Неясни текстове в Закона за културното наследство затрудняват прокуратурата и съда

Неясни текстове в Закона за културното наследство затрудняват прокуратурата и съда

С приемане на Закона за културното наследство (ЗКН, обн. ДВ, бр.19 от 13 март 2009 г.), който влезе в сила на 10 април 2009 г., бе изцяло отменен действащият преди това Закон за паметниците на културата и музеите (ЗПКМ). Синхронно с приемането на изцяло нов закон, уреждащ обществените отношения в областта на културното ни наследство, бяха направени и съществени промени в Наказателния кодекс (ЗИДНК, ДВ, бр. 27 от 2009 г.), сред които и новата разпоредба на чл. 278.

В шестата алинея на чл. 278 от НК за първи път бе криминализирано държането на археологически обект или обекти, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред, като лицето, което ги държи, се наказва с лишаване от свобода до четири години и с глоба от 2000 до 10 000 лева, а когато предметът на престъплението представлява национално богатство, както и когато се държат повече от три археологически обекта, се наказва с лишаване от свобода до шест години и с глоба от 3000 до 15 000 лева. По преценка на съда може да бъде наложена и конфискация до една втора от имуществото на виновния, като задължително старинните вещи се отнемат в полза на държавата.

Законодателят, приемайки нормата на чл. 278, ал. 6 от НК, е решил тя да бъде бланкетна, т.е. да съдържа основното правило за поведение и от формулировката на понятията да се подразбере коя норма от ЗКН да се приложи.

Редно е да бъде споменато, че повечето от приетите норми с този ЗИД на НК, в сила от 10 април 2009 г., са със бланкетен характер. Народните представители, гласували промените в Наказателният кодекс, са преценили, че правоприлагащите органи не биха имали проблеми при запълване на бланкетните норми с такива от ЗКН. Следователно, при прилагане на тези бланкетни норми и в частност - тази на чл. 278, ал. 6 от НК, е от значение понятията "археологически обект" и "ред за идентификация и регистрация" да бъдат ясно и точно дефинирани в ЗКН и в подзаконовите нормативни актове към закона.

Съдебната практика през изминалите повече от 4,5 години от влизане в сила на ЗКН еднозначно показва, че са налице сериозни проблеми именно по отношение на неясни и неточни норми от ЗКН.

Тук е мястото да бъде споменато, че изявления от страна на представител на прокуратурата за непротиворечивост в съдебната практика по дела с повдигнати обвинения по гореспоменатия текст, поради неяснота в терминологията, са най-меко казано спорни. ("Категорично считаме, че дори и да имаше някаква непрецизност в  терминологията, съдът я отработи.", Н.Соларов, Протокол №6 от 25.09.2013 год. от заседание на Комисията за взаимодействие с  граждански организации и движения на 42-ро Народно събрание.) Всъщност е налице сериозен проблем, произтичащ именно от непрецизно формулирани норми в ЗКН и в частност тези, които са тясно свързани с разпоредбата на чл. 278, ал. 6 от НК. За да бъде извършен анализ на този проблем, следва да се отговори на няколко въпроса, а именно, действително бланкетна ли е нормата на чл.278, ал. 6 от НК и, ако е така, с кои норми от ЗКН следва да  бъде запълнена.

Считам, че по отношение на характера на нормата липсва спор, тъй като съдебната практика, и то по влезли в сила решения, е еднозначна.

Основният проблем за правилното прилагане на закона, произтича от обстоятелството, че съдебната практика не е еднозначна в посочване на конкретната норма или норми които регламентират "съоветния ред за идентификация и регистрация".

В тази връзка различни съдебни състави в своите решения приемат, цит:

"За настоящия съдебен състав не е спорно, че диспозицията на нормата на чл.278, ал.6 от НК е бланкетна по своя характер. Следователно - за да се реализира наказателната отговорност на подсъдимия по текста на чл.278, ал.6 от НК е необходимо той да се допълни със съответното съдържание – посочване на конкретните нарушения на разпоредбите в съответните нормативни актове, свързани с държането на археологически обект, както и субектите които следва да предприемат действията по идентификацията и регистрацията по съответния ред." (Решение №272 от 24.07.2013г. по ВНОХД №552/2013 г. на Апелативен съд-София), както и:

"Нормата на чл.278 от НК е бланкетна, като борави с общите понятия "културна ценност" и "археологически обекти". Тяхната легална дефиниция е посочена в Закона за културното наследство и Наредба № Н-3/03.12.2009 г. Посочването им в обстоятелствената част на обвинителния акт и мотивите към присъдата обаче, все още не е достатъчно да запълни от обективна страна нормата на чл.278 от НК, доколкото те все още не съдържат задължения за определени лица какви действия следва да предприемат по идентификация и регистрация на археологическите обекти." (Решение №88 от  02.09.2013г.по ВНОХД № 86/2013 г. на Апелативен съд-Бургас), както и:

"...доколкото се касае за обективен елемент от състава на престъплението по чл.278,ал.6 от НК в обвинителният акт следва задължително да бъде посочено защо се възприема от обвинението, че се касае за културни ценности, неидентифицирани и нерегистрирани по съответният ред, респективно къде е определен редът и начинът за тяхната регистрация". (Определение №402 от 24.06.2013г.по НОХД№685/2013г. на Окръжен съд-Пловдив)

Изводът от тези влезли в сила решения е един - че не би следвало дадено лице да бъде привлечено към наказателна отговорност по чл.278, ал.6 от НК, ако в постановлението за привличане на етапа на досъдебното производство, респективно в обвинителният акт на прокурора, не са конкретно и точно посочени нарушените разпоредби от ЗКН и Наредба №Н-3/03.12.2009 г. за реда за извършване на идентификация и за водене на регистъра на движими културни ценности.

Практиката до момента относно начина на запълване на бланкетната норма от НК, е основният критерий за наличието или липсата на проблем и тя е красноречива. Както при разследващите органи от изпълнителната власт, реализиращи разследване на етапа на досъдебното производство, така и при държавното обвинение при изготвяне на обвинителните актове, липсва яснота по втората част на зададения по-горе въпрос, а именно кой е "съответният ред за идентификация и регистрация" на археологически обекти.

В тази връзка за прецизност и пълнота ще посоча, как е била запълнена със съдържание бланкетната норма на на чл. 278, ал. 6 от НК в няколко обвинителни акта и постановени присъди по наказателни дела, а именно цит:

"...на 14.12.2011 год. е държал повече от три археологически обекти /общо 4 бр.културни ценности/, които не са идентифицирани и регистрирани по съответният ред..." (Обвинителен акт от 13.05.2013 г. на Окръжна прокуратура – гр.Пловдив), и следващият:

"...на 06.04.2012 год.., държал археологически обекти, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред съгласно ЗКН и Наредба №Н-3/03.12.2009 г." (Присъда №25 от 26.04.2013 г. по НОХД№54/2013 г. на Окръжен съд-Видин)

Характерно за посочените по-горе два акта е, че в тях нормата на чл. 278, ал. 6 от НК не се запълва с нито една конкретна норма от ЗКН, респективно с норма от Наредба №Н-3/03.12.2009 г., като формално се цитира ЗКН. Т.е. те са от категорията на тези, които прокуратурата и съдът са постановили при сериозни нарушения на процесуалния закон.

В други актове на прокуратурата и съда, вместо конкретно посочване на точно определени норми, регламентиращи предвиденият от ЗКН ред за идентификация и регистрация се посочва целия раздел от закона, именован "Идентификация и регистрация". В тази връзка, цит: 

"...е държал...предмети и вещи – археологически обекти, имащи качествата на движима културна ценност, които не са били идентифицирани и регистрирани по съответния ред съгласно Глава VІ, раздел ІІ от Закона за културното наследство и Наредба №Н-3/03.12.2009 г." (Присъда №16 от 25.03.2013 г. по НОХД№575/2012 г. на Окръжен съд-Сливен)

Опитът да бъде запълнена бланкетната норма на чл. 278, ал. 6 от НК с всички дванадесет разпоредби (от чл. 96 до чл.107) на Раздел II "Идентификация и регистрация" от ЗКН, от една страна е съществено процесуално нарушение, но от друга може да се приеме, като сериозна индиция, че и съдът трудно определя коя е конкретната приложима разпоредба от ЗКН.

Още повече въпроси поражда една трета категория обвинителни актове и постановени присъди, пряко свързани с бланкетната норма на чл. 278, ал. 6 от НК, в които като приложима разпоредба, вменяваща задължение на държателя на "археологически обект" да го идентифицира и регистрира, е посочена разпоредбата на чл. 97, ал. 3 от ЗКН. Тя гласи: "Физически и юридически лица, притежаващи вещи или колекции от вещи, които могат да се определят като културни ценности, могат да поискат тяхната идентификация от съответния по тематичен обхват държавен или регионален музей."

Посочването като приложима именно на тази разпоредба, намирам за неправилно, поне по две съображения.

На първо място, след като в разпоредбата на чл. 278, ал. 6 от НК е предвидена наказателна отговорност за държане на неидентифициран археологически обект, а чл. 97, ал. 3 от ЗКН регламентира идентифициране на "културна ценност", е видно, че това са две различни понятия, поради което разпоредбата на чл. 97, ал. 3 от ЗКН не може да запълни бланкетната норма от НК. Тук е мястото да се спра по-подробно на тези две понятия, легалните определения на които се намират в ЗКН.

В чл. 7, ал. 1 от ЗКН е дадено легално определение на понятието "културна ценност", като, съгласно тази разпоредба: "Културна ценност е нематериално или материално свидетелство за човешко присъствие и дейност, природна даденост или феномен, което е от значение за индивида, общността или обществото и има научна или културна стойност". На свой ред, съгласно класификацията, направена от законодателя в разпоредбите на чл. 53 от ЗКН в зависимост от характерните особенности на "културните ценности", те са разделени на археологически, етнографски, исторически, художествени, природни, технически, архивни и книжовни и литературни. Т.е. в нормата на чл. 53, ал.1 от ЗКН е дадена легална дефиниция на понятието "движими археологически културни ценности", като разновидност на понятието "културна ценност" и това са движими вещи, открити в земята, на повърхността й или под водата и свидетелстващи за епохи и цивилизации, които са обект на археологията."

От сравнителният анализ на трите понятия може да се направи само един категоричен извод - че има съществена разлика между вещи които са "археологически културни ценности" и "археологически обекти", поради което запълване на бланкетната норма от НК с нормата, предписваща идентификация на "археологически културни ценности", е неправилно прилагане на закона.

На следващо място, именно тази комбинация - запълване на разпоредбата на чл. 278, ал. 6 от НК с нормата на чл.97, ал.3 от ЗКН, е неправилна и поради обстоятелството, че там липсва императивно въведено задължение за идентификация, а е предвидена алтернативна възможност: "...могат да поискат тяхната идентификация...".

От изложеното дотук, визирайки противоречивата съдебна практика, считам че става ясно защо при така дефинирани основни понятия в ЗКН – "археологически обект", "археологическа културна ценност","културна ценност", както и редът за тяхната идентификация е налице сериозен проблем за правилното прилагане на закона.

Не без значение е и обстоятелството, че с посочените примери, бе засегната само една част от проблема и то конкретно със запълване на бланкетната норма на чл.278, ал.6 от НК, но идентично е положението и при прилагане на други разпоредби от Накзателният кодекс, пряко свързани със ЗКН.

Изложеното би следвало да породи сериозни въпроси и желание за бърза промяна от страна на всички, които прилагат закона и които считат, че неговото правилното прилагане е задължително за обществото ни.

Още по темата

Правителството ще орязва бюджета на омбудсмана с над 300 000 лева

Предишна новина

Съдебната тема в медиите

Следваща новина

Коментари

25 Коментара

  1. 10
    yonchev | нерегистриран
    25
    0

    За това, колко е абсурден ЗКН бих задал няколко въпроса, които се надявам да стигнат до знанието на господата от Министерството на културата , като разбира се, ще ги изпратя и на имейла им:
    1. Ако аз притежавам археологически културни ценности, придобити преди влизането на закона в сила и по някаква щастлива случайност не ограбени от милицията при обиска ,то каква да бъде съдбата им , след като според членовете на закона те вече са притежавани незаконно.Какво биха ме посъветвали господата - да ги хвърля в Дунава , или да ги изнеса зад граница?
    2. Как да се попълват колекциите на любителите- колекционери с археологически културни ценности, след като не е регламентиран законово този процес? Или остава единствения вариант - внос от чужбина с документ?
    3. Ако аз знам, че някой притежава нещо археологическо, което ме интересува ,а той дори не знае какво представлява, как да го придобия по законен начин,така , че да не търпя санкция. Или той трябва да го идентифицира , регистрира, плати такса на музейните търтеи,и чак тогава да го предостави за откупуване,но вече не и от мен.
    Ето само някои от абсурдите на ЗКН, но прокуратурата явно я интересува само наказателната част.И пак ще го повторя: Една държава , в която прокуратурата пише Закона за културното наследство няма бъдеще. А ми се струва , че нов ЗКН ще има след като животът се освободи от тези , които му пречат да бъде НОВ.

  2. 9
    чочо | нерегистриран
    14
    0

    управляват ни една шайка простаци който са толкова тъпи че ако и размениш обувките така ще ги обуят и ще се чудят що ги обиват

  3. 8
    Alexey | нерегистриран
    13
    0

    То4но сега е момента.Промяната на сакона ще помогне не само на колекционерите и търса4ите а и на самата държава

  4. 7
    Alexey | нерегистриран
    14
    0

    То4но сега е момента.Промяната на сакона ще помогне не само на колекционерите и търса4ите а и на самата държава

  5. 6
    FLORE | нерегистриран
    20
    -1

    Тия така наречени прокурори са частни естествено че обслужват чужди интереси. ТЕ са гадни подметки на тези които им плащат мурафетите.
    Цялата ни система не функционира правилно и докато не се смени нацяло няма да се оправят нещата.

  6. 5
    Akant | нерегистриран
    23
    0

    Държавата трябва да приеме друга политика по отношение опазването на културното наследство. Незабавно!! До тук разбирам ,че има воля за разговори, но задължително трябва да бъдем чути и ние- малките колекционери.Днес на мен ми е забранено да колекционирам, това е факт и никой прокурор не може да каже обратното , защото ще излъже.Събрахме подписка без много усилия от 5500 подписали се, но ако трябва да направим нова ,то тя ще е най-малко 50 000. Трябва да бъдем чути!

  7. 4
    vologes | нерегистриран
    27
    -1

    След като прокурор Соларов толкова си харесва философията на закона, в съставянето на която явно има пръст, то Комисията по култура към НС да го накаже да препише на ръка поне 100 пъти за наказание тоя антиевропейски закон. После 100 тояги за назидане и накрая изключване от комисията.
    След това, пълния с правни абсурди закон Чилова, да бъде отменен изцяло,а Соларов, като иска да си го закачи в рамка вкъщи и да си го гледа всеки ден и да му се любува до като е жив, но не и да го пробутва на обществото.
    Тоя закон е пълен с абсурди, които музейните работници още не могат да проумеят и с носталгия си спомнят как по стария закон правилата са били в полза на българското общество много по-ясни и лесни за прилагане. Сегашния явно е написан в ущърб на българските обществените интереси (крайно рестритктивен) и в изгода на определени кръгове търгуващи с културното ни наследство извън граница. На българския гражданин действащия сега закон се забранява да притежава дори чифт пафти, обявени от същия закон за "културна ценност". Пълно безумие. Нима безумците още не са разбрали, че истинската ценност в тая държава, наречена България, са българските граждани, и това, което ние гражданите поискаме от законодателя, то това и трябва да се направи т.е. ДА СЕ НАПИШЕ НОВ ЗАКОН ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО, а настоящия да отиде на бунището на историята заедно с неговите съставители! Казах!

  8. 3
    Tivcheva | нерегистриран
    27
    -2

    Освен посочените от адвокат Георгиев очевидни несъвършенства

    ЗКН има и редица други. И без правна грамотност се вижда, че

    определенията в закона са неясни, неизчерпателни и позволяват

    нееднозначно тълкувание и прочит.
    Елементарен пример: според Чл.7. и Чл.47 от ЗКН голяма част от

    обработваемите земи попадат в определението за недвижими

    културни ценности. Според Чл. 21. от Конституцията на РБългария
    ".. Обработваемата земя се използва само за земеделски цели.

    Промяна на нейното предназначение се допуска по изключение при

    доказана нужда и при условия и по ред, определени със закон..."

    От друга страна, ако приемем, че статутът на тези обработваеми

    терени е недвижима културна ценност, то тяхната обработка със

    земеделска техника е в противоречие с текстовете за опазване

    и съхраняване на недвижими културни ценности според ЗКН. И как

    държавата извършва регламентираните със закон съхраниение и

    опазване на този вид недвижими културни ценностти, както и

    прилежащите към тези земи движими културни ценности?
    Продължавам нататък. Според закона за собственосста Чл. 87.:

    "Който намери движима вещ е длъжен да я предаде на собственика

    или на този, който я е изгубил, след прихващане или заплащане

    на възнаграждението и разноските." На кого трябва да се

    предават намерените вещи, които имат белези на културна

    ценност? Според ЗКН ЧЛ.2а:"... Културните ценности, правото на

    собственост върху които е придобито от физически или юридически

    лица чрез правна сделка, по давност или чрез други придобивни

    способи и които не представляват публична държавна или общинска

    собственост, са частна собственост." Тоест, собственикът на

    земеделската земя би следвало да е собственик и на културните

    ценности в нея, защото те са придобити чрез правна сделка.
    Това е само малък пример колко са противоречиви и несъвършенни

    определенията в ЗКН.
    Друго несъвършенство в ЗКН е задължението на гражданите да

    предават всичко, което има белези на културна ценност, дори и

    части от предмети на държавата. Ако се спразва стриктно това,

    музеите би трябвало да се превърнат в депа за ненужен

    археологичен отпадък или масов нумизматичен материал, които

    нямат място в музейните витрини, но за които държавата трябва

    да се грижи и съхранява по закон.
    Според закона за собственността откривателят на загубена вещ,

    каквито се явяват голяма част от движимите културни ценности,

    трябва да получи 25% от стойността им като възнаграждение.

    Наредбата за случайните откриватели, обаче, противоречи на

    това, слагайки таван на възнаграждението 5000лв.
    Освен противоречивите текстове и определения, ЗКН дискриминира цели групи от обществото, каквито са нумизматите, колекционерите и търсачите, лишавайки ги от възможността да учавстват като граждани в откриването и опазването на културни ценности. Законът ги превръща в престъпници по презумпция.В рамките на Европа, а и по света, масовият нумизматечен материал се търгува свободно, а в България се криминализира. Парадокс е, че български гражданин може свободно да придобие чрез финансова сделка културна ценност навсякъде в Европа като европейски гражданин, но притежанието и в България е незаконно и наказуемо.......
    ЗКН се нуждае от цялостна ревизия, а не от частична промяна, защото в сегашният си вид законът стимулира трафикът на културни ценности зад граница. Опазването на културното ни наследство не бива да бъде единствено приоритет на държавата, а и на гражданите, и да се извършва чрез превенции, а не единствено с рестрикции.

  9. 2
    minkov | нерегистриран
    30
    -2

    Според чл.2а,ал.1 от ЗКН Културните ценности, археологически обекти по смисъла на чл. 146, ал. 1, произхождащи от територията и акваторията на Република България, са публична държавна собственост.
    Според чл.2,ал.3 от ЗКН Културните ценности,част от които според чл.53 са и археологическите могат да бъдат публична и частна собственост. Те могат да са собственост на държавата, общините, на Българската православна църква и другите регистрирани вероизповедания, както и на физически и юридически лица.
    Извода-"археологическите обекти"са всякога публична държавна собственост и като такива подлежат на строг контрол,а"археологическите културни ценности"могат да бъдат собственост на физически лица.Под силното въздействие на прокуратурата и медиите на обществеността,съдиите и вещите лица по тези дела е внушавано,че всички предмети свързани с археологията,а понякога и с етнографията,са "археологически обекти" и притежанието им води до наказателна отговорност.Това превръща в престъпници голяма част от българския народ,но според г-н Прокурора така и трябва да бъде.Все пак трябва да има и осъдителни присъди в родните съдилища.

  10. 1
    mladenov | нерегистриран
    27
    -3

    краинно време е да се промени тоя закон, и с каква ярост прокурора го защитава буди самнения дали защитава нечии интереси

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.