Зам.-председателят на НС Явор Нотев:
Вето върху антикорупционния закон ще доведе до изтрезняване*
Не бих казал, че България се отличава категорично и рязко от други страни в Европа по отношение на корупцията, смята депутатът от "Атака"
 
29 декември 2017, 08:18 | Павлина Живкова | Видяна: 323
 

Зам.-председателят на НС Явор Нотев, снимка: архив

 

Какво ще се случи, ако президентът наложи вето и върху антикорупционния закон, нещо което вече ви обеща?


В ситуацията с антикорупционния закон не бих се изненадал, ако президентът направи тази стъпка, за която предупреди. Дори си мисля, че подобна стъпка ще доведе до отрезвяване и до възможност за преглед на текстовете, които той вероятно ще подложи на вето. Антикорупционният закон е твърде спорен. Неведнъж съм заставал на позиция, че антикорупционният закон от една страна заявява едни добри намерения, на които човек трудно бе могъл да се противопостави, защото неговите думи и позиция биха могли да се преведат като: Аз съм за корупцията.

От друга страна, приемането на такъв закон означава признаването на огромен и тежък проблем, какъвто мисля, че в нашата действителност не е така ярко изразен, както други проблеми, които изискват специализирана и нарочна реакция от страна на българския парламент. Съпоставяйки показателите за подобни явления и подобен вид престъпност, защото корупцията е преди всичко корупционни престъпления, не бих казал, че България се отличава категорично и рязко от други страни в Европа. Тогава, когато ние се фиксираме върху този проблем, огласяваме, алармираме, съобщаваме, не само че се борим, но и с какво се борим.

И тук трябва много внимателно да преценяваме дали специализираните инструменти, които ще дадем на антикорупционния орган, не алармират нашите партньори, съседи и приятели, пък и нашите опоненти... И дали няма да разчетат това като казване: Внимавайте, в България положението е много тежко и опасно, до степен да се работи със специални разузнавателни средства, със специални разследвания, със специализиран съд, който ще разследва тези деяния.

Кое налага антикорупционният орган да използва СРС-та, без да има разследващи функции?


Това е моето дълбока смущение, когато трябва да дам оценка на тези текстове. Да, всички сме против корупцията, никой не съобщава, че участва в подобни процеси – нито като предлагащ подкуп, нито като приемащ подкуп. Но когато създаваме правилата, когато правим рамката за борба с корупцията, би следвало да започнем от следното: Има ли в България закони? Действат ли тези закони? Има ли система, която трябва да разследва противозаконните прояви, и нормално ли е когато установи, че са извършени правонарушения и престъпления процедурата по отношения на правонарушителите да премине по предвидения в закона ред – те да бъдат изправени първо да отговарят пред обвинението на прокуратурата и след това в съда.

Защо е необходимо да се прави още нещо?! Паралелът, който ние правим, създава усещането, че някой друг освен обвинението, освен съда ще има възможност да се разпорежда с човешки съдби и тези съдби ще бъдат поставени в един особен режим по времето, през което текат съответните проверки, да търпят негативите на ограничения и забрани да живеят нормално, без обаче те да бъдат доказано виновни и без поне да са изправени като виновни пред съда.

Не се ли опасявате, че антикорупционният орган може да се превърне в орган за политически рекет и репресии?


Не изключвам тази възможност. Но, не дай, Боже, ако някой реши да го използва и за икономически и за личен рекет, които са други нива на подобна злоупотреба. Това няма как да не бъде оценено само по себе си като престъпление по служба на съответното лице, което би позволило подобни действия. Често сме изправени пред ситуацията "след дъжд качулка", т.е. какво от това, ако нечия съдба, нечий бизнес, ничий живот е съсипан.

Какво е възмездието и какво е обезщетението? Идеята е с един добър закон да не се стига до такива възможности и нищо по-добро като гаранция не е измислено от това, да имаме действаща съдебна система, да има органи, в които магистрати, с отговорностите, които им дава длъжността, не би следвало да допуснат подобни извращения, които ни минават през ум. Ако мислим злонамерено, бихме могли да кажем, че всеки съдия би могъл да бъде инструмент. Но тук имаме още един повод да разсъждаваме по темата за злоупотребата с власт.

Лично аз съм изключително раздвоен по отношение на търсенето на добри за обществото решения чрез създаването на паралелни процедури и органи, които да могат да гарантират точно определен вид злоупотреби. В крайна сметка решението е политическо. Връщам се към момента, в който трябваше да се заяви генералната позиция, и в който друга позиция освен да се каже "да, ние сме за този закон, защото сме борци против корупцията", политически не беше оправдана. Нямаше как да се застане срещу търсенето в тази посока. Всички резерви, които биха били заявени срещу този закон, а защо не и във формата на правомощието на самия президент чрез налагане на вето, могат да бъдат коригирани при обсъждане още веднъж, при още веднъж поднасяне на целите, на задачите пред този орган. 

Явор Нотев завършва право в СУ "Св. Климент Охридски" с отличие. Пет години работи като следовател в отдела за "Разследване на тежки аварии и катастрофи". От 1988 г. е адвокат от Софийска колегия и работи по наказателни дела. Народен представител от парламентарната група на ПП АТАКА в 41-то, 42-то, а в 43-то и 44-ото Народно събрание е заместник-председател на парламента. 

*Препечатваме със съкращения интервюто от в-к "Труд". Подзаглавието е на "Правен свят".