Председателят на Комисията по правни въпроси на НС Данаил Кирилов:
Юристите не се теглим на килограм, а се оценяваме по свършената работа
До момента няма отрицателни становища за създаването на Централен административен съд, казва съвносителят на поправките в АПК и депутат от ГЕРБ
 
27 декември 2017, 08:12 | Цветелина Янкова | Видяна: 685
 

Данаил Кирилов, председател на Комисията по правни въпроси, депутат от ГЕРБ, снимка: БГНЕС

 

В последния работен ден преди зимната ваканция на парламента, двама депутати от управляващото мнозинство - председателят на правната комисия Данаил Кирилов от ГЕРБ и неговият заместник Християн Митев от Обединени патриоти, изненадващо внесоха в деловодството на Народното събрание законопроект за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс. Той предвижда създаването на Централен административен съд, чиято основна цел е да облекчи натовареността във Върховния административен съд.

"Правен свят" вече представи позицията на Христиан Митев. Днес ви предлагаме отговор на въпросите, които зададохме и на председателя на Комисията по правни въпроси и депутат от ГЕРБ Даниел Кирилов.

Кое наложи толкова радикална промяна в Административнопроцесуалния кодекс (АПК), която изцяло променя административното производство, да се внася в последния момент преди дългата Коледно-новогодишна ваканция?

Ще започна исторически с 2014 година. Тогава, при изслушване на доклада на председателя на Върховния административен съд (ВАС), за първи беше представена пред 43-то Народно събрание концепцията, обосноваваща необходимостта от създаване на Централен административен съд. Като аргументите са в две посоки.

Първата е свръх натовареността на двете най-големи и важни административни съдилища – ВАС и Административния съд София-град. Това е обяснимо, с оглед концентрацията на ведомства, които се намират главно в столицата. Сравнението на натовареността е на база натоварването на останалите административни съдилища.

Втората причина е, че ВАС, в голяма част от случаите, действа като първоинстанционен съд за голяма група от жалби. Това е много сериозна причина и би следвало тя да се съобрази и да се обсъди.

Както знаете, ние започнахме още преди половин година работата по АПК, беше приет законопроектът на първо четене, имахме повече от четири месеца, в които работеше работна група. Тя обединяваше представители както на министерствата, народни представители, така и административни съдии. В хода на този дебат, освен ключовите въпроси, по които сме дали правни разрешения, в нашия законопроект се поднови обсъждането за необходимостта от създаване на Централен административен съд. По тази причина аз представих в работната група този законопроект, които и сега е на вашето внимание и сме подписали заедно с колегата Христиан Митев.

В тази връзка, паралелно с планувания Централно административен съд, ще заработи ли и Централно административна прокуратура?

Този въпрос ще го решим между първото и второто четене на законопроекта, защото тук е важно становището на прокуратурата по това дали е необходимо да се създаде и такова звено в прокуратурата или то ще бъде покрито от ВКП и ВАП.

Защо само двамата с Христиан Митев сте съвносители, защо не потърсихте подкрепа и от други колеги от парламентарната правна комисия?

Нека се върна в законодателния процес, в по-големия, всеобхватния проектозакон за изменение и допълнение на АПК. На работната група раздадохме тези материали за формиране на становище от участниците в нея. Пристъпихме към второ четене в правната комисия, гостуваха както председателят на ВАС, така и проф. Огнян Герджиков, и проф. Иван Тодоров. След дебат, по искане на ВАС, ние отложихме второто четене за края на януари, за да може Пленумът на съда да изрази становище. По този повод стана дебат между колегите от всички парламентарни групи. Колегата Зарков и колегата Хамид даже бяха на мнение, че не трябва да се внасят тези текстове между първо и второ четене, а да бъдат приети на едно гласуване, да се спази и в пълен обем законодателната процедура и за Централния административен съд.

В този дебат и в рамките на работната група никой до този момент не е изразил отрицателно становище във връзка с евентуалното създаване на Централен административен съд. Това е една концепция, разработена от върховните административни съдии и тя е в пряка кореспонденция със стремежа ни да решим въпросите по свръхнатовареността и по разпределение на делата, включително и по уреждане на подсъдността на някои видове дела. Бяха изказани становища, че след като имаме един месец време, би могло да се опитаме да вкараме отделно, като самостоятелен законопроект, който да мине отделно на първо и на второ четене и този за Централен административен съд.

Идеята е да разгледаме, все пак, всички въпроси комплексно, при всички положения ние ще хармонизираме нещата и предпоставящите въпроси ще бъдат отразени в цялостния законопроект. Има логика, все пак, в това да конструираме един нов съд на първо място и след това да подредим подсъдността.

Не е ли редно подобен законопроект да бъде подложен на далеч по-широк дебат, а негов вносител да е Министерството на правосъдието (МП) чрез Министерския съвет?

В никакъв случай няма да пренебрегнем мнението и на МП по този въпрос, както и становището на Висшия съдебен съвет. Те са най-важните в този обхват на тази материя. Но тъй като по основния законопроект вече бяхме стигнали до второ четене, имахме готовност да внесем и този проект. По тази причина, ако изчаквахме законодателна инициатива от Министерския съвет, това щеше доста да проточи нещата във времето. За да има по-широко покритие, законопроекта ще го внеса и в Съвета за съдебната реформа при министъра на правосъдието и ще й напиша писмо с молба да го включи в следващ дневен ред. 

Нали знаете каква вълна от критични коментари вече отключихте с факта, че депутати предлагат революционни промени в АПК?

Тази идея, за промени в АПК, ние я обявихме като актуална още преди около месец в работната група. До сега не са се чули много отзиви, макар че очаквахме да има и досега реакции. Не бих искал да влизам в спор имат ли законодателна инициатива депутатите и как тя трябва да се измерва със законодателната инициатива на правителството.

Това е една тема, която е решена конституционно. Какво да направим – да забраним на депутатите да внасят проекти? Нали лятото спорът беше защо нямало законопроекти?

Искам да подчертая, че това е обща работа на трите власти – на изпълнителната, на законодателната и най-вече на съдебната. В този случай ние се вгледахме най-вече в желанието на съдебната система и на административните съдии. Не мисля, че има нещо лошо в това, че вносителите сме народни представители. МП ще участва със становище, както казах, включително и с представители при обсъждането на двата вече законопроекта за изменение и допълнение на АПК. Ние не се мерим с изпълнителната власт. Не сме получили досега и укор от тях, че по някакъв начин сме ограничили тяхната възможност да участват, да анализират, да защитават позиция.

Какви допълнителни разходи ще са необходими, за да се обезпечи работата на новата съдебна инстанция?

Имаме предварителна прогноза в тази посока и тя е на база това, че по принцип разходите за щатове и възнаграждение няма съществено да се променят. Това няма да доведе до сериозни кадрови или финансови промени. Имаме проблем със сградата на Административния съд София-град и този въпрос се решава. Няма пречка заедно с това и като се съобрази необходимостта от устройване и на новия съд, който най-вероятно ще бъде заедно с един от двете административни съдилища в София, да се осигури пространство и на двете съдилища.

Вашият колега Християн Митев коментира, че идеята е на бившия председател на ВАС Георги Колев, на върховни съдии, но беше ли консултиран законопроектът с г-н Георги Чолаков, който само преди два месеца застана начело на ВАС?

Така е, тази идея беше представена пред правната комисия през 2014 години от тогавашния председател Георги Колев. Тогава той представи допълнителни материали от работната група на ВАС, където се съдържат анализите и проектните разработки за промени в АПК, които ние сме използвали.

Господин Чолаков участва в последното заседание на правната комисия и той заяви положително отношение към тези предложения, включително пое ангажимент да включи новия законопроект за Централен административен съд в становището на ВАС. Избързахме да оформим това внасяне, за да може оттук нататък всички заинтересовани да вземат отношение.

Християн Митев припомни, че Вие бяхте вносител на поправки в АПК, които трябваше да насочат част от делата, които са подсъдни пред ВАС, към Административния съд София-град. Значи ли, че се отказвате от тази идея, след като предлагате един бъдещ Централен административен съд да облекчава ВАС?

Нека да започнем дебатите по същество. Пак казвам – тук има възможни варианти за решение, нужно е становището на върховните магистрати. Ние ще се съобразим с тях.

Очаквате ли да има противници на идеята Ви за създаването на Централен административен съд и в коя конкретна част ще бъдете атакувани? Може би в желанието тази съдебна инстанция да разглежда спорове с голям материален интерес – обществени поръчки, например?

Очаквам до известна степен съпротива. Мисля че, че по отношение на материалния интерес, няма да имаме големи, съществени промени по споровете, които се решават. Ние и сега имахме такова обсъждане по големия законопроект, някои от министерствата, с оглед на тяхната компетентност, определено предпочитат подсъдността на ВАС. Вероятно в тази посока ще има нужда от баланс и съобразяване.

По отношение на делата, които касаят обществените поръчки и концесионните договори, например, ние имахме продължителни дебати в работната група по въпроса за обхвата на административния договор. Изчакахме и получихме становището на Консултативния съвет по законодателството, който в 45 страници обсъжда ключовите проблеми в административния договор. Засега надделява мнението да не настъпват големи промени по отношение на компетентността, свързана с обществените поръчки и концесионните договори. Ще спазим разделението на гражданско-правни, административно-правни дела, във връзка с тази материя.

Г-н Кирилов, това Народно събрание е с най-малко депутати юристи, а сякаш променя доста радикално процесуалните закони. Смятате ли, че промените наистина са удачни, визирам тук и ГПК и НПК, а сега и АПК?

Ние, юристите, не се теглим на килограм, а се оценяваме на база свършената работа. Имахме огромна амбиция и за двете сесии – и лятната, и есенната – и виждате, че обсъдихме и трите процесуални закона. Аз имам огромно удовлетворение за промените в ГПК, за които работихме около две години.

Не знам защо е нужно да се внушава някакво специално отношение към бройката на юристите в парламента. Тук проблемът е следният: защо юристите очевидно вече не сме толкова атрактивни като политици. Проблемът не е, че юристите не искат да стават депутати, а че политическите кампании станаха много спорни. Загубихме доста колеги, които бяха и в листите.

Не искам да оценявам и колегите юристи от предишни парламенти, доколкото имам поглед и съм работил с колеги в 42-то, 43-то, а сега и в 44-то Народно събрание, много ценни колеги бяха депутати. Съжалявам, че голяма част от тях не са в състава на настоящия парламент.