Каквото каже висшият съдия… съгласяваме се!
Никой да не пречи на Лозан Панов да ликвидира и малкото останало доверие към съдиите, само така правосъдната система има шанс да започне "на чисто"
 
16 октомври 2019, 10:03 | Димитър Николов | Видяна: 1295
 

Премиерът Бойко Борисов и председателят на ВКС Лозан Панов

 

Българите трудно намират повод да се обединят. В последните години две събития накараха внушителна част от обществото да застане зад една позиция - категоричният отпор на гражданите да приемат спуснатата отвън за ратифициране Истанбулска конвенция и силното възмущение от решението на тричленен състав на Апелативен съд – София да освободи предсрочно убиеца Джок Полфрийман. Разбира се и в двата случая онези, които бяха на алтернативното мнение, макар и пренебрежимо малко откъм обществена представителност, използваха контролираните от тях комуникационни канали, за да заглушат гласa на обикновените хора и да попречат на  възродилото се чувство у българина да съхранява своите чест и достойнство, както и да се бори за тържествуване на справедливостта.

Позабравен, а и почти неизвестен за широката аудитория е фактът, че по ключов за обществото въпрос, какъвто бе дебатът "за" и "против" ратифицирането на Истанбулската конвенция, ръководеният от Лозан Панов Върховен касационен съд, се оказа неспособен да излезе със становище. Така най-висшата съдебна инстанция в държавата не успя да изрази позиция по делото, което Конституционният съд бе образувал. Това дава основание да се направят поне два изключително притеснителни извода – налице е липса на социална ангажираност у част от върховните съдии, които дотолкова са се изолирали в своята самодостатъчност, че настроенията на масите не ги вълнуват, зависимостите на най-високо ниво в съдебната система са достигнали такова ниво, че с лекота се използват за постигането на конкретни лобистки, икономически или политически цели, които често са облечени в съдебни решения, които както знаем се изпълняват, а не се коментират. Казусът с условното предсрочно освобождаване на Джок Полфрийман и последвалите събития само потвърждават това.

Няма нищо по-естествено и очаквано от това Лозан Панов да зареже тогата си на "най-висшия съдия", както премиерът трети мандат Бойко Борисов го нарича, и да влезе в ролята на адвокат на убиеца. В позицията на председателя на ВКС от понеделник, в която той високомерно настоя за незабавното освобождаване на Полфрийман от центъра за чужденци в Бусманци, няма нищо изненадващо, освен това, че в нея липсваше обвинението към българския съд, че неправилно е осъдил австралиеца, че той не само е невинен, но е и "жертва", като почти 12 години е прекарал като арестант и затворник за убийството на студента Андрей Монов, за което България на всяка цена трябва да бъде осъдена от вездесъщия Европейски съд по правата на човека.

Що се отнася до давленията и демонстративния натиск на председателя на ВКС над съдебния състав, който разглежда искането на главния прокурор за преразглеждане на предсрочното освобождаване на австралиеца, то е пример за градиращото усещане у Панов за неговата недосегаемост. И част от един друг сценарий.

Закономерно бе срещу внушенията за зависимости от Държавна сигурност на един от тримата върховни съдии, както и за всичко останало, да се стигне до реакция от Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет или поне на нейни отделни представители. Така се и случи, с оглед изразеното от Боян Магдалинчев и Севдалин Мавров възмущение от писанията на Панов. Само, че той точно това е целял, дори не самият Лозан Панов, който отдавна е показал, че е един фигурант в чужди пиеси, а тези, които му определят ролите и поведението. След като така и не успяват да организират масовост на пошлите протести срещу номинацията на Иван Гешев за главен прокурор, то с провокацията на Панов срещу съдебния състав на ВКС се търси ответна реакция, която да породи за пореден път познатите от изминалите години акции по "спасяване" на "най-висшия съдия",  който повече от две години не спира да го играе "жертва" и да твърди, че "тези дни ВСС ще го отстранява".

Макар да са напълно оправдани, реакциите на Магдалинчев, на Мавров, възмущението на общественици като Борислав Цеков, на журналиста Петър Волгин и на много други, провокирани от арогантността на Панов, то най-правилното в тази ситуация е той да бъде оставен свободно да унищожава и малкото останало доверие на хората в съдиите. С позицията в защита на убиеца Джок, председателят на ВКС направи всичко това, което и най-големите радетели за прочистване на съдебната система от политическите и лобистки зависимости не са и мечтали. Публично известно е, че мнозина от съдиите във ВКС никога няма да възприемат Панов като авторитет и до последния му ден като председател, ще го третират като "чуждо" за институцията тяло, което в науката се определя като "паразит". Сега той не само потвърждава това усещане, но губи окончателно и тези съдии, дори не само от ВКС, които все пак са имали известни колебания по адрес на неговата персона. Не ВСС, а Калин Калпакчиев като председател на Управителния съвет на Съюза на съдиите в България, трябваше да реагира на атаката на Панов срещу съдиите от понеделник, повторена дословно от Полфрийман пред журналисти във вторник вечер. Само, че ССБ ще замълчи, с което тотално ще потвърди пълната си несъстоятелност като съсловна организация и за пореден път ще разкрие същината си – самозабравила се група от съдии, изпаднали в тотална зависимост от политически, корпоративни и лобистки интереси. Лозан Панов от дълго време говореше за зависимости в правосъдието, в конкретната ситуация той ги онагледи, като самоизобличи и себе си. 

За отстраняване на Панов е отдавна закъсняло времето. Това трябваше да се случи още през 2017 г., при това от предишния състав на ВСС. Миналото и причините това да не се случи вече нямат значение. Сега трябва "най-висшият съдия" да бъде оставен на спокойствие да руши правосъдната система, за да може след около две години да започне изграждането й "на чисто". Така държавата няма да е упреквана, че прави чистка на съдии, какъвто е казусът с Полша. И без това, както е тръгнало, все повече съдии с изразени пристрастия напускат системата – Калоян Топалов, Методи Лалов, а тези дни се разбра и за Таня Маринова-Радуловска, която за кратко бе председател на ССБ, но вече е адвокат. Пътят е открит и за останалите – дали в политиката, дали в бизнеса, дали в адвокатурата, все ще има места за Панов, Калпакчиев, Тодорова и сие. Пък и за тях ще е по-добре, че току-виж Инспекторатът на съдебната власт, след скорошната смяна на състава и на главния съдебен инспектор, вземе, че и проработи.

И докато тези процеси се случват, по-важното е следващите поколения магистрати, които влизат в системата, още отсега да разберат, че от тях се очаква единствено да са независими, а не да се групират, в името на обслужването на опитите за овладяване на съдебната система от външни сили или за да уредят кариерното си израстване.

Времето на Пановци, Калпакчиевци изтече. Поведението на единия и решението на другия в услуга на един убиец ги изобличи напълно. Заради това трябва да бъдат оставени на показ, за да виждат хората лицата им, така ще знаят защо у нас липсва върховенство на закона, а по просто казано – защото я няма справедливостта. Защото има безродници, които с нищо не се различават от активираните футболни хулигани, които по поръчка изпълниха чужд план, който да представи България като расистка държава. За всеки нормален човек е ясно, че българите ни най-малко нямат расистки убеждения, колкото и това да се опитва да се внуши от чужди политици и медии от държава, която "по случайност" също се е загрижила за свободата на Джок Полфрийман. Така че, както каза и премиерът – каквото каже "най-висшият съдия"… съгласяваме се!