"Независимостта на съдиите и прокурорите няма нищо общо с безотговорността… Затова Националното бюро за контрол на СРС не е орган, който те ще заобичат."

 

"Дейността, свързана със СРС, не е да ореш на бащината си нива, а е работа за обществото."

 

Бойко Рашков

ПРЕДСТАВЯНЕ |
Бойко Рашков - представяне

Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства (НБКСРС) беше създадено през лятото на 2013 г. с промени в Закона за СРС. През декември същата година Народното събрание избра и първия състав на Бюрото – доц. д-р Бойко Рашков (председател), Георги Гатев (зам.-председател) и членовете Огнян Атанасов, Огнян Стоичков и Илия Ганев.

Изборът на Рашков за председател не е случаен. Човек трябва да проследи кариерата му до този момент, за да разбере защо той бе и единственото предложение за ръководител на този нов орган.

Завършва гимназия с пълно отличие и сам казва, че с такава диплома му е било лесно - могъл е да кандидатства каквото поиска. Избира правото, завършва Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски".

През 1981 г. започва работа като следовател в Районната следствена служба - София. 14 години по-късно е назначен за директор на Националната следствена служба. Казва, че не се стига лесно до този пост, дълги години упорито е работил, за да поеме директорската позиция.

"Вървеше се по йерархия. Такива скокове, каквито има днес, почти бяха немислими да се случат за обикновен човек, който е започнал работа от студентската скамейка. Така че - вървиш бавно нагоре и, ако покажеш някакви качества, започват да те оценяват, да те оглеждат и да предлагат да заемеш други постове", казва днес Рашков.

Напомня, че е започнал работа в следствието, когато е било отделна служба в МВР, имало е свои правила за работа и резултатите тогава са били добри. Не беше така размито като днес, споделя шефът на НБКСРС.

Поуките от "Гном" и решенията на Страсбург

През 2001 г.е избран за депутат в 39-тото Народно събрание, бил е член на правната комисия и зам.-председател на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.

"Бях депутат от гражданската квота в една коалиция, която беше в опозиция. Затова беше трудно да направиш нещо. Въпреки това, се опитвах и мисля, че имаше полза от опита ми", споделя Рашков. И добавя, че е предложил промени в около 100 текста в закони и те са били приети.

Припомня, че в онези години възникнали проблеми с незаконно използване на СРС. (Става дума за т.нар. разработка "Гном", в рамките на която е бил подслушван бившият шеф на Национална служба "Сигурност" Атанас Атанасов и са били прихванати негови разговори с политици и журналисти.) По този повод в парламента била създадена подкомисия към Комисията по вътрешна сигурност, за да провери случая. Въз основа на резултатите, подкомисията приела доклад, в който били изложени нарушения на закона по използването на СРС. Трябвало да се предприемат и мерки, но не последвала реакция от управляващите. "Загърбват се някои важни проблеми, които се виждат, доказват, но не се решават. Говоря за тогавашните случаи. Тогава бяха допуснати толкова фрапиращи нарушения на Закона за СРС, които бяха възмутителни. Например нарушение на сроковете за прилагането на СРС. Второ, основанията, за които са били прилагани СРС в няколко конкретни случая, включително в тогавашната Национална служба "Сигурност", която беше в МВР. Управляващото мнозинство прояви пълно безхаберие по проблемите", разказва председателят на Бюрото.

В периода от януари 2008 г. до май 2009 г. Рашков е заместник-министър на правосъдието. Тогава, спомня си той, след решение на Съда в Страсбург, който осъжда България за липса на гаранции за спазването на закона при използването и прилагане на СРС, той и екипът му изготвиха проект за промени в ЗСРС, изцяло съобразен с решението на Европейския съд за правата на човека. Направени били и изменения в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, с които да се гарантира, че гражданите, спрямо които неправомерно са използвани СРС, ще имат възможност да потърсят правата си по съдебен път у нас. И не на последно място – изменения в Наказателния кодекс, с които се въвежда наказателна отговорност за незаконно разрешаване и прилагане на СРС, за противозаконно съхраняване и унищожаване на материали, събрани със СРС.

И именно опитът на Рашков в сферата на специалните разузнавателни средства, както и чисто научно-теоретичният му интерес в тази област го направиха предпочитана кандидатура на председател на НБКСРС.

За двете години от своето съществуване Националното бюро за контрол на СРС успя да покаже и докаже, че такъв орган у нас е не само необходим, но и полезен.

"Европейският съд за правата на човека има десетки осъдителни решения срещу различни държави за неправомерно използване и прилагане на СРС. Не може да се каже, че само България е съдена, въпреки че ние много обичаме да се правим на мъченици. И Франция, и Великобритания, и Германия са осъждани. Въпросът е България да има адекватно законодателство, на европейско ниво, за да може утре, ако бъде подадена жалба в тази област, да можем да защитим държавните си интереси. И когато отговаряме, като законодателство и на този стандарт, може да бъдем много по-спокойни. А Бюрото е част именно от стандарта, защото то осъществява контрол на тази дейност", казва Рашков.

Булото на секретността, което скрива безотговорността

Двугодишната дейност на НБКСРС показала, че само защото процедурата по прилагане и използване на СРС е тайна, секретна, се създават условия за злоупотреби. Показателна била и реакцията на органите, в които Бюрото осъществява своите проверки.

"Това също е изключително показателно от чисто психологическа гледна точка.

Първо, някои дори не знаеха, че е създадено такова Бюро, че законът е предвидил механизъм за проверка, за наблюдение и контрол. При една от първите проверки в един източен немалък град, опитаха не чак да саботират, но да възпрепятстват проверката да протече нормално, което показва две неща. Или някои са си мислели, че ще продължат да си правят каквото си искат, или действително не са знаели, че законът е изменен и вече има такъв орган.

Второ – някои се мислят за безпогрешни като Господ. Особено тези, които са независими по Конституция и по закон. Да бъдеш независим е едно, но тъпченето на закона няма нищо общо с независимостта. Други не познават закона. Който не го познава, да си намери друго поприще. Аз говоря много откровено", разказва Рашков.

Той визира писмото на 20 председатели на окръжни съдилища, обсъдено това лято от Висшия съдебен съвет. В него шефовете на ОС в Пловдив, Бургас, Хасково, Велико Търново, Благоевград, Враца, Ямбол, Плевен, София, Варна, Видин, Кърджали, Ловеч, Пазарджик, Силистра, Смолян, Добрич, Перник, както и на СГС и на Спецсъда се оплакваха, че с правомощията на Бюрото се накърнявала независимостта на съдебната власт, противоречали на Конституцията и на някои от текстовете на Закона за СРС. Реакцията бе провокирана от доклада на Бюрото за контрол на СРС, който е пълен с констатации за нарушения във всички фази на процедурата по употребата на спецсредства от исканията, през разрешенията до самата експлоатация и унищожаването им.  

По този повод Рашков казва: "Някои искат да скрият безотговорността под булото на независимостта, а независимостта няма нищо общо с безотговорността."

И обяснява защо независимостта на съда по никакъв начин не е и не може да бъде накърнена от проверките на НБКСРС. "Бюрото не е санкциониращ орган, което е в негов плюс. Като не е санкциониращ орган, то не се намесва и обективно не може да се намеси в независимостта на който и да било орган. Вдига се шум, защото на някои не им харесва, че виждаш безобразията, които са извършени и ги показваш на обществото. Той иска да продължи да си върши безобразия и затова Бюрото започва да става мишена на подобни безпринципни упреци, което е много жалко. И това се прави от колеги, някои от които са на високи нива. Така България няма да стане правова държава. Трябва да настъпи корекция в нагласите на тези хора, която да им позволи да разграничават безпогрешно безотговорността от независимостта, свързана с възможността да се вземат решения без външна намеса. Отварям една скоба – Бюрото не се намесва при вземането на решенията, а на по-късен етап, като наблюдава фактите. Следователно за намеса в независимостта при вземането на решение и дума не може да става. Какво представлява независимостта: това е осигурената на тези органи възможност да вземат решенията си по вътрешно убеждение въз основа на фактите, като се ръководят от закона. Т.е. никой не се намесва в процеса на вземането на решение. Но за взетите погрешни решения трябва да има отговорност и всеки трябва да си я понесе. Това е правовата държава. А те искат да не носят никаква отговорност", възмущава се Рашков.

Не крие и огорчението си, че представители на съдебната власт отправят упреци и критики към Бюрото, че, видите ли, то прави опити да ревизира съдебни актове, заканват се и да сезират Конституционния съд за правомощията на Бюрото, без дори да познават функциите на този орган.

"Иска ми се институциите, които се занимават с дейност, свързана със СРС, да не я смятат за своя собствена, да не смятат, че работят на бащината си нива, а да разберат, че работят на обществено поприще, на попрището на държавните интереси и на интересите на хората и най-накрая да си застанат на местата", коментира Рашков.

Нарушенията и обратната връзка

Обяснението за тези разногласия с магистратите е в резултатите от първите проверки на Бюрото. Оказва се, че някои съдии въобще не гледат какво се иска от тях и подписват разрешения за случаи, за които законът не позволява прилагането на СРС. Законът определя кръга от престъпни деяния, за които може да се иска разрешение. "Не може да се излиза извън този кръг. Никой няма право - нито съдията, нито който и да е друг, да преминава извън този кръг. Направи ли го, тогава сме изправени пред хипотезата на незаконно разрешаване", обяснява Рашков.

По думите му дори са констатирани 15 случая, в които са дадени разрешения въз основа на отменен закон.

За това НБКСРС е дало указания на Държавната агенция "Технически операции" (ДАТО), когато разрешението противоречи на закона, тя да не прилага СРС, а да уведоми съда какво пише в документите. Точно това указание е било разтълкувано като ревизиране на съдебните актове:

"Въпросното указание е съгласувано с ДАТО, ДАНС и СГС. Ние не искаме от ДАТО да изменя съдебния акт, а да каже така: "Господин съдия, това сме го получили, обаче тук има нещо, което по закон не може да го приложим. Вижте си акта", обяснява Рашков.  

И сочи други грешки, на които се е натъкнало Бюрото – посочва се лицето Иван Драганов Петканов, но името е сбъркано и ЕГН-то отговаря на друг човек. Или пък посочен адрес, на който живеят други хора, които нямат общо с дадения случай и т.н. И още примери – между многото посочени телефони фигурира и един, който няма нищо общо с човека, който трябва да бъде подслушван.

"Съдията е центърът на процедурата. Без него нищо не може да стане. Следователно, като се концентрира и чете внимателно, всичко си идва на място. Но те не искат това. Искат формални контролни органи, които да не четат, да не се интересуват и т.н. Не всички, разбира се", казва Рашков.

Не рядко Бюрото се натъква на случаи, в които се дава разрешение за използване на СРС без това да е необходимо. Т.е. законът позволява СРС, но онова, което се търси чрез това спецсредство, може да се постигне с друг, явен способ.

По-редки са случаите на отправено искане от некомпетентен орган. Например МВР не може да прави искане за използване на СРС за изборни престъпления, това може да прави само прокуратурата. Но и от Бюрото има имат и такива случаи в практиката си. Имало примери и в обратния смисъл – некомпетентен съд да даде разрешение. Вместо специализираният съд, документът издал окръжен.

Рашков напомни и за случаи от недалечното минало, когато органите по чл. 13 от ЗСРС са искали разрешение за СРС от друг съд с привидни аргументи и по този начин си търсят удобния съдия. (Например по делото "Цонев, Сантиров, Попов).

"Значи те не са сигурни, че това, което носят, ще бъде достатъчно, за да се получи разрешение от съдията, който си гледа работата и затова търсят другаде съдия, на същото ниво, който е по-склонен да замижи с едното, а понякога и с двете очи. Така се хитрува по някои дела. За съжаление и по някои твърде добре известни в обществото случай. И тогава, когато се наруши процедурата, ние вече сме изправени пред много неприятна хипотеза – когато са нарушени законовите изисквания относно компетентност на органите, които имат право да искат, органи, които имат право да разрешат, срокове и други, ние сме принудени да обсъждаме въпроса. Това обсъждане върви  много мъчително -  да уведомим ли гражданина, когато очевидно са накърнени и неправомерно ограничени неговите основни права. Имаме вече много такива случаи", споделя Рашков.

В практиката на Бюрото се е налагало да уведомим прокуратурата. Един от тези случаи е известен – става дума за вече бившия председател на СГС Владимира Янева.

"Янева е имала няколко заместници, които имат не по-малко нарушения от нея. Неин бивш заместник е дал малко над 100 разрешения, за които решихме, че са в противоречие със закона. Уведомихме прокуратурата, но не знаем какво решение е взето по отношение на тях. Нямаме обратна информация от прокуратурата. Смятам, че като държавна институция си дължим подобно служебно уважение", споделя Рашков.

Миналата година Бюрото е уведомило четирима граждани за неправомерно използвани СРС спрямо тях, а през първите девет месеца на тази година са двойно повече - осем.
Бюрото уведомява и онези граждани, които подават молба с искане да бъде направена проверка дали са били подслушвани.

Имало е и случаи, в които Бюрото взима решение да не уведомява гражданите, въпреки че има нарушение: "Преди да вземем решение, винаги искаме становища от онези, които са използвали СРС, защото те най-добре знаят дали, ако сега уведомим гражданина, в бъдеще няма да се осуети успешното прилагане на СРС спрямо този човек или има риск да се разкрият оперативните способи. Така процедурата става по-тежка, но по-успешна", смята Рашков и добавя: "Ние нямаме срокове по закон и изпипваме нещата. Все пак става дума за сведения, съставляващи държавна тайна и не може да подхождаме току-така - "дайте да уведомим гражданите".

А на онези, които смятат, че това е за сметка на правата на хората, шефът на Бюрото отговаря, че нещата трябва да се разграничат. "Едно е, когато някой е подслушван, защото е придобивал, разпространявал наркотични вещества, оръжие и т.н. или е извършил престъпление против личността. Съвършено друго е, когато става дума за данни и информация, свързани с опазването на националната сигурност. Там нещата са по-специфични. Неслучайно в Германия например тези въпроси се решават по различен начин."

Очаква се в най-скоро време Народното събрание да започне работата по изцяло нов Закон за СРС, в който може да се помисли за разграничаването на двете процедури – от една страна специален орган да дава разрешенията за СРС, отнасящи се до националната сигурност, а за останалите случаи това да прави съдът, както е сега.

Бойко Рашков обяснява, че Бюрото е констатирало и надхвърляне на сроковете за използване на СРС и тогава гражданите са били уведомени. И разказва следното: Бюрото получило молба за проверка от гражданин, в хода на която излезли данни за други двама души, спрямо които са били използвани СРС извън сроковете. Бюрото поискало становище от заявителите дали, ако се уведомят засегнатите лица, ще възникне опасност от разкриване на оперативните способи или техническите средства, получили отрицателен отговор и предстои тези хора да бъдат уведомени.

Битката за единен регистър на разрешенията

Други случаи от практиката на Бюрото пък показват колко е наложително създаването на единен регистър, в който председателите на съдилища да могат да правят справки дали спрямо дадено лице, за което са получили искане за даване на разрешение, вече не се прилагат СРС за същото престъпление. Тази идея бе лансирана от Рашков на срещата му с Висшия съдебен съвет преди няколко месеца, в разгара на скандала "Червеи". Липсата на такъв регистър и въобще невъзможността да се правят такива проверки, водят до нарушение на сроковете, каквито примери вече има. До момента ВСС не е направил нищо по въпроса. По думите на Рашков, се измислят най-различни причини да не се предприемат мерки, като една от тях е най-лесната – щяла да изтече информация. А един такъв регистър ще гарантира спокойствието на съдията, че като дава разрешение няма да го направи в противоречие със закона, обяснява той.

Тъй като дейността на Бюрото е свързана с доста чувствителна тема, се предполага, че има външни апетити към информацията, която се събира в рамките на проверките. Рашков обаче гарантира, че колегите му не биха се поддали на какъвто и да е натиск, за да "споделят" информация. И е категоричен, че нито той, нито членовете на Бюрото са били подлагани на подобен. Освен това проверките на НБКСРС не са еднолични, правят се от член на Бюрото и експерти, набляга Рашков.

"Бюрото има отношение към онези, които слугуват на някои, използвайки специални разузнавателни средства. Явно има колеги, които искат да продължи практиката на пълна секретност и мъгла в тази дейност, да бъдат абсолютно безконтролни за да могат да ограничават основните права на гражданите произволно и противозаконно. Затова Бюрото не е орган, който те ще заобичат", заключва Бойко Рашков.

Бойко Рашков е роден на 28 септември 1954 г. в с. Огняново, община Гърмен, област Благоевград. Средното си образование завършва в Пазарджик.

 

През 1972 г. кандидатства и бива приет в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски”.

 

В периода от 1979 г. до 1980 г. кара едногодишен юридически стаж, успешно полага теоретико-практическия изпит и от 25 май 1981 г. вече е следовател в Районна следствена служба-София, където работи 11 години.

 

От 12 юни 1992 г. е заместник-директор на Националната следствена служба (НСлС), а от 28 юни 1996 г. е директор на НСлС, назначен с указ на президента по предложение на ВСС. Същата година става и член на Висшия съдебен съвет.

 

От 17 юни 2001 г. до май 2005 г. е депутат в 39-то Народно събрание, където е член на правната комисия и зам.-председател на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. След това отново се връща на работа в НСлС, където е ръководител на отдел.

 

През януари 2008 г. става заместник-министър на правосъдието, а в края на 2009 г. отново се връща на работа в НСлС.

 

На 19 декември 2013 г. Народното събрание го избира за председател на Националното бюро за контрол на СРС.

 

Бойко Рашков е доц. д-р по право и преподавател по наказателно-процесуално право в Юридическия факултет на УНСС. Около 20 години е преподавател по същата дисциплина и в Юридическия факултет на Варненския свободен университет.