Приподписването на касационните жалби по АПК е безобразие.
Създадена от ... на 11 юли 2018
Започни с:    Първите | Последните
Отговор
127
|
нерегистриран
02 юни 2019, 07:18
0
0
Другарки и другари,

най-новата новост в приподписването. Досега ви посочвахме ,че приподписването е незаконно, И защото(освен многото други аргувменти) отговорът на касационните жалрби не следва да се приподписва-а това поставя в благоприятно положение гражданите "спечелили" първоинстанционните дела-за тях законодателят не е предвидил приподписване. Най-новата новост, е че съдебен състав е поискал приподписване и на отговорът на КЖ в съобщение на страната. Да се надяваме,че става дума за техническа неточност, или екзотика от страна на състава, и няма да се наложи като съдебна практика ,дописваща закона.
Като безплатна консултация за ВАдмС-отговорите на касационните жалби-за тях законодателят не е предвидил приподписване. Искането на такова приподписване е пресилено, незаконно, дописващо закона, неморално, създаващо пречки за страна-и то спечелила делото на първа инстанция. Това ще откаже гражданите, нежелаещи адвокат да се защитават пред горната инстанция. И какво-ако гражданин е представил отговор, неприподписан-защото няма такова изискване в цзакона аргументите му няма да бъдат взети предвид ли, и съотвено-с назидателен ефект ще загуби пред горната инстация?


Тенденцията АдмС да става все по-враждебен към гражданите съд дали няма пропорционална връзка на засилването на ловните умения в този съд, както и уменията за придобиване на имоти-по линия на бедност, явно(справка-парцелите край Созопол, в кв Черно море -при Несебър-Равда). То бива съдебна милиционерщина, ама дописването на закона е прекалено!


Да повторим-специално за завършилите Симеоново-ОТГОВОРИТЕ НА КАСАЦИОННИТЕ ЖАЛБИ ПО АДМИНИСТРАТИВНИ ДЕЛА НЕ ПОДЛЕЖАТ НА ПРИПОДПИСВАНЕ!
126
|
нерегистриран
31 май 2019, 07:30
0
0
Другарки и другари,

в сайта gramada.org има статия, в която подробно е аргументирано противоконституционността на приподписването по ГПК. Считам,че същите аргументи са валидни и за новацията с приподписването по АПК. Приемете тези аргументи,че са поредните против приподписването, освен посочените в темата тук. Виждате,че поантата в тази тема,че приподписването може да бъде оспорено в КС- успешно, ако се намели кой да го сезира има подкрепа. Което отново отваря въпроса за липсата на индивидуална жалба,тема на 28 години.

Ето какво казва авторат, досежно приподписването в ГПК
http://gramada.org/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%82%D1%83%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%B0%D1%81%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD/
---------------------------------------------
цитат от статията "Противоконституционност на касационното производство по ГПК" с автор В. Дацов:
http://gramada.org/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%82%D1%83%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%B0%D1%81%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD/

"Съдържанието на касационната жалба – приподписването по чл. 284, ал. 2 ГПК
Разпоредбата на чл. 284, ал. 2 ГПК гласи следното: „Касационната жалба се приподписва от адвокат или юрисконсулт, освен когато жалбоподателят или неговият представител има юридическа правоспособност. Към жалбата се прилага пълномощно за приподписването или удостоверение за юридическа правоспособност.“ Тази разпоредба съдържа ограничения, които правят противоконституционно възприетото в нея от законодателя решение. В следващите няколко абзаца това становище ще бъде подробно аргументирано.

На първо място, следва да се изтъкне, че правото на касационно обжалване е поставено отново под условие – жалбоподателят или неговият представител да има юридическа правоспособност. Както вече бе изяснено в предходната част от изложението, недопустимо е текущият законодател да ограничава правото на правосъдие, от което е част и правото на касационно обжалване, тъй като такова правомощие той според действащата Конституция на Република България няма. Това не е ред за упражняване на едно основно право, а именно условие за упражняването му. Правото на правосъдие е основно, безусловно и неотменимо право[11], при това тези негови същностни характеристики се запазват във всички етапи на съдебния процес, доколкото задължението за съдействие при упражняването му е възложено на всички съдебни инстанции (чл. 119, ал. 1 КРБ).

На второ място, поставянето на упражняването на конституционно право, което е гарантирано на всички български граждани, в зависимост от наличието на юридическо образование, е отявлено дискриминационен критерий, тъй като чл. 6, ал. 2 КРБ изрично предвижда, че „Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на … образование.“ За да има едно лице юридическа правоспособност, то то задължително трябва да има завършено образование по специалност „Право“ и обратното – лице, което няма такова образование, не може да придобие юридическа правоспособност. Любопитното в случая не е това, че текущият законодател си е позволил да включи в разпоредбата на чл. 284, ал. 2 ГПК отявлено дискриминационно условие за упражняването на основно и безусловно право, а това, че все още тази разпоредба не е атакувана пред Конституционния съд.

На трето място, отново, както и в предходната част от изложението, налице е противоречие и с Преамбюла на КРБ, където са изброени равенството и справедливостта като общочовешки ценности, които са и принципи на конституционната уредба у нас. За какво равенство може да става дума след като лицата с юридическа правоспособност могат да представят лично касационната си жалба без да съгласуват написаното в нея с другиго, а тези без такава правоспособност трябва по необходимост да прибягнат до услугите на друго лице, за които ще се наложи и да заплатят? Т.е. едни лица могат да извършат лично едно процесуално действие, а други – не могат да го извършат, макар че действието е същото, а защитаваните права отново са на лицето, което желае да извърши действието.

На четвърто място, правото на защита, което е прогласено в чл. 56 и чл. 122, ал. 1 КРБ, е превърнато в задължение с разпоредбата на чл. 284, ал. 2 ГПК по отношение на лицата, които нямат юридическа правоспособност. Текущият законодател обаче не може да превръща едно конституционно право в задължение за титуляря на правото. Правото (субективното) е една гарантирана от закона възможност за едно лице да има определено поведение или да изисква от друго лице осъществяването на такова, но именно защото е възможност, то единствено от титуляря ѝ (и от никого другиго) зависи дали и кога ще се възползва от нея. С превръщането на правото на защита, осъществявано посредством обръщането на титуляря на правото към професионалист, в задължение, текущият законодател го обезсмисля изобщо като право. Още повече, че неупражняването му, т.е. неизпълнението на задължението, е скрепено със санкция – преграждане на правото на правосъдие в частта му обжалване пред касационната инстанция. Впрочем струва си да се отбележи, че такова е принципното виждане и на Конституционния съд (КС), който на 23 февруари 2017 г. се произнесе с решение по конституционно дело № 11/2016 г., образувано по искане на омбудсмана на Република България за обявяване на противоконституционност на чл. 242а от Изборния кодекс относно последиците при неупражняване на избирателното право. Съдът приема, че разпоредбата на чл. 242а от Избирателния кодекс, като предвижда санкция за неупражняване на избирателното право противоречи на Преамбюла на Конституцията, както и на конституционните разпоредби на чл. 4, чл. 5, ал. 1, чл. 6, ал. 2, чл. 10, чл. 37, ал. 1, чл. 38, чл. 42 и чл. 57, поради което я обявява за противоконституционна. В мотивите на КС четем: „Като всяко субективно право избирателното право означава свобода на избора. То е гарантирана от правото възможност за субекта на едно право да извърши определено действие или да се въздържи от него. Упражняването на правото на избор по необходимост включва свободното формиране и свободното изразяване на волеизявлението за избор… Разпоредбата на чл. 242а ИК е несъвместима и с конституционната концепция за съдържанието на избирателното право, разгледано във връзка с останалите политически права. Така гражданите са лишени от свободата да изберат да участват или да не участват в политическия живот… Поначало самото упражняване на избирателното право е израз и изява на свободна воля и свободен избор на поведение. Това е несъвместимо с принудата да бъде заставен носителят на избирателното право чрез заплаха от санкция да изрази възгледите си…” При правото на защита е налице същата възможност носителят му да вземе свободно решение относно упражняването или неупражняването му, както и при избирателното право. Подобно на разпоредбата на чл. 242а ИК, така и в чл. 284, ал. 2 ГПК неупражняването на това право е скрепено със санкция, което законодателно решение е несъвместимо с характера на разглежданото право като израз на свободната воля на неговия носител.

На пето място, с възприемането на залегналото в разпоредбата на чл. 284, ал. 2 ГПК решение се стига до нелепата ситуация правото на правосъдие да бъде ограничено чрез извращаването на правото на защита в задължение. Правото на защита е гаранция за пълноценното упражняване на правото на правосъдие, от която носителят на нуждаещото се от защита (в случай че е нарушено) или от съдействие материално право може по своя воля да реши да се възползва или не. Но дали ще се възползва от гаранцията зависи само от свободната му воля, тъй като единствено той може да реши кой е най-правилният начин за защита на материалното право, предмет на делото.

На шесто място, макар че в случая не се касае за конституционосъобразност, от процесуалноправна гледна точка чл. 284, ал. 2 е абсурден. Лицето, търсещо защита на или съдействие за упражняването на своето право, за да стигне до касационно обжалване, очевидно е процесуално дееспособно. Само за пред касационната инстанция се променя смисълът на процесуалната му дееспособност (или по-скоро съдържанието), която е обща за гражданския процес като се въвежда допълнителен критерий, който пред предходните две инстанции не съществува. Съгласно чл. 28, ал. 1 ГПК „Дееспособните физически лица извършват съдопроизводствените действия лично“, а ал. 2 на същия член гласи: „Непълнолетните и ограничено запретените извършват съдопроизводствените действия лично, но със съгласието на родителите и попечителите си.“ Излиза, че дееспособните физически лица са процесуално дееспособни само пред първата и въззивната инстанции, а ако не отговарят на допълнителното изискване за придобита юридическа правоспособност, то с оглед извършването на процесуалното действие по подаване на касационна жалба, те ще се приравняват на непълнолетни или ограничено запретени, т.е. тяхната процесуална дееспособност за пред касационната инстанция ще бъде ограничена, тъй като наред с тяхното лично волеизявление ще бъде необходимо и добавъчното на друго лице.

Извод: чл. 284, ал. 2 ГПК е противоконституционен, защото: първо, въвежда ограничение пред правото на правосъдие и го поставя в зависимост от изпълнението на непредвидено в КРБ условие; второ, отявлено нарушава принципа за равенство на гражданите пред закона, въвеждайки дискриминационния критерий образование като условие за упражняване на основно право; трето, превръща конституционно установеното право на защита в задължение, предвиждайки и санкция при неизпълнението му, която се състои в препятстване осъществяването на друго конституционно право."


125
|
нерегистриран
29 май 2019, 07:33
1
0
Трябва да кажем,че инициативния гражданин, поискал от ВАдвС адвокатурата да оспори омразното приподписване пред КС-монопол на адвокатурата е завел в миналото десетки дела по различни поводи срещу различни институции пред административните съдилища. Делата са водени предимно успешно-тоест виждате,че гражданинът без адвокат се е справял да си напише касационната жалба, и да убеди съда в правотата на претенцията си. Което пък значи, че институциите са нарушавали закона, и граждани, и без адвокат се спарвят и осъждат беззаконията на институциите. Същия гражданин е "отсвирван" вече-като му искат приподписана КЖ, но той не желае да има посредник-приподписвовач, и съответно КЖ не се гледат в съда по същество-само и единствено поради това ,че не са приподписани, а самата КЖ няма никакви други пороци,и резултатът е- неправомерното поведение на държавните институции остава несакнционирано. Явно държавата така се преборва с граждавните, които я съдят-създава им пречки в спора пред съда(вклч и по вече започнал спор -по старите правила-също се иска приподписване-все едно в хода на състезание да се променят правилата). Съдиш се с държавната, и държавната ти променя правилата в хода на спора-ако толкова го искате това приподписване, да го бяхте въвели за в бъдеще, а висящи спорове беше редно да се довършат по досегашния ред-без приподписване, ако се стигне до касационно гледане.
124
|
нерегистриран
27 май 2019, 17:07
1
0
Другарки и другари,

инициативен гражданин сезира Висшия адвокатски съвет, с искане адвокатското приподписване на Касационните жалби до ВАдмС, изготвени от граждани да бъде атакувано от адвокатите пред КС. С решение на ВАдвС от 17.05.2019 г, по протокол 44, ВАдвС е отклонил искането-и то единодушно :) .

Мотиви не са посочени .


С това, надеждата,че адвокатите ще искат да се преборят срещу натрапеното приподписване угасна(то, не че е имало такава).

Нещо повече-аргументацията за въвеждането на правомощието на ВАдвС да сезира КС, като се превърне в пощенска кутия на жалбите на гражданите до КС, и ще действа в техен интерес се оказа изпразнена от съдържание. Точно това бяха аргументите на законодателя да въведе това правомощие за ВАдвС-уж щяло да бъде в интерес на гражданите, уж ВАдвС щял да бъде само пощенска кутия-посредник на жалбите на гражданите до КС, заместител на индивидуалната жалба.

Няма да повдигам темата за необходимостта от въвеждането на индивидуалната жалба. На форум днес, в зала тържествена в съдебната палата темата беше обсъдена, Отново.


Ще посъветвам гражданина:

1. да се обърне към омбудсмана с искане да сезира КС.
2. Да сезира Еврокомисията, с искане да се провери дали приподписването е в унисон с европейското право за защита на конкуренцията.
3. Ако е "отсвирен" , поради неприподписана жалба в съда да сезира Страсбург-за нарушен достъп до правосъдие, на основание ЕКПЧ.


Както и да е-експериментът, макар и с предизвестен изход гражданин да сезира ВАдвС се оказа крайно поучителен-не разчитайте ВАдвС да сезира, дори и да е в интерес на гражданите. Това правомощие на ВАдвС явно не е в интерес на гражданите, а в интерес на гилдията и съсловната монополна организация. Доказано.


До въвеждане на индивидуална жалба гражданите да се обръщат към омбудсмана. Омбудсмана редовно сезира КС, и то и по искания на гражданите.
123
.
|
нерегистриран
24 март 2019, 16:16
3
0
Чорлаков плюс Кирилов е равно на ...... всеки сам да попълни многоточието
122
|
нерегистриран
24 март 2019, 07:17
3
-1
Другарки и другари,
в момента е актуалната темата за лобисткото законоателство, хвърчат оставки, евентално ще се връщат "стари" законови положения в ЗУТ, и не само.

Аз не настоявам за оставки за лобизма с приподписването по АПК, нито питам Кой лобистки ги прокара(и то като изненада за избирателя, без задължителното обществено обсъждане), а изисквам да се върне старото законово положение. Така или иначе ще се ревизират закони, като сте казали А , кажете и Б!

Законодателю, върни предишното законово положение-отпреди ЧНГ, и отмени приподписването-КОЕТО Е ЛОБИСТКА ЗАКОНОВА ПРОМЯНА,в полза на адвокатите, промяната не е в интерес на гражданите, не е в интерес на правосъдието, не облекчава и работата на съда.

Защото драги управляващи-идват избори, а народът забавя, но не забравя. Приподписването не е в интерес на гражданите, а водещата поанта при законодателстването следва да е интересът на суверена!

Допуснали сте грешка, поправете я! ОТМЕНЕТЕ ПРИПОДПИСВАНЕТО ПО АДМИНИСТРАТИВНИ ДЕЛА! (а ако пък толкова държите на приподписването въведете изпити за тези, които ще приподписват -по ТСУ, по данъчно и по финансово право)
121
изпити за лица, които ще приподписват!
|
нерегистриран
23 март 2019, 08:08
0
0
Другарки и другари,

за да си представител пред патентното ведомство, досежно регистрация на патенти и търговски марки следва да си вписан в нарочен регистър, и преди това да си ходил на изпит.
За да представляваш(в т.-ч. и приподписваш КЖ)-по ЗУТ, и то пред съда не се налага да ходиш на изпит-което е странно. ЗУТ е стократно по-сложен закон, а процедурите са несравними, в сравнение с процедурите по ЗМГО. Щом ще има задължително приподписване, щом задължително гражданите са "правени" клиенти на адвокати-заради приподписването, следва и адвокатите , които желаят да приподписват да ходят на нарочен изпит, и бъдат вписани в нарочен регистър, на лица, с право да приподписват(така ще се уреди и въпросът -да се позволи на юрист, но невписан като адвокат да може да приподписва!). Отиваш на изпит доказваш знания по ТСУ, вклч и по отменени нормативни актове-и тогава-приподписвай-а не както е сега с нововъведението с приподписването-и да си некомпетентен по дадена материя, да имаш право да приподписваш. При провал на изпита следва да бъде отнемана правоспособността на адвокат-поради некомопетентност. При успех на изпита-да получаш право да се впишеш в регистъра на лица, които са с право да приподписват.
Виждате-има практика за провеждане на изпит, в дадена тясна материя-например за търговските марки, ако искаш да си представител. По същия аргумент следва да има нарочен изпит по Териториално и селищо устроиство, а и по Данъчно и финансово право, ако ще приподписваш. Докажи знанията си на изпит-и приподписвай.
Лобистка промяна в закона наложи задължителното участие на адвокат в процеса по касационно обжалване по административни деа, но законодателят , ако не отмени приподписването, следва да уреди ИЗПИТ ЗА ЛИЦА, ЖЕЛАЕЩИ ДА ПРИПОДПИСВАТ. ЗУТ е твърде сложен закон(добавете и отменените нормативни актове по ТСУ), за да се твърди,че всеки юрист го разбира. Същото се отнася и за ДОПК-напомням,че събирането от ЧСИ,, на възложени им за събиране публични вземания вече се извършва , вече не по ДОПК, а по ГПК-защото е твърде сложен ДОПК. Така,че който иска да приподписва-трябва да ходи на изпит минимум по ТСУ,, данъчно и финансово право, за да може да се вписва в нарочен регистър на адвокати с право да приподписват. Въпрос на 1 изречение законодателна добавка-където трябва.


120
cj
|
нерегистриран
18 март 2019, 20:44
2
-1
До коментар [#119 #undefined] от " ":


чудесна идея! Но ще има много желаещи адвокати за будката!!
119
|
нерегистриран
18 март 2019, 17:34
4
-1
Предлагам-пред ВАдмС, на бул Стамболийски СО да обособи места за поставяне на будки(тип билетопродавници), където през прозорче гражданинът-самонаписал си КЖ да я подава на адвоката, да му удрят подписа, и да се извърши немедленно насрещното кеширане. Нали закешването е целта на упражнението? Алтернативно-за деловодители във ВАдмС да назначат и адвокати(нали се лобира за промени в ЗАдв адвокати да могат да работят и на ТД), и гражданинът да си заплаща за подписа директно на място-в съда, след получаване на съоБщението за липсващ височайш подпис.

(за буквоядите-ясно ,че КЖ се подава чрез първоинстанционния административен съд, ама нищо драматично няма да се случи, ако си подадеш жалбата и директно във ВАдмС).
118
корекция
|
нерегистриран
18 март 2019, 08:02
1
0
отдолу да се чете
-сезиране на Еврокомисията, на основание чл 258 ДФЕС
117
корекция
|
нерегистриран
18 март 2019, 08:01
1
0
До коментар [#116 #undefined] от " ":
Отдолу да се чете "-сезиране на Еврокомисията, на основание чл 58 ДФЕК, "
116
|
нерегистриран
18 март 2019, 07:59
1
-1
Прави се опит за оспамване на темата.
Факт-поне 2 пъти, след теми в този форум имаше законодателни промени. Идеята на тази тема всъщност не е само в даване на идеи как да се оспори приподписването-макар и много трудно, не е невъзможно.
А идеята е законодатерят сам да се задейства, и си оправи творението(поне 2 пъти тази година законодателят "коригира" закони, и връщаше "старото положение" в предишни текстове-скоро променени, след обществен натиск...).
Вариантите и начините за оспорване-посочени в темата са опция, възможност, която все пак показва на законодателя, че може да бъде преборен, когато издава-и написва-разписва лобистки закони, създаващи пречки и спънки за гражданите, и представляващи лобизъм за дадено съсловия-както е в случая.

Не съм против това да потърсиш адвокат, за да те представлява пред ВАдмС, по касационно обжалване. Но това трябва да е ЛИЧЕН ИЗБОР, а не държавата да решава вместо теб, как най-добре да водиш делата си срещу същата тази държава.


Понеже спамер оспами темата, ще напомня,че част от аргумените против пирподписването са в мнения 94 и 97, а начините за преборване на приподписването са например:

-жалба до КС, ако намерите кой да я подаде,
-сезиране на Еврокомисията, на основание чл 58 ДФЕК,
-Жалба до съдът в Страсбург, на основание ЕКПЧ,
-Преюдициално запитване в хода на висящ съдебен спор с въпрос например- Дали приподписването е в съгласие в европейското право за защита на конкуренцията , и за защита на потребителите.


-въздействие върху народните избранници да си оправят законодателното лобистко творение, вклчи , и чрез Омбудсмана, който има квазизаконодателна инициатива(чл. 19 ал.1 т. 7 -Закон за Омбудсмана).
115
СЕС
|
нерегистриран
17 март 2019, 23:32
0
-1
Нямам намерение да споря. Очевидно сте някакъв хейтър-грубиян, който, типично по байганьовски, обича да говори на "ти" с всеки непознат. Лошо няма, на английски няма разлика между "Вие" и "ти". Но мен лично ме дразни тази просташка фамилиарност.
Тук е мястото само да се отбележи, че познаването на един закон (ЗБНМ) от 1905 г. не те прави добър "зутаджия". В изпитна обстановка е съвсем различно от реалната обстановка.
Пишете си жалбите, ако искате и до арменския поп, може и до Страшния съд,
все ми е тая. Но ако не постигнете успех, се замислете дали грешката не е във Вас самия. Ако пък постигнете успех - да не пропуснете да се похвалите! show-off, типично по български...
114
|
нерегистриран
17 март 2019, 21:32
1
0
До коментар [#113 #undefined] от "СЕС":
Слаба топка, слаб отговор, и с доста лични нападки, въпреки твърдението,че няма такива. Трябваше да се постараеш повече.
За наредба Номер 1-противоречи на общностното право-не може съсловна монополна организация, представляваща сдружение на преприятия(вж. абзац 49 на решението) да самоиздава наредба за минимални цени, минимални цени са допустими, ако са издадени от държавен орган(например тарифата на нотариусите и на ЧСИ-тата са законни-тарифата им не е самоиздадена от съсловните организации). Съдът е написал "is capable of restricting competition ", на български са го превели като би могла да ограничи, но is capable преведено правилно значи е "е в състояние". Леко се е получило изгубени в превода, но решенията е добре да се четат на английски или френски, българския превод е само за улеснение в случая, защото е неправилно преведен израза is capable.
За вариантите за жалби-радвам се,че си приповторил каквото предложих. В общи линии си разбрал какво предложих, радвам се ,че го обясних достъпно, че дори и неквалифицирани лица да схванат-виждам,че се е получил желания ефект.
По въпроса за ЗУТ-в София едва ли повече от 100-200 юриста го разбират, юриста а не адвокати.В добавка- странно е,че и ако ще го има приподписването(което не улеснява, а затруднява страната, и носи паразитни разходи за страната, и паразитни приходи за приподписвовача) това може да се прави от адвокат, а не от всеки юрист.
Редно е ,ако ще го има приподписването, както вече беше предложено в темата да има изпит в дадената тясна материя-например ЗУТ, ДОПК. При провал да губиш адвокатска правоспособност-поради доказана некомпетентност, а който издържи изпита-да приподписва, ако ще остане изобщо приподписването. Който е знаещ няма да се страхува от изпит, докажи знанията си на изпит, странно е бракоразводни адвокати, или занимаващи се с попълване на бланки по заповедни дела да могат да приподписват по ЗУТ.
Твърдя,че ако бъде проведен изпит по териториално и селищно устройство резултатите от изпита ще са ...многозначителни, вече имаше конкурс за "прием" в ...друга съсловна организация, и в казуса имаше въпроси и по ЗТСУ-отм., и въпроси касаещи ТСУ-отпреди 1944г-отменен, и недобрите резултати са масови-тоест доказателство на изпит за сложността на материята, и липса на подготовка, и то от лица изрично готвили се за изпита-има(а който ще приподп исва трябва да знае уредбата на ТСУ от Освобождението до днес-точно такива казуси се гледат по такива дела, е още ли ще твърдиш,че материята е добре позната? Напротив-крайно сложна и специфична е, и е абсурд заради това всеки адвокат да може да приподписва КЖ по ТСУ, особено ако в казуса следва да се проанализира и отменени норми, и процедури, приключени пр и действието на вече отменени нормативни актове-а това е масово в тези дела). Но пък днес всеки адвокат може да приподписва. Може да приподписва дори и адвокат, който няма право да се явява пред Върховни съдилища, поради липса на 5 г стаж-което е поредната законодателна недомислица-забранено е повечето, позволено е по-малкото-да приподписва. Не искам да навлизам и с материята ДОПК-тя е по-лесна от ТСУ, но също специфична, да питам-ако изрично не се занимаваш с материята данъчни ревизии, дали я познаваш? Това следва да се види точно на изп ит, ако ще го има приподписването. Първо-изпит, после приподписвай!

Сигурно за теб е необяснимо,че лице може да защитава чужд интерес, без лично да е засегнат, и без материален интерес. Чуждия интерес е на гражданите, на които е орязан и затруднен неаргументирано, и с лобистки цели достъпа до ВАдмС.

Целта ти е да оспамиш темата. Тезата,че приподписването следва да остане е незащитима -не е в интерес нито на правосъдието, нито на гражданите, затруднява и съда(посочено в темата зещо), и е в интерес на адвокатите.
113
СЕС
|
нерегистриран
17 март 2019, 20:27
0
0
До коментар [#112 #undefined] от " ":
Това е свободен интернет форум и имам пълното право да изразя мнение. Никой не може да ми забрани, тъй като с думите си не обиждам никого, а коментирам по същество.
Много добре следя логиката Ви, видно е, че съвсем се объркахте.
На първо място искам да Ви кажа, че сте в дълбоко заблуждение, че СЕС бил обявил, че Наредба № 1 била противоречала на ПЕС. В действителност СЕС заяви, че е възможно да противоречи, но за да се достигне до този извод, са нужни още факти, които запитващият съд не е предоставил на СЕС. Тук следва да се отбележи, че минимални адвокатски възнаграждения съществуват и в други държавни от ЕС, като разликата е, че там те се определят не от висш адвокатски орган, а от министъра на правосъдието. Съжалявам, че не Ви харесва моето мнение, но това, че на Вас не Ви допада, не значи, че не е вярно.
Разбира се, може да пускате жалба до Страсбург. Вероятността да бъде разгледана по същество е нищожна, но дори и да бъде разгледана, няма да бъде уважена, тъй като въпросът е извън обхвата на ЕКПЧ. Освен това ще минат поне 5 години, докато Съдът в Страсбург се произнесе.
Жалба до Европейската комисия: да, вариант е. Но трябва да бъде добре мотивирана и аргументирана, за да бъде разгледана по същество. Доколкото виждам, нямате нужните юридически познания и е твърде вероятно да попадне "в кошчето". Тук е интересно да се отбележи, че съветвате другите да подават жалби до ЕК, а няма данни Вие сам да сте упражнили това свое право. Няма изискване да обосновете правен интерес, защо не сте упражнили това свое право на жалба?
Няма как да знаете дали адвокатът разбира от ЗУТ, тъй като не притежавате нужната компетентност да прецените неговата компетентност. Освен това ако искате да сте сигурен, че адвокатът разбира от ЗУТ - просто потърсете такъв специалист, никой не Ви ограничава.
Иск за вреди заради нарушение на Правото на ЕС - това е новата екзотика, но подозирам, че ако ако админинистративният съд бъде наводнен с много такива дела, в крайна сметка ще престане да ги гледа сериозно. Новата редакция на чл. 203, ал. 1 АПК изисква "очевидно" нарушаване на правото на ЕС, а такова в случая няма. За Вас може да е очевидно, но едва ли за съда ще е такова.
Тук има интересен парадокс - делото за вреди срещу Държавата заради нарушение на ПЕС ще бъде гледано от...Върховния административен съд като касационен съд. Т.е. и по това дело ще Ви трябва адвокат за приподписване /ако загубите делото на първа инстанция/.
Смятам да спра до тук, тъй като виждам, че сте агресивен и ригиден човек, с който не е възможно да се води смислен диалог. За съжаление заради такива като Вас съдиите започват да гледат с лошо око на всеки, дръзнал да се позове на ПЕС или ЕКПЧ.
112
|
нерегистриран
17 март 2019, 18:36
0
-1
До коментар [#111 #undefined] от "СЕС":
Не спами.
В коментар 94 отдолу ясно е посочена разликата-и то за пореден път в тази тема. Но ти явно не правиш не познаваш дейността на съда в Люксембург. Това,че гражданите рядко имат достъп до този съд ти беше казано в коментар 107, а и в добавка-очевидно не знаеше нищо за производството по 258 пред еврокомисията.
Съдът в Люксембург се произнесе по това колко е валидна Наредба номер 1, че противоречи на европейското конкурентно право. Оказва се че съсловната адвокатска организация една наредба се затруднява да напише,без да е в конфликт с общностното право-визирам точно наредба номер 1(като ебезобразие,че незаконно се прилага и днес), а тръгнали адвокатите да искат да приподписват по административни дела, вклч и в случаи, когато нямат квалификация в дадената област на правото(например ако адвокат не разбира от ЗУТ, пак ще може да полага подпис).
Приподписването не е в интерес на гражданите, а на адвокатите, с цел реализиране на паразитен доход от нищонеправене-полагане на подпис по д жалба, която гражданинте сами са си изготвили. И бяха дадени предложения как да се оспори това приподписване:

- Жалба до Съда в Страсбург, след като делото бъде прекратено, поради неприподписана КЖ.
-Сигнал до Евроковисията-може да се подаде винаги, дори и да не си страна по кадсационно дело.
-Да се търси начин за сезиране на Конституционния съд-това трудна работа, няма ентусиазъм от субектите с право да сезират. вариант е, при получаване на съобщението от съда-че жалбата не е приподписна, гражданинът да поиска съдът да сезира КС-пък кой знае, може някой състав на ВАдмС да го направи?



-има и четвърти начин-който е най-лесния за гражданите:

Съд от последна инстанция е длъжен-поне на теория, на практика и това не се спазва, при нарочно искане на страна да отправи преюдициално запитване до Общностния съд в Люксембург, например с въп роса-ДАЛИ ПРИПОДПИСВАНЕТО Е В УНИСОН С ЕВРОПЕЙСКОТО ПРАВО ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА, И С ПРАВОТО ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ.
Първоинстанционните администратимни съдилища също могат, без да са длъжни да отправят такова запитване, И ГРАЖДАНИТЕ МОгАТ ОЩЕ ПРИ ПЪРВОИНСТАНЦИОННО ГлЕДАНЕ ДА ПРОБВАТ С ПОДОБНО ИСКАНЕ, ПЪК МОЖЕ ДА ПОПАДНАТ НА СЪДИЯ, КОЙТО ДА ОТПРаВИ ПРЕЮДИЦИАЛНОТО ЗАПИТВАНЕ.


Накратко-беззаконието с приподписването може да бъде преборено-ТРУДНО, НО Е ВЪЗМОЖНО. Лобисткото законодателство, в подкрепа на членуващи в съсловна монополна организация, действаща като сдружение на преприятия(вж решение по дела C-427/16 и C-428/16) не следва да бъде мълчаливо отминавано.


Разбира се -законодателят може и сам да си оправи творението, и да върне ситуацията отпреди, като се позоли подаването на КЖ без височайш адвокатски подпис, по съображения посочени в мнения 94 и 97. Напомням,че избирателят забавя, но не забравя, а редица избори предстоят.
111
СЕС
|
нерегистриран
17 март 2019, 17:41
0
0
Грешката Ви изобщо не е техническа-съвсем недвусмислено сте се позовал на ЕКПЧ, когато говорите за съда в Страсбург. При анализа на Наредба 1 Съдът на ЕС изобщо не е анализирал съответствието й с ЕКПЧ, а с правото на ЕС. Освен това давате съвет да се пускат жалби директно до съда. СЕС не разполага с компетентност да разглежда жалби на граждани, освен в много ограничени случаи. Може да се произнесе по преюдициално запитване на национален съд по конкретен съдебен спор, но това е друго. Освен това повтаряте Страсбург няколко пъти.
Очевидно когато сте го писал, не сте бил наясно с компетенциите на двата съда и разликите между тях, а след моята забележка сте прочел нещо. Надявам се да проявите разум и да започнете са уважавате труда на юристите, в частност адвокатите. Ако ли не - още по-тъжно...
110
|
нерегистриран
17 март 2019, 16:43
0
0
До коментар [#109 #undefined] от "СЕС":
Бележката е коректна-очевидно има техническа неточност в цитираното, очевидно иде реч за Люксембург-по-горе в първи абзац ясно се вижда разликата. Но не и коментарът към мнение 104. Ясна е разликата между ЕСПЧ в Страсбург, който е съд към международна организация, и Общностния съд в Люксембург, който е съд на ЕС.
Съдът Страсбург по -друг начин обозначава и номерата на делата. Ясно е,че дела C-427/16 и C-428/16-иде реч за съда в Люксембург(Общностния съд).
109
СЕС
|
нерегистриран
17 март 2019, 15:31
0
0
Пишете следното:
"Напомням,че вече Страсбург проанализира европейското конкурентно право и дейността на съсловната монополна организация-при издаването на наредба номер 1(която продължава да се прилага въпреки решението от Страсбург),малко странно е да си задължително клиент на адвокат, и в добавка да има задължителни минимални цени(към момента не е въведена минилна цена за приподписването по АПК, а се прави опит, до въвеждане на такава да се прилага минималната незаконна цена за приподписването по ГПК-по аналогия). 
Вж решение по съединените дела C-427/16 и C-428/16, досежно наредба номер 1."
Съдът в Страсбург никога не е анализирал Наредба 1, това бе сторено от Съда в Люксембург. Затова казах, че не правите разлика между двата съда.
108
Съюзническото право явно не се познава
|
нерегистриран
17 март 2019, 14:47
0
0
Ето статия, която ще е полезна на всички, досежно подаването на жалба до Еврокомисията, ако решите да изберете този път.
http://www.novatarealnost.bg/?p=371


Както ще прочетете от статията-такива жалби дават резултат! Многократно -държавата си е променяла законите, след подобни жалби, и то още преди да се отпочне наказателна процедура-на основание нарушено Общностно право с даден втрешен закон.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име (коментирате, като нерегистриран)
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно