За него казват, че е амбициозен и упорит. Постави ли си цел, стреми се да я постигне. Председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов го описа с три думи – смелост, воля и характер.

Това са все качества, които са необходими за справяне с тежкото положение, в което е изпаднал Софийският градски съд (СГС) през последните години. Дали новият председател Калоян Топалов ще успее да реши натрупаните проблеми, тепърва ще се разбере. Но амбицията му е да се справи - с помощта на колегите си и на ВСС.

ПРЕДСТАВЯНЕ |
Калоян Топалов - представяне

От лекар към юрист

Роден на 2 февруари 1972 г. в столицата, Калоян Топалов е първият дипломиран юрист в семейството. Дядо му следвал за инженер в Германия, но след войната записал право в България. Оженил се и не успял да се дипломира. Всъщност, първата мечта на Калоян Топалов е да стане лекар. Дори посещава курсове в Медицинската академия, но така и не успява да кандидатства.,

След като завършва гимназия през 90-те, става частот онази вълна млади хора, които искали да живеят в "свободния свят", но по легален начин. Топалов ходел в посолствата на европейските държави, за да си вади визи.  Изпитите за медицина обаче все съвпадали с пътуването му до някое посолство и затова не успява да кандидатства. Тогава вече дошло времето за задължителната казарма, където, както сам казва, преоценява нещата и решава да кандидатства "Право". По време на войниклъка се подготвя по история и литература и след уволнението си е приет в Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски".

Като студент има афинитет към наказателното право. "Там нещата са по-ясни, има справедливост, несправедливост, добро, лошо. Т.е. вътрешното чувство за справедливост е много по-ясно изразено в наказателното право", разказва Топалов.

Нещата обаче се променят, когато отива на стаж в Софийския градски съд. Разпределят го при съдия Василка Илиева (в момента съдия във ВКС), която се занимава с гражданско право. "Една година изкарах при нея, пишех само граждански дела. Вече бях натрупал познания и някакъв опит, но тогава осъзнах, че за мен истинското право, без да обиждам колегите, е гражданското – много по-обширно, много по-всеобхватно и има много повече поле за изява, за мислене, за предизвикателство, поне лично за мен", казва днес Топалов.

Нито веднъж не е съжалил за избора си. "Мисля, че един съдия, поне в нашите условия, е много по-полезен в областта на гражданското право. В наказателното е малко по-различно. Там съдията е предпоставен донякъде от това, което се случва в досъдебното производство. Възможността му да влияе върху процеса, в добрия смисъл на думата, е ограничена и понякога в казусите има очеизвадни несправедливости, т.е. осъзнаваш, че пред теб стои извършител на престъпление, но поради това, че или има негодни доказателствени материали, или поради други обстоятелства, постановяваш оправдателна присъда. За мен това не е вариант. Освен, че се бунтува вътрешното ми усещане за справедливост, не бих получил удовлетворение от работата. Това би било голям проблем", споделя новият шеф на СГС.

Натоварване, водещо до демотивация

В Софийския районен съд Топалов е разпределен в Гражданското отделение. През последните години битовите проблеми на СРС и огромната натовареност са постоянна тема в медиите. За тях съдия Топалов казва: "В началото се работи добре, като всяко нещо. Човек, когато е зареден с желание, с емоции, не забелязва трудностите. Сега, честно казано, на колегите им е по-трудно, тъй като броят на делата се увеличи. А и колегите станаха повече. Преди преместването на гражданските отделения в новата сграда условията бяха наистина ужасяващи. Но тези неща се понасят. Понасят се, когато имаш някаква надежда, както беше в началото на 90-те години. Тогава всички имахме надежда. С течение на времето надеждата все по-малко се задържа в нас. И сега, както и преди в интерес на истината, районният съд е "мелачка". В СРС наистина се коват кадри, които, ако издържат там и се справят, ще могат да се справят с всяко предизвикателство в професията, не само в съдийската, във всяка една юридическа професия. За съжаление, все по-малко са хората, които успяват да го направят по една или друга причина – било обективна, било субективна. Което пък от друга страна е резултат и на тези проблеми, които се натрупаха през последните години в нашата система. Все повече младите хора идват демотивирани, натоварени с публично изнесените проблеми, с очакванията. И когато се сблъскат с реалността, много бързо се демотивират, дори се отказват. Понасят се по течението много по-бързо", споделя Топалов.

За да си добър в тази професия, продължава с разсъжденията шефът на СГС, трябва да ти идва отвътре, да я усещаш със сърцето и душата си, да си призван да я работиш. Има няколко такива специфични професии, например лекарската, които изискват нещо повече от чистото образование, казва съдия Топалов и добавя: "За да си добър в тези професии, трябва да искаш нещо повече, което все по-рядко го срещам у младите колеги."

Неграмотни кадри в системата

И като стана дума за образование, според него, през последните години нивото на българското е все по-ниско, а това на юридическото непрекъснато пада. Като преподавател в Националния институт на правосъдието той има преки впечатления от кадрите, които излизат от юридическите факултети. "Имаше неграмотни хора, които са приети, а и са станали съдии. Не знам дали звучи добре даже да го кажа, но е факт. Действително не е необходимо ние да говорим за грамотност, не само като елементарен правопис. Когато говорим за грамотност изхождаме от този възрожденски смисъл на думата – щом можеш да четеш и да пишеш, значи си грамотен. В днешно време е много по-различно.  Грамотността изисква едно ниво на обща култура, което е много, много по-високо от простото четене и писане. Все по-ниско е нивото на хората, които не само завършват юридическите факултети, все по-ниско става и нивото на хората, които влизат в системата. Така или иначе броят на можещите, умните и мислещите хора е все по-малък и ограничен.И каквото и да си говорим демокрацията ни хвана неподготвени. Не знам дали сме готови да понесем отговорностите ѝ. Същевременно съдийската професия не е чак толкова привлекателна, тъй като работата е много, заплащането не е чак толкова високо. В крайна сметка, читавите и кадърните са по-скоро хора, които я усещат като призвание, а те са все по-малко", заключваТопалов.

От демотивация към мотивация

На този негативен фон, Калоян Топалов е изправен пред нелеката задача да успее да мотивира хората. Той напълно осъзнава това и казва, че съвсем няма да му е лесно да постигне тази цел. Като председател на СГС той трябва да осигури не само по-добри условия за по-качествено правораздаване, но и да превърне градския съд в една добре смазана машина: "Няма да е лесно, защото демотивацията води до натрупване на огромен брой дела, това не е тайна. А така спада нивото на правораздаването като качество на самите актове, което дава негативна картина на правосъдието. Моите възможности не са чак толкова големи, но в крайна сметка трябва да се грижа за този съд и да се опитвам да мотивирам съдиите да изпълняват служебните си задължения. Да се опитам да подобрявам условията им на труд и на правораздаване."

Първите крачки за нормалното функциониране на СГС вече са направени. Един от основните проблеми беше, че имаше възможност за външен достъп до системата на съда. Според шефа на СГС този проблем вече е решен. Софтуерът е преинсталиран, същото е сторено и с всеки компютър в градския съд: "Имало е няколко пъти вкарване на вируси, с които са унищожени над 30 000 файла в системата. Надявам се, че това вече е в миналото. Човек никога не знае, винаги изникват непредвидени неща, но на този етап мисля, че вървим в правилната посока и дори с по-бързи крачки, отколкото бяхме заложили в самото начало."

В СГС се надяват, че в миналото са останали и проблемите със случайното разпределение на дела.

Дългият стаж не е привилегия за командироване

По време на временното ръководство общото събрание на СГС прие правила за командироване на магистратите. Очакваният ефект е в градския съд да бъдат командировани онези магистрати, които правораздават най-качествено, а тяхната работа се познава от съдиите от СГС. "Когато има ясни правила с ясно зададени критерии, всеки съдия знае, че, ако отговаря на тях, ще бъде командирован. Ако не отговаря – няма да бъде и няма да има основание за недоволства за това", казва Калоян Топалов.

След въпросното общо събрание временното ръковоство на СГС организира и гласуване с бюлетини кои съдии да бъдат командировани. Изготвен е списък като на челна позиция са онези магистрати с най-много получени гласове. Списъкът ще се обновява от време на време. "Има колеги от районния съд, които не са включени в този списък. Има колеги, за които са гласували двама души. Съжалявам много, но, когато за някого са гласували двама души, без да е ясно защо, пък всички ние им познаваме работата, този колега нито пише в срок, нито са му качествени актовете, не блести с нищо. Напротив той създава проблеми не само за себе си, най-вече за обществото като правораздаване, това не означава, че ще бъде командирован, защото е в този списък. И другото, което много колеги си мислят е, че щом съм съдия от 20 години, на мен ми се полага по право да бъда командирован.. Управлението на един съд не се отличава много от управлението на една фирма – това че хората са отдавна в нея не означава, че ще бъдат повишени само заради стажът им,по- важно е качеството на работа Ти или ставаш за съдия и можеш да работиш, или не, това си проличава още на първата година. Не е необходимо да имаш 20 или 30 години стаж като съдия, за да ти кажат: Браво, ти работиш добре или не можеш да работиш. Когато някой не може да работи на първата година, повярвайте ми, от опит знам, той няма и до двадесетата година да работи. Т.е. на никого не му се дължи по заслуга кариерно развитие по пътя на командироването. Единственият ти път в този случай е участието в конкурс и избор, но тогава отговорността е на съответната изборна комисия. Моята отговорност е да може, според вижданията на ръководството на съда и според вижданията на общото събрание на съдиите, да бъдат командировани колегите, които наистина са показали някакви по-особени качества. Защото в крайна сметка с всичките проблеми и общественото настроение, което беше насочено, къде заслужено, къде не, към нашия съд, трябва да отговорим не само на обществените очаквания, но и на нашите лични такива, които мисля, че не се различават от тези на гражданите", коментира Топалов.

Според него рядкото провеждане на конкурсите за повишаване води до прибягване на извънредния способ – командироването, за да се решат проблемите на момента. Това, от своя страна, пък е причина за прекалено продължителното командироване на някои съдии. Те минават през един, втори, трети конкурс, не се класират, но, въпреки всичко, продължават с години да бъдат командировани. Топалов се надява с предлаганите изменения в Закона за съдебната власт да се въведе възможност за регулярно провеждане на конкурсите, например два пъти в годината. Така самите председатели ще могат да си планират кадровото обезпечение.

Все по-калпаво нормотворчество

Топалов признава, че по отношение на конкурсите има и друг проблем – обжалването на процедурата води до блокирането им. Посъветва законодателят да постави на обсъждане тази тема, за да се обмислят и очертаят възможни решения. Въобще новият председател на СГС има сериозни възражения за качеството на законодателството. Смята, че нормотврочеството е много слабо в последните години. "Не може законите да се променят всеки ден, буквално през месец-два да се правят изменения. Хората имат закони, които не са променяни от стотина години и повече. А ние приемаме, подменяме, променяме непрекъснато, защото е недомислено. Това е проблем, защото не сме го домислили и бързаме нещо да свършим, да отчетем дейност, без да се замисляме", изтъква Топалов.

Реформа на администрацията

Предстои сериозно оптимизиране на работата на администрацията на СГС и най-вече на деловодствата, където има огромна разлика в натоварването на отделните служители. Очаква се оценка за цялостната работа на администрацията. "Може би ще успеем да завършим този процес до два месеца, поне такива са предвижданията ни. След цялостната оценка ще знаем дали са необходими хора, дали са достатъчно или пък имаме прекалено много хора, но просто не се използват рационално. Т.е. има прекалено голям ресурс и проблемите в крайна сметка са в недоброто управление на администрацията, което безспорно е факт. Тези дисбаланси са трупани с годиниЗа тези хора, мога да кажа, че почти не им е обръщано внимание. В момента ръководството на СГС се е концентрирало върху подобряването работата на администрацията", заяви Топалов.

По думите му още е рано да се каже дали ще последва смяна на съдебния администратор. Шефът на СГС обаче призна, че има много критики към работата му.

"Няма да предприемем нищо, докато не направим разчет на това какво е положението, какво трябва да се направи и ще се наложи този план, който  ще изработим отведнъж за цялата администрация. Няма да работим парче по парче, както се е случвало – някъде има проблем, ти реагираш, след което другаде възниква проблем и пак запушваш дупката. Когато няма цялостна визия за работата на администрацията, се получава пълен хаос. Спокойно мога да кажа, че последните години в администрацията е било пропаст. Съдът е пропадал, работил е на пълна инерция", заключи Калоян Топалов.

0% натовареност, нула свободно време

Тъй като му предстои много работа, той към момента е на 0% натовареност при 25%, определени от ВСС за административни ръководители на свръхнатоварени органи. Засега дела няма да гледа, докато не се разрешат най-належащите въпроси. Признава, че е нямал никаква представа колко време отнема работата на председател на СГС. Задачите са толкова много, че буквално не му остават 5 свободни минути.

"За тези шест месеца, в които бях съдия, съм решил много повече дела от тези 25%. Така че до края на годината едно дело да не разгледам, съм си изпълнил ангажимента. Но не искам да се откъсвам от съдийската работа. Промените в този съд изискват и изчерпват цялото ми време, което понякога не стига. Оперативната ми работа е непрекъснато натоварена с толкова много проблеми. Самото решаване на дела е възможно в един по-малък съд. Но когато се касае за управление на такава огромна структура с човешки ресурс от над 550 души, последното нещо, за което имате време, дори и да имате желание, е възможността за разглеждане на дела. И аз имам желание да не губя връзката, обаче няма как да стане засега", казва още Топалов.

Заместниците му обаче са на 50% натовареност, въпреки че имат право да са на 40 %. За разлика от предшествениците си, които са били на по 5-10 % реална натовареност, новите  ще се борят за спазване на сроковете, защото не може да изискваме от другите нещо, което не може да дадем ние, коментира шефът на СГС.

КОНТАКТИ
София
Бул. Витоша № 2
Телефон: 02/ 9219 88
Уебсайт: http://www.scc.bg

Калоян Топалов е роден на 2 февруари 1972 г. в София. През 1990 г. завършва 22-ро ЕСПУ „Г.С.Раковски” в столицата, паралелка с разширено изучаване на английски език. През 1992 г. е приет в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. Дипломира се през 1997 г. с отличен успех.

 

През януари 1998 г. е съдебен кандидат в СГС, а от 1999 г., за две години, е младши съдия в градския съд. Съдия в Софийския районен съд е от 2001 г.

 

В периода от май 2009 г. до декември 2012 г. е постоянен преподавател по гражданско право и граждански процес в Националния институт на правосъдието.

 

На 1 ноември 2012 г. е командирован в СГС, а след спечелен конкурс е повишен като съдия в градския съд от декември 2014 година.

 

На 24 юни т.г. Висшият съдебен съвет го избра за председател на Софийския градски съд.

 

Калоян Топалов е съавтор на „Помагало по гражданско процесуално право и гражданско материално право за кандидати за младши съдии”, изд. НИП, 2012 г., съавтор на „Приложен коментар на ГПК”, изд. ИК „Труд и право”, 2012 г. И автор на публикация „Някои проблеми относно статута и правомощията на НСРТ”, 1999 г.