодно събитие и устойчива платформа за обмен на информация в областта на защитата на правата на човека.

Проведеното в рамките на проекта проучване показва, че магистратите заявяват потребност от  обучение по текстовете на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, като за 54% от тях приоритетно е обучението по чл. 6 от Конвенцията, установяващо правото на справедлив процес в разумни срокове. Според официалната статистика на ЕСПЧ, от присъединяването на България към Конвенцията през 1992 г. до края на 2013 г. срещу държавата са постановени 478 решения, установяващи поне едно нарушение на Конвенцията, като 249 са установените нарушения на правото на справедлив процес и неразумна продължителност на делата, т.е. по повече от половината от делата. 

В Годишния доклад на Европейския съд по правата на човека за 2013 г. България е спомената 19 пъти. Позитивната оценка е свързана с въвеждането на вътрешните компенсаторни механизми и съдействието за намаляване на натовареността на Съда. В голямата си част обаче, цитиранията се отнасят до осъдителни решения, които сочат, че все още са необходими усилия за гарантиране на спазването на човешките права в България.

От началото на проекта досега НИП е обучил 22-ма нови преподаватели; стартирал е онлайн дистанционен курс "Семейно право и права на човека" за 30 магистрати; 20 магистрати са участвали в учебни посещения в Голямата Камара на ЕСПЧ. Актуализирано и преработено е помагалото "Съдебна защита на основните права в България", което ще бъде издадено до края на 2014 г. Формирана е работна група от магистрати и експерти, която извършва подбор на решения на ЕСПЧ срещу други държави, които са значими за националното правоприлагане. Решенията се превеждат на български език и ще бъдат издадени в сборник. Стартира и преводът на Речник по хуманитарно право и права на човека, който ще бъде издаден на български език в рамките на проекта. Предстои провеждането на 3 обучения на обучители, 10 регионални семинара за общо 300 магистрати, 4 централизирани семинара за 100 магистрати, пилотен семинар по международно хуманитарно право за 40 магистрати и други професионалисти.

Още по темата

Темата за нелегалната имиграция поставя въпрос за поне 3 належащи промени в НК

Предишна новина

Апелативният съд във Варна с нов заместник-председател

Следваща новина

Коментари

5 Коментара

  1. 5
    Други минуси няма. Всичко работи ... | нерегистриран
    7
    -3

    До коментар [#2] от "дискусия от Сульо и Пульо за прякото приложение на ЕКПЧ ":Точно пет великолепни минуса....

  2. 4
    2 плюса и 5 минуса | нерегистриран
    7
    -3

    Форумът бе открит с послания на председателите на върховните съдилища проф. Лазар Груев и Георги Колев, зам. министъра на правосъдието Сабрие Сапунджиева, членът на Висшия съдебен съвет Светла Петкова и омбудсманът Константин Пенчев. Точно пет великолепни минуса....

  3. 3
    прокурор | нерегистриран
    8
    -3

    Категорично се съгласявам с долното изложение.

  4. 2
    дискусия от Сульо и Пульо за прякото приложение на ЕКПЧ | нерегистриран
    12
    -10

    Не може да има никаква дискусия от Сульо и Пульо за прякото приложение на ЕКПЧ от българските съдилища - "В изрично посочените от закона неотложни случаи компетентните държавни органи могат да задържат гражданин, за което незабавно уведомяват органите на съдебната власт. В срок от 24 часа от задържането органът на съдебната власт се произнася по неговата законосъобразност". Не подлежат на дискусия и на тълкуване пределно ясните и императивни разпоредби на Конституцията. В случай, че Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ)противоречи на Конституцията, правоприлагащите органи следва да приложат Конституцията. Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство само пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат, но международните договори, по които България е страна нямат предимство пред Конституцията на Република България .

  5. 1
    чесънчо | нерегистриран
    9
    -1

    ...и лектор цветан цветанов...

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.