По делото "Кирил Андреев срещу България"
Поредно осъждане на България в Страсбург за незаконно задържане
 
02 февруари 2016, 10:16 | Адвокат Светла Маргаритова* | Видяна: 937
 
 

Незаконно е лишаването от свобода, което не се основава на норми на националното законодателство, обосноваващи задържането на едно лице и при липсата на каквито и да било други основания за това.

Това е крайният извод на Европейския съд по правата на човека в обявеното от него решение на 28 януари 2016 г., с което той установи нарушение на правото на свобода и сигурност по чл. 5§1 от Европейската конвенция.

Фактите по случая

Жалбоподателят е роден и живее в Плевен. През април 2012 г. на него му е била наложена мярка за неотклонение "задържане под стража" във връзка с повдигнатото му обвинение за незаконно притежаване на оръжие и боеприпаси. Тази мярка е отменена от Софийския градски съд след като на 7 юни 2012 г.  е одобрено споразумението между прокуратурата и жалбоподателя, по силата на което той признава вината си и му е определено наказание от 2 години лишаване от свобода , което е отложено на основание чл. 66 НК. Съдебното заседание приключва в 17.16 часа, но жалбоподателят не е освободен, а е отведен в Софийската следствена служба, където задържането му е прекратено около 19.00 часа. След това той е отведен в полицейско управление, където остава през нощта и на следващия ден. На 9 юни е транспортиран за Плевен, където е освободен окончателно от полицията в 24.10 часа. Мярката е била взета в рамките на друго висящо досъдебно производство срещу жалбоподателя отново за незаконно притежаване на оръжие по искане на следователят по това второ следствено дело, което е заведено в Плевен.

Преценката на Съда

Съдът не приема възражението на Правителството, че жалбоподателят не е изчерпил вътрешните средства за защита, тъй като не се е възползвал от изменения ЗОДОВ, който междувременно е влязъл в сила и съгласно разпоредбите му се предвижда обезщетение при нарушаване на чл. 5 от Конвенцията от страна на властите. Отбелязано е, че законът влиза в сила през декември 2012 г. и няма ретроактивно действие по отношение на незаконосъобразни действия преди тази дата.

По съществото на оплакването Съдът разделя целия период на задържането на две части. За първия период – от приключването на съдебното заседание в 17.16 часа до 19.00 часа, когато е освободен от следствието, е прието, че задържането не е незаконно, тъй като е било необходимо да се изпълнят някои формалности, независимо че в самия НПК е регламентирано, че когато съдът се произнесе и отмени мярката за неотклонение, лицето трябва да бъде освободено още в съдебната зала. Съдът отбелязва, че все пак става въпрос за малък интервал от време, който може да се приеме, че е бил необходим. За втория по-продължителен период от време – от 19.00 часа на 7 юни и до 00.10 на 9 юни Съдът констатира, че не е било налице законово основание за задържането на жалбоподателя, тъй като срещу него не е било повдигнато обвинение в извършването на престъпление (това става едва на 10 юни), нито е бил призоваван дори и като свидетел по досъдебно производство. Не е имало данни, че при наличието на постоянен адрес е вероятно той да се укрие. Не е имало никакво издадено постановление от страна на прокурор или на следовател, а посочените правни основания – чл. 71 НПК и чл. 120(3) НПК не са били приложими към случая на жалбоподателя.

В светлината на изложеното Съдът намира, че лишаването от свобода на жалбоподателя от 19:00 на 7 юни до 00:10 на 9 юни 2012 г. не е съответствало на правилата на националното законодателство, уреждащи задържането под стража, а Правителството не е обосновало задържането през този период с някакви други причини. Съответно, лишаване от свобода на жалбоподателя не е в съответствие с "процедурите, предвидени от закона".

Европейският съд не намира за необходимо да прецизира коя точно разпоредба на чл. 5§1 е нарушена – дали буква "b" или "с" от Конвенцията. Той достига до заключението, че лишаването от свобода на жалбоподателя в този интервал от време не отговаря на изискванията на член 5§1 от Конвенцията.

Съдът в Страсбург осъжда България да плати 3500 евро обезщетение на Кирил Андреев и 531 евро разноски.

* Материалът е препечатан от блога на адвокат Светла Маргаритова "Права на човека"