Проф. Никола Филчев:
Когато корупцията е държавна политика, никаква прокуратура не може да я спре*
Бившият главен прокурор за отношенията си с Костов, кой е лобирал в защита на Прокопиев и защо няма осъдени за банковите фалити и "престъпната приватизация"
 
19 декември 2017, 21:24 | Мая Костадинова | Видяна: 1433
 

Бившият главен прокурор Никола Филчев в интервю за Мая Костадинова, снимка: Канал 3

 

Г-н Филчев, за хората, живели през 90-те, има нужда от разяснения за това какво се случи тогава, за да продължим напред. Кажете ми, какво е важното между разграбването на предприятията, фалирането на банките и приватизацията?

Източването на банките, което стана през периода 93-та и 96-та година, източиха се 7 милиарда, тогава немски марки. С тези пари всъщност бяха закупени след това материалните активи на държавата – приватизацията се случи с тях.

Тоест, това не бяха случайни процеси, а свързани, и те трябваше да доведат до разграбването на държавната собственост?

Има връзка, безусловно има връзка. Парите, с които бяха купени на безценица държавните предприятия, заводи и фабрики, са именно тези пари – от банките.

Кой тогава замисли целия този сценарий или според Вас авторът не е само един?

В такива случаи сме склонни да се ориентираме към една или друга партия. Трудно е да се каже, че всички политически сили у нас са изпълнявали единен сценарий, но за мен това е интерес на соросоидите. Тези, които идваха да ни дават акъл. Казаха - така трябва да се приватизира и това е резултатът. Няма по-беден, по-болен и по-необразован народ в Европа от българския.

Но ние искахме пазарна икономика. Собствеността да се смени - от държавна да стане частна. Обясниха ни, че това е единственият вариант. Защо намесвате т.нар. соросоиди?

На народа му казваха – демокрация, свобода, плурализъм, многопартийна система, ще може да пътува свободно. Това е хубаво, даже много хубаво и е политическата страна. Но преходът има и икономическа основа и тя се изразява в това, че държавното имущество стана частно. То беше разпределено несправедливо, по престъпен начин между стотина души. Така днес се създаде този олигархичен кръг. Те от своя страна, днес те придобиха държавното имущество и са не само собственици, но успяват да влияят и върху държавата и политическите решения. Ето това е олигархията, срастването на икономическата власт с политическата. С медии и пари, чрез които се манипулира общественото мнение и се влияе на общественото мнение.

Колко приватизационни сделки бяха извършени в началото на прехода, г-н Филчев?

На практика цялата икономика беше ликвидирана. Около 1110 обекта – металургични, машиностроителни, химически, оръжейни заводи, нефтопреработвателни комбинати, електрически централи, пристанища, летища, туристически комплекси. Всичко беше приватизирано по време на управлението на Иван Костов в периода 1997-2001 година. Държавата продаде имущество на стйност над 30 милиарда на цена от... 3 милиарда.

Обяснението е, че това са били губещи предприятия с много дългове. Нали така?

Обяснението е, че приятелите на управляващите тогава, кръгът около Иван Костов, трябваше да забогатее и да се награби.

Защо не успяхте да потърсите наказателна отговорност за тези, които според Вас стоят в основата на приватизацията?

Само 2002 година са образувани, за престъпления по служба, свързани с приватизацията – 1577 дела, но Върховният съд по това време се ръководеше от Иван Григоров. Като председател тогава той каза "аз съм костовист". Можете да си представите, по психологията на тези хора, как той ще съди, как един костовистки съд ще съди?! Ако става дума за премиера Иван Костов, защото все ме питат защо не съм го дал на съд. Първо премиер лесно не се дава на съд – той нищо не подписва. Решенията се вземат колективно от Министерския съвет. Най-важните решения се вземат от Парламента. Ако става дума за дадени приватизационни сделки, винаги има решение на цялото правителство. Следователно, не може да се търси лична отговорност на премиера.

Много от сделките са извършени от няколко министерства заедно, които си подават топката, за да не може да се разбере чия е отговорността. Например, продажбата на БГА "Балкан". Компанията имаше 60-70 самолета, между 70 и 100 милиона долара е цената на БГА "Балкан". Беше продаден на цената на един апартамент – за 150 000 $. Когато поискахме документите – Министерството на транспорта каза питайте Министерството на финансите, те пък казаха - Агенцията по приватизацията, тя пак ни върна обратно. Подават си топката и документите не могат да се намерят. "Кремиковци" – продаден за 1 лев, но няколко години след това купувачът продаде 60% от Комбината за 600 милиона. Следователно 100% колко са – 1 милиард. Това е. Цената на "Кремиковци" е 1 милиард. Абе от шлаката, от това, което се събира най-отгоре, мръсната пяна, сгурията, само от това някои момчета станаха мултимилионери.

Защо не ги спряхте, г-н Филчев? Говорите ми за над 1000 производства, които по това време сте започнали. Какво се случи? Защо не ги спряхте?

Вижте, ние с шлаката не сме се борили. А г-н Костов, той затова е голям организатор на грабежа, защото не е джебчия от улицата, дето гледа да ти бръкне в джоба. Всичко е направено по един толкова рафиниран, перфиден, коварен, обмислен  начин, така че да не можем да ги хванем.

Кой го е обмислил обаче това?

Той!

Сам го замисля и сам си пише законите?

Ами кой ги промени законите? Когато встъпва в длъжност, първата му работа е да измени законите за приватизация. Точно както го каза Румен Гечев (бивш вицепремиер в правителството на Жан Виденов и настоящ депутат от БСП – бел.ред.). Да ги направи така, че да може да контролира процеса. Всичките му съветници бяха криминално проявени. До един.

Кои? Дайте пример.

Маринов, дадохме го на съд и го отстранихме. Беше заместник-министър или негов съветник. Той разнасяше подкупите, но това са малки пари. Големите пари отиваха в Италия.

При кого там?

При дъщерята, при дъщерята на Иван Костов. "Марчигалия" фирмата и т.н. Как става? Ако аз Ви давам нещо евтино за 10 лева, а то струва 1000, Вие публично ми давате 10, а под масата ми дават половината и така. Пито-платено! Това беше направено.

Разкажете ни повече за групата, защото Вие не говорите за г-н Костов като един човек, който е дърпал всичките конци сам, казахте, че около него е имало и други хора. Често ги наричат в пресата "Агнешки главички".

Ами сега, ние не можем да ставаме съдници на вкусовете на хората. Обичат агнешки главички, ядяха ги там в стола на ЦКС-то. Това не е чак толкова престъпно, нали.

Как се събраха тези хора обаче, какво ги свърза?

Е, негови другари сега. Как се събраха – какъв интерес представлява това...

За да разберем къде са днес тези хора и какво е тяхното влияние.

Общественият интерес? Ако става дума за Прокопов – негово създание, негово творение е. Даде му (Костов-бел.ред.) без пари една "златна кокошка" – "Каолин".

За Иво Прокопиев говорите?

Да, даде му "Каолин" и ето го резултата. Като вземеш дефиницията на "олигарх" и го сравниш, поставиш го в този модел, в този юрнек, ще се окаже, че той точно съвпада с определението на "олигарх". Кои са му приятелите? Президенти и премиери. Какво прави? Назначава министри, уволнява министри, влияе на политическите ина държавните решения. Добре, пита се кой е той? Да не би да е някой много умен човек, някой академик, някое откритие да е направил?  

Не знам, вие ще кажете с какво Прокопиев е заслужил да има такова голямо влияние.

Костов да се обяснява. За мен не е чаровник, не е такъв. Според мен с едно нещо – дума с 4 букви "ПАРИ". Близък на всички президенти и премиери. Я направете сметка – един премиер без пари му дава "Каолин", с който да дои. Там вместо държавата да вземе тази печалба, тя отива в джоба на някой си Прокопов – разградският гризач!

За да може да се превърне собствеността от държавна в частна – това обяснява г-н Костов.

Ние ще правим демокрация. Ако това е демокрацията, значи аз съм против. Второ, когато започнахме проверки преди 15-20 години, млад прокурор, президентът ме извика. Ами аз уважавам държавата, а това бяха държавата – Костов, Соколов и Петър Стоянов, това са държавата за мен – президент, председател на Народното събрание и премиер. Президентът ме помоли да приема Прокопов (така Филчев нарича Иво Прокопиев – бел.ред.) и неговия другар там.

Петър Стоянов ви помоли да ги приемете?

Е, да. Отказах естествено, казах че мога да му ходатайствам пред районния прокурор г-н Кържев, който е много строг. Той да го приеме, ако прецени. Не, моля те, приеми го ти. Какво говорихме по-нататък няма да говоря, за да не излагам Петър Стоянов.

Какво искате да кажете?

Ами казвам това, което казвам.

Г-н Стоянов по някакъв начин е бил обвързан да изпълни тази задача?

Ами какъв президент е той да се разправя с този и да му обслужва интереса. Той да обяснява, аз нямам какво да обяснявам.

Може да се е чувствал длъжен.

Отказах, не съм се занимавал. Ще ви кажа и защо – какво има да говори Прокопов на главния прокурор. Да дойде и да ме включи и мен на заплата – да стана главен прокурор не на България, а на Прокопов. Както и впрочем, така... Един президент, един премиер, друг президент – Плевнелиев. Първи приятели, хубаво, имат обща ценностна система, заедно почиват, значи и заедно работят. Нали? Заедно си пият ракията в Гърция.

До момента обвързахте двама президенти – Петър Стоянов и Росен Плевнелиев.

Ами това ми дойде.

Двама, продължете натам.

Не съм ги броил. Извикали го от комисията, конфискували му 200 млн., но какво са 200 млн. за Прокопов? За него, бълха го ухапала, за неговото имане от милиарди. Тича при премиера Борисов, като ударил на камък, от там тича в телевизията да се оплаква и да поставя условия на министър-председателя. Кой е този Прокопов да поставя условия, да казва: "Вземи страна!". И какво ще стане ако не вземе страна? Ето, три дни вече не взема страна, изгонил го е, какво ще стане?

Защото като го слушаш се бори само за правовата държава, за правата на гражданите и за свободата на словото, а всъщност се бори само за парите, които е откраднал. Но излиза от премиера, след като удря на камък там – тича в телевизията да се оплаква и да поставя условия на министър-председателя Борисов. Следователно в неговите представи правовата държава е разправия между две групи и премиерът да вземел отношение кого подкрепя и кого не подкрепя. Е, нали има закони, има органи. Държавната машина си е такава, а той се опитва да я спре – да спре правосъдието.

Чисто юридически как оценявате това, което направиха от Комисията за придобиване на незаконно придобито имущество, имаха ли правомощия да извършат този запор?

Те трябва да бъдат поздравени – най-сетне! Аз ви казвам, кой е този Прокопов – да не е някакъв учен или голям създател на държавни блага, че днес да притежава милиарди и да рекетира президенти, премиери и да го обслужват главни прокурори. Кой е той? 

Затова днес Прокуратурата и тази Комисия трябва да бъдат поздравени за това, което правят. Прокопов отдавна трябваше да е в затвора. И моят съвет към него е да върне всички пари, които е откраднал на държавата и сам да влезе в затвора да изтърпи максималното наказание.

Могат ли да бъдат разследвани тези приватизационни сделки – това, което поискаха от ГЕРБ? Може ли да бъде премахната ако трябва давността?

Ясно е, че противоречи на основни принципи на правото и аз не искам да се създава един по тежък наказателен закон, защото когато се предвиди по-дълга давност или изобщо се премахне дваността се създава по-тежък закон. И после на този по-тежък закон трябва да се приложи обратно действие. Това противоречи на някои общи представи за правовата държава.

Стриктно погледнато не е забранено. Конституцията забранява да се прилага обратно действие само на закон, който обявява дадено действие за престъпление. С други думи – ако си извършил нещо и днес то не е престъпление, а утре бъде обявено, този закон няма обратно действие. Няма да ти бъде търсена наказателна отговорност, за това че докато нещо е било законно, ти си го извършил. Това забранява Конституцията и международните договори. Така че най-вероятно няма да го приемат.

Сегашният главен прокурор Сотир Цацаров е в ситуация, която наподобява на Вашата. Той също не е харесван от всички, той също е нападан. 

Кой харесва обвинителите? Това му е работата, взима заплата, за да обвинява. И е държавен, не служи на частници. Аз съм казвал – главният прокурор е гръмоотводът – където и да гръмне, минава през него. Неговата роля е като на кучето, което пази стадото. Кой може да обича един главен прокурор?

Аз ще ви разкажа един случай. В началото всеки главен прокурор има висок рейтинг – моят беше над 50%. Един ден специално поиска (Костов – бел.ред.) да се видим в стола на Министерския съвет – а аз не ходя там, аз агнешко и агнешки главички не ям. И доста безцеремонно ми каза: "Какви са тези рейтинги бе, цял свят мрази главните прокурори, само у нас обичат". Върнах се и казах на пресслъждата да се обадят на всички агенции и медии, за да не ме включват повече. Мир да има, да не се дразнят политиците, че главният прокурор е толкова харесван.

Та сега и за главния прокурор Цацаров – естветвено е всички засегнати да насочват стрелите си към него.

Те трябва да бъдат поздравени – и главния прокурор, и прокуратурата и тази комисия (КОНПИ-бел.ред.). Аз го помня това момче председателят. Беше прокурор – сериозен, работлив и отговорен човек. И така трябва да бъде – аз очаквам обществото да им ръкопляска. За да има справедливост, трябва да се търси отговорност.

Но как да им се ръкопляска, като се твърди, че това е натиск върху медиите и свободата на словото?

Ама какви медии! Взели му 200 млн. Аз пак казвам, бълха го ухапала. Той да обясни откъде са.

Да завършим тази част, както започнахме. Казахте, че има връзка между източването на банките, приватизацията. Но не ми казахте, има ли идеен център, има ли човек, който е ръководел този процес?

Нещата в България, винаги са зависели отвън. Какво ще каже една или друга Велика сила. Що се отнася до това дали само при Иван Костов ли беше приватизацията – не. Първо той като дойде промени законите, а на прокуратурата отне възможността да иска разваляне на една сделка, която уврежда интересите на държавата. Съдът ще реши.

Но прокурора, който защитава обществения интерес, вече нямаше право на това – Костов му го отне! Да не се меси прокуратурата в приватизацията, да не може да поставя сделките пред съда. Освен това ето няколко примера за това, какво представляват нашите ,правляващи, които вече тънат в лукс, но всеки ден обясняват как са загрижени за народа. 

Например – банкерите. Дадохме ги на съд за източването на банките – 7 милиарда, народни пари. Веднага лобито им в парламента, като дойде правителството на Симеон Сакскобургготски, промениха Наказателния кодекс и отмени разпоредбата на чл. 220, ал. 3 от НК, която предвиждаше отговорност за отпускане на необезпечени кредити. В резултат на това обвиненията на прокуратурата пред съда увиснаха, те останаха без правно основание. Делата се върнаха от съда в прокуратурата. 

Второ – продажбата на БТК – всички скачате, защо не съм спрял сделката. А я спрях. Дойде премиера Симеон Сакскобургготски да говори с мен и ме пита – може ли всеки прокурор, чух че е спряна. Казах му – да и аз така чух. След един месец какво стана – внесоха закон в НС и отнеха правото на прокуратурата да спира такива сделки. Така нашето постановление, което отказах да отменя остана без законово основание. БТК струваше до 1.5 милиарда. Те я продадоха за 200 милиоа евро.

Казах – когато корупцията е държавна политика, никаква прокуратура не може да я спре. Костов искаше да закрие прокуратурата, да я прави агенция към МС – Конституционният съд му каза, че това променя устройството на държавата и може да стане само с Велико Народно събрание. Сума време съм загубил да запазя следствието и прокуратурата, да им вдъхна живот, да си вършат работата и да спазват закона.

Същото ли се случва и сега? Имаше идеи за специален прокурор, който да се занимава само с борбата с корупцията. Трябва ли да има такъв?

Такива специални прокурори са пак такива соросоидни измишльотини на една групичка там – Съюза на съдиите – някаква Куцкова. Измислят си. Той хем ще е прокурор, хем е наш човек и няма да се подчинява на главния прокурор. Ясно е казано в Конституцията – всеки прокурор е подчинен на по-горния, а всички на главния.

Всичко разказахте в детайли, и си спомняте много добре това, което се е случило, явно доста дълго време сте мислили. Готови ли сте за един разговор с г-н Костов? Той ви призова – заедно с президента Плевнелиев да седнете и да погорите, за да излезе истината. 

Този, който като мишка тогава се криеше там зад драките на басейна на Правителствена болница, за да ми говори на ухото и правехме срещи в някакви тайни апартаменти, няма сега вече какво като не съм главен прокурор да ме вика на дискусии с него и да си придава собствено значение. Но понеже Костов се прави на голям юнак, иска да прави пехливанлък да прави по телевизията, аз ще му отговоря със следното – да бе, ще се срещнем, аз обаче го каня първо на една среща на боксовия ринг. 

Вие сте добър боксьор?

Не съм добър, но ще го смачкам…

Проф. Никола Филчев е главен прокурор на България от 1999 до 2006 г. Преди това е последователно съдия във Върховния съд и заместник-министър на правосъдието в кабинета на Иван Костов /1997 - 1999/. В момента преподава "Наказателноправни науки" в Юридическия факултет на УНСС.

*Препечатваме със съкращения интервюто от Канал 3. Заглавията са на "Правен свят".