Окончателно
ВКС оправда адвоката, осъден за пледоария
Свободата на изразяване на адвокатите гарантира задължението им ревностно да защитават клиентите си. Те не трябва да бъдат повлиявани от смразяващия ефект на евентуална санкция, заявиха върховните съдии
 
28 август 2015, 16:21 | Правен свят | Видяна: 2309
 
 

Върховният касационен съд (ВКС) окончателно оправда адвокат Венцислав Точков, който беше осъден за пледоария, произнесена в защита на клиента му.

Отменената днес присъда на защитника беше за клевета и беше постановена от Русенския окръжен съд. Той наложи глоба от 1500 лв. на Точков заради думите, с които защитникът започнал пледоарията си по наказателно дело срещу клиент, което поел като служебен адвокат. Тогава Точков заявил пред съда: "Подзащитният ми е близо 80-годишен пенсионер, страдащ от тежка форма на диабет и видно от представените по делото доказателства, психични проблеми. Тежкото му здравословно и емоционално състояние е причинено основно от психическия тормоз, нанесен му през годините от частния тъжител"

Именно посоченият в пледоарията частен тъжител завежда дело за клевета срещу адвокат Точков. Първата инстанция - Русенският районен съд оправдава защитника, но мнозинството във втората инстанция - Окръжният съд в града, с два на един гласа обявява адвоката за виновен. Заради думите си Точков понесе и гражданска отговорност, тъй като беше осъден да плати 2000 лв. обезщетение на тъжителя.

Присъдата предизвика възмущение в правната общност, а главният прокурор Сотир Цацаров поиска от ВКС да възобнови делото и да оправдае адвоката.

Днес върховните съдии в състав с председател Севдалин Мавров, Даниела Атанасова (докладчик) и Антоанета Данова възобнови делото, отмени осъдителната присъда и оправда адвокат Точков.

"Въззивната инстанция е допуснала нарушение на материалния закон, като е приела за съставомерно инкриминираното деяние", пишат върховните съдии. В решението си те посочват, че предмет на престъплението клевета са "твърдения с конкретно съдържание, които носят информация за точно определено обстоятелство или явление", което трябва да е позорно, укоримо, недостойно от гледна точка на общоприетите морални разбирания и да предизвиква еднозначна отрицателна оценка на обществото. "То не трябва да представлява оценъчно съждение, което се извежда чрез предположения, интерпретации или други форми на субективна психическа дейност", обяснява ВКС.

След това съдът съотнася тези принципни разбирания за клеветата към фактите по делото. И заявява: "В инкриминираните с тъжбата изрази, за които незаконосъобразно Венцислав Точков е бил осъден от въззивния съд, не се съдържа твърдение за позорящи честта и достойнството на тъжителя обстоятелства. Последният е инкриминирал с тъжбата своя субективен прочит на изразените от осъдения оценъчни съждения, собственото си възприятие и тълкуване на инкриминираните слова. Начинът на мислене не може да се криминализира, тъй като резултатите от него не са еднозначни и не подлежат на доказване, поради което деецът не може да носи наказателна отговорност за чужди изводи, оценки, разсъждения и предположения (в този смисъл е Решение № 80/09.03.1998 г. по н.д. № 766/1997 г., ІІ н.о). Същественото в случая е, че това, което е инкриминирал с тъжбата си тъжителят, е израз, който не съдържа никакви конкретни или определени факти, които да бъдат позорящи".

ВКС сочи още, че изявлението на адвоката в пледоарията му са израз на лична оценка за причинната обусловеност на заболяването на клиента му и като такава не нарушава правни забрани.

"Настоящият съдебен състав счита, че пледирайки в съдебно заседание, подсъдимият е изразил мнението си с цел да защити интересите на обвиняемия А. Х., а не да оклевети частния тъжител С., до какъвто извод е стигнал въззивният съд. Не е налице нито пряк, нито евентуален умисъл за извършване на инкриминираното деяние, тъй като у осъдения не са се съдържали представи за позорен характер на разгласяваните обстоятелства", пише в решението.

ВКС се позовава на практиката на Европейския съд за правата на човека и напомня, че "свободата на словото е една от основите на демократичното общество ... и се отнася и за информация и идеи, които обиждат, шокират или смущават".

"ЕСПЧ потвърждава, че разпоредбата на чл.10, т. 1 ЕКЗПЧОС изисква свобода на изразяване на защитниците пред съда, която да гарантира задължението им ревностно да защитават интересите на клиентите си и да не бъдат повлиявани от смразяващия ефект на евентуална санкция. Ето защо в конкретния случай осъденият в качеството си на адвокат е упражнил права, гарантирани му от Конституцията на Република България и Закона за адвокатурата – да изрази мнението си в хода на съдебните прения свободно с цел защитата правата на подзащитния му. По този начин, реализирайки тези си права, подсъдимият Точков не е осъществил нито от обективна, нито от субективна страна състава на престъплението "клевета", поради което незаконосъобразно е бил осъден от въззивния съд", заключават върховните съдии.