Адвокат Евелина Божикова:
Адмирирам легалните средства за съпротива
 
26 август 2009, 14:54 | | Видяна: 2202
 


Евелина Божикова е адвокат в Адвокатска колегия – Пловдив от 1981 година. Специализира главно в областта на търговското и дружественото право, данъчно право, административно право и процесуално представителство.


Аз съм зодия Везни и това предопределя у мен чувство за справедливост.

Тази даденост, съчетана с професията на адвоката, който има само един началник – клиента, ми е дало свободата да се противопоставям на статуквото. Това ме е изградило като боец. Противопоставянето за мен са професионално предизвикателство, но аз се включвам в битката, доколкото имам правни механизми за това, защото дълбоко уважавам легалните средства за съпротива.

Боклукът се е превърнал в национален проблем.

Сега водя дело в Пловдив срещу решението на Общинския съвет за определяне на такса битови отпадъци. Анализирах това решение и стигнах до извода, че с него от пловдивчани ще се съберат недължими такси от порядъка на 13–14 млн. лева. Реших, че ако не заведа делото, това означава да предам справедливостта. Започнахме процеса с 30 големи пловдивски фирми, сега жалбоподателите са вече 95. Това дело се превръща в кауза. Със сигурност не е най-тежкото дело, което ми е поверявано, но от гледна точка на морала, е най-моралното.

Ето ви съпротива срещу статуквото. И аз се радвам, че упражнявам тази професия, която ми позволява да реагирам. Позволява ми да защитавам справедливостта, законността, а оттук – и държавността.

За съжаление адвокатът няма механизми за реакция срещу "случайно" попадналите в съдебната система и в адвокатурата колеги.

Причините несъмнено могат да се търсят и в незадоволителното образование, и в безпринципните конкурси, и в липсата на амбиции, и в неправилно прецененото призвание. Парадоксални са резултатите от последния адвокатски изпит – около 70% са провалилите се. Това е нивото. Сериозни празноти в знанията, неизградено юридическо мислене, съмнителна обща култура – една амалгама, която, ако ти липсва, ще се отрази на цялата ти кариера.

Учудващо е, че когато е ясно, че един човек не става за дадена работа, няма механизми, за да бъде отстранен. Не можем да чакаме един лекар да се научи след десет години. А понякога той дори няма потенциала да се научи. Същото е и за юристите. Едно неправилно съдебно решение или лошо изградена адвокатска защита е апокалипсис за някого. Обществото може да просперира само тогава, когато окачестви некадърността като неизлечима болест и когато воюва срещу нея със скалпел. Както и когато реагира с всички средства срещу неизтощимата енергия на некадърния, опитващ се да смачка можещия.

Не съм лишена от оптимизъм.

Като родител, смятам, че след като сме успели да създадем добри деца – образовани, отговорни и сърцати, те трябва да имат бъдеще тук. Иска ми се обаче да побързаме, защото на нас не ни остава толкова много време. Плаши ме легендата за работливия българин. Скоро четох, че производителността в България била три пъти и половина по-ниска от тази в Германия. Битовите и обществените удобства на германеца са резултат от собствения му труд. Затова реагирам срещу очакванията на българина за помощ отвън. Нещата са в наши ръце, повлияни единствено от нашите възможности. Шопенхауер казва, че личностите правят историята и затова нека се огледаме – личности има достатъчно. Само трябва да ги забележим и да им дадем шанс да творят.