ВКС ще тълкува дали съдът е длъжен служебно да следи за нищожността на правни сделки, свързани със спора
Тълкувателното дело е образувано по искане на председателя на Висшия адвокатски съвет Ралица Негенцова
 
17 януари 2020, 12:15 | | Видяна: 356
 
 

Върховният касационен съд (ВКС) образува тълкувателно дело по въпроса дали съдът е длъжен служебно да следи за нищожността на правни сделки, които са от значение за решаване на правния спор, съобщиха от съда.

С разпореждане на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) бе образувано Тълкувателно дело № 1/2020 г. за приемане от Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии (ОСГТК) на ВКС на тълкувателно решение по въпроса: "Длъжен ли е съдът служебно да следи за нищожността на правни сделки, които са от значение за решаване на правния спор, или следва да се произнесе по въпроса за нищожността, само ако заинтересованата страна е направила съответно възражение за нищожност?"

Тълкувателното дело е образувано след постъпило искане от Ралица Негенцова – председател на Висшия адвокатски съвет, която на основание чл. 125 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) е предложила на ОСГТК да постанови тълкувателно решение по поставения въпрос, поради съществуваща противоречива съдебна практика по смисъла на чл. 124, ал. 1, предл. първо от ЗСВ. 

В искането е посочено, че са налице две групи съдебни актове, постановени от различни състави на Върховния касационен съд по аналогични казуси.

Според едното становище "нормите, уреждащи нищожността на сделките, са от императивен характер и за приложението им съдът следи служебно. Когато страна се позовава на договор, съдът е длъжен да провери неговата действителност от гледна точка на формалните основания за нищожност – форма, предмет, и без да има позоваване на нищожност" (Решение № 384/02.11.2011 г. по гр. д. № 1450/2010 г. по описа на ВКС, Първо ГО).

Според другото становище, за да се произнесе съдът по въпроса за нищожността, той трябва да е въведен като част от предмета на делото чрез съответно възражение, заявено в преклузивните срокове, или по предявен инцидентен установителен иск (Решение № 305/27.04.2009 г. по гр. д. № 5803/2007 г. по описа на ВКС, Четвърто ГО; Решение № 202/27.02.2015 г. по т. д. № 4123/2013 г. по описа на ВКС, Второ ТО – и двете постановени по чл. 290 от ГПК).