Между равносметката и пожеланията
2017 - годината на прокуратурата, 2018-та - на съда
Мнозинството от българите вече разбират къде е причината за липсата на присъди, за липсата на върховенство на закона и правото, за липсата на справедливост в обществото
 
30 декември 2017, 09:52 | Даниел Петров | Видяна: 1107
 
 

В последните дни на отминаващата година станахме свидетели на десетки анализи и коментари, според които над държавата е надвиснала тежка сянка, мрак се спуска върху клетата ни Родина, севернокорейците дори са далеч по-свободни, в сравнение с клетите български граждани. Ситуацията е съпоставима с положението на Уил Смит и компания, когато в култовия холивудски шлагер "Денят на независимостта" ги нападна огромната флотилия от извънземни пришълци. Аналогията съвсем не е случайна, ако има грешка, то тя е вярна.

Днес в Републиката някой очевидно внушава, че България се нуждае от, своего рода, наш Уил Смит, роден Крали Марко, който да отсече всички глави на всички лами, освобождавайки няколко хиляди синджира с роби. Уви, мечтите са безплатни.

В края на всяка година всеки от нас си прави равносметка за постигнатото и си пожелава нещо, което да се случи през Новата година. Заради това, в последните часове на отминаващата година бих искал да посочим част от позитивите на изминалите 364 дни. И да насочим вниманието си и към предизвикателствата на следващата година.

2017-та наистина бе годината на прокуратурата. И ще посоча защо, макар да съм наясно каква полемика ще предизвиква изричането на горепосоченото, за някои кощунствено и еретично, изречение. Да – образът на държавното обвинение е системно очернян и сатанизиран (поради конкретни и ясни причини, които сме посочвали нееднократно). Но държавното обвинение, без съмнение, най-накрая предприе стъпки, насочени към отговор на градивните си критици.

1. Главният прокурор направи много за изчистването на прокуратурата във вътрешен план. Дисциплинарни наказания получиха немарливи към работата си прокурори, уволнени бяха червените тоги, на които провиненията бяха превърнати в системен рецидив. А техен колега от Плевен дори бе арестуван в Съдебната палата, като вече срещу него е повдигнато и обвинение. Каквато и да е прокуратурата в очите на своите критици, дори и те не могат да отрекат, че хигиенният процес в нея е започнал. Добра или лоша – чисти се. И това е видимо за всички.

2. През 2017-та прокуратурата повдигна лавина от обвинения срещу знакови личности, до съвсем скоро заемали ръководни длъжности в държавата. Каскадата обвинителни актове застигна дори едри олигарси с огромни ресурси и възможности за влияние в публичната сфера, предвид упражнявания от тях задкулисен (а понякога и съвсем открит) контрол върху медии, институции, политици и политически партии. Симеон Дянков, Трайчо Трайков, Иво Прокопиев, Даниел Митов, Христо Ангеличин, Петър Москов и Николай Ненчев са само част от знатните клиенти на Темида, срещу които прокуратурата не се уплаши да събере необходимите доказателства, достатъчни да ги изправи пред българския съд.

Обвиняем вече е и действащ заместник-министър (на транспорта) от настоящото правителство. Името му е Ангел Попов. Припомням, че със свалени имунитети са депутати от ГЕРБ, БСП, ДПС и "Воля" (четири от петте парламентарни групи), в този списък забелязваме дори един от заможните българи, който е и заместник-председател на Народното събрание - Веселин Марешки. Добра или лоша – прокуратурата работи и то въпреки, понякога ежечасните, атаки и яростния артилерийски обстрел, на който е подложена от Великата армада на антипрокурорските издания, политически партии и неправителствени организации.

3. Делото за фалита на КТБ срещу Цветан Василев и още 17 лица вече е в съдебна фаза. Трудът, положен за изготвянето на колосалния по своите мащаби обвинителен акт, няма как да бъде зачеркнат, а още по-малко пренебрегван. Прокуратурата успя да нареди пъзела за най-големия банков фалит у нас за изключително кратък времеви период, което също следва да бъде признато. И най-важното - обвинителният акт дава отговор на въпроса, който толкова много вълнуваше всички - кой източи милиарди от КТБ?

4. Прокуратурата показа, че е на мястото си във всички казуси, които са важни за българското общество и обикновения българин – от побоя в Асеновград, през зверските убийства в Момчилград и Борисовата градина, до предизвикалите протести спорни решения на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) относно цената на водата, на парното, на природния газ. И разбира се – проблемите с язовир "Бели Искър" и нежеланието на концесионера "Софийска вода" да изпълни поетите си пред общината и всички столичани ангажименти. И да не забравим за намесата на Цацаров в прословутия проблем с пешеходни пътеки. Това действие предизвика лавина от подигравки по адрес на главния прокурор, организирани от маргинална политическа партия, ползваща се с доверието (според последните социологически проучвания) на малко под процент от българските граждани. Само че, когато възникне проблем или инцидент, питаме къде е Цацаров, къде е държавата? А когато няма (дай, Боже) проблем, се чудим защо е там. Защо не се занимавал с корпоративната атака на самозабравил се олигарх срещу една от най-големите български фирми и данъкоплатци. Доколкото самият главен прокурор да съобщи – занимава се, но и да не се занимаваше, разчистването на бизнес сметки между мултимилионери не интересува българските граждани. Далеч повече ги интересува безопасността на децата им по пешеходните пътеки в страната.

5. Прокуратурата показа, че (за жалост почти само тази държавна институция) продължава да всява страх и респект и в местната власт. Самозабравилите се локални феодали и импровизирани шерифи като един врачански селски кмет усетиха, че не са недосегаеми. Усетиха, че не са недосегаеми и кметове на големи общини, боравещи с бюджети от порядъка на стотици милиони. Като влиятелния градоначалник на Пловдив, например.

6. Само прокуратурата би камбаната за липса на надзиратели в затворите. Кой ще е виновен, ако опасен престъпник избяга и убие младо момиче или момче? Кой ще носи отговорност пред почернените родители? Пак ли ще питаме къде е Цацаров и къде е държавата?

7. През 2017 г. прокуратурата спечели обществения двубой със своите критици. Доверието в нея е десет пъти по-високо от доверието в създадените антипрокурорски партии и коалиции, продукт на задкулисно политинженерство. Въпросните ГМО-та се явиха на парламентарните избори без платформа, без стратегия, визия и идея за бъдещето на страната. Искането им бе едно-едничко – да махнем Сотир Цацаров. Резултатът: над 97% от българските граждани не подкрепиха основната антипрокурорска формация, конструирана единствено за битка с обвинител  № 1.

Огромни суми се изляха без успех. Враговете на прокуратурата се сгромолясаха, въпреки колосалните инвестиции, въпреки солидното напазаруване на медийно влияние, въпреки откритата подкрепа на подсъдими и обвиняеми олигарси, въпреки помощта на една магистратска организация (достатъчно самонадеяна и шумна, нищо, че в нея членуват малко над 10% от българските съдии), въпреки изфабрикуването на всевъзможни гейтове, сценарии, скандали, активни мероприятия, болтове и СРС-та.

8. През 2017 г. главният прокурор обори митовете, внушенията и клеветите, че той лично щял да компрометира избора на нови членове на Висшия съдебен съвет (ВСС). Професионалната квота на ВСС бе избрана честно и прозрачно, основно чрез електронно гласуване от всички магистрати (съдии, прокурори и следователи), номинациите за парламентарната квота (или квотата на българските граждани, защото идеите за капсулиране на ВСС основно в професионалната общност са вредни и пагубни за съдебната система) бяха подложени на публично обсъждане два месеца преди избора на депутатите.

9. През 2017 г. главният прокурор поиска от Върховния касационен съд и от Конституционния съд да се произнесат по отдавна затлачени казуси, създаващи проблеми в съдебната практика.

10. През 2017 г. главният прокурор показа отношение към драмата на магистратите от Специализираните съд и прокуратура. Такова отношение липсваше, що се касае до другия отговорен за условията, при които магистратите упражняват професионалните си задължения.  

2017-та показа, че без никакво съмнение прокуратурата е последната институция, от която бандитите имат страх. Неслучайно харчат колосални суми всеки месец за борба с нея. Неслучайно години наред бяха хвърляни милиони в посока ерозия на институциите, поругаване и смачкване на техния авторитет, събаряне и съсипване на държавността. Днес прокурорите са последната надежда на обикновения българин – той знае и вярва, че работа на обвинителите е да приложат силата на държавата по отношение на крадците, на онези ограбили и ограбващи държавата. Роля на прокуратурата е да направи първа крачка към отдавна известния крещящ дефицит на справедливост в обществото.

Но втората крачка трябва да е дело на българския съд.

На българските съдии дори и депутатите помогнаха. Те приеха дългоочакваните промени в НПК, позволяващи бърз процес, позволяващи подобряването на качеството в българското правосъдие и най-важното – позволяващи най-накрая българските граждани да почувстват, че Темида им гарантира справедливост и върховенство на закона. Припомням, че споменатите поправки в нормативните актове пресичат печалните практики, на които сме били свидетели стотици пъти – шиканиране на процеса, всевъзможни трикове, адвокатски хватки и процедури, водещи до многократно отлагане на делата и даващи възможност на бандитите скоростно да грабнат еднопосочен билет за топлите страни, под мишница със заграбените милиони.

С оглед на всичко изброено за прокуратурата през отминаващата 2017-та година, по всичко изглежда, че 2018-та ще е годината на съдиите. Идва времето, в което съдиите ще трябва "да говорят", но не политически или за всевъзможни страхове, а "да говорят" с присъдите си. Защото вече няма къде да избягат, нито как да се скрият от обществения гняв. Свършиха времената на оправданията, че реформата не била приключила, че някой пречи на работата им. Омръзнаха и писнаха еднотипните, под индиго, писани декларации, че критиките на "лошите медии" пречели на обективната им и безпристрастна работа.

През 2018-та трябва да видим осъдителните присъди на съдиите по знаковите и шумни дела, заради липсата на които Европейската комисия ни критикува във вече десетилетните мониторингови доклади в сферата на правосъдието и вътрешния ред.

През 2018-та трябва да чуем ясните позиции на съдиите относно техните условни и оправдателни присъди, превърнали се в патент по "знаковите дела". Вече не могат да се крият зад закона или широкия гръб на вечно "лошите" Цацаров и прокурорите, които все внасяли некачествени обвинителни актове. Обвинител № 1 и прокурорите направиха каквото трябваше, включиха се в битката и ще я продължат. И това е новината на 2017-та. Досега бяхме свикнали израз за въздаване на справедливост да е народното недоволство (под формата на многохилядни протести), като в Асеновград, или личната воля на премиера Борисов при много, много случаи в последните 10 години. Но вече е видно, че прокуратурата е там, където хората имат нужда от нея.

Прокуратурата, добра или лоша, днес на практика приложи румънския модел – повдигна обвинения срещу мнозина от "силните на деня". На ход утре е съдът, да видим къде застава в битката той и много важно – на чия страна. Всички чакаме ефекта от поправките в НПК, нищо, че чак до Конституционния съд стигнаха противниците им. Обществото, обаче, вече е наясно, че крайните резултати в борбата с корупцията и липсата на справедливост, зависят от волята на съдиите.

2017-та година отмина, резултатите са видими, а през настъпващата 2018-та година, ще е добре вместо продължаващите клишета за реформи, да станем свидетели и на успешна работа от останалата най-важна част в съдебната власт. Това е добре да осъзнае онази групичка, която упорито се опитва да продължи със саботажите. Остава да им пожелаем повечко работа и по-малко политиканстване и схеми за кадруване, защото иначе дори и останалите им 298 верни почитатели от стълбите на Съдебната палата ще бият отбой. Просто мнозинството от българите вече разбира къде е причината за липсата на присъди, за липсата на върховенство на закона и правото, за липсата на справедливост в обществото.

Весели празници и до нови срещи през 2018-та година!

Даниел Петров е докторант по Политология. Темите на научните му изследвания са свързани с българския политически процес и обществените трансформации в периода след 1989-1991 г. и проблемните полета в отношенията по оста "власт-институции-граждани". Професионалните му интереси са областта на организацията и управлението на предизборни кампании, продуциране на телевизионна публицистика, изготвяне на стратегически анализи и концепции в сферата на публичните политики.