Милена Първанова, директор "Международни осиновявания" в Министерство на правосъдието:
1529 деца са вписани в регистъра за международно осиновяване и очакват семейства
Най-много българчета чрез специални мерки* намират нов дом в САЩ и Италия
 
25 декември 2017, 08:56 | Цветелина Янкова | Видяна: 567
 

Милена Първанова, Директор на Дирекция "Международна правна закрила на детето и международни осиновявания" в Министерство на правосъдието

 

Госпожо Първанова, с оглед улесняването на процедурата по международното осиновяване и издаването на разрешения за посредничество при такова осиновяване предстоят изменения в две ключови наредби, с което се предвижда намаляване на административната тежест.

Предложените промени в двете наредби в областта на международното осиновяване за даване на съгласие на министъра на правосъдието и за дейността на акредитираните организации са свързани преди всичко с решението на Министерски съвет за намаляването на административната тежест и промените в Закона за юридическите лица с нестопанска цел и съответните закони. Предложени са и несъществени промени в самата процедура по международно осиновяване и във връзка с посредниците в процедурата по международно осиновяване.

По отношение на наредбите, към настоящия момент не смятаме, че са наложителни някакви съществени изменения в процедурата. Те са издадени след промените в Семейния кодекс през 2009 г. и съответстват на поправките. Процедурата не е показала някакви проблеми, които да налагат нови изменения.

Разбира се, когато става въпрос за международно осиновяване, има неща, които биха могли да се прецизират – да речем по отношение на критериите към осиновяващите, по отношение на срокове и реда за провеждането. Тези уточнения обаче трябва да бъдат направени първоначално в Семейния кодекс и след това в съответната подзаконова нормативна уредба. Така че към настоящия момент това са промените, които според нас са необходими и достатъчни.

След като кандидатите осиновители подадат документи с молба за осиновяване и бъдат вписани в регистъра, не друг, а Съветът по международно осиновяване към Министерство на правосъдието (МП) предлага конкретни деца, които смята за най-подходящи за осиновителите. Съществуват мнения, че тази част от процедурата намалява равния шанс на децата да бъдат избрани.

Смисълът и задачата на органите по осиновяване, както и на Съвета по международно осиновяване, е съвсем различна. Съветът има основна задача да намери подходящо семейство за вписаните в регистъра деца, а не на семействата в регистъра подходящо дете. Точно защото в осиновяването и изобщо в мерките за закрила, водещ e интересът на детето и той трябва да бъде винаги във върховенство, всъщност ръководещ е регистърът на децата. Вписването на децата в него, от друга страна, осигурява възможността всяко дете да бъде обсъдено от Съвета и да бъде преценено има или няма семейство, което подхожда на неговите характеристики, на неговите нужди и съответно може ли да го удовлетвори по най-добрия начин. Това е голямата цел на регистърното производство и на реформите във вътрешното законодателство на България, които са направени след ратифицирането на Хагската конвенция от 1993 г. и измененията в Семейния кодекс, както през 2003 г., така и през 2009 г. Децата и техният интерес са напълно защитени, защото всяко дете, което е вписано в регистъра в двумесечен срок от вписването му трябва да бъде представено пред Съвета по международно осиновяване и той да прецени има ли семейства от регистъра на осиновяващите, които му съответстват.

Ако има няколко семейства кандидати, то се избира най-подходящото. За съжаление понякога в регистъра няма семейства, които да са заявили характеристики за децата в регистъра за международно осиновяване, тогава Съветът констатира, че липсва семейство, с което детето да е съпоставимо и предлага на министъра да се предприемат специални мерки за осиновяване на тези деца. За съжаление децата за международно осиновяване в голямата си част имат нужда от предприемането на тези специални мерки, защото са на по-висока възраст и/или с особености в здравословното състояние, и/или са част от големи групи братя и сестри. Обикновено в регистъра можем да предложим семейства за две, три деца, но вече над три деца в родствена група става по-трудно.

Значи децата, които са в родствена група, могат да бъдат осиновявани поотделно?

Според Семейния кодекс братя и сестри се осиновяват заедно, ако имат емоционална връзка помежду си. Винаги, когато в регистъра се вписват братя и сестри, ние изискваме становище от Дирекция "Социално подпомагане", която работи с децата, има ли емоционална връзка между тях, до колко тя е силна, как е изразена, възможно ли е да бъдат разделени на групи и пр.? Ако са група от четири деца, например, дали могат да бъдат разделени две по две или ако са повече – две, три и т.н., но обикновено Съветът по международно осиновяване предпочита да запази родствената връзка на децата, въпреки че в някои случаи действително това може да изисква много по-голям ресурс в семействата и може да забави процедурата по осиновяване. Защото семействата, които желаят да осиновят повече от две деца са малко.

Достатъчни ли са пет дни, за да опознаят чужденците кандидат-осиновители едно дете, макар и с помощта на преводач и специалисти?

Трябва да уточним, че наредбата предвижда минимален контакт от 5 дни. Ако семейството има възможност и желание за по-дълъг контакт, то няма пречка той да бъде осъществен. Практиката ни показва обаче, че рядко се осъществяват контакти повече от пет дни. Има и семейства, които правят веднъж петдневен контакт, а след това в хода на процедурата се връщат и правят още едно виждане от пет дни с детето. Разбира се, че колкото по-дълго имат възможност да контактуват с детето, толкова по-добре.

Практиката е показала, че първоначалният контакт между детето и семейството протича много добре. Това обаче невинаги е гаранция, че след финализирането на осиновяването този контакт ще продължи да бъде така добър. Причината е спецификата на отношенията на опознаване, приемане, създаването на близост, чието изграждане е бавен и деликатен процес. Така че осиновяването, особено международното, е един доста труден процес, който е свързан с много емоции. Свързано е и с обучение и подготовка, както на кандидат-осиновителите, така и на децата, което следва да се осигури от социалните институции, в които са настанени децата и от съответните органите в съответните държави, издали разрешението за осиновяване.   

Тъй като децата и осиновителите живеят в различни социокултурни среди, случвало ли се е да се получат някакви сериозни и непреодолими разногласия между тях, въпреки че Съветът е одобрил семейството за определеното дете?

Възможно е. Разбира се, че когато семейството констатира, дори по време на първоначалния контакт, че не може да изгради връзка с детето, може да се откаже. Осиновяването не е въпрос на компромиси. Ако връзката не се изгражда, дори и след определено време и инвестирани усилия и от двете страни, в крайна сметка е по-добре то да не се случи, отколкото след това да се правят компромиси с отглеждането на детето и то да се неглижира или да се малтретира, защото всъщност осиновителите му не го искат.

Има критики, че процедурата излиза много скъпо на кандидат-осиновителите, тъй като се предвиждат такси за включване в регистъра, пътнически разходи, такси за адвокати, съдебни такси, преводач и т.н. Това, според експерти, донякъде е фактор драстично да намалеят желаещите да станат международни осиновители, както от чужбина, така и двойки от България, които искат да осиновят дете с обичайно местопребиваване в чужбина.

Има голяма разлика между таксите и разходите при международното, и при националното осиновяване. Това е нормално. При националното осиновяване таксите са единствено във връзка със съдебното производство. Не мисля, че има други такси. При международното осиновяване държавните такси са отново във връзка със съдебното производство, както и с вписването в регистъра, воден от Министерство на правосъдието при даването на съгласие. Тяхната стойност е незначителна на фона на останалите разходи, като пътуване, преводи на документи и т.н. Тези разходи няма как да бъдат избегнати, защото е налице различие в език и необходимостта на преводи, предоставяне на информация, международни пътувания с цел установяване на личен контакти и т.н.

Всичко това е необходимо с оглед реализиране на процедурата, но въпросните разноски не са мотивът за намаляване на броя на осиновяващите. Действително можем да говорим за намаляване на броя на кандидатстващите за осиновяване в регистъра на Министерството на правосъдието в последните две години, но причината за това е по-малкия брой деца за международно осиновяване, което респективно води до удължен период на изчакване за предложение за дете към кандидати-осиновителите. Периодът, който към днешна дата е 5 дори 6 години, за получаване на предложение за дете без особености в здравословния статус е доста дълъг и може да мотивира осиновяващите да се прехвърлят към друга държава, в която биха чакали по-малко.

Но тенденциите в международен план са за намаляване на децата за международно осиновяване и за увеличаване на периода, в който се чака получаването на предложение за дете.

След като двойка бъде одобрена и приключи процедурата по осиновяване, следва Националната асоциация "Семейство" да съблюдава за състоянието на детето в продължение на 2 г. след финализирането на процедурата, посредством доклади от осиновителите на всеки 6 месеца. Достатъчен ли е контролът? Кой списва тези доклади и как обективно се преценява дали отчетите са достоверни и безпристрастни?

Следосиновителният мониторинг се представя чрез 4 доклада, в рамките на 2 години от допускането, т.е. по един доклад на 6 месеца. Национална асоциация "Семейство" е една от акредитираните организации за посредничество при международно осиновяване, но тя не е особен орган, който има специални правомощия. На практика при всяка процедура по международно осиновяване всички осиновяващи трябва да изпращат доклади на всеки 6 месеца. А акредитираната организация, която е подпомогнала тяхната процедура, трябва да ги подпомогне и в това тяхно задължение, като им напомня, осигури преводи и изпрати докладите до нас. Това е една дейност, на която Министерството на правосъдието изключително много държи и изисква максимално съдействие от акредитираните организации, за да получим информация за състоянието на децата.

Доколко тази информация е достоверна? 

Нямаме причина да се съмняваме, че не е, защото докладите се изготвят от компетентния орган в съответната държава, в която пребивава семейството и детето, а не от самите тях. Обикновено това са държавни социални служби или в повечето държави неправителствени организации, на които са възложени тези функции. Когато министърът на правосъдието даде съгласие за международно осиновяване, изискваме удостоверителен документ, че компетентният орган в съответната държава, в която ще живее детето, ще извършва следосиновително наблюдение.  

Когато в докладите има данни за затруднена адаптация изискваме допълнителна информация или проследяване на случая, искаме съдействие и от съответния централен орган (компетентен в процедурата по международни осиновявания, какъвто в България е Министерството на правосъдието), ако се нуждаем от конкретика за ситуацията, в която се намира детето. Има случаи, при които след получаване и потвърждаване на обезпокоителни данни, се е стигало до извеждане на детето в друго семейство. Причината е, че първоначалното семейство не е успяло да се справи с адаптацията и спецификата на детето. В тези случаи влиза в ход съответната система за закрила на държавата, в която то е осиновено и задължението на тези органи да приложат съответните мерки за закрила така, както биха ги прилагали за всяко друго осиновено дете на тяхната територия.  

А ако родителите решат в последния момент да се откажат и да прекратят процедурата, както наскоро се случи с една американска двойка, която имаше желание да осинови четири българчета, но се качи на самолета без децата? Тази двойка е възприета като надеждна и е била одобрена от всички отговорни институции, но все пак е изоставила децата в последния момент.

За съжаление не може да бъде избегнат един такъв резултат при осиновяването, въпреки че в конкретния случай не е имало индикации, които да накарат, както органите в САЩ, които са проучвали двойката и са издали разрешение за осиновяване на четири деца, така и Съвета по международно осиновяване, да прецени кандидатите като неподходящи.  От една страна, не е добре, че децата не отидоха със семейството, което заяви желание да ги осинови, но от друга, осиновяването не може да бъде компромис. Макар, че семейството късно е осъзнало, че не е в състояние да задоволи нуждите на четири деца, според нас, е по-добре, че осиновителите не продължиха процедурата, защото се открива вероятността децата да бъдат поставени в риск.

Всъщност американската двойка се е отказала от тях, защото няма финансова възможност да ги гледа или защото не е успяла да изгради емоционална връзка с децата?

Не мисля, че финансови причини са били в основата на това им решение, както и грубо казано "нехаресване на децата", тъй като тази процедура се е осъществила по реда на специалните мерки, защото децата са група от братя и сестри, и то на немалка възраст. Семейството е започнало процедурата си конкретно за тези деца, имайки предварително писмена информация без лични данни за тяхното здравословно състояние и развитие. Самите деца също са имали информация за семейството, тъй като ние изискваме осиновяващите да се представят на децата с писмо и снимки. Освен това изискваме становище от отдел закрила на детето, който ни предоставя информация – как децата са приели кандидатите и склонни ли са да приемат процедурата по осиновяване с него, както и становище дали семейство би задоволило техния интерес. В тази процедура всичко това е било факт. Освен предварителната информация с писма, е имало и личен контакт, който също е протекъл добре.

Трябва да се има предвид, че този контакт обаче протича в позната или приятна за децата обстановка  - на разходка, в парк, мястото, в което се отглеждат и за определени часове в рамките на тези дни. Децата и кандидат-осиновителите не остават реално да нощуват заедно, както и за дълго време насаме. При допускане на осиновяването, когато семействата пристигнат в България, за да отведат децата и имат повече време насаме с тях, докато тече процедурата по оформянето на документите за отпътуването им, е възможно да възникнат различни страхове за бъдещото отглеждане на децата. Понякога страховете могат да бъдат преодолени с консултации на психолози, но в конкретния случай експертите не са дали очаквания, че възникналите проблеми могат да бъдат преодолени.

Не би ли следвало да има санкции за двойките, които, така да се каже, "залъгват" институциите, че ще дадат дом на дете и после не го правят?

Трудно е да се предвидят и да се реализират санкции, още повече, че за да има такива би трябвало да са налице злоумишлени действия, каквито най-вероятно семейството не е имало. То също е преживяло една голяма емоционална травма, защото това международно осиновяване е осъзнат процес. Процедурата не е кратка, това са месеци на инвестирано време, емоции и средства, за да се случи тази процедура и едва ли някой целенасочено би искал да се получи този резултат. Разбира се, ако това семейство реши, че отново ще кандидатства за осиновяване в България, със сигурност тяхната кандидатура, ако тя изобщо бъде одобрена, ще се разглежда по съвсем различен начин. С  допълнително проучване и гаранции за успешността на проекта. Но това едва ли ще се случи.

Искам да кажа, че при подобни ситуации МП не бърза да инициира веднага подаването на иск за прекратяване на осиновяването, защото е възможно семейството, когато се прибере вкъщи, да преодолее кризата, да намери ресурс в разширеното семейство, в съответните специалисти, които подкрепят проекта им. Имали сме случаи, в които семейството си отива, оставя детето, връща се, отново контактува с него, взима детето повторно и осиновяването е успешно. Много са факторите, които могат да подпомогнат или да навредят на една процедура. Те са строго индивидуални.

По данни на Агенцията за социално подпомагане осиновените деца у нас са все по-малко. Вярно ли е, че има тенденция по намаляване на желаещите да осиновят деца и колко българчета са получили приемно семейство от началото на годината?  

За цялата 2016 г. имаме 249 процедури за осиновяване на 326 деца. За 2015 г. процедурите са били 334 за 427 деца. В първо полугодие на 2017 г. имаме 110 съгласия за осиновяване на 159 деца. Като вероятно тази година общият брой на процедурите ще бъде по-малък от тези, които бяха осъществени през 2016 г. или в най-добрия случай равен на тях, но не очакваме ръст.

На какво се дължи този спад?

Броят на постъпилите в МП досиета на деца за международно осиновяване за 2015 г. е 564, за 2016 г. са получени 378, а постъпилите детски досиета от началото на 2017 г. до 1 септември са 258. Колкото по-малко деца има в регистъра, съответно, толкова по-малко са процедурите и осиновените деца. Независимо от намаляването на броя на процедурите и на осиновените деца това, което за нас е добра тенденция е, че успяваме да запазим около 30-40 % от процедурите за осиновяване чрез специалните мерки. Това са децата на по-голяма възраст или с особености в здравословното състояние, или тези големи групи от братя и сестри, за които не само в нашия регистър няма семейства, а няма възможност за осиновяване и на национално ниво. Поради това, според нас, международното осиновяване все още е един много ценен ресурс и възможност да се защитят по най-добрия начин интересите на децата.

Колко деца чакат приемно семейство у нас в момента и от кои държави най-често са кандидат-осиновителите, които искат да вземат при себе си българче?

Броят на досиетата, постъпили в МП за вписване до 1 септември е 258, но от тях вече имаме осиновени, защото детето  трябва да бъде вписано в едномесечен срок от постъпването му в регистъра, ако няма липсващи документи, съответно в двумесечен срок от вписването ние представяме детето пред Съвета по международно осиновяване. Така че със сигурност детските досиета, постъпили през първо полугодие на 2017 година вече са представени пред Съвета и за много от тях вече сме успели да намерим семейство. Имало е вписани 1529 деца в регистъра, от които обаче за 1322 е констатирана необходимост от прилагане на специалните мерки за осиновяване. Тоест за тях няма вписани семейства и за тях се публикува информация, която е достъпна за акредитираните организации в България, чрез специализиран софтуер. Тези деца могат по-трудно да бъдат осиновени, дори и при международното осиновяване. 152 са били в процедура на различен етап и 44 са били деца, които е трябвало да бъдат представени за първи път пред Съвета. Информацията е към 1 септември, но общо взето това е тенденцията. За съжаление от доста дълго време за не по-малко от 1000 деца ние нямаме семейства, които да стартират процедура и за тях единствената възможност е семейство, което е получило кратка информация да ги хареса и да заяви желание и възможност да ги осинови чрез специалните мерки.

Обикновено най-голям брой деца чрез специалните мерки успяваме да настаним в САЩ. Всъщност това е и държавата, с която работим най-активно през последните години и имаме най-голям брой реализирани процедури. Това се дължи изцяло на толерантността на семействата към по-висока възраст, към особености в здравословното състояние, включително към деца със синдром на Даун, със сериозни физически увреждания или умствена изостаналост, които изискват много грижи и специфични ресурси на семействата. Обикновено реализираните процедури всяка година са разпределени средно между 20 държави, обикновено Италия е на второ място по брой процедури, тъй като там има сравнително добро приемане на деца на по-висока възраст. Франция, Германия, Холандия са държави, с които също работим активно.

Реалистични ли са критериите на кандидат-осиновителите? Факт е, че те често имат претенции към пола, възрастта, расата, цвета на кожата на децата.

Действително осиновяващите могат и трябва да заявят характеристики на детето, които биха искали да осиновят. Когато говорим за международните осиновявания обаче характеристиките, които се заявяват и които се приемат от Съвета по международно осиновяване, са пол, възраст и особености в здравословното състояние и развитие. От години Съветът не приема, а и самите семейства много рядко заявяват, предпочитания към етнос, раса, защото така или иначе при международното осиновяване децата са различни. Всъщност при него не се цели този ефект, който се търси при националното осиновяване - възможно най-голяма прилика между детето и семейството, защото хората тръгват с идеята, че осиновяват дете от чужбина, което ще бъде различно от тях. Полът е един интересен критерий, защото много от семействата при международно осиновяване не държат на пол, а ако имаме предпочитания към пола, те определено са насочени към женския.

*Бел.ред. - Специални мерки - става въпрос за деца на по-висока възраст (7-10 год.), които не са били осиновени по-рано. Група от братя и сестри, които имат емоционална връзка помежду си. Деца със здравословни проблеми или наследствена обремененост.