ВREXIT и влиянието му върху системата на ДДС
В Европа преобладава разбирането, че бъдещите отношения между ЕС и Обединеното кралство следва да се основават на постигането на баланс между права и задължения
 
11 декември 2017, 06:59 | Миглена Христова | Видяна: 382
 
 

Преди няколко дни – на 4-ти декември, световните агенции излязоха с новината, че премиерът на Великобритания Тереза Мей и председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер не са постигнали споразумение относно Брекзит и оттеглянето на Великобритания от ЕС. Както е известно, на 23 юни 2016 г. в Обединеното кралство се проведе референдум, на който се взе решение Великобритания да напусне ЕС, а член 50 от Лисабонския договор бе задействан на 29 март 2017 г.

​Въпреки това, в Европа преобладава разбирането, че бъдещите отношения между ЕС и Обединеното кралство следва да се основават на постигането на баланс между права и задължения, еднакви условия на конкуренция, както и на ефективни механизми за прилагане и в никакъв случай не трябва да се проправя път за премахване на единния пазар и четирите стълба на свободно движение на хора и стоки.

Всеобщото схващане, свързано с прехода на Великобритания от държава-член на ЕС към трета държава, попадаща извън юрисдикцията на ЕС, ако разбира се има съгласие между Мей и Юнкер, предполага, че Великобритания ще бъде ефективно член на ЕС между 2019 и 2021 г. Т.е., дори и да няма членове в Европейския парламент, тя ще трябва да се подчинява на правата и задълженията й на член във връзка с облагането с ДДС.

Досега Великобритания бе част от държавите, налагащи тенденцията в ЕС за намаляване на зависимостта от преките данъци, особено преките корпоративни данъци и поради това се очаква да се стреми към по-широкото приложение на ДДС. В тази връзка, решенията на Съда на ЕС ще продължат да бъдат приложими от британските съдилища, въпреки че след напускането на Съюза същите вече няма да имат задължителен характер. В момента стандартната данъчна ставка по ДДС във Великобритания е 20% - една от най-ниските в ЕС (по-ниски са: 15% ДДС в Люксембург, 18% в Малта, 19% в Германия и Кипър). ДДС се администрира на национално ниво от Агенцията по мита и акцизите, като самият данък е с няколко различни ставки, в зависимост от вида на стоките и услугите, обект на данъчно облагане. Освен стандартната данъчна ставка от 20%, е регламентирана и намалена данъчна ставка в размер на 5% (според Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, намалената данъчна ставка не може да бъде по-ниска от 5%). Освен намалената ставка по ДДС, в Обединеното кралство, в определени случаи, се прилага и нулева данъчна ставка, а доставките на някои стоки и услуги са освободени от облагане с ДДС. С напускането на ЕС Обединеното кралство ще получи гъвкавост по отношение на данъчните ставки и обхвата на изключенията за косвеното данъчно облагане, които могат да доведат до увеличаване на ставките.

И тъй като ДДС не се начислява върху износа за страни извън ЕС и в този случай данъкът се заплаща в страната на вноса, е интересно да се проследи как британското правителство ще подходи към потенциалната тежест за заплащане на вноса – от една страна, за британските предприятия, които внасят стоки от държави от ЕС и от друга страна, за предприятия от ЕС, които внасят стоки от Великобритания, тъй като вече предпоставките за придобиване в рамките на Съюза няма да са налице. Друг интересен момент е, че правилата за дистанционна продажба също няма да могат да се прилагат. Така например, британските предприятия, които предоставят електронни услуги в страните от ЕС и работят в рамките на МOSS ("mini-One-Stop-Shop")* може да се наложи да се регистрират в други държави от ЕС, за да продължат да развиват дейност.

В момента три категории доставки са диференцирани за целите на ДДС на ЕС и Великобритания – вътрешните доставки, доставките вътре в ЕС, т.е. придобивания и експедиции и други международни доставки.

След Брекзит, за страните от ЕС Великобритания ще е трета държава, същото се отнася и за Великобритания - страните от ЕС ще са трети за нея държави. При това положение, всяка сделка ще изисква промени не само в законодателството на Обединеното кралство, но и вероятно в Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност.

Остава въпросът какво би могла да направи Великобритания едностранно, за да подобри въздействието на Брекзит върху система на ДДС в ЕС?

Съществуват две възможности, за които има и реални примери – остров Ман, който не е част от ЕС, но се разглежда като част от него за целите на ДДС и Гибралтар, който е част от ЕС, но не е част от зоната на ДДС. Какво ще предпочете Великобритания, засега остава неизвестно, тъй като прилагането на института на вътреобщностните доставки на стоки и на вътреобщностните придобивания от и на територията на ЕС, ведно с приложимите данъчни ставки, може да породи редица загуби за хазната на Кралството.

Въпросът е актуален и заради изказването на Тереза Мей, че норвежкият и канадският модел са незадоволителни за Великобритания. Това означава, че Лондон няма да търси членство в единния пазар на ЕС или сключване на споразумение за свободна търговия, като това между Канада и Съюза. Всъщност, британският премиер не желае да използва канадския модел, считайки, че той ще доведе до значителни ограничения на британския пазар и икономиката на Кралството няма да спечели. По думите й, ЕС и Великобритания споделят ангажимент за свободна търговия, което на практика означава, че в Обединеното кралство Директива 2006/112/ЕО би запазила своето поле на действие.

*MOSS или "mini-One-Stop-Shop" влезе в сила на 1 януари 2015 г. с цел да позволи на данъчно задълженото лице да предоставя далекосъобщителни услуги, телевизионни и радиоразпръсквателни услуги и електротехнически услуги на данъчно незадължени лица в държави-членки, в които те няма да отчитат дължимия ДДС върху тези доставки чрез уеб портал в държавата-членка, в която са идентифицирани. Тази схема е по избор и е мярка за опростяване, вследствие на промяната в правилата за място на доставка по ДДС, тъй като доставката се извършва в държавата-членка на клиента, а не в държавата-членка на доставчика. Тази схема дава възможност на тези данъчно задължени лица да избягват регистрирането във всяка държава-членка на потребление.

На практика, в рамките на схемата данъчно задължено лице, регистрирано за "mini-One-Stop-Shop" в държава-членка (държавата-членка по идентификация), подава по електронен път тримесечна декларация "на едно гише", в което се посочват данни за доставка на телекомуникации, радиоразпръскване и електроенергия предоставяни услуги на данъчно незадължени лица в други държави-членки (държавата-членка на потребление), заедно с дължимия ДДС. Тези декларации, ведно с платения ДДС, се изпращат от държавата-членка по идентификация до съответните държави-членки на потребление чрез сигурна комуникационна мрежа. Митническите декларации за "едно гише" на ДДС допълват декларациите за ДДС, които данъчно задълженото лице връчва на своята държава-членка, съгласно вътрешните си ДДС задължения.