Не бива да се мълчи, когато някои страни-членки подкопават основите на Общността
ЕС трябва да накаже непослушните*
Задвижването на наказателната процедура срещу Полша беше правилна стъпка, добре би било, ако се стори същото и с Румъния
 
27 декември 2017, 06:14 | Райнхард Везер, FAZ | Видяна: 124
 
 

Управляващите партии в Полша и Румъния са доста различни. Във Варшава властват националконсерваторите, които твърдят, че искат да отстранят и последните остатъци от комунистическата диктатура. Към тях могат да бъдат отправени редица упреци, едно обаче трябва да признаем - те не са корумпирани. В Букурещ пък управляват клики, произохождащи от бившата комунистическа номенклатура и заети предимно със собственото си обогатяване. Едно нещо обаче е характерно и за двете правителства: тяхното отношение към независимото правосъдие. И в Полша, и в Румъния правителствата съзират в този основен елемент на демократичната правова държава една огромна пречка.  В първия случай независимата съдебна власт пречи на разпростирането на властта. Във втория - тя затруднява личните сделки.

Това решение беше правилно!

Двете правителства си приличат и по още нещо: и двете отговарят на критиката от страна на ЕС с аргументи, извадени от чекмеджето на национализма. Брюксел обаче не бива да си мълчи, когато някои страни-членки подкопават основите на Общността. И ЕК постъпи правилно като задвижи наказателна процедура срещу Полша. По-добре ще бъде, ако Комисията не се колебае дълго и предприеме същото и спрямо румънското правителство.

Всъщност, надали ще се стигне до отнемането правото на глас, тъй като за тази мярка е необходимо единодушието на останалите членки. А Унгария например, която също е малко скарана с върховенството на закона, ще осуети предприемането на тази крачка. И трите държави - Полша, Румъния и Унгария - се числят към новите страни-членки на ЕС. Развитията там са свързани и с трудностите на прехода от диктатура към демокрация и от планова към пазарна икономика.

Това не е само проблем на Изтока

Би било погрешно да съзираме в тези развития само проблем на Изтока. Случаят Полша е преди всичко предупредителен сигнал за това колко са крехки демокрациите. Там се вижда колко бързо могат да бъдат лишени от съдържание уж стабилни институции, когато едно мнозинство, което де факто представлява интересите на малцинството от населението, е достатъчно безскрупулно. Какво щеше да стане например във Франция, ако Марин льо Пен беше спечелила изборите? Това от своя страна води до въпроса: защо в много части на Европа подобни движения бележат такъв възход?

*Препечатваме публикацията на Райнхард Везер от Frankfurter Allgemeine Zeitung. Преводът е на българската редакция на "Дойче Веле".