Докладът на Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и оценка за напредъка на България в областта на съдебната реформа и противодействието на организираната престъпност и корупцията е реалистичен и партньорски, защото отразява вярно както прогреса, така и необходимостта от допълнителни усилия, включително с участието на европейски експерти за изпълнение на критериите. Ясно е, че Механизмът играе полезна допълваща роля към усилията на българските институции в борбата срещу престъпността и корупцията и за установяване върховенството на закона. Това се заявява в становище на председателя на Върховния касационен съд Лазар Груев, разпространено чрез медиите.
По-нататък в становището се казва: "Оценявам по достойнство факта, че са отчетени огромните усилия на ВКС за уеднаквяване на съдебната практика чрез приетите тълкувателни решения, защото предвидимото правораздаване е в основата на чувството за справедливост в българското общество. Удовлетворен съм от насърчението тези усилия да продължат и за напред.
За мен основният извод от верния прочит на доклада е, че всички институции, ангажирани с противодействието на организираната престъпност и корупцията, следва да мобилизират в максимална степен наличния ресурс и – заедно – съобразно конституционните им правомощия да продължат усилията във вярната посока. Особено внимание трябва да се обърне на препоръката в доклада, според която усилията трябва да бъдат насочени към усъвършенстване на експертните знания на магистратите при работата по сложни дела и особено по отношение на престъпленията от икономически и финансов характер и организираната престъпност.
Груба грешка ще бъде, ако за пореден път докладът се прочете както "дяволът евангелието" и той се използва за междуинституционални нападки, обвинения или себеизтъкване. Длъжни сме да работим всички заедно за укрепване на държавността, за да усетят българските граждани, че държавата стои зад тях и ги подкрепя в стремежа им към справедливост, в основата на която винаги и във всяко общество са били демократичните закони и независимия съд."
Някои от препоръките на ЕК вече осъществихме – така е озаглавено пък становището на Висшия съдебен съвет, публикувано на сайта им.
Според него, "четвъртият доклад на ЕК за България е политически документ, съдържащ сериозен анализ и обективно висока оценка на правителството за осъществяване процеса на реформи в съдебната система, борбата с корупцията и организираната престъпност." А Висшият съдебен съвет осъзнава ролята си на адресат на основните изводи и препоръки, залегнали в доклада. Според прочита на съвета работата му е получила добра оценка – в доклада "справедливо са изтъкнати достигнатите резултати в работата на ВСС по отношение на дисциплинарната практика, безкомпромисното отношение в проявите на неетично поведение на магистрати, както и активната роля на ВСС за предприемане на организационни и административни мерки, насочени към ускоряване движението на делата и своевременно приключване с краен съдебен акт."
Що се отнася до препоръките и тук ВСС е оптимист – "съветът съзнава високата отговорност за избора на административни ръководители, както и за кариерното израстване на магистратите и полага резултатни усилия за максимална обективност и прозрачност на процеса.
Някои от основните препоръки в доклада по дейността на ВСС, вече са в процес на осъществяване. До края на годината ще бъдат изготвени критериите за натовареност, ще стартира по-ефективен механизъм за контрол върху бързото публикуване на всички съдебни актове на Интернет-страниците на съдилищата.
ВСС изразява готовност да продължи засилване на диалога, както между отделните звена в съдебната власт, така и с останалите институции, за осъществяване на задълбочена реформа в съдебната система и прилагане на най-добрите практики на другите държави-членки на Европейския съюз."
Всъщност докладът съдържа явна критика към съвета, че двамата му членове - Иван Димов и Стойко Стоев, които бяха принудени да си подадат оставките заради грандиозния лобистки скандал с Красьо Черния, останаха на работа в съдебната система - върнаха се на предишните си съдийски места. Едва миналата седмица Стоев бе освободен дисциплинарно с едно доста спорно решение, а процедурата срещу Иван Димов още продължава. Забавянето се дължи на това, че ВСС доста превратно изтълкува Закона за съдебната власт, където преди последните промени нямало било механизъм за дисциплинарно уволнение на членове на съвета, затова сега ги наказва като съдии за прегрешения, извършени в другото им качество. Въпреки започналите дисциплинарни процедури срещу магистрати заради имуществени машинации в Приморско, Еврокомисията смята, че има още много да се желае в борбата срещу корупцията и конфликта на интереси.
