Разделян, събиран, кълбо от проблеми, натоварен до лудост, школа, винаги млад или просто най-големият - това е Софийският районен съд.

 

Историята му започва на 13 август 1948 г., когато с Указ на Президиума на Великото народно събрание е създаден Народният съд в София.

 

От тогава до днес съдебният район на съда е Столичната община. Преди 66 години съдиите се избират от Общинския народен съвет, а съдебните заседатели – от гражданите чрез всеобщо гласуване. Работата на съда е разпределена по райони и участъци.

ПРЕДСТАВЯНЕ |
   

Софийският районен съд - най-големият

През 1971 г. съдът получава новото си име - Софийски районен съд, а съдиите и съдебните заседатели се избират непосредствено от избирателите за срок от 5 години. Така е до 1976 г., когато следва нова трансформация. Тогава Народната власт решава да закрие районите и участъците и да създаде единен районен съд. Председателят и съдиите вече се избират от Народното събрание.

Само 10 години по-късно Държавният съвет взема друго решение - да раздроби съда и на негово място са създадени 11 районни съдилища: "Ленински"; "Коларовски"; "Димитровски"; "Благоевски"; "Васил Левски"; "Кирковски"; "Девети  септември"; "Кремиковски"; "Христо  Ботев"; "Искър"  и "Люлин". В последствие - през 1989 г., те намаляват до шест районни съдилища под номера - първи, втори и тн. И така до 1993 г. - годината на голямото обединение, когато заработва Софийският районен съд в близък до настоящия му вид.

Задачата да събере в едно шестте районни съдилища се пада на Капка Костова, днес съдия във Върховния касационен съд. Тя е най-дългогодишният председател на СРС в най-ново време - ръководи го от 1993 г. до 2004 г.

"Най-често Софийският районен съд, след обединяването му през 1993 г., беше наричан "мегасъд" - и с основание, защото беше първият и единствен в страната съд с над 500 съдии и служители. Това беше видимото, наред с поовехтялата и малка за съда сграда, в която все пак имаше нещо старо, традиционно, английско и дори достолепно - почти като за съд", спомня си съдия Костова.

И допълва: "Това, което не се забелязваше веднага, беше животът, който кипеше вътре - ентусиазмът на младите съдии при старта на професионалния им живот, дебатите, въпросите, огорченията, усмивките и надеждите - преди да дойдат рутината и помъдряването. Темпото и обемът на работа бяха невъобразими, проблемите бяха ежедневие, но това неспокойствие поддържаше духа на институцията винаги буден и нащрек".

"За мен това беше най-щастливо запълненият период от професионалния ми живот. Много бих искала да съм могла да постигна повече за доброто битуване и развитието на хората в този съд. Все пак нещо добро се е случвало там през годините, защото едни от най-изявените днес съдии започнаха работа и се формираха като достойни и морални професионалисти именно в Софийския районен съд", дава оценката си Капка Костова.

И надали някой може да не се съгласи с нея, защото извън историята и промените, които е претърпял, през последните 60 години СРС остава мястото, в което съдиите в София хващат занаята в ръце. Те признават, че днес в това няма нищо романтично, защото да седнеш на съдийската банка в СРС означава веднага да се хвърлиш в месомелачката. Всяка година в съда постъпват по 100 000 нови дела, с които трябва да се справят 135 съдии. По критериите на Висшия съдебен съвет това е свръхнатоварване. Но пък СРС дори по закон не е обикновен районен съд - магистратите в него са с ранг на окръжни съдии.  

За мен СРС е едновременно много неща. Преди всичко мястото, където за първи път решавах сам като съдия, но и тръпка, предизвикателство и кълбо от проблеми. В СРС всеки ден си като на изпит - пред гражданите, пред колегите, пред себе си. Никой не може да разбере значението на този съд и изпитанието да си част от него, ако не го е преживял лично. Същевременно и именно поради това,

СРС е дълг и отговорност на цялата система.

Думите са на бившия му председател Красимир Влахов, който сега е зам.-шеф на Върховния касационен съд.

Председателят на СРС Методи Лалов нарича СРС "най-добрата школа". "Работата тук създава изключителен юридически мироглед и практика. И колкото да те деформира интензитетът, тук за много кратко време може да натрупаш практика, за която на друго място няма да ти стигнат и 10 години. Едни от най-добрите юристи на всякакво ниво в системата идват от СРС. Неслучайно има амбициозни хора от страната, които искат да дойдат да работят в СРС, защото искат да се развиват", казва съдия Лалов.

Софийският районен съд е най-големият по-всички показатели - най-много дела (133 269 през 2014 г.), най-много съдии (171 по щат, макар и ненапълно зает), най-много служители (595 души). Доскоро беше и съдът с най-много сгради, защото беше разквартируван в на пет места из цяла София.

Сградният проблем стана емблема на съда през последните две десетилетия. Но след години на убеждаване, търсене на пари и немалко скандали, преди дни Софийският районен съд се нанесе в нова сграда на бул. "Цар Борис III" № 54. Победата за магистратите е частична, защото наказателните съдии все още нямат модерен "дом", а продължават да правораздават в старата и на практика опасна сграда на бул. "Драган Цанков" №6.

Председателят на СРС не може да даде еднозначен отговор на въпроса дали е доволен от новата палата. "В сравнение с досегашните условия тя е значително по-подходяща за съдебна дейност и в този смисъл отношението ми е положително. Постигнатият резултат обаче не е оптимален", обясни наскоро Лалов в интервю за Българския институт за правни инициативи.

Той определя ремонта на новата сграда на СРС като "симптоматичен пример за невъзможността институциите в България да си подадат ръка и да работят за постигане на една обща цел". "Когато решаването на един проблем зависи от съвместните действия на няколко субекта, започва прехвърляне на отговорност и обвинения, а комуникацията често отсъства. В реализирането на този проект ми липсваше най-много, че не видях да седнат на една маса представители на заинтересованите институции - Висшия съдебен съвет, Министерството на правосъдието, Столичната община и съда", обяснява Лалов.

И напомня, че всяка стъпка напред, всяко развитие на проекта, ставаше след натиск от страна на съда и публични скандали. "Жалко е, когато нещо се прави за пред хората, а не поради убеждението ни, че го дължим на обществото", разсъждава председателят на СРС.

Според него още в началото на проекта Министерството на правосъдието не е подходило задълбочено. Параметрите на заданието за обществената поръчка за ремонт на сградата на бул. "Цар Борис III" № 54 нито като обхват, нито като изисквания, са адекватни за нуждите на една публична сграда и конкретно на съда.

След нанасянето на СРС в новия му дом не всичко е "цветя и рози".

Преместването на публичната институция в кв. "Лагера" предизвика сътресения и неудобства за целия квартал. Въпреки настояванията на шефа на СРС, не бяха създадени условия хилядите посетители на съдебната сграда да се придвижват и да паркират. Човекопотокът в района се е увеличил с хиляди, място за паркиране няма, няма и удобен градски транспорт. Това вече породи недоволството на адвокати и граждани, както и на жителите на кв. Лагера".

"Когато се сменя предназначението на една сграда в жилищен квартал, което ще доведе хиляди посетители всеки ден, не следва ли още при стартирането на проекта да има и проект за организацията на движението и паркирането в района, който да бъде изпълнен най-късно при започване ползването на сградата? Защо това е възможно да бъде направено при изграждането на МОЛ-ове, но не и при публична сграда за най-големия съд в страната?", пита до днес председателят на СРС.

Финалната му оценка за постигнатото е: "Проектът за новата сграда на СРС е бил недостатъчно обмислен, но в крайна сметка в резултат на усилията на съда, беше постигнат един относително добър резултат. В сравнение с условията, при които работеше досега СРС, направеното е огромна крачка напред. Новата сграда в значителна степен се доближава до изискванията за съдебна сграда".

И прави едно обещание: "Гарантирам, че най-много след 6 месеца гражданите и адвокатите, които имат досег със СРС, ще почувстват значителна промяна в дейността на съда. Говоря за организация на деловодствата, на адвокатските стаи, на съдебните заседания."

Защото, не само, ако следваме правилото на диалектическия материализъм, че битието определя съзнанието, всичко се прави именно за по-добро правораздаване. За да остане в миналото отлагането на заседания за след половин година, просто защото няма свободни зали.

Днес в новата сградата на СРС страните следят на собствен монитор протокола по време на съдебното заседание. До месец ще започне и пълен звукозапис на процесите.

Председателят на съда признава, че той и екипът му са се превърнали в управители на сгради и възложители на обществени поръчки, които, вместо с администриране на съдебната дейност, се занимават с настилки, парно и тоалетни. Въпреки победата със сградата на бул. "Цар Борис III", няма изгледи скоро ръководството на СРС да изостави строителните дейности, защото вече е в ход ремонтът на т. нар. Военно НДК. Там трябва да се пренесат наказателните съдии и Софийската районна прокуратура.

Днес на всеки запознат с перипетиите около предишния ремонт това изглежда по-скоро като мечта и проект за далечното бъдеще. Софийският районен съд обаче е доказал, че не спира да мечтае и не се отказва. И новият дом за наказателните съдии съвсем не е единственият проект за бъдещето на СРС. Какво ще кажете за онлайн излъчване на съдебните заседания?

 

КОНТАКТИ
София
1164, бул. "Драган Цанков" №6
1612, бул. "Цар Борис III" № 54
Телефон: 02/ 8955 300
Уебсайт: www.srs.justice.bg