1500 деца растат зад решетките в Боливия


Роси е млада работеща майка, която всяка сутрин завежда двете си дъщери на училище, минава през пазара, за да купи продукти, с които готви, и след това продава ястията. Всеки следобед тя взема децата си от училище и ги отвежда вкъщи - в най-известния боливийски затвор "Сан Педро", където присъдите си излежават мъже. "В началото се страхувах. Мислех, че тук може да им се случи всичко, но времето си тече", споделя Роси, която отглежда децата си зад решетките. "Всичко зависи от родителите - как се организираме, за да защитим и да се грижим за децата си. Навън е същото."Според официалните данни 1500 боливийски деца живеят заедно с родителите си зад решетките, но броят им може и да е по-голям - особено по време на ваканциите, когато малчуганите посещават лишените от свобода. Стотици жени и деца живеят заедно със затворниците, като всеки ден преминават през металните порти, за да ходят на работа или на училище.Законът в Боливия изисква децата да напуснат затвора, когато станат на 6 години, но много от тях остават и по-дълго заедно с родителите си, които не им разрешават да си тръгнат. Те се страхуват, че малчуганите ще бъдат малтретирани в домовете им и не се доверяват на членовете на големите си фамилии, като много от тях са изключително бедни и не могат да си позволят да ги издържат. Затова и родителите смятат, че най-доброто е децата им да растат зад решетките - или поне - това е една възможност.Международните организации, сред които е и ООН, критикуват присъствието на децата в боливийските затвори. Въпреки че случаите на насилие там са много по-малко от ужасяващите неща, които се случват в другите държави в Латинска Америка. Разбира се, и в затворите в Боливия не липсват тежки инциденти. Миналата година момиче бе изнасилено в "Сан Педро", а дете умря в затвора "Палмасола" в Санта Круз при пожар, избухнал по време на побой между затворници. Тогава имаше десетки жертви. Заради тези инциденти бяха възобновявани призивите за извеждане на децата от затворите, особено на тези, които са навършили 11 години. "Независимо колко добре се чувства семейството, няма затвор, който да е подходящо място за развитието на едно дете", казва Лидия Родригес, която работи за правозащитна организация в Боливия. Тя обяснява, че е трудно да се намерят роднини извън затвора, които да искат да се грижат за едно дете, а и лишените от свобода родители не са мотивирани да направят това в името на по-добрия живот на отрочетата си. Те държат децата при себе си, тъй като се надяват, че това може да им помогне да бъдат освободени по-рано, допълва Родригес.Затворът "Сан Педро" се намира в центъра на град Ла Пас. Желязната порта с решетки води към двора, където кипи живот - преминават мъже, които разговарят с адвокатите си и получават вестници и пакети. Има добре облечени мъже с ризи и със зализани коси; мъже със замъглени погледи, облечени с изцапани долнища на анцуг. Има убийци и дребни крадци; има такива, които излежават 30-годишни присъди, и такива, чиито дела предстои да бъдат разгледани от съда.Затворът сам по себе си е един свят; цитадела с изпотрошени стълбища и коридори, в които полицията рядко влиза; затворниците си купуват малки килии, в които влизат и излизат, когато поискат; има и съвет, избран от затворниците, който управлява почти целия живот зад решетките. "Сан Педро" е място, където стотици жени и деца живеят заедно с лишените от свобода, като всеки ден излизат през железните порти, за да отидат на работа или на училище.Роси разказва, че съпругът й попаднал зад решетките преди 4 години, а тя не можела сама да плаща наема и режийните разходи. Тя признава, че затворът не е идеалното място за отглеждане на деца, но въпреки това се премества с дъщерите си и заживява зад решетките. "Бяхме принудени да направим това, тъй като навън разходите са прекалено високи и не е възможно човек да се справи сам", споделя жената. Съпругът на Роси - Хуан, купува малка килия в затвора за около 1000 долара. Затворниците не плащат за ток и вода, а един път на ден им се полага и храна. Порция се дава и на децата, които не са навършили 6 години. След като не е необходимо да плаща режийни, семейството успява да преживее със 100-те долара, които Роси месечно печели от продажбата на храна на затворниците и на посетителите им, а съпругът й се грижи за децата. 5-годишната Нанси е дъщеря на Роси и затворът е единственият дом, който тя познава. Момиченцето казва, че й харесва да живее в "Сан Педро", тъй като прекарва доста време с баща си, има много приятели и е "забавно".В другия край на Ла Пас се намира и женският затвор "Обрахес" - пренаселен лабиринт от стаи, разположени около два малки двора. Андреа за първи път прекрачва прага на затвора като дете заедно с майка си, която е осъдена. Днес Андреа е на 31 години и излежава присъда за наркотрафик. Две от петте й деца живеят при нея, като по-големите й отрочета са при роднини или в домове за отглеждане на непълнолетни. Членовете на семейството й не могат да отглеждат повече деца и тя се страхува да разреши на най-малките, които са на 5 и на 9 години, да си тръгнат. "По новините гледаме, че децата са изнасилвани в домовете си", споделя Андреа. В последните години в медиите се появяват десетки обвинения за сексуално насилие над деца, извършвано в домовете им, което засилва страховете на родителите.Лидия Родригес от боливийска правозащитна организация, казва, че ще продължат с усилията си да преместят децата, особено от мъжките затвори като "Сан Педро". Проблемът, който продължава да стои нерешен, е как да се гарантира, че тези деца ще имат по-сигурен живот и по-добри възможности за развитие. "Независимо на кого ще се довериш, всичко може да се случи, дори и в едно семейство - казва Роси. И допълва: - Би било добре да получим повече помощ вътре, а не навън, защото не знаеш какво ще се случи там.

Спор във ВСС дали да бъде закрит РС-Балчик

Предишна новина

Съдът глоби възпитател в ТВУ в Завет заради побой над ученик

Следваща новина

Коментари

0 Коментара

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.