При съкратено съдебно следствие наказанието се намалява само с 1/3

При съкратено съдебно следствие, когато подсъдимият признае изцяло фактите по обвинителния акт и самопризнанията му се подкрепят от събраните при разследването доказателства, съдът вече няма да прилага автоматично чл. 55 от Наказателния кодекс (при условията на изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства) и да налага наказания под мининума, а ще редуцира само с една трета (1/3) определеното по общия ред наказание лишаване от свобода. Това приеха депутатите при гласуването на промените в Наказателния кодекс на второ четене.
Досега при съкратеното следствие и признание на фактите от подсъдимия, съдът задължително прилагаше чл. 55 и определяше наказанието при условията на изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, което значи под минимума за съответното престъпление в НК. Занапред чл. 55 НК ще се прилага алтернативно на съкратеното съдебно следствие – когато по делото едновременно са налице условията за редуциране на наказанието с 1/3 при условията на съкратено следствие и за прилагане на чл. 55, съдът прилага само чл. 55, ако това е по-благоприятно за дееца, пише в новата ал. 4 на чл. 58а от НК. Според адвокати това рязко ще намали положителната статистика на влезлите в сила присъди, защото занапред подсъдимият няма да има интерес от съкратено следствие, а от протакане на делото, което със сигурност води до прилагане на чл. 55 – налагане на наказанието при изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства.  Той като наличието на изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства се преценява в края на процеса, подсъдимият няма да се съгласява на съкратено следствие.
Доста сложен е механизмът за определяне на наказанието, когато съдът при определяне на размера му по общия ред приеме като най-подходяща санкция доживотния затвор или доживот без замяна. В тези случаи доживотният затвор без замяна не се налага, а доживотният затвор се заменя с лишаване от свобода от 20 до 30 години. След това съдът определя окончателния размер на лишаването от свобода, което трябва да е в рамките на минимума и максимума, определен по двата начина – веднъж при условията на замяна на доживотния затвор с наказание от 20 до 30 и веднъж – при границите, разписани за съответното престъпление в Особената част на НК. Така определеното наказание няма да се редуцира с 1/3, както в другите случаи. В одобрения от правната комисия текст бе предвидено и тук редуциране с 1/3, но в пленарна зала председателката на комисията Искра Фидосова( ГЕРБ) предложи това да отпадне, като твърде голяма екстра.
Новият текст на чл. 58а е твърде усукан, въпреки, че в правната комисия и в работната група към нея непрекъснато се предлагаха все нови и нови варианти - това беше най-разработвания текст. В крайна сметка и в пленарната зала опозицията предложи гласуването му да бъде отложено, но мнозинството не прие. Мая Манолова (БСП)  заяви: "Щом ние тук, след толкова обсъждане, изпадаме в противоречия как точно трябва да се тълкува текстът, как очаквате съдиите да го разберат". В отговор Димитър Лазаров (ГЕРБ) я посъветва да не подценява съдиите, те били професионалисти и щели всичко да си разберат. Манолова репликира – "удовлетворена съм, че представители на ГЕРБ сменят тона към съдиите, но това не променя факта, че когато се прави закон, той трябва да е ясен и непротиворечив". Дебатът по новата редакция на чл. 58а НК отне на парламента повече от час, след това за броени минути депутатите гасуваха увеличаването на редица наказания в разделите убийства и телесни повреди.
Следващата седмица второто четене на НК ще започне с много оспорваните промени, свързани с драстично завишаване на санкцията за отвличане.