"Побеждавай, за да те уважават!"
 
Евгени Диков
ПРЕДСТАВЯНЕ |
Е.Диков - представяне

Евгени Диков – прокурорът, следователят и адвокатът, който никога не би станал съдия

Рядко почтен човек. Това е първата реакция на юристи като чуят името на Евгени Диков. След кратко мълчание добавят: "Безкрайно етичен човек, за него няма да чуете нищо укоримо, нищо лошо."

И действително, едва ли има човек в съдебната система, а може би и извън нея, който би казал негативна дума за директора на Националната следствена служба (НСлС).

Евгени Диков е един от примерите за юрист с много богат опит, който познава добре работата както в прокуратурата, така и в адвокатурата. Посветил е години от кариерата си и на следствието.

Не случайно преди две години и половина неговият професионализъм, почтеност и скромност обедини иначе разделения на групички Висш съдебен съвет, който го избра за шеф на следствието с впечатляващ резултат: 23 гласа "за", нито един "против" и само един "въздържал се". Тогава членовете на съвета се надпреварваха да изтъкват само суперлативи за Диков – за качествата му като човек и професионалист.

Който го познава, знае, че тези хвалби само биха го притеснили. Защото той е от хората, които се вглъбяват в работата, раздават се без да се стремят това да им донесе лична похвала. Важното за хора като Евгени Диков са усилията им да дадат положителни резултати за тяхната кауза. Сега каузата на Диков е реанимиране на следствието.

Началото

Евгени Диков е роден на 20 февруари 1955 г. в Луковит. Сам избира юридическото образование. Родителите му нямат общо с правото, те са икономисти. Професията обаче се оказва въпрос на телефонно обаждане.

"Всяка ваканция ми минаваше по спортни лагери, защото тренирах волейбол. Може би спортът ме амбицира. Навремето всички казваха, че най-трудно се влиза медицина и право. Спрях се на правото", спомня си Диков.

Така, през 1975 г. влиза в Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Избира наказателното право. На въпроса защо, отговаря шеговито, цитирайки съдия Людмила Стаменова от Върховния съд: "Ние, по-мързеливите, работим наказателно право". Обяснението било, че в наказателното право се работи предимно с НК и НПК, докато гражданската материя е необятна. "Може би затова избрах наказателното право, макар да не мисля, че съм от мързеливите", казва с усмивка Диков.

От 1981 г., когато започва кариерата му в съдебната система, та до днес не е бил само съдия.

"Винаги ме е привличало наказателното право, но да съм от едната страна на съдийската банка, не и на централното място. Никога не съм се изкушавал. За мен тази работа е доста по-сложна, не бих станал добър съдия. В крайна сметка съдията пряко решава човешките съдби. Прокурорът може да е много настоятелен, да атакува решението, но не той слага подписа си, за да прати някой в затвора. Човек трябва да е много по-прецизен като съдия. За мен това е най-тежката юридическа професия, въпреки че и там има следваща инстанция (поне на две нива от съдебния процес), но е прекалено тежко, а и на тази възраст не бих се наел", признава директорът на националното следствие.

Кариерата

След като завършва право Диков, както и всички студенти по онова време, минават на разпределение. Разпределили го за съдебен изпълнител в Етрополе, докато съпругата му, като отличник във випуска, става адвокат в София. Единственият начин да се освободи от това разпределение, което тогава се извършвало от правосъдното министерство, е или работа в МВР като следовател, или в прокуратурата. Кандидатствал и на двете места, но първо се обадили от прокуратурата.

"Петър Костов (началник на  отдел "Кадри" в прокуратурата по това време – б.а.) сложи пергела на картата и започна да върти по границата – започна с Малко Търново, после Попово и накрая опряхме до Бяла Слатина, което е на 29 км от родния Луковит. И аз се съгласих", обяснява Диков началото на кариерата си в системата – като районен прокурор в Бяла Слатина (1981-1983 г.).

От онова време си спомня колко неприятна дума е била "чл. 78а от Наказателния кодекс".

"Беше мръсна дума, защото тогава редакцията му беше, че прокурорът може да освободи от наказателна отговорност с налагане на административно наказание и моментално изводът беше: "Той го освободи, значи е взел пари". Затова се избягваше, а тогава нямаше споразумения и за всяко нещо се минаваше с обвинителен акт, колкото и да е безумно - например за кражба на едно агне или 10 кокошки се пишеше обвинителен акт", спомня си Диков.

След като минава "двегодишната присъда със задължителното заселване", започва работа в Софийската районна прокуратура, в следствения надзор. След още 3 години идва 1 юли 1986 г. когато тогавашният главен прокурор проф. Костадин Лютов събира всички в киносалона в районния съд, вади лист и започва да чете имена. В списъка са новите районни прокурори и техните заместници. Така Евгени Диков разбира, че вече е районен прокурор на 04 Районна прокуратура в София.

Спомени от онези години споделя бившият председател на Върховния касационен съд проф. Лазар Груев: "С Евгени Диков се познаваме от младежите години, от факултета. През моя 4-5 годишен престой в прокуратурата много пъти сме беседвали. В тези разговори се опирах на неговия по-голям практически опит, а аз привнасях теоретични закачки. По това време бяхме и съседи и по-често аз ходех у тях вечер и голяма част от тези наши дискусии се провеждаха именно така." И допълва: "Евгени Диков е много приятен събеседник, възприема спокойно чуждото мнение, изключително диалогичен човек". 

Изкушението да поискаш смъртно наказание

През следващите години кариерата на Евгени Диков търпи развитие. Той се изкачва по стълбата нагоре и през 1991 г. вече е заместник-градски прокурор на София. От тези години един от ярките му спомени е свързан със смъртното наказание, което тогава фигурира в Наказателния кодекс.

Както голяма част от юристите, така и той не го приема. В кариерата си обаче има един случай, в който е бил готов да поиска смъртна присъда. Накрая все пак се отказал.

Мъж от Кюстендил убил по зверски начин приятелката си и опитал да избяга зад граница. Бил заловен, след като поискал таксиметров шофьор да го закара до Свиленград, но шофьорът се оказал братовчед на днешния шеф на Бюрото за контрол на СРС и бивш директор на НСлС Бойко Рашков. Човекът се обадил и убиецът бил хванат по пътя за границата. Делото било гледано от състав с председател Румен Ненков, сега конституционен съдия.

"Знаех, че целият съдебен състав е против смъртното наказание и затова поисках максималното наказание лишаване от свобода. Осъдиха го на 20 години", спомня си Диков. От работата си не може да забрави някои ключови дела, като това срещу рапъра Иван Главчев-Ванко 1 и прословутата поправка в НК от 2006 г., с която бе редуцирано наказанието за склоняване към проституция. Съмненията тогава бяха, че промяната в закона е именно, за да лежи по-малко в затвора осъденият вече рап изпълнител. Евгени Диков е работил и по делата срещу Братя Галеви, Златомир Иванов-Баретата, депутатите Гюнай Сефер и Митхат Табаков.

"Не обичам да коментирам съдебни решения, но има абсурдни неща", откровен е Диков. За пример дава на пръв поглед елементарно дело със заловени пласьор и потребител , с няколко дози хероин.

"Присъдата е оправдателна и за двамата, а хероинът се отнема в полза на държавата", споделя Евгени Диков и добавя, че такива съдебни решения трудно могат да бъдат обяснени на обикновения човек.

Кажи на кой и колко да дам

В периода от края на 1992 г. до 2003 г. Евгени Диков е адвокат. "Девет години опитвах да се правя на адвокат, но разбрах, че не е за мен", искрено признава шефът на следствието, който по здравословни причини напуска системата.

"В прокуратурата си имаш един началник, докато там всеки клиент се опитва да ти бъде началник. Страшно много ме ядосваше, че основният въпрос на клиентите, които бяха по-заможни беше: на кого колко да дам. Затова се шири разбирането, че всеки прокурор или съдия е корумпиран. Аз му казвам, че трябва да се намерят такива и такива свидетели, да докажем, че не е бил там, когато е станало и т.н. а той ми казва: "Остави тия работи, кажи на кой колко да дам". Отговарях, че не съм пощальон", откровен е Диков.

Едно от делата, по които се явява като адвокат е това срещу лидера на "Евророма" Цветелин Кънчев, но не като негов защитник, а на друг от останалите четирима обвинени.

В началото на 2003 г. Евгени Диков се връща в съдебната система като следовател в Националната следствена служба. Три години по-късно става прокурор във Върховната касационна прокуратура.

В периода от 2004 г. до 2005 г. Евгени Диков изготвя "Методика за разследването на престъплението "тероризъм" и "Методика за разследването на престъплението "трафик на хора". Тяхното предназначение е да служат като методическо ръководство на следователите в страната. В рамките на проект, съвместно с руската страна част от текста на методиката за разследване на тероризма е предоставен като отговор на въпросник за обобщаване на добрите практики в борбата с тероризма.
 

Като прокурор във ВКП работи активно по проблемите на трафика на хора и организираната престъпност, участва в работна група, която изготви промени в НК, НПК и ЗСРС за регламентиране на дейността на служителя под прикритие, доверителната сделка и контролираната доставка като специални разузнавателни средства. Всъщност от 2008 г. той е един от тримата прокурори, които разрешават всички контролирани доставки, провеждани на и през територията на България.


"Евгени Диков е един от хората, с чиято съвместна работа се гордея. Изключително почтен, винаги можеш да разчиташ на него, винаги ще подходи професионално към делата си. Аз разбира се съм пристрастен, тъй като се лаская, че сме приятели", казва бившият главен прокурор проф. Борис Велчев, сега конституционен съдия.

С подобни мотиви миналата година Евгени Диков бе избран за "Юрист на 2013" в класацията на журналисти от централните медии.

За обучението и преподавателите

Когато говори за юридическото образование, шефът на следствието е особено дипломатичен, тъй като на него са му преподавали светила в правото, а сегашни изтъкнати преподаватели са негови състуденти и колеги. Диков си спомня обаче, че преди години е имало интересна практика - асистенти в университета са работили на половин работен ден като прокурори, за да проучват практиката.

"Обучението и сега не се различава от тогава, твърде общо е, като изключим обучението в НИП. От миналата година например търсим експерти криминалисти, които да са и магистри. Обясних и на главния прокурор г-н Цацаров, че такова животно в България няма. Всички завършват един семестър криминалистика с един теоретичен изпит и това е. Ако им дадеш ръкописен текст няма да могат да направят графологична експертиза", категоричен е Диков.

Според него е по-скоро спекулация, че СУ дава върха на юридическото образование, защото в общи линии преподавателите са едни и същи и "обикалят като туристи университетите".

"Имах щастието да ми преподават едни от най-големите юристи, начело с проф. Михаил Андреев, Витали Таджер, Борис Спасов, Костадин Лютов, Васил Мръчков. Сегашните професори в университета пък са ми колеги – Анелия Мингова например ми е състудент от моята група, с Лазар Груев и Пламен Панайотов пък сме работили", казва Диков.

Някои от неговите колеги са били конституционни съдии, а като стана дума за Конституцията, Евгени Диков коментира и готвените промени в основния закон. Той гледа на тях с особени резерви, особено в частта, която засяга основно структурата на Висшия съдебен съвет. По думите му, ако се окаже, че единствената цел на тази структурна промяна е да се подмени съставът на ВСС, то тя е безсмислена.

Същинската реформа, според шефа на следствието, е най-после да се осъществят идеите на бившите главни прокурори Никола Филчев и Борис Велчев за разграничение между престъпления и простъпки, както и да се опростят процедурите в НПК. По думите му, отделянето на леките деяния би снело огромен товар от прокурорите и така те биха могли да вложат повече време и усилия за по-качествено изработване на  тежките дела.

Диков не спестява обаче и критики към работата на прокурорите. Неговото усещане е, че състезателността в процеса е малко привидна, доколкото остава с впечатление, че работата на прокурора свършва с внасянето на обвинителния акт в съда. "По-важна е пледоарията, а в съдебна зала, ако види, че обвинителната теза се изплъзва прокурорът трябва да търси постоянно начин да я закрепи, да иска нови доказателства. За съжаление фигурата на наблюдаващия прокурор не намери пълна реализация. В началото, след като тя бе въведена, някои съдебни състави отлагаха дела, ако не се яви прокурорът, който е внесъл обвинителния акт", казва Евгени Диков.

Той обаче е категоричен, че в момента прекалено лесно съдът връща дела на прокуратурата. Имало дори и куриозни случаи като например – прокурорът използвал прекалено много пряка реч. "Това за мен е отказ от правосъдие", убеден е шефът на следствието.

Следовател №1

През лятото на 2013 г. главният прокурор Сотир Цацаров гласува доверие на Евгени Диков и го предлага за и.ф. градски прокурор на София.

За работата в СГП Диков казва пред медиите: "Напрежението в Софийската градска прокуратура е много голямо от гледна точка на обема работа. Административните задачи също тежат, защото едно е чисто юридическата сфера, друго е да се решават въпроси с лимит на автомобили и др. Постоянно разписвах молби за отпуски и една химикалка ми отива на месец само за това. Дори си позволих да кажа на главния прокурор, че в СГП трябва да има помощник-ректор като в университетите, който да движи чисто административните въпроси."

В края на с.г. Сотир Цацаров отново му гласува доверие като е един от номиниращите го за директор на НСлС.

Като заместник на главния прокурор и директор на Националното следствена служба Евгени Диков си поставя за основна цел да извади следствието от будната кома, в която е от години. Признава обаче, че и до днес делата, които се възлагат на следовател по преценка на окръжния прокурор, въпреки че са 3 пъти повече продължава да са недостатъчни. Натовареността на следователите все така зависи от преценката и отношението на окръжните прокурори.

"Главният прокурор предложи да се разшири обсегът на делата, които се работят от следователи. Надявам се това предложение да бъде подкрепено", добави Диков. Като пример за натовареността на колегите си казва, че имат средно по 5, 6 или 7 дела, а "отличниците" са с 15, докато разследващите полицаи са затрупани.

"Ако се изработят единни критерии и се промени законодателството, може би следствието ще излезе от будната кома", смята Диков.

От началото на 2014 г. има заповед на главния прокурор, в която се регламентира реда за възлагане на дела на следователите от НСлС. "По този начин при нас попадат дела с действителна и фактическа правна сложност", казва Диков. 

 

Профила изготви: Денислав Цонев

Роден на 20 февруари 1955 г. в Луковит.

 

1979 г. - завършва Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски

 

1981-1983 г. - прокурор в Районна прокуратура - Бяла Слатина

 

1983-1986 г. – зам.-районен прокурор в Районна прокуратура - София

 

1986-1988 г. - районен прокурор на 04 Районна прокуратура - София

 

1989 г. - прокурор в Софийската градска прокуратура

 

1989-1992 г. - заместник градски прокурор на София

 

1992-2003 г. - адвокат към Софийската адвокатска колегия

 

2003-2006 г. - следовател в Националната следствена служба

 

2006-2013 г. - прокурор във Върховната касационна прокуратура

 

2013 г. - и.ф. градски прокурор на София

 

От 18 декември 2013 г. до момента е директор на Национална следствена служба и заместник на главния прокурор.