Административният съд - София град постанови:
Отказ да бъде признат брак между две българки, сключен в Обединеното кралство
Магистратите приемат, че признаването на сключения еднополов съюз противоречи на понятието у нас за обществен ред
 
12 януари 2018, 14:11 | Христо Я. Иванов | Видяна: 744
 
 

Административният съд - София град е отхвърлил жалбата на жена с инициали Д. К. срещу отказа на Столична община да признае брака ѝ с друга жена, сключен в Обединеното кралство. Това става известно от решение на съдия Снежанка Кьосева от 8 януари тази година.

През 2016 г. Д. К. сключва граждански брак с Лилия Бабулкова в Обединеното кралство. Еднополовите бракове във Великобритания са разрешени.

Скоро след това тя подава искане в Столична община, район "Люлин", като иска да бъде отразено актуалното ѝ семейно положение – "женена". Институцията отказва, мотивирайки се със Семейния кодекс и Конституцията. Д. К. решава, че ще обжалва това решение пред съда, а с него се заема адвокат Деница Любенова от Младежка ЛГБТ организация "Действие".

Мотивите на съда са, че, за да бъде вписан тук бракът, е трябвало да бъде сключен, съобразно българското законодателство - т.е. да е между мъж и жена. Освен това съдът приема, че признаването на брака между двете българки би противоречало на обществения ред у нас.

С решението жалбоподателят е осъдена и да заплати сумата от 100 лева на Столична община за възнаграждение на юрисконсулта на община Люлин. Пред съда на заседанието през декември той оспори жалбата. Прокуратурата не е взела становище по казуса.

Пред съда адвокат Деница Любенова е подкрепила жалбата и обяснила, че непризнаването на брака на двете жени може да доведе до правни абсурди и дори престъпления: многобрачие на едно от лицата, данъчни измами, декларации с невярно съдържание и други подобни.

В решението си съдия Снежанка Кьосева посочва, че "за да бъде актуализирано семейното положение на Д. К. в личния й регистрационен картон е необходимо: наличие на елементи от сложен фактически състав, включващ: наличие на граждански брак, сключен в чужбина в съответствие с българското законодателство; регистриране на този брак въз основа на препис или извлечение от съставения от чуждестранния местен орган акт за гражданско състояние /чл. 4 от Наредбата/, чрез съставяне на акт за граждански брак в РБ; издаване на оригинално удостоверение за сключен граждански брак по утвърден образец /чл. 22 от Наредбата/; създаване на електронен еквивалент на акта за сключен граждански брак в Националния електронен регистър на актовете за гражданско състояние с въвеждане на последното състояние на данните от акта за гражданско състояние /чл. 60, ал. 1 от Наредбата/; обработване на актуализационен   документ – електронен документ – акт за брак; отразяване в електронния личен регистрационен картон на актуалното семейно положение на лицето, чрез данните от Националния електронен регистър на актове за гражданско състояние или чрез обработване на актуализациония документ от длъжностно лице".

Съдът приема, че "не е налице граждански брак, сключен във формата и изискванията на Семейния кодекс".

"Липсата на брак съгласно българското законодателство изключва възможността да се актуализира семейното положение на К., т. е. да се осъществят останалите елементи от фактическия състав. Сключеният от жалбоподателката брак в Обединено кралство не поражда последиците, които законът свързва с брака. Еднаквият пол на лицата съставлява пречка за сключване на граждански брак, съгласно българското законодателство по аргумент от разпоредбите на чл. 46, ал. 1, изр. 1 от Конституцията на РБ и на чл. 5 от СК, съгласно които бракът е доброволен съюз между мъж и жена", записва още в решението си съдия Кьосева. Тази уредба на брака не противоречи на разпоредбите на правото на европейската общност.

Съдът приема още, че признаването на сключения еднополов брак противоречи на понятието у нас за обществен ред. "Следва да се отбележи и че дори да е вярно твърдението на жалбоподателката, че сключеният брак между български граждани от един и същи пол не противоречи на закона на държавата, в която е сключен, не е вярно твърдението, че признаването на този брак не противоречи на българския "обществен ред". Според съда "обществен ред" е "основополагащи за правопорядъка в държавата повелителни норми и принципи в правораздаването, които имат универсално значение, като не се има предвид противоречие с конкретна правна норма, а противоречие, което би довело до нарушаване и на обществения и на личния интерес на гражданите и до недопустимо засягане на основни ценности в обществото", става ясно още от решението.

Съдия Снежанка Кьосева посочва, че "във връзка с правото на свободно движение в ЕС, Европейската комисия е била запитана дали еднополовите бракове в държавите членки следва да имат същия статус , както "традиционните" бракове." Съдът се е произнесъл, че поради невъзможността да бъде постигнато съгласие между държавите членки относно еднополовите бракове, партньорите в тези съюзи не могат да имат правата на семейни членове за целите на свободното движение на работници по смисъла на европейското право (дело 59/85).

За Правен свят адвокат Деница Любенова от организацията "Действие" коментира, че решението на АССГ не е окончателно и ще го обжалва пред Върховния административен съд.

Вчера, в контекста на дискусията относно правните последици на еднополовите бракове, Съдът на ЕС публикува заключението на генералния адвокат Wathelet, в което се казва, че въпреки, че държавите членки са свободни да разрешават или не брак между лица от един и същ пол, те не могат да възпрепятстват свободата на пребиваване на гражданин на Съюза, като отказват да предоставят на неговия съпруг от същия пол, който е гражданин на трета държава, право на постоянно пребиваване на своята територия.