Проф. Ирена Илиева:
Бавното правосъдие намалява доверието*
Не е коректно да се прави заключението, че съдебната система не работи, посочва и.д. директорът на Института за държавата и правото
 
14 декември 2017, 10:18 | Мариела Балева | Видяна: 192
 

Пpoф. д-p Иpeнa Илиeвa изпълнявa длъжнocттa диpeктop нa Инcтитyтa зa дъpжaвaтa и пpaвoтo пpи БAH, снимка: в-к "Труд"

 

Миграционната политика е едно от основните предизвикателства за Европа и за България. Каква е ролята на България в този процес, участва ли тя в законодателството му, професор Илиева?

От дълги години работя по проблемите на миграцията и правото на убежището. Динамиката на процесите е толкова голяма, че законът върви след тях. Миграционните процеси са изключително сложни. Преди две години обясних, че става дума за миграционна вълна, а не за бежанска. Това е сложен комплекс от проблеми. Нашият Закон за убежището и бежанците е модерен, смятам, че той адекватно регулира тези отношения, защото въвежда 4 различни видове статути на търсещите закрила. Процесите на ниво ЕС и на континента Европа са много сложни.

Какво имате предвид?

Различни са политиките на отделните държави членки и това създава сериозно затруднение в общото регулиране на тези процеси. Миналата година Институтът за държавата и правото заедно с т.нар. БОРКОР проведе кръгла маса по проблемите на миграцията и с международно участие. Получи се сборник с критични материали и с поглед към бъдещото регулиране на т.нар. Дъблинска система. Тя беше замислена с цел една единствена държава членка да носи отговорност за подадените молби за убежище. За съжаление, тя не функционира и сега тече ревизия, която трудно може да се прогнозира накъде ще отиде.

Какво е мнението ви за квотния принцип в бежанския проблем?

Аз съм голям противник на квотния принцип – той беше приет на ниво ЕС с политическо решение, за да се разпредели тежестта – най- вече финансово-икономическа, от поемането на толкова много хора, търсещи закрила.

Точно този квотен принцип обаче предизвика много брожения.

Именно, много бурна реакция последва в Полша, Чехия, Унгария. В момента Съдът на ЕС се произнесе за квотния принцип, но страните от Вишеградската четворка от две години не са приели нито един човек. И може би ще започне наказателна процедура срещу тях от Еврокомисията.

Как правото може да регулира това, което се случва на границата, хората могат ли да бъдат спрени?

Никой не може да спре хората, търсещи по-добър живот за себе си и за своите семейства. Те бягат от тежки военни конфликти. Миграционни процеси е имало в най-дълбока древност, само да си припомним Великото преселение на народите. Тези процеси са изключително сложни за управление, дори са неуправляеми. Какво се случва на границата? От гледна точка на законодателство и на регулиране България в голяма степен прилага и изпълнява част от т.нар. Шенгенско законодателство – то е въведено с един анекс към Договора за присъединяване на България към ЕС и Гранична полиция спазва всичко това. Друг е въпросът, че при голям миграционен натиск Гранична полиция не може да се справи сама и в такива случаи държавата следва да предприеме други мерки. Изпратиха се армейски подкрепления, или Фронтекс, който играе изключително голяма роля или новосъздадената Агенция на ЕС за гранична и брегова охрана. България беше първата страна, в която имаше мисия след създаването на тази агенция.

Доколко оградата на границата може да бъде елемент от правораздавателната система?

Оградата сама по себе си не решава проблема. В края на XX век разрушихме една ограда – Берлинската стена, сега създаваме нова. Това не съответства на принципите на хуманизма, на върховенството на закона, на закрилата на правата на човека, на всичко, в което сме обучени.

От какво или от кого оградата не може да ни опази?

Оградата за сега не може да ни опази от заплахите за сигурността – и на България, и на ЕС. Както се видя, тя не може да ни предпази от инфилтриране на терористи, от радикализирани елементи, както и обратните движения. Те вървят от сърцето на Европа към така наречената Ислямска държава, после се връщат. България трябва да има механизмите, а и ЕС да канализира и да знае от кого има нужда. Провалиха се няколко такива опита, вкл. т.нар. Синя карта за квалифицирани работници от трети държави. Имаме го и в нашето законодателство.

Къде?

В момента няколко института от БАН работят по голям демографски проект. Аз съм част от миграционната група и в най-скоро време ще направя конкретни предложения за регулиране на т.нар. Синя карта. Идеята е много добра – не само България, но целият ЕС да привлича работна ръка, от която има нужда. И то не само висококвалифицирана – висшисти, но и средноквалифицирана, от която и България изпитва сериозна нужда.

Каква е ролята и мястото на Института за държавата и правото, като изследователски център помага ли той в законотворчеството, въобще каква е ролята на правния институт към БАН?

Малко се знае за нашия Институт за държавата и правото. Той е единствената научно-изследователска организация в България, която извършва изследвания в областа на правната наука. Той е уникален и е в рамките на БАН. Съвсем наскоро чествахме 70-годишнината от основаването на Института и отдадохме почит към неговите създатели – академиците Стефан Баламезов и Петко Стайнов. През 1947 г., когато се е говорело за отмиране на правото, те създават в рамките на БАН Институт за правни науки, което е много важен факт. Той е един от малките постоянни научни звена на академията.

Колко учени работят в него?

Ние имаме 37 души щатен състав, от които 30 учени. Институтът има своето място и роля и ние ежедневно подпомагаме законотворчеството. Малко се знае за нашата експертна дейност. Годишно институтът дава около 30 становища за Народното събрание, за министерства и за висшите съдилища, които подпомагат и тяхната работа.

Доколко и как правото помага за регулиране на политическите теми, на социалната политика и икономиката?

Правото е основен регулатор на всяко общество. Още древните римляни казвали: "Няма общество без право". Това важи до голяма степен и днес. Няма сфера на обществените отношения, които да не се нуждаят от правно регулиране. Въпросът е доколко и докъде то да се регулира. Това важи с голяма сила в правото на ЕС, където сферите на регулация непрекъснато нарастват, и вече имаме дори и свръх регулация в някои отношения.

В съвременния свят правото не се ли изроди с това огромно количество закони и подзаконови актове, които размиват основната му същност, хората вече са напълно объркани?

Това е проблемът за свръхрегулацията, дали всичко трябва да бъде подчинено на правната норма. И дали не трябва някъде да има дерегулация. Това е много сериозен въпрос, но той е въпрос на оценка на въздействие на законодателството. Аз съм против свръхрегулацията. От време на време забавлявам студентите с някои елементи от правото на ЕС, където имаме регулация, вкл. на правата на животните: правила за кланиците, как трябва да се убиват хуманно животните, имаме правила за домашните любимци, дори за това как костенурките трябва да минават под магистралата...

Когато влезете в учебната зала на каква законова база стъпвате, за да преподавате своята дисциплина като няма устойчивост?

Това е много сериозен проблем, както и проблемът за учебниците. Когато законодателството се мени прекалено бързо, учебникът остарява също толкова бързо. И затова за някои курсове колегите се въздържат да пишат учебници, защото те остаряват в рамките на месеци. Преподаването не е проблем, цялото натоварване идва върху преподавателите. Но мога да ви уверя, че студентите получават най- качественото образование. Освен това има голяма конкуренция между юридическите факултети в България.

Не стана ли "юрист" мръсна дума напоследък?

От време на време и аз не се чувствам особено комфортно да кажа, че съм юрист. Има пренасищане на пазара на труда с юристи. Не че няма работа – има, но в голяма степен тя е чирашка. И поради тази причина колегите се занимават с ежедневна работа, която не е особено престижна. Има и такива, които нарушават етиката, законите, всичко в гилдията е въпрос на морал. Това зависи и от отделните гилдии в самата юридическа професия.

Доколко професионалният юрист може да отстоява правната норма, която е в името на обществото? Правосъдието е на най- ниската степен на доверие в обществото, хората не вярват в него.

Не бих дала точно такава оценка. Според мен квалификацията, че правосъдието е на най-ниското си ниво идва от няколко неща. На първо място това е бавното правосъдие – бавно и неефективно. Само преди два-три дни имахме отказ от правосъдие – драстичен случай на човек, пострадал от Възродителния процес, при който следствието е започнал през 1991 г. и още не е завършило. Тоест, то още не е стигнало до съд! Това са изключително негативни явления, които влияят върху правосъдието.

Ето този пример показва, че съдебната система не работи...

Не е коректно да се прави заключението, че съдебната система не работи. В нея работят хиляди хора, които всеки ден си вършат добросъвестно работата. Забавянията са следствие на пропуски в процесуалните закони, възможности за шиканиране, за връщане... При промяна на законодателството, когато трябва делото да се гледа по новия процесуален ред, най-лесно е то да се върне на първа инстанция, за да тръгне. Това са системните проблеми. Но бавно правосъдие има и в класически демокрации като Франция, в Италия.

Независима ли е съдебната система, има ли хора, които й пречат?

Не бих могла да кажа, защото не съм в съдебната система, страничен наблюдател съм. Доколкото ние даваме експертни становища за висшите съдилища, съдебната система е независима – тя се допитва до експертите, взима нашето становище и се стреми да унифицира практиката. От тази гледна точка имаме независимост. Голям е проблемът за съотношението между съдебната система и прокуратурата и накъде ще тръгне реформата. От толкова години се говори за тази реформа на съдебната система, че това вече се превърна в клише. Нямам отговор на този въпрос.

Не е ли много малък броят на юристите в парламента, колко са те, качествени ли са?

Това е сериозен проблем за този парламент. В него има 29 юристи, което е най-ниският брой на представителство в сравнение с преди. А това се отразява и на качеството на законодателството. Това, че няма известни имена, не е толкова страшно. По-лошото е доколко всички тези хора активно участват в постоянните комисии и в законодателството. Законите ни се пишат от хора, които реално не могат да преведат това на правен език.

Доколко неправителствените организации имат възможност да влияят върху законотворчеството, върху контрола най-вече?

НПО-секторът винаги е бил необходимият коректив. Специално в сферата на юридическите неправителствени организации има няколко, които са много силни експертно, а са и активни. Тяхната роля е положителна и те трябва да бъдат чути и да участват активно в обществените обсъждания. Но и НПО стана мръсна дума, а не би следвало. Много е различно – за всеки конкретен случай трябва да се подхожда поотделно и да не лепим етикети.

Вашият институт предстои да участва в кръгла маса за кохезията, какви резултати очаквате от нея?

На 20 декември ние заедно със Съюза на икономистите в България и с Българската асоциация по международно право ще проведем дискусия по въпросите за реформата на кохезионната политика. Тя е приоритет на българското европредседателство. Кохезията е средството за постигане на икономически напредък на по-слабо развитите държави членки. Имаме няколко инструмента за финансиране – най-важният е Кохезионният фонд. Но тази политика по мое мнение следва да бъде реформирана така, че да помогне повече на нас, по-изостаналите. А не от нея да черпят държави, които са доста по-напреднали и имат по-добре изграден инструментариум, за да се ползват от тези средства. И това ще е смисълът на дискусията. Очакваме да формулираме конкретни предложения, които да предоставим на европредседателството и те да бъдат обсъдени на ниво работни групи. Т.е. по този начин ние ще се опитаме да влияем върху тези процеси в ЕС. Едно такова усилие би могло да бъде много полезно и изпълнено със съдържание и приоритет. А Институтът за държавата и правото има необходимия капацитет да помогне като експертиза на държавата по време на европредседателството, макар досега официално да не са ни потърсили.

Пpoф. д-p Иpeнa Илиeвa изпълнявa длъжнocттa диpeктop нa Инcтитyтa зa дъpжaвaтa и пpaвoтo пpи БAH от септември 2016 г. Преподава в ЮФ нa Плoвдивcкия yнивepcитeт "Паисий Xилeндapcки" и в CУ "Cв. Kлимeнт Oxpидcки". Mнoгoкpaтнo е била гост преподавател в унивepcитите в Зaлцбypг, Haвapa и в Бoлoня пo пpoгpaмaтa "Epaзъм". Пpeз 2017 г. e пъpвият бългapcки гocт-пpoфecop пo пpaвни нayки в Унивepcитeтa Пapиж 2 "Пaнтeoн Aca". Cпeциaлизиpaлa e в Япония, индивидyaлeн члeн нa Acoциaциятa пo мeждyнapoднo пpaвo в Лoндoн. 

*Интервюто е препечатано от в-к "Труд", подзаглавието е на "Правен свят".