Време за помирение
Кой спечели от войната между Рашков - Цацаров?
Двамата допуснаха груба грешка в полза на същите, които, ако зависи от тях, ще закрият и Бюрото, и прокуратурата
 
23 декември 2017, 10:21 | Даниел Петров | Видяна: 645
 

Бойко Рашков и Сотир Цацаров са от едната страна на барикадата, олигарсите са от другата, колаж: Правен свят

 

Последните дни на политически бурната 2017-та ще бъдат запомнени с горещ политически скандал между главния прокурор Сотир Цацаров и директорa на Националното бюро за контрол на СРС Бойко Рашков. Да – точната дума е "политически", просто защото Цацаров и Рашков дружно зачеркнаха институционалното общуване, за да го пренесат в пленарната зала на 44-то Народно събрание - в двете ресорни парламентарни комисии, а единият и в медиите.

Впрочем, Рашков е прав. Темата е политическа, тя засяга всички български граждани, без значение дали са юристи, дали работят в независими органи или в независимата от политиците съдебна власт. Казусът с контролните и безконтролни подслушвания е проблем, който заслужава обществен дебат. Правото на гражданите да НЕ бъдат безконтролно подслушвани е записано в Конституцията (чл.32, ал.2 и чл. 34), също в Основния закон на Републиката е упоменато (чл.32, ал.2), че гаранцията за спазването на личната неприкосновеност на българите е основен фундамент на демократичните устои и правовия ред.

Пак там са описани ясно органите, които са натоварени от държавата с функцията да упражняват легитимното физическо насилие или с други думи - репресия върху онези, които нарушават законите на страната. Това са прокуратурата, полицията, службите за сигурност. Там пише още, че България е парламентарна демокрация, избираме депутати, за да ни представляват в обществените дела. Именно по тази причина пред депутатите, като наши представители, се проведе прекият спор между Цацаров и Рашков.

За какво всъщност бе той?

1. Бойко Рашков каза, че освен законосъобразността на процедурата по издаване на разрешение за подслушвания, той следва да има поглед и върху нейната целесъобразност. Грубо казано - дали някой не си позволява да подслушва своята съпруга да разбере дали има любовник, което би било класическа злоупотреба със служебно положение и възможностите, предоставени му от държавата и органа, в който работи.

2. Цацаров от своя страна отговори: Дайте методологията, по която работите! Не сте пожелали да седнем да говорим, не ми изпращате описание на дейностите ви, само искате да четете СРС-та. Законът не го позволява!

С думи прости, точно затова всъщност иде реч. И двамата са прави и в същото време и двамата не са.

Нормативната уредба, по която функционира Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства (НБКСРС) и респективно отношенията му с институциите, които имат достъп до СРС, а в конкретната ситуация прокуратурата, очевидно не е на необходимото ниво. И това създава напрежение, което тлее отдавна. Нещо повече – предизвиква междуинституционален конфликт. Проблемът е в нормативните актове и този проблем следва да се разреши от депутатите чрез промяна на закона. Можеха да го решат и двамата опоненти – Цацаров и Рашков, които с една подробно разписана инструкция за взаимодействие, трябваше отдавна да са направили този водевил излишен.

За жалост, незнайно защо, главният прокурор и председателят на Бюрото не са намерили общ език. Не са постигнали златното сечение от висотата на позициите им, решавайки да премерят сили на полето на юридическите хватки и правните норми. Не че е проблем да доказват кой е по-добър юрист. Само че, не са адвокати в съдебна зала, а представители на държавата, представители на всички нас като данъкоплатци, заемащи постовете за работа в полза общото благо на всички. А не да водят фалшиви битки, от които и двамата губят, губят и гражданите, но друг печели.

Печеливши от създалото се напрежение са онези, които най-много се противопоставяха на избора на Рашков за ръководител на Бюрото преди четири години (част от които са същите, които попречиха и на избора му за главен прокурор преди две десетилетия).

За едни Рашков е този, който започна първи да атакува, при това през планирана медийна активност и "пускане" на ефектни твърдения за "масови" (не)законни подслушвания. Накрая излезе, че всъщност Рашков не бил казвал това, а редакторите на телевизионните му участия поставили грешни заглавия.  

За други – първопричината е в действията на ДАНС и прокуратурата по отнемане на достъпа до класифицирана информация на заместник-председателя на НБКСРС Георги Гатев. Това не може и не биваше да е повод за контраатака на Рашков по адрес на службите и държавното обвинение. Най-малкото, защото един от най-добрите и уважавани български адвокати по наказателни дела има възможност да обжалва отнемането на допуска, както го и направи, и очаква скоро произнасянето на съда.

Нормативните пропуски, прераснали в междуинституционален и междуличностен конфликт, дадоха възможност за нови политически атаки срещу съдебната система. Абсолютно излишно. Не мога да кажа, че Бойко Рашков бе употребен, но със сигурност се оказа в позицията на умело използван войник на първа линия в поредна задкулисна атака от заинтересованите да разклатят институциите лица. Рашков, на практика, изигра ролята на наказателните роти, които съветските маршали са пускали напред, за да разминират бойното поле през Втората световна война. Само че, той трябва да е наясно - зад гърба, точно както тогава, го очакват картечниците на изпращащите го в боя. Апропо, тези оръжия вече са стреляли срещу него. Той много добре помни кога и защо.

Цацаров и Рашков допуснаха груба грешка в полза на същите, които, ако зависи от тях, ще закрият и Бюрото, и прокуратурата. И то отново на фона на кална кампания в определени сайтове, включваща нови и стари фалшиви новини, нови статии тип "флашка" и "пощенска кутия". Кой печели? И кой, след като не успя да смени главния прокурор, се опитва да пали война между институциите, използвайки самите тях – онзи ден СГС, вчера ВКС, днес Бюрото за контрол на СРС, а утре?

Цацаров и Рашков са от едната страна на барикадата, олигарсите са от другата. И жалко, че в последния месец единият от двамата влезе в сценария на горепосочените. Дали те са го написали - не знам, вече допуснах, че вероятно е станал неволна жертва на чужда схема, замислена някъде в сенките. Жалко е следователят Рашков, университетският преподавал по наказателно право Рашков да служи за инструмент на активистите срещу основния орган, прилагащ наказателно право в Републиката – прокуратурата.

Кой спечели от това, че двама от водещите юристи в държавата (не) могат да работят заедно?

Отговор - опитващите с всички сили да се противопоставят на опита на държавата да прилага закона еднакво за всички нейни граждани. Да вкара във фризера най-накрая онзи прочут рефрен "За милиони няма закони, за кокошка няма прошка".

Онези, които от години пробват да наложат мантрата, че институциите не работят (модерен напоследък сценарий в цяла Европа), че всички са маскари. Че хората не вярват вече на държавните органи, че те трябва да се прекроят из основи.

Че Рашков и Цацаров са маскари, че са некомпетентни и не могат да работят заедно. Това биха казали онези, които днес се хранят от техния конфликт. Не, не са маскари, компетентни са и могат да работят заедно. И е време вече да започнат да го правят. И вместо да се оплакват какво единият на другия не е изпратил – да седнат и заедно изяснят: какво да предложат на депутатите като законодателни промени, за да се изчистят спорните въпроси между прокуратурата, МВР и службите и Бюрото за СРС. 

Със сигурност могат и знаят как да го направят. Време е!

Защото темата наистина е важна, наистина засяга всички. И ние всички искаме да видим резултати, а не юридически битки, мерене на его и абсурдни спорове на терена на медии, част от които, възможно най-меко казано, са в конфликт на интереси, поради известни проблеми със закона на техните собственици.

Все пак преди Коледа желанията са безплатни, нали?

Даниел Петров е докторант по Политология. Темите на научните му изследвания са свързани с българския политически процес и обществените трансформации в периода след 1989-1991 г. и проблемните полета в отношенията по оста "власт-институции-граждани". Професионалните му интереси са областта на организацията и управлението на предизборни кампании, продуциране на телевизионна публицистика, изготвяне на стратегически анализи и концепции в сферата на публичните политики.

"Правен свят" е готов да публикува и други мнения по темата.