Между емоциите и реалността остават подсъдимите по неясни обвинения

Между емоциите и реалността остават подсъдимите по неясни обвинения

Проектът на изцяло нов Наказателен кодекс (НК) е публикуван на сайта на Министерство на правосъдието на 21 декември 2013 год., т.е. малко преди коледните и новогодишни празници, при прекалено кратък срок за обществено обсъждане е приет на 15 януари от Министерският съвет и малко след това внесен в Народното събрание. В този проект са възпроизведени - с някои промени, изразяващи се основно в замяна на понятия и промяна на размера на наказанията - и всички норми, въведени със Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (ДВ, бр. 27/2009 г.), целящи регулиране на обществените отношения в областта на закрила на културното наследство.

Малко след като проектът за нов НК бе внесен в Народното събрание, последваха голям брой силно негативни реакции от страна, както на колекционери и антиквари, така също и на видни представители на знакови културни институции.

На 27. 01. 2014 г., в предаването "Тази сутрин" на bTV, зам.-кметът на София Тодор Чобанов, бивш зам.-министър на културата, археолог по професия, заяви: "При културните ценности се променя ситуацията по неприемлив начин. Инкриминират се много коректни към обществото и държавата граждани", и още: "....новият НК въвежда много по-усложнена рамка от сегашната, такава каквато няма никъде в Европа и така "пресоляваме манджата".

На пресконференция от 29.01.2014 г. отразена във в. "Преса", бр.28/2014 г. известният учен, изкуствовед, културолог, и траколог проф. Иван Маразов, казва: "Проблемите тръгват от определението на това странно понятие "културна ценност". Занимавам се с история на културата от 45 години и не мога да дам такава дефиниция.". Той споделя още, че направил експеримент сред директори на музеи, изкуствоведи и археолози и от 7 специалисти получил 7 различни определения. И продължава: "Представете си как полицаи, които нямат отношение към културата, биха определили нещо като културна ценност!"

На 30.01.2014 г., в специално интервю пред агенция ПИК, известният художник и колекционер на произведения на изкуството академик Светлин Русев, казва: "Коментарът ми е: малоумна и фашизоидна  история. Неграмотният и вреден Закон за културното наследство, приет от Тройната коалиция през 2009 г., дава възможност за въвеждане на абсолютно репресивен Наказателен кодекс, в който произволно се тълкува какво е "културна ценност". Излиза, че такава могат да бъдат пафтите и раклата от баба ми,... книги по-стари от 100 години. Подобен Наказателен кодекс противоречи и на европейски, и на конституционни права." И по нататък: "Според този кретенски закон, да. Ако имаш старопечатни книги – също. Аз имам цял шкаф такива, те са по-стари от 100 години."

На 31.01.2014 г., в коментар пред агенция ПИК, директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров казва: "Проектът за нов НК е абсурден. Направили са си го група юристи от юридическия факултет на СУ, начело с проф. Александър Стойнов, без да се консултират с експерти. А сега се крият като мушмороци. Но мисля, че ще оправим нещата. Ресорният зам.-министър на културата ни събра група специалисти и внесохме една промяна – сменихме "културна ценност" с "археологическа ценност". Това връща не 50, а 500 години назад. Археологическа ценност е всичко до XV век, след това няма. И изпратихме предложението си на въпросния екип юристи. Мисля, че това е от предложенията, на които не може да се откаже."

Изложих становищата на тези тясно свързани с културата личности по две причини. Имайки предвид силния емоционален заряд в думите им, особено на академик Светлин Русев и на проф. Божидар Димитров, възниква логичният въпрос дали те са знаели, че разликата между предлаганите текстове в проекта за нов НК и текстовете на сегашния НК е минимална. И дали силните квалификации, като "малоумна и фашизоидна  история", "противоречащ и на европейски, и на конституционни права", "абсурд, отнасящи се до текстове в проекта, са валидни и по отношение на сегашния НК, особено в тези разпоредби, където на практика разлика няма?

Разпоредбата на чл. 278а, ал. 1 от действащия НК гласи: "Който предлага за отчуждаване или отчужди културна ценност, която не е идентифицирана и регистрирана, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и с глоба от хиляда до двадесет хиляди лева". Съгласно ал. 2 от същата разпоредба, такова наказание се налага и на този, който придобие такава културна ценност.

Същевременно, в проекта на нов НК е предвидена идентична разпоредба:

"Чл. 396. (1) Който предлага за отчуждаване или отчужди документ от Националния архивен фонд, или културна ценност, която не е идентифицирана и регистрирана по съответния ред, се наказва с лишаване от свобода до шест години, с глоба от хиляда до десет хиляди лева и с лишаване от право по чл. 60, ал. 1 или 2.

 (2) Наказанието по ал. 1 се налага и на онзи, който придобие такъв документ или културна ценност."

Изводът, който произтича от това сравнение, е само един - че и по сега действащия НК, по силата на чл.278а, ал.1 и ал.2, всеки който предложи за продажба на друг или дори дари вещ, която попада в обхвата на понятието дефинирано от чл.7, ал.1 от Закона за културните ценности (ЗКН) и не е идентифицирана и регистрирана, е извършител на престъпление. Извършител на престъпление и е и този, който е придобил  предмета, определен като "културна ценност".

Както вече съм коментирал, законодателят, приемайки всички норми с ЗИДНК (ДВ, бр.27 от 2009 г.), синхронни със ЗКН, в това число и нормата на 278а, ал.1 и ал.2 от НК, е решил тя да бъде бланкетна, т.е. да съдържа основното правило за поведение и от формулировката на понятията да се подразбере коя норма от ЗКН да се приложи.

В конкретния случай, по отношение на понятието "културна ценност", това е нормата на чл.7, ал.1 от ЗКН, която гласи, че културна ценност е нематериално или материално свидетелство за човешко присъствие и дейност, природна даденост или феномен, което е от значение за индивида, общността или обществото и има научна или културна стойност. На свой ред, съгласно класификацията, направена от законодателя в разпоредбите на чл. 53 от ЗКН, в зависимост от характерните особености на "културните ценности", те са разделени на археологически, етнографски, исторически, художествени, природни, технически, архивни и книжовни и литературни.

Съгласно чл.53,т.2 от ЗКН етнографски движими културни ценности са движими вещи, които са свидетелства за начина на живот и работа, традициите, обичаите, обредите, вярванията и занаятите и дават възможност да се проучат етническите характеристики и промените в материалната и нематериалната култура, т.е.точно такива са "пафтите и раклата от баба ми", за които говори Светлин Русев, а съгласно чл. 53, т.4 от ЗКН, художествени движими културни ценности са произведения на изобразителните изкуства във всичките им техники и разновидности, включително образци на филателията. По отношение на следващите понятия "ред за идентификация и регистрация", както вече обстойно съм коментирал в други публикации, неяснотите създават сериозни проблеми, както на прокуратурата, така и на съда, макар законодателите да са преценили, че правоприлагащите органи не биха имали проблеми при запълване на бланкетните норми с такива от ЗКН.

За по-голяма яснота, ако бъде запълнена нормата на чл. 278а, ал.1 от НК по отношение на понятието "културна ценност", в частност например с "етнографска движима културна ценност", съобразно определението на това понятие според чл. 53, т.2 от ЗКН, т.е. "движими вещи, които са свидетелства за начина на живот и работа, традициите, обичаите, обредите, вярванията и занаятите и дават възможност да се проучат етническите характеристики и промените в материалната и нематериалната култура", то за вещи, като пафтите, раклите, старите железни и медни съдове и много други вещи от бита на предците ни, ако не са идентифицирани и регистрирани, притесненията на именитите ни представители на културата, би следвало да са напълно реални и при сега действащия Наказателен кодекс. Най-важният въпрос е защо едва сега на този проблем беше поставен акцент?

Вторият текст, който предизвика силно емоционални реакции е този на чл. 395, ал.1 и ал.2 от проекта за нов НК, отнасящ се до държане на неидентифицирана и нерегистрирана културна ценност: "Който противозаконно държи културна ценност, която не е идентифицирана и регистрирана по съответния ред, се наказва с лишаване от свобода до четири години и с глоба от две хиляди до десет хиляди лева.

(2) Когато: 1. предметът на престъплението представлява национално богатство;; 2. деецът държи повече от три културни ценности, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред, наказанието е лишаване от свобода до шест години, глоба от три хиляди до петнадесет хиляди лева и лишаване от право по чл. 60, ал. 1 или 2, като съдът може да наложи и конфискация до една втора от имуществото на дееца."

Сега действащата разпоредба, която също е била предмет на анализ е на чл. 278, ал.6 от НК и гласи: "Който държи археологически обект, който не е идентифициран и регистриран по съответния ред, се наказва с лишаване от свобода до четири години

и с глоба от две хиляди до десет хиляди лева, а когато предметът на престъплението представлява национално богатство, както и когато се държат повече от три археологически обекта - с лишаване от свобода до шест години и с глоба от три хиляди до петнадесет хиляди лева. Съдът може да наложи и конфискация до една втора от имуществото на виновния, както и лишаване от права по чл.37, ал.1, т.6 и 7.

В ЗИДНК (ДВ, бр.27 от 2009 г.), по силата на чийто §52 бе създадена разпоредбата на чл. 278, в шестата алинея законодателят за пръв път криминализира държане на археологически обект или обекти, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред. В предлагания проект за нов НК единствената разлика е в замяната на досегашното понятие "археологически обект" с понятието "културна ценност".

Анализирайки замяната на тези две понятия, могат да бъдат направени следните няколко извода. Понятието "археологически обект", което сега е приложимо в разпоредбите на НК, е ясно и недвусмислено дефинирано в чл. 146, ал.1 от ЗКН, (редакцията след изм., ДВ, бр. 54/2011 г.): "Археологически обекти са всички движими и недвижими материални следи от човешка дейност от минали епохи, намиращи се или открити в земните пластове, на тяхната повърхност, на сушата и под вода, за които основни източници на информация са теренните проучвания."

Безспорно е, че съгласно това легално определение на понятието "археологически обект", за да е налице съставът на чл. 278, ал. 6 от НК, т.е. държане на неидентифицирана и нерегистрирана такава вещ, разследващите органи в лицето на полицията, респ. на прокуратурата, е необходимо, когато характеризират вещта, която считат за "археологически обект", да докажат, че са налице трите кумулативни елемента, изброени в легалното определение в чл. 146, ал.1 от ЗКН.

Т.е., трябва да са налице безспорни доказателства, че вещта е материална следа от човешка дейност, на следващо място тази вещ, продукт на човешка дейност, следва да е от минали епохи, като по този начин от определението се изключват продуктите на човешка дейност от настоящата епоха. Тук е мястото да се спомене, че съгласно хронологията, възприета от историческата наука, за начало на епохата "Ново и най-ново време" се приема XV век, в която епоха се намираме и в момента. Третият елемент от легалното определение, дадено в чл.146, ал.1 от ЗКН, императивно изисква, да са налице безспорни доказателства, че тази вещ е открита в земните пластове или на повърхността, на сушата или под вода, но само в резултат на теренни археологически проучвания. Липсата дори на един от изброените по горе елементи изключва вещта от обхвата на "археологическите обекти".

Доказване на третия комулативен елемент, а именно, че вещта е придобита в резултат на теренни археологически разкопки, е най-проблемно, поради което прокуратурата в болшинството от случаите избягва да го коментира, респективно - да мотивира в обвинителните актове. В болшинството от делата съдът също, или не мотивира, или прекалено лаконично обсъжда този елемент от определението.

Въпреки изложеното, са налице и такива решения, които в мотивите си изрично посочват че: "...в случая обаче в обвинителният акт не са описани и посочени всички белези и характеристики (респ. качества и свойства), които трябва да притежава даден обект, за да бъде той квалифициран като археологически по смисъла на специалното законодателство. В обвинителният акт /л.2/ се сочи, че визираните 21 предмета "представляват археологически обекти - антична движима културна ценност и са движими материални следи от човешка дейност от минали епохи", без обаче да са описани всичките нормативно определени белези и характеристики на археологическите обекти като такива съгласно нормите на специалното законодателство – чл. 146, ал. 1 от ЗКН." (Решение №467 от 18.12.2013г. по ВНОХД №1013/2013 г. на Апелативен съд-София)   

Тук е мястото да се спомене, че освен императивното изискване да бъде надлежно доказано (а не само твърдяно, както е в голяма част от обвинителните актове) наличието и на трите кумулативни предпоставки, изброени в нормата на чл.146, ал.1 от ЗКН, при характеризиране на дадена вещ като "археологически обект", такова задължение произтича и от разпоредбата на чл.1, п.2,т.ii на Европейската конвенция за опазване на археологическото наследство (ЕКОАН, Обн. ДВ. бр.70/10 август 2004 г.): "за които основните източници на информация са разкопките или находките, както и останалите методи за изследване на човечеството и свързаната с него среда".

Съпоставяйки двете норми, тази на чл. 146, ал.1 от ЗКН и особено тази на чл.1, п.2, т.ii на ЕКОАН, можем да изведем само един извод и той е, че обект на двете норми са предмети, които, дори безспорно да са антични, ако липсват безспорни доказателства за техния произход в резултат на теренни археологически проучвания, респективно разкопки, нямат качеството на "археологически обект".

Искрено се надявам замяната на понятието "археологически обект" с понятието "културна ценност" в  чл.395, ал.1 и ал.2 от проекта на нов НК да не е свързана с констатираните до момента трудности от страна на разследващите органи и прокуратурата за доказване на третия кумулативен елемент от определението, въведено в чл.146, ал.1 от ЗКН.

Действително, замяната на понятието "археологически обект" с много по общото понятие "културна ценност" на практика би довело до последиците, споменати от  археолога д-р Тодор Чобанов: "При културните ценности се променя ситуацията по неприемлив начин. Инкриминират се много коректни към обществото и държавата граждани".

Търсейки изход от т.нар. "абсурд" проф. Божидар Димитров предложи: "Ресорният зам.-министър на културата ни събра група специалисти и внесохме една промяна – сменихме "културна ценност" с "археологическа ценност". Ако приемем, че под "археологическа ценност" той има предвид въведеното в чл. 53, т.1 от ЗКН понятие на вид културни ценности в частност "археологически движими културни ценности", както и корекцията по отношение на принадлежността към минали епохи, това е доста интересно предложение и следва да се признае, че не е лишено от правна логика.

Тъй като по отношение на това предложение, респективно с понятието, така както е формулирано от проф. Божидар Димитров, разполагам само с изложеното в коментара му пред агенция ПИК, едва след запознаване с официално направеното предложение ще съм в състояние да го анализирам, респективно да го коментирам в детайли.

Но в заключение отново ще повторя казаното от проф. Иван Маразов, че проблемите започват от "това странно понятие" "културна ценност", на което той не е в състояние да даде дефиниция. Или, казано по друг начин, докато не бъдат променени основни определения в Закона за културното наследство няма как да е налице яснота, респ. няма как разпоредбите на НК да не са абсурдни.

Още по темата

Главният прокурор потулил сигнал срещу Борислав Сарафов

Предишна новина

Съдебният инспекторат трябва да изостави инквизиционния си подход*

Следваща новина

Коментари

28 Коментара

  1. 13
    skita6t | нерегистриран
    8
    0

    краино време е да се приеме проевропеиски закон стига с тия абсурди кадето побългаряваме и нищо не се получава.Хората на запад са го измислили как трябва да е и там има закон и правила

  2. 12
    petroni | нерегистриран
    6
    0

    Не остана много за крадене в тази държава.Законодателя с тези промени върви към тиха национализация/не онази от 1947 с тояги и милиционери/,но далеч по-страшна.Посяга се на онова което българина е скътал/опазил/- независимо дали за черни дни или просто като добра инвестиция.Регистрацията на голяма част от т.н. К.Ц. се равнява по стойност на повторното им закупуване.
    Явно нямаме потенциал да напишем един читав ЗКН -тогава не е ли по-добре да препишем./откраднем/ от по-старите демокрации като Англия,Германия,Белгия и да не се връщаме към фалиралите Гърция Италия Египет.

  3. 11
    Licinivs | нерегистриран
    8
    0

    Прости хора, още по-прости закони! Та така сега всички неща
    от пра родителите ми, медна посуда тави, за сладко, за
    компоти, медни бакъри за вода, ведрото от кладенеца,
    кандилници с иконки, букаите с които дядовците ми са спъвали
    конете си на паша, стана на прабаба ми, буталката за биволско
    масло, ралото с което са орали, копанята в кочината- дялано
    каменно коритото от пра пра дядо ми, нощвата с огрибката в
    която са си месили хляба четири поколения, типичните накити на
    бабите ми, скриновете им, кованите клинци по гредите,
    мандилките по вратите.. и още и още все неща от бита на
    прадедите ми... ЩЕ МЕ НАПРАВЯТ ПРЕСТЪПНИК ЛИ?!!! ТЪПАНАРИ
    С ТЪПАНАРИ. НЕКОМПЕТЕНТНИ ГЛУПАЦИ...!!! ВЪН ОТ БЪЛГАРИЯ.
    ИДИОТИ НЕДОДЯЛАНИ! СРАМОТА ИЗЯДОХТЕ БЪЛГАРИЯ! ИЗГОНИХТЕ БЪЛГАРИТЕ ОТ РОДИНАТА СИ! НИЩО ТЕ ЦИГАНИТЕ СЕ РОЯТ КАТО МИШКИ... ТЕЖКО ВИ ЕДИН ДЕН ТАЗИ ДРЕВНА НАЦИЯ ЩЕ БЪДЕ ТОТАЛНО ЦИГАНИЗИРАНА!

  4. 10
    Илия Илиев | нерегистриран
    13
    0

    Като председател на Българска национална федерация по металдетектинг смея да твърдя, че познавам отлично причините за проблемите в тази област. Проблемите с опазване на културното наследство са най-вече свързани с липсата на легален пазар в България. Без наличието му автоматично се появява нелегален. Това е икономическо правило, доказано във всяка една област. Проблемът изглежда така - една група от хора искат легален пазар в България, втора група от хора искат нелегален пазар /това вероятно са хората, които изнасят в чужбина/. Третата група от хора искат изобщо да не се говори за пазар - това са хората, които работят в държавни служби и разчитат на висока престъпност /с цел да оправдават високите си заплати/ и обогатяване чрез корупция.

  5. 9
    Петър Големанов | нерегистриран
    14
    0

    АМАН.
    Глупост след глупост.
    Оставете хората да колекционират, а не да ги преследвате, като ВРЕДЕН ДИВЕЧ!!!
    Вместо да стимулирате патриотизма, зароден в тях още в социализма, когато те бяха хиляди, сега ги накарахте да се срамуват и ги изкарвате, че са прстъпници.
    Вие сте престъпници.
    Какви са тези постановки - културна ценност, затвори и безумни глоби и отнемания.
    С какво право пишете закони и репресирате.
    ЗАМИСЛЕТЕ СЕ И СЕ ЗАСРАМЕТЕ...!!!???

  6. 8
    Малчев | нерегистриран
    12
    -3

    Другари комунисти,липсва ви миналото,времето в което одържавявахте и национализирахте частната собственост.
    Това,което се опитвате да направите го има само в Северна Корея и може би в Куба.
    Що не се опита някой в бялия свят да накара хората да регистрират наследствената си собственост?
    Щото ще бъде изметен от лицето на земята.
    Нещата са ясни искате да знаете,кой каво притежава,за да можете да крадете по лесно.Само че несте познали,не и тоя път.
    Сега сме в Европейския съюз,не в Съветския.

  7. 7
    Сашо Йончев | нерегистриран
    12
    -1

    Чудесна статия!Що за удивителна държава сме и си задавам следния въпрос:Ще излезе, че тези ненормални проекти за промени в НК обслужват старите постулати от съществуващия ЗКН.Нищо позитивно , освен засилване на репресиите.И какво се получава на практика-пишем нови наказателни разпоредби по НК, а чакаме нов ЗКН.И ще излезе, че или новия ЗКН ще трябва да бъде нагласен по НК, или по стар бълг. обичай ще променяме отново НК в тази си част.Даа,или твърде сме малки за да приемем добрия европейски опит в областта на културата,или съществуват лобистки интереси,или главите на писачите на този закон са неолитни като камъните , които културната полиция ми конфискува.В заключение- с тези поправки се прави първо комина , а след това къщата, или се поставя каруцата пред коня.А практиката в областта на културата доказва ,че в тая държава каруцари колкото щеш...

  8. 6
    Валери | нерегистриран
    16
    -1

    Много хубава статия! И за пореден път се питам - България към съвременна Европа ли върви или към онази Европа от миналото, когато там се горяха книги и хора на публични клади ?

  9. 5
    Светлана | нерегистриран
    12
    -1

    Какво пречи на хората, които пишат и прилагат закона, да видят какво правят останалите държави, за да защитят своето културно наследство. Кога най-сетне ще имаме ясен и справедлив закон за общността, а не обслужващ определени групи и интереси...

  10. 4
    Мишо | нерегистриран
    14
    0

    Статията е много хубава. Дано я прочетат и в Народното събрание!

  11. 3
    Владимир Беков | нерегистриран
    16
    -1

    Много адекватен коментар на абсурдното положение със Закона за културните ценности и Наказателния кодекс в тази сфера... Така не може да продължава!!!

  12. 2
    vvurbanov | нерегистриран
    19
    -1

    Колекционорането и търговията с "АНТИЧНИ ПРЕДМЕТИ" не трябва да се криминализира.Търговията с АП от национално значение трябва да става със сертификат.Като държавата има предимство при откупуването, след оценка от комисия съставена от държавни и частни(може и задгранични) експерти.

  13. 1
    Димитров | нерегистриран
    16
    -1

    Това е набързо направени поправки и изменения във закона . Поредното абсурдно и глупаво предложение. Трябва точно да се знаят археологическите паметници и терени за да може всеки търсач да знае къде ДА НЕ упражнява хобито .Колко процента от Българите трябва да регистрират своите "културни ценности" ? Ако хората правещи промени във НК не са достатъчно компетентни да го правят , то нека погледнат законите които работят перфектно в другите Европейски страни.

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.