На кого да вярваме
Кой написа речта на Бойко Рашков?
Темата за СРС-та е важна и значима и точно заради това трябва да се води професионално и в никакъв случай да не се политизира по начина, на който станахме свидетели
 
11 декември 2017, 07:37 | Даниел Петров | Видяна: 1863
 
 

Темата на миналата седмица в политическия живот на страната безспорно е гръмотевичното изказване на Бойко Рашков от парламентарната трибуна. Накратко – шефът на Бюрото за контрол на СРС алармира пред депутатите, че безконтролно и незаконно се подслушват политици, магистрати, журналисти и, вероятно, каквито други публични професии се упражняват от българските граждани.

Думите му бяха светкавично опровергани от главния прокурор Сотир Цацаров, също изправил се пред народните представители, с което апропо опроверга вечните си критици, че е безконтролен, че работи на тъмно и на сянка. След което посети правната комисия, където депутатът от БСП Крум Зарков му зададе въпрос за филма на депутата от БСП Елена Йончева: тоест, посещенията на обвинител № 1 в Народното събрание се превръщат в бюро справки за народни представители по интересуващи ги наказателни производства, а след това ще се задействат Генов от БСП, Аврамов от ДПС и Марешки от "Воля".

Цацаров бе категоричен в твърдението си, че не са подслушвани представители на четвъртата власт. Лъжа е, че задкулисно текат процеси, свързани с масови подслушвания на политици и магистрати, лъжа е, че българските отговорни институции подслушват незаконно. Същото потвърдиха още вътрешният министър, председателят на ДАНС и началникът на ДАТО.

На кого да повярваме?

Информацията е специфична – голяма част от нея е с класифициран достъп, трудно може веднага да решим кой крив и кой прав. Но поне на първо четене, подслушванията в България видимо намаляват неколкократно. И това се доказва от думите на самия Бойко Рашков. Според него, през 2008-ма година (в мандата на "Тройната коалиция") са подслушвани над 10 хиляди души, а през 2016-та година (на власт е вторият кабинет на ГЕРБ) – малко под 3 хиляди.

Какво друго направи впечатление в речта на Рашков?

Натрапчиво усещане и горчив вкус в зрителя остави очебийното му желание да държи назидателни речи от парламентарната трибуна. Сякаш се върна във времената на 39-то Народно събрание (2001-2005), когато бе едно от остриетата на парламентарната група на БСП по темите правосъдие, национална сигурност и вътрешен ред. В по-стари времена помним г-н Рашков като кандидатура за главен прокурор на Републиката. Но номинацията му бе осуетена от синия президент Петър Стоянов, не без натиска и на Иван Костов, който публично подозираше Бойко Рашков във връзки с левицата и, респективно, не желаеше да подарява една от важните позиции в държавата на фигура, свързана със социалистическата партия (което се и доказа няколко години по-късно, когато Рашков намери място в червените предизборни листи).

Днес г-н Рашков, очевидно, отново е прегърнал горещо лявата идея. Просто защото думите му от парламентарната трибуна все едно бяха извадени от произволна реч на Корнелия Нинова на среща с избиратели в червен предизборен клуб. Впрочем, в това няма нищо лошо. Правото на свободно изразяване на политическа воля е едно от първите достижения на крехката ни демокрация. Постигнато още на Кръглата маса (януари-май 1990г.), затвърдено и укрепено след приемането на новата Конституция от 7-то ВНС (12.07.1991г.).

Стара, колкото съперничеството между ГЕРБ и БСП, е червената опорна точка, че Борисов и Цветанов използвали за лични и партийни цели репресивния апарат на държавата. И то особено по времето, когато № 2 в ГЕРБ бе министър на вътрешните работи в първото правителство на партията. Твърде вероятно е част от критиките на опозицията да са верни, да почиват на доказателства и солидна аргументация. Но това е политически сблъсък, разговор между политици и политически партии. Работа ли е на надпартийните и независими шеф на Бюрото за контрол на СРС и главен прокурор на Републиката да взимат отношение и страна в подобни казуси? Не, не им е работа.

Не е работа на съдиите да политиканстват, както написах миналата седмица. Не е работа на Бойко Рашков да политиканства, не е работа и на Сотир Цацаров да му се обяснява. Работата им е друга. А нашата работа, като граждани, е да задаваме въпроси. В случая, те са към г-н Рашков и към тези, които организираха изслушването му в парламента (парламентарната група на "БСП за България"):

1. Защо в края на тази година шефът на Бюрото за СРС се изправи да чете доклад пред парламента? Защо не през миналата или през по-миналата?

2. Има ли доза истина в медийните публикации, според които докладът на Бюрото за СРС е трябвало да послужи като резервна гума на колата-бомба по адрес на главния прокурор, замествайки очевидно нехаресания от неговите опоненти доклад на Еврокомисията в сферите правосъдие и вътрешен ред?

3. Защо Бойко Рашков отново претопля отдавна втръсналите клишета на тема "старото ръководство на СГС" и то точно след като един от участниците във въпросното ръководство съвсем скоро доказа правотата си по съдебен път?

4. Като говорим за СГС – Рашков, на практика, почти повтори част от най-гръмките критики на вече бившия шеф на съда Калоян Топалов. Но можеше да стигне по-далеч. Защо не коментира "разкритията" на Топалов, че компетентните институции подслушвали посолства и дипломати на наша територия?

5. Защо Рашков не говори с конкретни имена, а хвърля димки тип "един такъв и един такъв". Нещо повече, за да подгрее изслушването си в парламента, по-миналата седмица се появи и в ефира на бТВ, опитвайки да сътвори "гейт", но без успех. Като вадиш пистолета, трябва да стреляш. Или назоваваш истинските имена на подслушваните и заедно с това доказваш, че са подслушвани незаконно и нецелесъобразно. Или мълчиш. Или влизаш в хора на определени медии и техните внушения/фиксации на тема "съдебна система" и "реформа".

6. Рашков, на практика, призова службите да спрат подслушванията. Или да вземат мерки за ограничаването им. Но не противоречи ли това на съвсем пресните европейски антитерористични директиви? Те, на практика, открито признаха, че жертват част от свободите на гражданите (станахме свидетели на десетки повдигнати обвинения за агресивни Фейсбук статуси или споделяне на страници, които проповядват езика на омразата) за сметка на сигурността? И нямат друг избор след стотиците жертви на тероризъм в Западна Европа през последните години. В България вече имаше атентат, ами ако се повтори? Кой ще носи отговорност тогава, особено с оглед занижените мерки за сигурност у нас, в сравнение с Франция и Белгия?

Тук шефът на Бюрото за СРС влиза в сценария на съдиите, които всячески се опитват да изземат ролята на адвокатите, стараещи се във всяка удобна ситуация да намаляват присъди, да дават най-ниските възможни, да пускат на свобода осъдени или обвинени в тежки престъпления. Всичко това, защото някой някъде е преценил, че ще води война с "лошите" репресивни органи на държавата – МВР, ДАНС, прокуратура. Нека си я води, щом е решил. Проблемът е, че това се случва на гърба на публичния интерес, в ущърб на обикновените български граждани, които през последните години открито заявиха, че страдат от усещане за дефицит на справедливост в обществото. В Париж и Брюксел арестуват всяка седмица джихадисти, обаче ние с радост ръкопляскаме, като пускаме пазарджишкия им събрат на свобода. Но това е тема на друг разговор.

7. Как щеше да бъде разкрита бандата на "Килърите", ако в разследването не бяха използвани СРС-та? Та един от престъпниците демонстрираше контакти със силните на деня, срещаше се с депутати, а президенти му връчваха ордени. Щяха ли да получат доживотни присъди? А как щяха да бъдат хванати "Наглите", прочули се с дързостта на извършените престъпления и жестокостта към жертвите?

8. Защо Рашков удря ДАНС, ДАТО и прокуратурата? Каква е целта на войната между институциите и не изглежда ли твърдо подозрително твърдото позициониране в лагера на подсъдими и обвиняеми олигарси, чиито медии от сутрин до вечер нападат неудобния им главен прокурор? Особено с оглед професионалната му биография. Изглежда невероятно – следовател, при това бивш директор на Националното следствие, да бие по авторитета на своите колеги. А може би е надделяла тънката червена линия, водеща към "Позитано 20" или към шепа отпаднали от политическия живот "ляво-деснеещи" се субекти?

9. Защо речта му звучи, все едно е заместник на Корнелия Нинова, Христо Иванов или Атанас Атанасов? Ако случаен зрител затвори очи и слуша, то вероятно ще си помисли точно това. Възможно ли е да очаква коледен подарък от БСП и какъв – да го номинират за втори мандат? Или и него утре, като му изтече мандатът, ще го видим в редиците на коалиция "Бенджи, Закс и Звездния принц", нищо, че същите тези преди 20-години му отмениха избирането за обвинител № 1.

10. Бойко Рашков ли е следващият Лозан Панов?

Дано темата "Рашков и СРС-та" попадне отново във водещия дневен ред, така имаме шанса да разберем и кой точно говори през г-н Бойко Рашков. Темата е важна и значима и точно заради това трябва да се води професионално и в никакъв случай да не се политизира по начина, на който станахме свидетели. Защото ще заприлича на цирковете на "загрижените" за съдебната реформа борци за свобода. През цялата изминала седмица те се занимаваха с фабрикуването на компромати, водиха война срещу българска фирма и нейните хиляди работници, поради което със закъснение отделиха внимание на случилото се в пленарната зала на парламента. Но това си е за тяхна сметка.

Даниел Петров е докторант по Политология. Темите на научните му изследвания са свързани с българския политически процес и обществените трансформации в периода след 1989-1991 г. и проблемните полета в отношенията по оста "власт-институции-граждани". Професионалните му интереси са областта на организацията и управлението на предизборни кампании, продуциране на телевизионна публицистика, изготвяне на стратегически анализи и концепции в сферата на публичните политики.

"Правен свят" е готов да публикува и други мнения по темата.