Всички магистрати трябва да декларират участието си в различни тайни общества, като масонството например. Това предлагат от Съюза на съдиите в България в становището си по проекта за изменение на Закона за съдебната власт. Вчера ССБ е пратил становището си на Министерството на правосъдието.
"Участието и членуването на магистрати в различни тайни общества по дефиниция създава основателни съмнения за зависимост. Обществено известно е, че български магистрати членуват в масонски общества, част от които са регистрирани по българските закони. Доколкото масонството като организация разкрива редица особености – полагане на клетва, солидарност и взаимопомощ с останалите членове на общността, то развиване на подобна активност от магистрати ги поставя в определени ситуации в сложно положение и би могло да ги изправи пред недопустимата дилема да избират пред клетвата си да служат на закона и обществото или да останат верни на положената масонска клетва", мотивират идеята си от Съюза на съдиите.
Припомнят, че дебатът за масонството не е нов. През 2007 г. е бил воден по време на поредните поправки в ЗСВ, като тогава е имало идея да се въведе пълна забрана за магистратите да членуват в тайни общества.
От ССБ дават пример с други европейски страни. "В Шотландия и Великобритания също е била проведена подобна дискусия, включително и на парламентарно ниво. Във Великобритания е прието компромисното положение магистратите да декларират членството си в масонски и други тайни общества, за да може този факт да бъде публично известен и при необходимост да бъде подложен на наблюдение и контрол", твърдят от ССБ.
Заради това те предлагат наред със забраната магистратите да членуват в политически партии и т.н. всички те и членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС) писмено да декларират членството си в тайни общества или такива, които не са тайни, но пък членството в тях е свързано с полагането на клетва. Освен това трябва да се предвиди и едно ново правомощие на ВСС – да води публичен централен регистър, до който да имат достъп всички заинтересовани лица
Като стана дума за достъп, едно от най-сериозните възражения на Съюза срещу поправките в ЗСВ е необходимостта членовете на ВСС да искат разрешение за допуск до класифицирана информация.
Според ССБ тази поправка буди сериозни притеснения за нарушение на Конституцията – за независимостта на съдебната власт и принципа на разделение на властите.
Според ССБ членовете на съвета не са изгубили "магистратските си качества". А според Конституцията ВСС е част от съдебната власт.
"Членовете на съвета, макар и да не изпълняват дейност по правоприлагане, осъществяват функции, които пряко обслужват функционирането на съдебната система. В този смисъл, според точния смисъл и дух на конституционните разпоредби, членовете на ВСС са орган от системата на съдебната власт и за тях следва да се отнасят правилата и изискванията за останалите магистрати", пишат в становището от Съюза на съдиите.
Според тях преценка на техните качества могат да правят само онези органи, които са ги излъчили, а не представители на други власти. Намеса на други органи в работата на ВСС е повече от неуместна, смятат от ССБ и допълват: "Най-малко това би могло да бъде позволено на органи на изпълнителната власт от гледна точка на основополагащите принципи на правовата държава".
От организацията недоумяват и за друго нововъведение в ЗСВ – онези членове на съвета, които не получат допуск, то няма да участват в заседанията на ВСС, когато се обсъжда класифицирана информация.
ВСС е колективен орган, припомнят от ССБ и допълват, че не съществува процедура, въз основа на която членове на съвета да бъдат отстранявани от осъществяване на техните задължения като им се забрани да участват в заседания. Според Конституцията правомощията на всички членове са еднакви, независимо дали са съдии, прокурори, следователи, адвокати, хабилитирани учени по правни науки или други юристи, припомнят от ССБ.
"Законодателното предложение създава сериозна опасност от засягане на нормалната дейност на колективния орган", твърдят още от организацията.
Те се спират и на друг съществен момент във връзка с тази промяна. "В принципен план идеята членовете на ВСС да бъдат подлагани на проверка за надеждност от органите на изпълнителната власт има и друг негативен ефект – нарушава конституционно установения принцип на разделение на властите. Изпълнителната власт чрез съответните служби, при извършване на проверките за допуск на основата на оперативна информация в непрозрачна процедура, която не включва съдебен контрол, може да установи форма на контрол върху функционирането на органите на съдебната власт. Според предложения текст на разпоредбата на чл. 26а, ал. 2, съответният изборен член на ВСС, на когото е отказан допуск, макар и законно избран, няма да има право да изпълнява задълженията си в цялост, което в някои случаи може да стане причина и за освобождаване от длъжност. По този начин органите на изпълнителната власт ще осъществят намеса в работата на съдебната власт и ще засегнат независимостта й", мотивират се от ССБ и предлагат текстът за допуска да отпадне от проекта.
От ССБ не са съгласи и с идеята Етичната комисия на ВСС да осъществява взаимодействие с Върховната касационна прокуратура (ВКП) при изпълнение на правомощието си да събира информация относно притежаваните нравствени качества от съответните съдии и прокурори, които участват в конкурси за повишаване в длъжност. Според Съюза на съдиите е недопустимо комисията на ВСС, която е с приоритет да си комуникира с едно от звената в съдебната власт, която е и страна в процеса. Във ВКП има информация за образувани наказателни производства, която трябва да дава при необходимост на съответните държавни органи, включително и на ВСС.
"Взаимодействие между ВКП и комисия на ВСС поставя в неравноправно положение останалите звена на съдебната система и създава опасност за независимостта на съдебните органи", твърдят от ССБ.
Не на последно място се обръща внимание на идеята Комисията по предложения и атестирането да се раздели на две – едната да кадрува за съдии, другата – за прокурори и следователи.
Според ССБ това не е удачно. Като се цитират различни становища на институции на Съвета на Европа се твърди, че трябва да има два ВСС, а не само комисията да се раздели. Защото даже да се разцепи на две, все пак окончателните решения се взимат от един съвет.
Отправят се и критики към децентрализацията на конкурсите. В проекта има идея да се създадат постоянни атестационни комисии към органите на съдебната власт, които да поемат по-голямата част от работата за кариерното израстване на магистратите. Това, според ССБ, ще доведе до множество различни и неравностойни стандарти за кариерния растеж на магистратите. "Местните конкурси в много по-голяма степен са зависими от съществуващите по места лични обвързаности и пристрастия. Така обективността на конкурсната процедура може да бъде сведена до минимум. Централизираният конкурс е важна предпоставка за изграждане на единни критерии и стандарти за кариерното израстване на съдиите и прокурорите. Това е начинът да се избегне влиянието на личните обвързаности и зависимости, които съществуват в отделните съдебни райони", пишат от ССБ и припомнят, че в два последователни проекта на ФАР с участието на ВСС се препоръчва създаването на централен орган по атестирането.