От арменски поп до спирка "Последна надежда" – така се приема в българското общество институцията на националния омбудсман.

ПРЕДСТАВЯНЕ |
ИНТЕРВЮ |
ПУБЛИКАЦИИ |
Константин Пенчев - представяне

Някои хора бъркат правописа или ударението на думата, малко знаят точния й превод (от шведски – пратеник; посредник; лице, към което се отправят оплаквания и молби; човек, който пледира за другиго), а някои дори, срещайки го на пазара, са казвали на сегашния омбудсман "Здрасти, боцмане!". Но не това е важно. Основното е, че хората вече знаят какви са правомощията на този орган, закрепен и в Конституцията – да защитава правата и свободите на гражданите, когато те са застрашени или нарушени от държавната администрация, местните власти или от доставчиците на обществени услуги.

Доказателство за разпознаваемостта на институцията е фактът, че в последните години стана много актуално да се наречеш омбудсман. Появиха се формални и неформални посредници с това наименование – енергиен, университетски, училищен, телевизионен... Говори се за създаването на финансов (банков), здравен и т.н.

Всъщност подходът в това отношение е различен в отделните държави. В някои има множество омбудсмани, регионални или специализирани по права – детски, военен, пенсионен и т.н., докато в други страни е един, които обединява защитата на всички права. Например във Франция след мащабна реформа, стартирала през 2011 г., институцията, която там се нарича "защитник на права", обединява съществуващите дотогава медиатор, детски омбудсман, комисия срещу дискриминацията и други правозащитни органи.

В България държавният орган омбудсман се регламентира с голямо закъснение, много след като тази институция е излязла от пределите на Скандинавието (първият кралски омбудсман се появява в Швеция през 1713 г., а през 1810 г. – парламентарен) и в последните десетилетия на ХХ век е възприета в много страни по света, включително и в Европейския съюз, и сред бившите социалистически държави. Омбудсмани има в Африка, Азия и Америка.

Българският Закон за омбудсмана е приет през 2003 г. и е в сила от 2004 г., но първият национален омбудсман – Гиньо Ганев, е избран от Народното събрание едва през 2005 г. след две неуспешни процедури за избор. Именно затова през 2015 г. институцията, ръководена в момента от втория ни омбудсман Константин Пенчев, избран от парламента през 2010 г., отбелязва своя десетгодишен юбилей.

За целия период на съществуване на институцията при омбудсмана са постъпили 38 340 жалби, в приемната са получили съдействие 72824 души, а лично с Константин Пенчев, който, встъпвайки в длъжност, въведе традицията да приема граждани един ден в седмицата, са се срещнали близо 2000 човека. Тази статистика обаче не дава ясна картина за броя на хората, на които омбудсманът е помогнал, защото може в резултат на работата по един сигнал подкрепа да получат десетки, дори хиляди. Например по една жалба с апел за включването на медикаментите за хора с деменции в списъка на заболяванията, за чието домашно лечение НЗОК заплаща лекарствата напълно или частично, помощ са получили около 90 000 човека. А в резултат на дългогодишната битка на омбудсмана за справедливо определяне на таксата за битови отпадъци, от 2016 г. всички домакинства в България няма да плащат тази такса (превърнала се през годините в скрит данък), изчислена на базата на промил от данъчната оценка на имота, а на базата на по-обективни критерии, които в момента се обсъждат. Има още много примери за действия на институцията, довели до защита на правата на цели групи граждани в страната.

Всъщност много обективна оценка за ефективността на омбудсмана дават самите хора. Да, това е много изненадващо, но има орган в страната, който често получава благодарствени писма от хората, на които е помогнал. Част от тези писма се публикуват в специална рубрика в страницата на омбудсмана в интернет.

Статистиката за десетте години съществуване на омбудсмана обаче, колкото и да не е всеобхватна, дава поглед върху основните проблеми на хората в отношенията им с държавата и монополите. Гражданите се оплакват най-често за нарушени потребителски права – 9185 от сигналите са в тази област, за засегнато право на собственост (6975 жалби) и за социалните си права – 6339.

На правата на потребителите омбудсманът отделя много сериозно внимание във всеки свой годишен доклад, внасян за разглеждане от парламента. Константин Пенчев получи действително голямо доверие, а силата на институцията стана видима по време на протестите през 2013 г., когато се оказа, че гражданите излязоха на улицата, за да търсят правата си срещу порочни практики и несправедливи закони, за които омбудсманът е писал години наред в докладите си до Народното събрание, без да бъде чут. Именно ненакърненото доверие на хората в омбудсмана и фактът, че след протестите институциите започнаха повече да се вслушват в гласа на обществения защитник, накараха Константин Пенчев да внесе последователно в 42-то и в 43-то Народно събрание и два специални доклада за потребителските права, но много от препоръките в тях още не са изпълнени.

Приемането, проверката и отговарянето на жалби не изчерпва дейността на омбудсмана. Той има и две други много важни правомощия – да отправя искания до върховните съдилища за издаване на тълкувателни решения при противоречива съдебна практика (например така бе решен категорично въпросът за давността за плащането на битовите сметки, като ВКС постанови, че е 3, а не 5 години) и да сезира Конституционния съд с искане за установяване на противоконституционност на закон, с който се нарушават права и свободи на гражданите. За съжаление, правомощията на омбудсмана не са универсални като на другите органи, имащи право да сезират КС – той може да атакува само закон (а не и другите актове на парламента) и то само когато с този закон се нарушават пряко човешки права. Затова например омбудсманът не уважи жалбите на хората, които искаха да се обърне към съда за решението на НС за провеждането на референдума за "Белене".

За десетте години от съществуването на институцията омбудсманът е отправил 19 искания до Конституционния съд.  Едно от най-важните дела, образувани по негово искане, е конституционно дело № 10 от 2011 г. за установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 189, ал. 13 от Закона за движение по пътищата, предвиждаща, че не подлежат на обжалване наказателни постановления и електронни фишове, с които е наложена глоба до 50 лв. включително. С Решение № 1 от 01.03.2012 г. Конституционният съд обяви за противоконституционен чл. 189, ал. 13 от закона. В резултат на това решение и изявлението на омбудсмана, че ще атакува пред КС всички закони, в които се допуска необжалваемост на наложени глоби и имуществени санкции, Народното събрание измени над 10 закона, в които имаше идентични разпоредби.

Значимо за правата на човека дело, образувано по искане на обществения защитник, е и № 2 от 2011 г. за установяване на противоконституционност на разпоредбите на чл. 75, т. 5 и т. 6 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД), с които се дава възможност за налагане на принудителна административна мярка "забрана за напускане на страната" при наличие на парични задължения на лицето над определен размер. С Решение № 2 от 31.03.2011 г. Конституционният съд установи противоконституционност на чл. 75, точки 5 и 6 от ЗБЛД. Аналогичните разпоредби за налагане на такава принудителна административна мярка по отношение на чужденци – чл. 43, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за чужденците в Република България, също бяха обявени за противоконституционни по искане на омбудсмана с решението по конституционно дело № 4/2013 г.

Друго искане, отправено от омбудсмана до КС, с голямо значение за гарантиране на правото на собственост на гражданите, е свързано с процедурата за отчуждаване на имоти за държавни или общински нужди – за установяване на противоконституционност на разпоредбите на чл. 38, ал. 1, ал. 2 и ал. 3, чл. 39, ал. 1, изречение второ и Раздел ІІ "Обезщетение за ползване на имот – частна собственост" в Глава трета "Принудително отчуждаване на имоти – частна собственост, за държавни нужди" от Закона за държавната собственост и чл. 27, ал. 1, чл. 29, ал. 3, т. 1 и чл. 30 от Закона за общинската собственост (ЗОС). С Решение № 6 от 2013 г. по к. д. № 5 от 2013 г. разпоредбите са обявени за противоконституционни.

През 2014 г. омбудсманът сезира Конституционния съд с искане за установяване на противоконституционност на разпоредбите на чл. 250а-чл.250е, чл. 251 и чл. 251а от Закона за електронните съобщения, поради противоречие с чл. 5, ал. 4, чл. 32, ал. 1 и чл. 34 от Конституцията. Текстовете задължаваха доставчиците на интернет да съхраняват всички данни на своите клиенти за период от 1 година. С решение от 8 април 2014 г. по съединени дела С-293/12 и С-594/12 Съдът на Европейския съюз обяви Директива 2006/24/ЕО, на базата на която са приети тези норми, за нищожна. С Решение № 2 от 2015 г. по к. д. № 8/2014 г. КС обяви разпоредбите за противоконституционни.

Не всички искания на омбудсмана в защита на правата на хората са уважени от Конституционния съд. По едно от тях е образувано конституционно дело № 15/2009 г. за обявяване на противоконституционност на чл. 153, ал. 1 и ал. 6 от Закона за енергетиката. Според тези разпоредби топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинната енергия за отопление на общите части в сграда – етажна собственост, се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект, в резултат на което и при пълна липса на индивидуално потребление на потребителя, т.е. когато си си спрял парното, защото си беден и студуваш, се начисляват суми за отдадената от сградната инсталация топлинна енергия. С Решение № 5 от 2010 г. КС отхвърли искането на омбудсмана.

По друго много значимо за гражданите искане, с което омбудсманът настояваше да се отменят недопустими привилегии на банките, бе образувано конституционно дело № 4/2012 г. Константин Пенчев оспори нормата на чл. 417, т. 2 от ГПК, с която процесуалният закон регламентира издаването на заповед за изпълнение въз основа на документ или извлечение от счетоводни книги, установяващи вземания на държавните учреждения, общините и банките. С Решение № 12/2012 г. КС отхвърли искането на омбудсмана. В този случай интересното е, че на различно мнение от Конституционния съд по отношение на предоставената привилегия на банките, е Съдът на Европейския съюз. В част от диспозитива на Решение С-415/11 срещу Испания, съдът в Люксембург приема: "Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка като разглежданата в главното производство, която не предвижда възможност в производство по принудително изпълнение върху ипотекиран имот да се прави възражение за неравноправност на договорна клауза, въз основа на която е издаден изпълнителният титул, като същевременно не позволява на съда в исковото производство, който има правомощието да прецени дали такава клауза е неравноправна, да постанови привременни мерки, и по-специално спиране на посоченото изпълнително производство, когато постановяването на тези мерки е необходимо, за да се гарантира пълната ефективност на крайното му решение".

Всъщност има и искания на обществения защитник, които са отхвърлени от Конституционния съд, но са предизвикали търсения ефект. Такова е искането за отмяна на отдавна остарелия и недемократичен институт на запрещението. В КС бе образувано конституционно дело № 10/2014 г. за установяване на противоконституционност на чл. 5, ал. 1 от Закона за лицата и семейството (ЗЛС) в частта "и стават недееспособни" и разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от ЗЛС. Независимо че КС отхвърли искането, в мотивите си приема, че действащата законодателна уредба не отчита изискванията на Конвенцията за правата на хората с увреждания ограниченията за тези лица да бъдат пропорционални на състоянието им, да се прилагат за възможно най-кратък срок и да подлежат на редовно преразглеждане от независим орган. Сезирането обаче, както и мотивите на съда, накараха Министерството на правосъдието да изработи проект на Закон за физическите лица и мерките за подкрепа, който да замести Закона за лицата и семейството. Едва след приемането на този нов нормативен акт държавата ще престане да нарушава всекидневно правата на хората с увреждания, поставяни под запрещение.

Често гражданите казват, че правомощията на омбудсмана (включително и тези да сезира КС) трябва да бъдат разширени, други искат да има възможност да налага санкции на държавни и общински органи, които нарушават човешките права, държат се грубо с хората и не реагират адекватно на оплакванията им. Самият Пенчев обаче твърди, че когато функциите му според Закон за омбудсмана са толкова общо и неизчерпателно описани, това дава възможност на институцията да се намесва в много широк спектър от живота, когато констатира несправедливости. Той например пишеше препоръки с настояване за защита на правата на вложителите в КТБ, без да има никакви правомощия по отношение на банковия сектор, но приемната му беше пълна с възмутени от бездействието на държавата хора с гарантирани влогове. Пенчев от години настоява за регламентиране и проверка на дейността на колекторските фирми, тормозещи хората с методи на ръба на закона, също без да има формални права да се занимава с тях. Прави го, защото в институцията на омбудсмана принципът е всеки гражданин да получи защита, подкрепа, съвет, дори и жалбата му да е недопустима, защото много често за тези хора омбудсманът наистина е спирка "Последна надежда".

Омбудсманът Константин Пенчев:
Сега е златният шанс за съдебна реформа, не го пропилявайте
Неизчистени идеи като овластяването на общите събрания водят до размиване на отговорността и дават козове на защитниците на статуквото
Сега е златният шанс за съдебна реформа, не го пропилявайте

Г-н Пенчев, наскоро призовахте председателя на Народното събрание да бъде открита процедура за избор на омбудсман, защото по закон това трябва да стане до август. Да не би да се опасявате, че може да се повтори историята с избора на главен съдебен инспектор – с години да няма титуляр?

Не. Всяка една институция би следвало да напомня за изтичане на мандата, когато наближи законовият срок. Това за мен е коректното междуинституционално отношение. Законът за омбудсмана казва, че избор се провежда не по-късно от два месеца преди изтичане на мандата на действащия омбудсман, т.е. няма граница кога най-рано. Моят мандат изтича на 20 октомври, два месеца назад е 20 август, т.е. през парламентарната ваканция и затова смятам за редно да се организира избор до края на тази сесия, т.е. края на юли.

Нямам причина да се опасявам, че ще се получи драмата като с главния съдебен инспектор, защото в закона се казва, че до избора на нов омбудсман, старият продължава да упражнява правомощията си. Няма да има вакуум, празна дупка или съмнение за нищожност на взетите решения. С писмо уведомих г-жа Цецка Цачева да има предвид, че и това е нещо, което предстои на Народното събрание.

Бихте ли се съгласили да бъдете номиниран за втори мандат?

Бих могъл да не се съглася по две причини – или че се чувствам уморен и повече не желая да се занимавам с тази наистина трудна работа, или че смятам, че съм се провалил. Колкото и нескромно да звучи, не смятам, че съм се провалил като омбудсман. А и не смятам, че нямам повече сили да се занимавам с това. Затова, ако бъда предложен от народните представители, бих приел да се кандидатирам за още един мандат.

Както стана ясно, вашият мандат е към своя край. Какво успяхте да свършите за тези почти пет години и за кое не ви стигна времето?

В концепцията си пред народните представители в деня на избора ми наблегнах на това, че ще обръщам специално внимание на уязвимите групи и ще ходя при тях. Т.е. няма да искам те да ме търсят, а ще съм активната страна. И второ - че ще направя институцията познаваема, ще покажа, че има смисъл от нея. Мисля, че успях и в двете насоки.Активността ми за хората с увреждания и за други уязвими групи е ясна и като омбудсман, и като Национален превантивен механизъм по Факултативния протокол към Конвенцията срещу изтезанията. Инспектираме домове за деца, за хора с увреждания, правим нашите препоръки. Бях доста активен и в усилията да бъде ратифицирана Конвенцията за хората с увреждания, както и по отношение на законодателното уреждане на поставянето под запрещение, защото това е един архаичен институт, който не отговаря не само на конвенцията, но и на съвременния живот. Сезирах Конституционния съд, който в своите мотиви възприе моето становище.

Оценка получавам и в комисиите в Народното събрание. Всеки мой годишен доклад първо минава през около 10-11 комисии, после в пленарна зала. Тази година в комисиите се приема единодушно. Показахме на хората и на народните представители, че има нужда от тази институция. През последните години, минавайки през парламента, вече не чувам забележки от рода на "Тази институция за какво е?", "За какво харчат пари от бюджета?". Това е единствената институция в България и то конституционно уредена, която има за предмет защитата на човешките права и затова трябва да се развива. Доказателство, че има смисъл от нея бяха промените в Закона за омбудсмана от 2012 г., с които на омбудсмана беше възложено да бъде и Национален превантивен механизъм. Има идея да бъдем и мониторингов орган по Конвенцията за хората с увреждания.

А какво още искате да свършите?

О, много неща. Доверието в омбудсмана се прояви най-вече по време на протестите – тези, които бяха на потребителите на електроенергия през зимата на 2013 г., после и при другите през лятото. Омбудсманът остана единствената незаклеймена институция, необругана както от протестиращите, така и от контрапротестиращите. Омбудсманът успя да покаже, че е помирителят, защото една от ролите му е медиацията – да бъде посредник между администрацията и властта, от една страна, и гражданите, от друга. На мен ми се иска тази функция да получи по-голямо развитие. Дори и при сложни казуси, като интеграцията на ромите, омбудсманът би могъл да има по-голяма роля. Едно обединение на роми от Стара Загора вече дойдоха при мен няколко пъти, заявиха готовност да си узаконят къщите, да си плащат данъците и консумативите, да бъдат добри граждани, работещи. Вече имаме активна комуникация и с кмета на Стара Загора евентуално да се реши проблемът. Отидох и в Гърмен, за да се опитам да помиря българското и ромското население там. Струва ми се, че посредническата, обединителна роля на омбудсмана още не е намерила пълно развитие.

Като Ви слушам, в повечето случаи инициативата за решаване на проблемите идва от Вас, а не от държавата.

За мен е важно инициативата да идва от гражданите, защото те ми дават силата. Тя не може да идва от мен. Аз и да предложа подкрепа, ако не я пожелаят спорещите страни, не става. Важно е гражданите да видят в омбудсмана надежден защитник.

Срещате ли разбиране от държавата?

Държавата ще разбере омбудсмана и ще се вслуша в неговите препоръки, тогава, когато види, че хората му вярват.

Вярват ли Ви?

Когато бяха големите протести, и държавата се обръщаше към омбудсмана, защото управляващите видяха, че аз съм една от малкото институции, на която хората вярват и не са я загърбили съвсем.

Между другото в различните състави на Народното събрание винаги съм намирал пълна подкрепа.

А с оглед на дейността Ви, как оценявате защитата на човешките права у нас?

Очевидно е, че не можем да се похвалим. Една икономически изостанала страна, в която има толкова много социално слаби граждани, очевидно не може да се похвали с някакво кой знае какво спазване на човешки права. Това води и до проблемите с ромите, които не са толкова етнически, колкото социални. Раздаването на някакви мизерни помощи изобщо не е начин да се решат социалните проблеми. Примерно за хората с увреждания, за децата с увреждания и техните родители, по моему би трябвало да се насочат усилията на държавата в друга насока. Да се правят дневни центрове, в които тези деца да получават квалифицирана помощ от асистенти, а родителите да работят това, за което са учили, и да получават съответната на тяхната квалификация заплата. От нея да си плащат данъците и осигуровките и да бъдат спокойни за децата си. А тук какво се получава? Висококвалифицирани родители стават болногледачи за цял живот. Нямат друг избор. Някои от тях, най-бедните, получават някакви смешни социални помощи и мислим, че сме решили проблема. Не, трябва да се смени целият модел.

Като говорим за тези дневни центрове, правили ли сте си труда да изчислите колко са необходими и колко би струвало това на държавата?

Не, не бих могъл. Нямам такъв капацитет. Да не забравяме, че работя с петдесет души, включително хигиенистките и шофьорите. Има много неправителствени организации, които работят по програми и правят много добри неща. Но като приключи проектът и всичко спира. Има и такива неправителствени организации, които са свързани с хората с увреждания и влагат средства, за да разработят примерно кафененца, в които да наемат хора с ментални недостатъци, да им дадат работа. Идеята е колкото се може повече хората с увреждения и техните близки да бъдат обществено полезни, а те ще бъдат най-вече полезни на себе си. Това значи интеграция - да бъдеш с хората около теб.

Отстрани работата на омбудсмана изглежда много натоварваща емоционално.

Тежко е, на моменти е много уморително. В приемните ми дни се натоварвам много. В четвъртък приемам в София, ходя из България и също правя приемни. И за съжаление, виждам отчаяни хора, на които и аз не мога да помогна.

От друга страна пък виждаш смисъла на работата си, защото много от тези хора ми казват: "Ние знаем, че не можете да ни помогнете.", "Ние си знаем законовите права и задължения, но само това, че един служител на държавна институция ни изслушва, ни съчувства и ни дава съвети и подкрепа, е достатъчно". Често пъти на човек му трябва подкрепа просто с няколко думи. Особено в държава, в която юрисконсултът на районния клон на "Топлофикация" или шефът на офиса на някой мобилен оператор са недостижими за хората. Когато омбудсманът ги приема лично, това има значение.

Това са закърмени в бюрократичен дух чиновници, които се отнасят пренебрежително към гражданите и потребителите. Как може това да се промени?

Аз винаги съм бил "за" принципа на мълчаливото съгласие. Подаваш молба и, ако не ти отговарят в срок, значи има съгласие. Разбира се, с някои изключения. Но у нас действа принципът на мълчаливия отказ. Просто не отговарят на хората и те трябва да броят абстрактни срокове и да занимават съда. А той какво може да направи? Може да отмени един мълчалив отказ и да го върне за ново произнасяне. И това може да продължава до безкрай. Няма сила, дори съдът, която да задължи чиновника да напише отговор. Това трябва да бъде прекратено.

Основната горчивина на хората е една – абсолютното неуважение от страна на чиновниците към тях.

Трябва ли да се "изчистят чиновниците на принципна основа", както казахте и за съдебната система – "да се изчисти на принципна основа". Как става това?

Това е много сложно. Става дума за изчистване на системата на принципна основа, т.е. по правила – който не отговаря на тия и тия критерии си отива. Но се пита тогава кой ще проверява проверяващите. Кои са тези прекрасни, кристално чисти хора, които ще дойдат и ще изчистят една система и те да не бъдат също роднини на тези и на онези.

С какви безобразия сте се сблъсквал в работата си?

Ох, много безобразия имаше. Аз все се възмущавам, паля се, после ги забравям. Трябва да ги записвам.

А обръщат ли се към Вас с оплаквания от съдебната система?

О, много. Успях да обясня на хората, които идват, че не мога нито да влияя върху съда, нито да отменям влезли в сила съдебни решения,  и вече се научиха.

Има и доста основателни жалби за бавене на дела. Тогава си позволявам да пиша до съответния председател на съд с молба, ако може да ускори дадено дело, но изрично подчертавам, че знам, че омбудсманът няма правомощия върху съдебната власт.

Това ли е един от начините за по-бързо правосъдие – омбудсманът да пише?

На първо място трябва да се направи най-сетне съдебната карта, която се работи от два висши съдебни съвета. Има значение какви дела се гледат, но 10 е 10 пъти по-малко от 100 и мисля, че ВСС трябваше отдавна да е направил съдебната карта. Но по никакъв начин не трябва да се увеличава щатът. Дори свободни места трябва да се закрият. А съдии и прокурори да се пренасочат към София, като им се уредят битови условия и др., за да могат да правораздават. По този начин съдебната система ще заработи много по-бързо, защото натовареността ще бъде еднаква. В момента в България някъде съдиите и прокурорите си въртят пръстите, а в София, Варна, Пловдив изнемогват.

От финансова гледна точка ли предлагате съкращаване на свободните щатове?

Всяка година има драма с бюджета. Парламентът и съдебната власт се разминават с "някакви" 100 млн. лв. Би могло да се направят много големи икономии точно от тези работни места. Смятам още, че трябва да има закриване на съдилища и откриване на филиали, за да се гарантира достъпът до правосъдие. Един съд, да кажем Пернишкият, да има филиал в Трън или в Брезник. Казвам го съвсем условно, да не ми се обидят колегите там, не знам те точно колко са натоварени. Съдиите си остават, палатата си остава, но няма председател, заместник, няма съдебен администратор, главен счетоводител, касиер, домакин и куп други длъжности.

Това отдавна трябваше да бъде направено. Във вашия сайт четох, аз оттам се информирам какво става във ВСС, че някой казал: "Да де, ама в Холандия 10 години са работили по това". Ами то вече 10 години минаха, любими колеги!

Първият постоянно действащ ВСС, в който бяхте и Вие, нищо не направи по въпроса.

А вторият какво направи? Председателят на комисията по атестирането (Георги Шопов – б.а.) в миналия ВСС каза: "През трупа ми. Аз няма да позволя. За това ли съм тук, за да бъде закрит съд или прокуратура". И затова си мисля, нека ме обвинят в това, че искам да ударя независимостта на съдебната власт, но аз си мисля дали районирането на съдилища и прокуратурите не е работа на изпълнителната власт - на министъра на правосъдието, а не на ВСС. И нека най-сетне да излезем от тази шуробаджанащина. Нека ви дам един пример с административните съдилища. По АПК трябваше да бъдат 9-10, не повече. Защо станаха 28? Защото в парламента не можаха да се разберат по избирателни райони къде да няма административен съд. Не можело в нашия да няма, щом го има в другия. И накрая депутатите се разбраха да има 28. И какво правим тогава? Ще взривим държавата от шуробаджанашки, местнофеодални сантименти - моя селски, моя градски.

Има и друго. Първо, никой не можа да надвие финансовия министър и да се премахне безобразието само пет административни съдилища да гледат данъчни дела, онези, които са в данъчните райони. Защо? Защото данъчната администрация така била свикнала, защото нейните юрисконсулти не искат да ходят по другите съдилища. А гражданите жалбоподатели да ходят? Тях кучета ги яли.

Второ, като ще променят Конституцията, защо не пипнат чл. 125 от нея, който казва, че ВАС като първа инстанция гледа всички актове на министрите. Това е абсурд - назначението, уволнението на онази полицайка с расистките изказвания ще подлежи на обжалване пред две инстанции на върховен съд. Защо? Да си върви по административен ред, но ВАС да е само втора инстанция.

Трето, обществените поръчки. Откъде-накъде ВАС ще ги гледа, мястото им е в административните съдилища. ВАС да стои горе и да обобщава практиката. При две противоречиви решения моментално да реагира и да прави тълкувателно решение, за да няма разнобой.

Административните съдилища, както общите, също могат да се намалят и да има филиали. Нищо фатално не виждам в това и е крайно време да се направи.

Като изключим преструктурирането, от какво още се нуждае съдебната система, за да бъде ефективна?

За мен основното е, че съдебната система трябва да бъде изчистена, защото в момента е клеясала по върховете. Имам предвид и местните върхове. Най-големите проблеми са с ръководителите с дългите мандати по места, където борбата е най-голяма и там обикновено попадат некомпетентни хора, със зависимости, които вредят много на системата. Затова смятам, че конституционните промени трябва да са такива, че да гарантират подобни хора да не бъдат издигани.

Не може да си гледаме часовниците и да чакаме мандатите им да изтекат и да се молим да направят по-малко поразии. Навремето ограничихме мандатите на два, защото имаше вечни ръководители. Сега се питам дали няма някакъв начин да се ограничат изобщо мандатите, не само за едно място. Защото сме свидетели на следната тенденция – като тръгнат от районно ниво и стигат на апелативно, си изкарват целия трудов стаж като началници. Два мандата, два мандата, два мандата – общо трийсет години.

Друга проява на съдебна номенклатура е в Инспектората, после във ВСС, после пак в Инспектората и т.н. Много инспектори станаха членове на ВСС. Нищо чудно после пак да отидат инспектори. Трябва да се сложат ограничения на конституционно ниво.

Смятам, че беше груба грешка да се иска от министър Христо Иванов да представи своя проект за Закон за съдебната власт, преди да бъдат приети измененията в Конституцията. Но тримата големи в съдебната система настояха и стана още по-голям скандал. Половината от тези предложения са направени и са съобразени с евентуални бъдещи промени в Конституцията. Тоест за момента те са противоконституционни. Сега дори да говорим за разделянето на ВСС на две колегии, е спорно дали не е противоконституционно, защото просто не е прието в Конституцията. Министър Иванов беше подведен.

Но мен ме е страх от друго. Имаше консенсус за продължаване на съдебната реформа. Общо 175 народни представители гласуваха за стратегията, защото голяма част от враговете на съдебната реформа и в парламента, и в съдебната власт, не посмяха да кажат, че са против нея. Ножът е опрял до кокала, всички ни го казаха, ние си го казваме, икономиката ни спира, бягат инвеститори.

И сега, представяйки проекта на ЗСВ, е ясно, че той противоречи на решението на Народното събрание за одобряване на стратегията. Защото преди парламентът на подкрепи стратегията, Михаил Миков предложи поправка в нея – ВСС да остане постоянно действащ орган. Това беше условието опозицията да подкрепи документа. И сега отново предлагат непостоянно действащ ВСС, т.е. номенклатурата по места да стане номенклатура и на централно ниво.

Според Вас прекият избор на членове на съвета няма ли да гарантира, макар и частично, че във ВСС няма да влязат само ръководители?

Да, това е добър вариант, спор няма, но не е пенкилер. Това не значи, че ще се изберат най-достойните.

Не, но следващия път, когато нещо куца във ВСС, ще можеш да кажеш на магистратите: Вие си го избрахте.

А сега не може ли да им го кажем?

Не съвсем.

Защо?

Може магистратът да не е бил делегат.

Никой не спори, че прекият избор е правилният. Но не мислете, че това ще реши проблема.

Остава въпросът дали ВСС да е постоянно действащ? За мен, отговорът е да, за да може да върши работа, членовете му да работят 8 часа там, 5 дни в седмицата, а не да ми прихождат от съда. Той си мисли за делата, ще ми решава други въпроси и ще прави бюджета на съдебната власт.

А иначе се превръщат във високо платени чиновници, чиято работа се върши от администрацията.

Да, ама стои и върши работа.

А някои и не седят на бюрата си, ходят по командировки, на СПА хотели, на екскурзии...

А онези, които прихождат, получават висока съдийска или прокурорска заплата, получават и командировачни за заседанията на ВСС, използват транспорт и хотел на държавни разноски. Но парите не са важни, важно е работа да вършат. А те, и да искат, не могат да свършат работа. По-добре да седи и да командва администрацията, но да седи там.

Разбира се и да викат съдебни помощници да им пишат решенията и становищата.

Нека да кажем и друго - за независимостта. Все пак, като си действащ съдия или прокурор, доста повече ще се съобразяваш с решенията и гласа на преседателя на съда или на главния прокурор, отколкото ако си извън системата за 5 години. Теоретично погледнато, точно това бюрократизиране на този ВСС е и гаранция за неговата независимост. А сега, ако се гласува явно, ще гласуваш против шефа си и после ще искаш да бъдеш повишен. И как ще се случи това?

Съдиите нали не са на пряко подчинение на председателя.

Няма да те пратят на обучение в чужбина, няма да те пуснат в командировка.

Че това ли е най-важното?

Да. Питам - ако няма никакво значение кой е председател, за какво е тази борба във ВСС кой да бъде председател.  

Другото безумие е някакви комисии от върховни съдии на ротационен принцип да атестират и да образуват дисциплинарки. Питам – кой управлява съдебната власт все пак. ВСС ли с членове, които са непостоянно действащи и ходят само да гласуват нещо или някакви други съдии, избрани по други критерии, които атестират? Това е много важен въпрос.

И сега има помощни атестационни комисии от съдии, които са извън ВСС.

Аз бях против и тази промяна на закона – комисиите атестират, а съветът само стои отгоре. Тези хора с делата ли ще се занимават или с глупости. А това с решенията на общите събрания е чисто народовластие на съветски принцип. Казах го неведнъж. Общите събрания на съдиите ще решават кой да бъде командирован?! Както каза един колега, защо трябва гражданските съдии да гласуват кой ще да бъде командирован в наказателната колегия.

Излиза, че ще правим общи събранияна на всеки два дни за щяло и нещяло. Така се размива отговорността. Разберете, че капсулирането е желязно. Някакви събрания нещо избират, никой не може да хване кой отговаря, не можеш да хванеш кой какви лобистки игри пробутва и какви са критериите или дали събранието не действа с някакви емоционални настроения. Не знам какъв революционен ентусиазъм ги е обхванал, няма така да се очисти съдебната система. Трябват хирургически действия, но целенасочени и точни, не може народът да решава всичко. В едно общо събрание на етажната собственост на кооперацията не може трима души да решат как да се оправи покривът. Ако съдиите, които са заети да си пишат делата, бъдат натоварени с още отговорности, ще стане така, че двама-трима от тях ще движат задачите, възложени на общото събрание, но всичко ще бъде размито в общата безотговорност.

Сбъркан метод. Съдебната система се оставя на самотек.

То и сега първо са помощните атестационни комисии, а после ВСС гласува.

И за тях смятам, че се размива отговорност, прехвърля се. Като оценяваш на място, си още по-зависим - от криворазбрани приятелства и отношения.

ВСС няма капацитет да извършва тези атестации.

Самите атестации са абсолютно порочни, навремето всички получаваха максимални точки. Просто системата е сбъркана. Това е въпрос вече на ЗСВ.

Не съм народен представител, но милея за тази система и не искам да бъде съсипана, защото натам отиваме – с тези общи комисии и народовластие. Да не знаеш кой какво управлява и носи отговорност. Когато имаме народовластие,  задкулисието е най-силно. А когато се знае кой за какво отговоря, всичко е ясно. Като е некадърен, ще му викат под прозорците: "Оставка". Викаха ли на миналия ВСС "оставка" под прозорците? Сега пред чии прозорци ще викаме оставка?

Реформата има повече врагове, отколкото приятели. Нека си го кажем - има много безразлични, привържениците са двама-трима, а статуквото е активно и яростно. Затова казвам: "Недейте да давате аргументи в ръцете на статуквото". То не смее да признае, че е статукво, не смее да каже една дума, че съдебната система не се нуждае от реформа, но ще използва всяка неизчистена и неаргументирана идея и ще каже: "Аз не съм против реформата, но аз съм против тази реформа". Чували сте по сто пъти репликите: "Вие искате само да смените този ВСС. Искате да назначите свои хора". И затова ми е мъчно и се обръщам към тези момчета, най-вече министъра, защото наистина към него изпитвам симпатии - няма да му простя, ако провали реформата заради недомислия, защото сега е златният шанс. Той е един път. Ако изпуснат това време, те ще бъдат виновни, а не статуквото. Пропилели са златния шанс.

Интервюто взе: Ралица Петрова
Омбудсманът пита ВАС:
19 юни 2015
567

Националният омбудсман Константин Пенчев изпрати до Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд (ВАС) искане за приемане на тълкувателно решение. Въпросът му е дали подлежат на контрол за законосъобразност от...

02 септември 2013
516

Директорът на Дома за възрастни хора с умствена изостаналост в с. Преколница, Кюстендилско, е отказал да допусне за проверка в дома екип на Националния превантивен механизъм (НПМ). За първи път се случва държавна институция да...

Константин Пенчев към БНБ:
14 август 2014
538
Според националния омбудсман особеният надзор не означава 6 месеца заключена банка, БНБ е абдикирала от задълженията по казуса "КТБ"

Националният омбудсман Константин Пенчев упрекна БНБ, че не е упражнявала никакъв контрол през годините и не желае на вземе никакви мерки по отношение на Корпоративна търговска банка. "При първата спънка, след кризата 1996-1997 година,...

По Тълкувателно дело №7 от 2013 г. ОСГК на ВКС реши:
01 юли 2014
Отнемането е допустимо и при наличие на доказателства за косвена връзка, която, с оглед на обстоятелствата по делото, може да се предположи логически

Конфискация на престъпно придобито имущество по отменения Закон за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност (ЗОПДИППД) може да бъде допусната само при условие, че бъде доказано наличието на пряка или...

След решението на СЕС омбудсманът сезира КС
15 април 2014
476

Националният омбудсман Константин Пенчев сезира Конституционния съд за противоконституционни текстове в Закона за електронните съобщения, с които се нарушават правата на хората. През 2010 г. правителството на ГЕРБ внесе в парламента...

13 октомври 2014
853

Националният омбудсман Константин Пенчев сезира министъра на вътрешните работи за упражняван психически тормоз върху гражданите от служители на колекторски фирми. В писмо до Йордан Бакалов националният омбудсман изтъква, че от години в...

КОНТАКТИ
София
1202, ул. Джордж Вашингтон № 22
Телефон: 02/81-06-955
Факс: 02/81-06-963
Уебсайт: http://www.ombudsman.bg

Константин Пенчев
Омбудсман на Република България

 

Константин Пенчев е роден на 21 март 1952 г. в София.

 

През 1976 г. завършва юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски”.

 

Една година е стажант съдия в Софийския градски съд, а след това две години младши съдия в Софийския районен съд.

 

От 1981 г. до 1984 г. е бил председател на Районен съд-Своге. Напуска системата и две години е специалист в отдел „Договорен и правен” в Министерството на външните работи. Но отново се връща в съдебната система и от 1986 г. до 1989 г. е съдия в СГС. Следващите пет години е заместник-председател на Софийския окръжен съд.

 

После отново напуска системата и от 1994 г. до 2004 г. е адвокат към Софийската адвокатска колегия.

 

На парламентарните избори през 2001 г. е избран за народен представител от НДСВ.

 

А на 22 март 2004 г. е избран за председател на Върховния административен съд.

 

От 20 октомври 2010 г. е омбудсман на Република България.