Как ЧСИ гони адвокат:
Хвани ме, ако можеш!
Това е една несериозна статия за един сериозен проблем, написана по действителен случай
 
30 септември 2019, 11:14 | адв. Антоанета Каръмчева | Видяна: 1365
 
 

Казусът засяга младо семейство, което надявайки се, че рогът на изобилието ще се излива върху тях и през следващите 30 години, изтеглило ипотечен кредит за 2 апартамента за нормалната за тогавашните им представи и доходи сума от 180 хиляди евро. Животът си течал по мед и масло, докато не се разболял съпругът, който скоро след това фалирал и престанал да обслужва кредита. Съпругата предусещала наближаващото финансово бедствие, а пари за адвокат вече нямало и тя решила сама да изучи правото. Набързо записала втори университет (вече с лопата да ги ринеш такива), после си седнала здраво на това, дето баба й едно време редовно пошляпвала с възпитателна цел, завършила по бързата процедура - 5 за 3 години и се вписала в адвокатската колегия. През това време съдебното колело вече се било завъртяло, чевръсти адвокати на банката (а не собствените й юристи) се сдобили с изпълнителен лист по чл. 417 ГПК, като УЖ уведомили длъжниците в старата им къща, в която от няколко години вече не живеели и то кога? Точно на Коледа!?! Дали връчителят на уведомлението бил облечен като Дядо Коледа – историята мълчи. Родил се Христос в този ден, но родил се в този ден и един екстра-гига-мега и так дале дълг. Току-що излюпената адвокатка едва ли е знаела, че битката с кредитора ще се окаже на живот и смърт, защото фалиралият съпруг млад и зелен се преселил в отвъдното и кошмарът за семейството започнал. В така създалата се ситуация на живот, съобразяван с кредитор, който ти диша във врата, или по-скоро наднича в чинията, единственият разумен вариант за останалата сама съпруга бил или спешна евакуация заедно с децата от държавата, или директна схватка с кредитора. От тук насетне ставало въпрос на надхитряне на юристи, намиращи се от двете страни на една барикада. И двамата - взискателят и длъжникът, били изключително нахъсани, и при двамата залогът бил бъдещето на децата им, но докато единият се борел да им осигури черен хайвер, вторият – поне черен хляб. Споделям мнение, че в нашето отечество единствено безупречно работят частните съдебни изпълнители и Градската мобилност. Чудила съм се защо точно те, и от други дейности също се печели, обаче именно тези са изключително добре организирани. И си отговорих, че причината се корени дълбоко в националния ни манталитет - защото в тяхната работа има елемент на прецакване на отсрещния. А туй е така сладко за подлите ни душички. Такива сме си, съдба е да живеем във враждебно обкръжение, сигурно за да се извисим по-бързо духовно. А иначе всичко останало в държавата е пълно блато. Не аз, президентът така каза. И за жалост е прав. Да ме простят свестните съдебни изпълнители, захванали се с тази омразна за обществото работа поради липса на друга.

Историята продължила с това, че оставената на неволята сама жена започнала играта на котка и мишка с ЧСИ. Двата ипотекирани апартамента през всичките тези години все още незнайно защо не били продадени. Оказало се, че цената им междувременно била паднала няколко пъти. Нали този факт никого не учудва? А дългът бил надебелял от 180  хиляди евро на умопомрачителните над 955 хиляди лева, защото бил "швейцарец". Да не мислите, че го кръстили така заради точно като швейцарски часовник изчислените лихви и такси? Не, нищо подобно, а защото бил изтеглен в швейцарски франкове. Банката през изминалите 10 години си чистила портфейла, продала първо дълга на небанкова и свързана с нея институция, после отново си го изкупила (всичко тези врътки били "наужким"), после товарила дълга с всевъзможни лихви и такси на всякакви по вид лешояди, нанизали се на клончето, а накрая го продала на трета фирма-колектор. Небезизвестният в съдебната системата едър цесионер с инстинкт на хиена и с дебеловрати служители изобщо не се туткал, а проучил и майчиното мляко на жената-адвокат. Първо наредил на изпълнителя да изпрати запор на адвокатската й сметка, но ядец, банката се "опънала" и не я запорирала. Не че нещо имало в нея. После изискал от Бюрото за правна помощ да му посочи по коя сметка адвокатът си получава хонорарите от служебните защити. И тази сметка се опитал да запорира, ама пак ядец - адвокатът да не е луд да си държи пари в нея. И там ударил на камък. Автомобил насреща също нямало – кметицата какво метро за чудо и приказ ни направи, а и електрически тротинетки наскоро напускаха, затова за какво му е автомобил на софиянеца вече? Хонорарите от клиентите, които все по-рядко се намират поради дефилиращите няколко хиляди адвокати из столичните съдилища, също няма как да бъдат "сгепсани", защото сухата пара от тях влиза направо в джоба на адвоката. И тогава ЧСИ разпратил запорни съобщения за сумата, наближаваща почти милион лева до Бюрото за правна помощ, до Районното и Градското съдилище, до СДВР и до Прокуратурата, защото се "светнал", че през тях също чат-пат може да се превеждат суми на адвокати. Само си представете какви слухове от уста на уста предизвикало това запорно съобщение с тази небивало огромна сума сред съдебния пролетариат и какви шушукания плъзнали по въпроса как точно и с кого я е изхарчила длъжницата. Женското въображение няма граници. Факт. И после наистина настанал хаос. И смях. На неин гръб. Защото всяка от тези институции си направила свой прочит на закона. Най-бързата на мига изпратила намиращата се за беда точно в този момент сума, дължаща се на адвоката, на ЧСИ в нейния пълен размер, т.е. 100 % на ЧСИ. Ало? А за адвоката? А за несеквестируемия минимум? Ама кой го е грижа? По презумпция адвокатите са много богати. Да, ама бяха, вече не са. Затова нека този мре от глад, за да се редуцира бройката, че напоследък много се навъдиха. Доводът бил, че институцията като трето задължено лице (чл. 508 ГПК) има задължения на пазач на запорираната вещ и като неин пазач трябва да внесе цялата сума по сметка на ЧСИ. Вещ била паричната сума, а не било доход от труд. Да бе! Друг път! Условно ще нарека тази институция "Бързата".

Втората институция нямала такава практика в тази насока (наистина няма) и не знаела какво да прави, затова почтено още изчаква какво ще стане и се снишава както гърмян заек в шубрак. И както нищо не предприема, така заявява, че докато има запорно съобщение, горкият адвокат левче няма да види. Дотук добре, но всички насъбрани неизплатени суми на адвоката след някоя и друга година ще отидат в държавния бюджет. Чудесно! По-добре в бюджета, отколкото в джоба на хиените, пардон, на колекторите. Тази институция ще нарека "Почтената".

А третата "Смелата" – тя веднага със замах върнала запорното съобщение на ЧСИ с мотив, че нямат такъв служител на трудов договор при тях, че не могат да приложат чл. 446 от ГПК , че не съществува запор на бъдещи и несигурни вземания и т.н. общо взето отговорила по смисъл на ЧСИ същото, дето рече Чичовото на журналистите, свързано с едно течно предястие. Нали помните? Евала! Имало било хем начетени, хем смели хора в тази система. И така Бързата, Почтената и Смелата институции не знаели другата какво прави и всяка била сигурна в своята правота.

А ето едно неособено задълбочено разсъждение защо не може да се секвестират хонорарите на адвокатите. Защото адвокатите получават доходи от труд все пак, а не само от дефилета по съдебните коридори. Те упражняват свободна професия и по ЗДДФЛ са самоосигуряващи се лица, които упражняват своята дейност за своя сметка т.е. сами си плащат кантори, сметки и се осигуряват ежемесечно. Средният им месечен доход може да се изчисли едва накрая на годината, като полученият през годината общ доход се раздели на 12 месеца. Това значи, че доходът се изчислява на годишна база и преди адвокатът да подаде годишната данъчна декларация, е абсолютно невъзможно да се изчисли дали средният му месечен доход надвишава минималната работна заплата или не, за да се знае колко да се "отчупи" на кредитора и колко да остане за адвоката. Ако средният доход не надвишава минималната заплата от 560 лв., то тогава нищо не се дължи на ЧСИ. Поне така указва ГПК. Ежемесечните минимални осигуровки са по 156 лв. /да има и за ромите и за пенсионерите/, освен това всеки месец е желателно да се заработят и поне 560 лв., че и адвокатските чеда да преживеят. И накрая на годината след изравняването следва да доплатят осигуровките за получената сума над сумата от 6 720лв. /12м.х560лв./. После са длъжни да изчислят и платят данъка, защото самовъзпроизвеждащите се държавни чиновници също трябва освен да "слушкат", но и да "папкат". И едва тогава, ако е останало нещо, може да се помисли за удовлетворяване на интересите на взискателя. Значи Законодателят е подредил взискателя на опашката от чакащи паричките на длъжника след ромите, пенсионерите и чиновниците. Оттук вадя извод, че едва ли волята на Законодателя е била целият 100% доход на длъжника да отива директно при неговия кредитор и длъжникът да се куртулиса от недоимък, както е направила прочит на закона "Бързата" институция. Ако беше такъв промисълът на Законодателя, нямаше ли да е по-пестеливо длъжниците направо да ги застрелват като Вапцаров, та да не се мъчат, вместо да умрат гладни и жадни в страшни мъки? И после директно да им прибират цялото имущество. Тамън ще се спестят хиляди съдебни дела и разноски, и тогава децата на банкерите освен за черен хайвер, ще имат допълнително парички и за трюфели. А децата на длъжниците може да се дават за отглеждане в приемно семейство, например на цветнокожа гей-двойка. Като в Холандия. Съществува и още една най, ама най-щадяща опция – кредиторите да купуват на длъжниците еднопосочен билет до Швейцария, където евтаназията е разрешена, и след това учтиво да ги помолят доброволно да скокнат до Швейцария да се евтаназират, за да не създават повече главоболия на тях, на съда и на банките. И пак да следва директно налапване на имуществото.

Никак не ме изненадва становището на Камарата на частните съдебни изпълнители, че адвокатските възнаграждения от служебни защити, получавани от НББП не попадат в хипотезата на чл. 446 ГПК, тъй като същите били нямали характерните белези на възнаграждения за труд. Ама видели ли сте куче само да пусне кокала, дето е захапало. То е ясно, че становището няма как да е в полза на длъжниците, пък били те и адвокати. Само питам, щом не са възнаграждения за труд, адвокатите в съдебните зали какво заработват? Добро впечатление ли? В някои случаи наистина предимно добро впечатление, например когато са назначени за особени представители на бившето началство на КТБ с материален интерес на делото десетки и стотици милиона евро, а им е определен хонорар от съда 400 лева - достатъчно било за няколкогодишно мотаене на делото из инстанциите, защото водещо за съда било да се съхрани масата на несъстоятелността на КГБ, пардон, КТБ. А тлъстият хонорар от цели 400 лева докато стигне до адвоката, ще трябва да се ощипе с 14.6% за ДОО, с 8 % към здравна каса, с 5% за ДЗПО и с 10% ДОД. Ако не са доходи от труд, тогава защо върху тези хонорари адвокатите трябва да плащат осигуровки? Като не са доходи от труд , да не би тогава господата съдебни изпълнители да ги тълкуват като доходи от лотарията? Не че не е същинска лотария разпределението на служебните защити. Факт. Според мен доходите на свободно практикуващите адвокати по предоставена правна помощ на частни лица по правило са недосегаеми от ЧСИ при положение, че адвокатът няма никакво друго имущество и налични банкови сметки. От това следва, че адвокатът с хонорарите може на воля да си похапва и попийва, и на някои удоволствия по тънката част също може да се отдава на воля, но материални неща не бива, не може, забранено му е да придобива. Какво духовно извисяване само му се предрича! Адвокатът същински монах може да стане. И да даде обет и да се откаже завинаги от материалното. Не в името на Бог, а в името на кредиторите. Да се свети името им! И маслото им!

Нека обобщя защо не бива адвокатските хонорари или част от тях да се превеждат на ЧСИ - защото трябва първо да се изясни дали не се засяга несеквестируемият месечен минимум. Такова изчисляване може да стане след края на годината едва след плащане на осигуровките и данъците и най-важното - Законодателят нито е пояснил в тълкувателно решение как се прави, нито има практика. Дотук за сумите, плащани от държавните институции. А за сухата пара, дето се получава на ръка – нея съдебният изпълнител дори не може да я помирише, тъй като не се превежда по банков път. И хвала, че все още е така, но сигурно няма да е за дълго.

Историята продължава с това, че адвокатката направила възражение, след като узнала от запорните съобщения за дължимия към колекторите милион. Делото сега лежи на нечие съдийско бюро и не се знае дали изпълнението ще бъде спряно. Надали, защото съдиите си четат кротко буквата на закона, подковани с вътрешното си убеждение, че кредиторите по презумпция са прави. И не е случайно. Обаче ако изпълнението не се спре, дългът също няма да спре да расте, а ипотекираните имоти все така ще си стоят празни и непродадени. В Испания кредиторите, които все още не са продали иззетите от длъжници недвижими имоти, се товарят с огромни данъци, за да се активират с продажбата им и да не стои празен жилищният фонд. Ето по този начин вече кредиторът има материален интерес /да види хубаво ли е да му бъркат в джоба/ и по-бързо да ги продаде, а не като в милата ни татковина, където са оставени на воля да си "развяват коня". Пълна житейска и морална неправда е натаманеният с лъжливи сметки няколкократно завишен дълг да бъде търсен от длъжницата, при все, че тя нито го е виждала, нито харчила, защото изтегленият кредит се е превел директно по сметка на строителя. Тя никога не е виждала и въпросните апартаменти, нито е живяла в тях. Дали вече не е дошло време за законова промяна – ако има ипотекирани имоти, изпълнението да се насочва към длъжника едва след продажба на имотите, а не преди това. Защо длъжникът да отговаря с доходите си и останалото си имущество за липсата на организация и мотивация на ЧСИ да продаде имотите, а през това време дългът да расте ли расте? При бездействие на ЧСИ изпълнителното дело ще се прекрати по закон, но скоростно и услужливо ще бъде изстреляно на друг колега, който ще започне наново да къса "живо месо" от длъжника. И така докато длъжникът и той се пресели в отвъдното, защото за погасяване на такава огромна сума и дума не може да става. Простата аритметика го показва. А също и статистиката за средната продължителност на живот. Дългът не само че няма да умре, но и ще се възпроизведе. Също като чиновниците. И тогава ще дойде ред да се погнат и децата на длъжника. Ето ти същински кръг на ада "on line", сътворен не от Твореца, а от законоТвореца.

В заключение ще напиша, че всичко зависи от това Законът в чии ръце ще попадне. Както ножът в ръцете на хирурга дарява живот, а в ръцете на убиец го отнема. Освен хладен ум, съдът е нужно да влага и горещо сърце и да отсича преди всичко житейски справедливи решения. В настоящия казус длъжницата е преследвана за огромен дълг, а такъв дълг нито се прощава, нито се забравя от колектор с мутренско житие и битие. Ами ако утре мутроколекторът реши да си го събира както си знае - с бой и рекет? Тогава кой друг, ако не съдът, може да защити жената и децата й от тяхната безизходна и неизбежна съдба? В държава като нашата, която е реализираната мечта на Пабло Ескобар, всички поданици в един или друг момент ще имаме нужда от защита от мафията и мутрите, а дали и как ще я получим, зависи само от съда. А пък за съдиите ще дойде ден и тях някой да ги съди. И то най-вече собствената им съвест.